Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (12)

Глава 11

И отново бе тъмнина.

На следващия ден Крис бе прегърнал силно Катрин, а тя го целуваше по гърдите. Харесваше му, че тя го обича и че най-накрая можеха да бъдат щастливи. Катрин взе да се надига и застана отгоре му. Усмихна му се лукаво и се наведе да го целуне. „Да, явно следващите месеци щяха да бъдат прекарани само в леглото“ — мислеше си той, докато я целуваше. Не че му пречеше. Той отговори на целувката й и й даде това, което искаше — бавно и сладостно. По някое време уморен и щастливо засмян прошепна в ухото й:

— Трябва да ставаме, колкото и да не ми се иска. Трябва да видя какво правят новите членове на глутницата.

— Като говорим за новите… — започна тя и го погледна сериозно.

— Любов моя, ще се отърва от нея още днес — успокои я той и се запъти към банята.

— Къде отиваш, готин задник? — викна му тя.

Крис повдигна изненадано вежди. Правилно ли бе чул, че тя го нарече „готин задник“? Трябваше да си признае, че му харесва.

— В банята — още докато го казваше, Катрин се надигна и тръгна към него.

С усмивка на лице се приближи към него, подаде му ръка и каза:

— Да вървим.

Двамата си взеха един много дълъг и горещ душ.

Крис се облече, както винаги в тъмно, и излезе. На лицето му се бе залепила голяма усмивка, а в ума му бяха спомените от последните няколко часа. Бе оставил Катрин спяща на леглото, искаше му се да остане, но трябваше да провери глутницата. Всички му правеха път, а той вървеше уверено и властно сред тях.

Видя Кейси, чийто поглед бе изкусителен. Той знаеше защо го прави — за да може да бъде Алфата на неговата глутница. Тръгна към нея, а тя му се усмихна предизвикателно и запърха с мигли. Крис нямаше намерение да бъде мил с нея, повече нямаше да се подаде на вълка в себе си. Застана пред нея и я прекъсна точно, когато тя щеше да каже нещо.

— Искам да напуснеш глутницата ми — заповяда й той.

Лицето й веднага помръкна, тя го погледна невярващо.

— Какво? — попита го.

— Тръгвай си, не те искам в глутницата си — каза ледено той.

— Но… — започна тя.

— Веднага! — изръмжа й той.

В очите на Кейси се появиха сълзи, но тя само кимна и промълви:

— Както заповядате. — Обърна се и изчезна от погледа на Крис.

Той продължи да върви, а останалите вълци го гледаха със страх и почитание. Не го интересуваше особено какво мислят те за него. Той бе техен водач и те трябваше да се подчиняват. Стигна до беседката, където брат му му бе показал в колко зъл човек се бе превърнал Крис и седна. Замисли се за всички неща, които се бяха случили. Замисли се за Катрин, обичаше я, искаше я и от сега, всичко щеше да е различно. Замисли се и за Кейси, тя наистина бе сигурна, че той ще бъде с нея. Той обаче обичаше само една жена — Ери… не, Катрин. Сърцето му обаче не знаеше коя от двете обича. Все още страдаше от загубата на Ерика. Искаше му се да е щастлив с Катрин.

Точно тогава пред него застана фигурата на висок мъж. Крис вдигна поглед и видя брат си.

— Здрасти, Криси — рече брат му шеговито.

— Искаш да те фрасна, или просто да прекараш няколко ободряващи часа в тъмницата? — попита той Лоугън.

— О, я стига — отговори му Лоугън.

— Какво искаш? — попита го той.

— Жена ти е при сестра си и аз бях помолен да те намеря и да те отведа там.

— Станало ли е нещо? — притеснено попита Крис.

— Не — отвърна Лоугън и стана — Да вървим.

След няколко минути бяха в къщата на Селена. Тя и Лоугън се бяха прегърнали, но той продължаваше да се шегува с Крис.

— Наистина обмислям да те пратя в тъмницата — каза най-накрая Крис.

Селена ахна и прегърна по-силно Лоугън, а той се засмя доста гръмко.

— Престани с тази тъмница, скъпи — скастри го Катрин.

— Добре — отвърна й примирено Крис.

Тя се надигна и го целуна, двамата се бяха прегърнали, а и в момента, в който Крис се загледа в брат си видя одобрение в очите му. Крис му намигна и вечерта продължи в шеги, закачки и много целувки. Никой от четиримата обаче не забеляза фигурата, която ги гледаше от прозореца. В очите на непознатата фигура се четеше ярост, тя щеше да получи своето отмъщение. Скри се и зачака подходящия момент.

По някое време Крис се обърна към Катрин.

— Мисля, че е време да си лягаш. Трябва да си почиваш — каза той и помилва нежно корема й.

