Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (8)

Глава 7

Кръвта вода не става.

Крис все още гледаше спящата до него Катрин. Очите му бяха присвити, лицето му бе бледо, челото му бе сбръчкано, а сърцето му биеше бясно. Искаше му се да събуди жена си, но не смееше. Ако казваше истината, то тогава всичко щеше да се промени. Цяла нощ бе гледал красивото й лице, което не показваше колко много я боли за миналото. Крис знаеше, че тя все още искаше Джон. Никога обаче нямаше да я остави, дори и тя да не го обичаше, щеше да е с него завинаги. В следващия момент тя сънено отвори очи, русите кичури коса падаха свободно на гърба й. Очите й с цвят на небе се взираха сериозно в него. Не знаеше какво да й каже.

Катрин гледаше мъжа до себе си. Както винаги, той изглеждаше леден, далечен до невъзможност за понасяне. Но невероятно сексапилен и привлекателен. Чертите на лицето му бяха мъжествени, а в съчетание с буйните му коси, бе просто красив. Но всеки път, когато го видеше, си спомняше какво й бе причинил.

Какво й бе отнел, от какво я бе лишил. Гледаше я с присвити очи, а самото му държание я вледеняваше. Искаше й се да стане и да избяга, но не можеше. Леко се поизправи и го погледна сериозно.

— Кажи ми… — започна той.

— Какво? — объркано попита тя.

— Истината, Кейт… Моля те — промълви той.

Катран стоеше и гледаше невярващо мъжа до нея. Сякаш не бе онзи човек, който съсипа всичко, което тя бе обичала. Изглеждаше толкова добър и уязвим, но знаеше, че той никога няма да бъде такъв. Не и към нея.

— Вярно е всичко, което ти казах снощи — рече тя и се изправи. Запъти се към банята без повече да му обръща внимание.

— Кейт… — повика я той.

— Не ме наричай Кейт! — извика му гневно тя.

— Как искаш да ти казвам? Скъпа, мила, Кити? — започна, влизайки в банята.

— След като ти решаваш как да ме наричам, тогава аз ще реша как да ме наричаш ти — каза му тя, след което се намръщи. — Ти поне знаеш името ми, а аз твоето — не.

— И така ще си остане — заяви й той, след което си взе душ, облече се и изчезна някъде.

Катрин също се приготви и излезе на разходка. Слънцето я галеше, топлеше я, а тя бе потънала в мислите си. Какво ли щеше да става от сега нататък? Докато вървеше си спомняше Джон. Кафявите му очи, които я гледаха с любов. Как прокарваше пръсти през червеникавокафявата му коса. Как го прегръщаше, как обичаше всичко в него. Помнеше колко нежност имаше у него, колко много го обичаше и колко я обичаше той. Обичаше да бъде с него, винаги, във всякаква форма. Просто да го усеща до себе си.

„Сега всичко е различно“ — помисли си, спомняйки си Алфата. Той беше вледеняващ и страшен за всеки. Освен за брат си, разбира се. Трябваше да каже на сестра си, трябваше да я спаси от Бетата, който вероятно щеше да е като брат си, а тя нямаше да позволи това.

С уверена крачка тръгна да търси мястото, където знаеше, че е Селена. Бе на няколко крачки от дома, който й бе дал Крис, в нощта, когато бе убил съпруга й. Но тя не бе сама. Бетата… Лоугън я бе притиснал силно към близкото дърво и вероятно се опитваше да разбере колко дълбоко може да стигне езикът му, след като я поглъщаше с целувки. А тя дори не се опитваше да го отблъсне, явно доста бе хлътнала по него. Личеше си от километри. Ако Катрин не знаеше чия кръв тече във вените му, нямаше да се възпротиви на връзката им, но след наученото миналата нощ, нямаше да позволи на сестра си да се озове в ръцете на брата на Крис. Независимо, че на пръв поглед бе напълно различен от мъжа й, Лоугън бе негов брат, а кръвта вода не става. Без да се двоуми, Катрин повика сестра си:

— Ена, ела за момент — наричаше я с галеното й име, но в гласа й нямаше и капка нежност.

Селена едва успя да се да се изплъзне от прегръдките на върколака и след минута бе до сестра си.

— Малко е невъзпитано да прекъсваш хората — каза на Катрин леко дръпнато.

Може би заради хормоните, но кръвта на Катрин закипя. Неблагодарница. Кат изгледа сестра си ужасно ядосано и единственото, което каза бе:

— Добре, съжалявам, че ви прекъснах. Предай на девер ми моите поздрави. Приятен ден — врътна се на пети и се насочи към дома си. Тя се опитваше да защити сестра си от всичко и всички, а ето как й се отплащаше тя.

— Катрин, спри, моля те! — помоли я Селена, но сестра й не й обърна внимание, беше бясна.

Кат се озова пред дома си и гласът на Крис я стресна.

— Къде беше? — и след като я огледа обстойно, продължи. — Добре ли си? Ела… нека влезем и да си починеш. Не трябва да се натоварваш.

Тя не се усети кога е проговорила, но веднага, след като осъзна какво е казала, й се прииска да не беше казвала нищо.

— Добре съм, Крис. Просто неблагодарната ми сестра днес ми показа явно, че колкото и да се опитвам да я предпазя, ще се проваля, защото тя не иска да бъде пазена. Знаеш ли, приех да се държа като съпруга, за да я защитя от теб, но вече се отказвам. Писна ми… Иначе досега да съм те убила…

Господи, какво бе казала? Опита се да избяга, но силните ръце на Крис я хванаха и не й позволиха да помръдне.

* * *

Междувременно Селена се насочи с бавни стъпки към Лоугън. Когато бе на няколко сантиметра от него, го зашлеви с такава сила, че звукът от плесницата й изгони птиците, които се криеха в дърветата.

— Да не си се побъркала, по дяволите? — попита я той изпълнен с недоумение.

Селена понечи отново да го зашлеви, но той хвана ръката й.

— Отговори ми! — настоя той.

— Сега разбирам, че си негов брат. Обожаваш да нареждаш. Но не мога да разбера, каква беше целта ти. Да ме хванеш в мрежите си и да започнеш да се държиш с мен, както той със сестра ми? Знаеш ли какво, няма да се обяснявам с теб. Вървете по дяволите и ти, и брат ти.

Тя опита да се отдръпне от него, но той не й позволяваше. Бе я стиснал в силната си хватка, заровил глава във врата й, без да казва нищо. Само поемаше аромата й, наслаждаваше му се, все едно че за последен път беше в прегръдките му. Нещо му подсказваше, че случаят бе точно такъв.

— Никога не съм искал да става така — каза той тихо, без да помръдне. — Не одобрявам държанието на брат ми спрямо сестра ти, но… не мога да направя нищо. Той е Алфата, а аз съм му подчинен.

Селена успя да се дръпне от него съкрушено.

— Сега не говорим за сестра ми. Излъгал си ме, или по-скоро си премълчал истината от мен. Как искаш между нас да има нещо сериозно, след като не си бил честен с мен? Не казвай нищо повече. Това беше. Край! — изкрещя тя и ридаейки се затича към дома си.

Искаше й се да отиде при Катрин, но тя й беше ужасно ядосана в този момент и нямаше да й обърне внимание. А и когато си бе тръгнала бе забелязала Крис да я чака на прага на вратата им. Видимо беше леко ядосан, но също така и притеснен. Защо ли?