— Добре, любими. Мисля, че и Крисчън иска да спи — засмя се Катрин и целуна съпруга си.

— Какво?! — изненада се Лоугън.

— Лоугън…! — започна Крис.

— Стига, братко, това е интересно — ухили се Лоугън. — Я кажи, Кати, как ще се казва племенника ми?

— Крисчън — отговори тя с усмивка.

— Ще го кръстиш на брат ми? — изненадано вдигна вежди Лоугън.

— Какво? — изрече Катрин и се обърна към Крис.

— Цялото ми име е Крисчън — тихо отговори Крис.

Очите на Катрин се напълниха със сълзи и тя леко го помилва по лицето и го целуна.

— Не може да стане по-добре — рече му тя между целувките.

Когато се отделиха един от друг, Крис прати на брат си един убийствен поглед и прегърна съпругата си. Селена и Лоугън обаче изглеждаха щастливи от развоя на събитията. Всички бяха щастливи, а Крис се чувстваше невероятно.

Двойките постояха още малко заедно, смеейки се и забавлявайки се. Все още не виждаха непознатия, който изгаряше от нетърпение да получи отмъщението си.

Беше късно и Крис се надигна да подаде ръка към Катрин. Време беше вълчицата му да си почине. Катрин му се усмихна влюбено и пое ръката му. Двамата тръгнаха към вратата, сбогуваха се с Лоугън и Селена и поеха към къщата си. По пътя Крис прегръщаше Катрин и й шепнеше нещо в ухото, а тя отвърна с доста страстна целувка. Точно тогава зад тях се чу женски глас.

— Ще си платиш, Крис — каза жената, а гласът й бе пропит с отрова.

Докато Крис се опомни пред него беше разярената Кейси.

Без да каже нещо повече, тя прие вълча форма и му се нахвърли. Крис нямаше време да реагира. Тя го захапа за врата и не пускаше, докато той не изгуби съзнание. Крис се бореше, но в човешка форма не можеше да направи нищо. Мислейки си, че го е убила, Кейси се насочи към Катрин.

— Никой няма да ми попречи да получа тази глутница. Най-вече твоето копеле. Алфата вече е история и мисля да вкарам нов ред.

Катрин не можеше да се трансформира, защото така щеше да изгуби бебето. Обърна се и се затича към първата врата. Влезе в къщата, скри се в една от спалните и започна да търси нещо, с което да защити себе си и бебето. Прерови няколко чекмеджета и намери револвер. Имаше само един куршум, което значеше, че не трябва да пропуска. За нищо на света.

Тя застана в един от ъглите на стаята и зачака. Чуваше стъпките на вълчицата, приближаващи се към нея бавно и заплашително.

Вратата леко се отвори и Катрин видя муцуната й. Кейси я бе усетила, затова се затича към нея и скочи. За секунда Катрин вдигна пистолета и натисна спусъка. Звукът можеше да спука тъпанчетата й, но не й пукаше. Искаше да убие гадината и да отмъсти за съпруга си. Кейси беше скочила, но падна на земята приела човешката си форма. В главата й зееше огромна дупка. Можеше да види как мозъка й се разтича по пода на стаята.

От гледката на Кати й се догади и тя избяга от стаята. Когато вече бе навън се огледа и осъзна, че бе излязла от дома на Кейси. Каква ирония, бе я убила в собствения й дом, със собственото й оръжие.

Видя безжизненото тяло на Крис и се затича натам, наведе се и сложи глава на гърдите му. Слава богу, все още дишаше. Гадината не бе успяла да го убие, само бе изпаднал в безсъзнание. В този момент дойдоха Лоугън и Селена, които бяха чули изстрела. Когато я видя на земята, коленичила и ридаеща до Крис, сестра й леко я придърпа и я прегърна. Тогава Лоугън повика още вълци да му помогнат да пренесат Крис при лечителката. Той щеше да е там, докато се възстановеше.

— Аз оставам с него — твърдо отсече Катрин. — Не се опитвайте да ме разубедите.

— Няма да се опитваме, Господарке — отвърна лечителката. — Той се нуждае от вашата сила и любов, дори е препоръчително да останете.

Катрин кимна и погали изпадналия в безсъзнание Крис по главата и се разпореди:

— Пратете някой в дома на Кейси. Трябва да се изчисти. Мозъкът й се разхвърча по цялата стая.

Лоугън я погледна втрещено.

— Убила си я? Как?

— Попаднах на пистолет и я застрелях. Това е, нямаше да й позволя да нарани нито мен, нито детето.

— Ти се една истинска Алфа — каза той и й се усмихна закачливо. — Оставям ви, ако се нуждаете от нещо, само ме повикайте.