Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,1 (× 19гласа)

Информация

Сканиране
strahotna(2015)
Разпознаване и корекция
egesihora(2015)

Издание:

Аня Сноу, Скарлет Уайт. Тънката граница

Българска. Първо издание

ИК „Монт“, София, 2013

Редактор: Росица Койчева

ISBN: 978-954-805-596-3

История

  1. —Добавяне

Епилог

Тънката граница.

Година и половина по-късно

Катрин се бе събудила по-рано от всички мъже в къщата. Крисчън бе проснат на леглото гол. И спеше като бебе. Опита се да се измъкне от желязната му хватка, но без резултат. Единственото, което успя да направи бе да го събуди.

— Добро утро, мамче — каза той и се усмихна игриво. — Все още ли си гола или трябва да те събличам? — продължи и я придърпа към себе си.

— А, не. Нито съм гола, нито ще правя каквото и да било с теб. Изчезни — дръпна се тя.

— Ама аз искам — каза той и запърха с мигли.

— Ти си невъзможен. Знаеш ли кой ден е днес? — попита тя, видимо раздразнена.

Крис се замисли малко.

— Разбира се, че знам. Петък е.

Това вече преля чашата. Катрин се дръпна от него и се насочи към врата на спалнята. Но преди да се усети, той бе пред нея в цялата си прелест.

— Не се ядосвай. Разбира се, че знам. Днес Крис Джуниър става на една година. Как така ще забравя рождения ден на сина си? — каза й той и я прегърна. Отново опита да се възползва от момента и да получи каквото искаше, но тя го отряза.

— После, мили. Обещавам! Сега нека да отидем и да целунем сина ни — каза тя и тръгна, но се сети нещо и се спря. — Първо се облечи. Харесваш ми така, но не мисля, че е удачно да се появяваш в този вид. Брат ти и Селена казаха, че ще наминат, за да поднесат подаръците си на мъника.

— Добре. Но после няма да ти се размине.

След като се облече, двамата отидоха в стаята на сина си. Крис се бе събудил и когато ги видя протегна ръчички към тях.

— Мама, гуши — избърбори.

Катрин се усмихна нежно, приближи се и взе малкия на ръце. Целуна го по бузките, а след това и по главичката.

— Честит рожден ден, миличък — поздрави го тя и почти се разплака.

Малкият се сгуши в нея и се отпусна, но веднага се дръпна като ужилен и вдигна ръчички към баща си. Катрин му го подаде и малкият веднага гушна баща си.

— Тата.

— Да, шампионе, аз съм твоят тати и когато пораснеш, ще си силен и голям като мен — при тези думи на личицето на момченцето се появи една невероятно голяма усмивка. Крис държеше сина си с едната ръка, а с другата придърпа Катрин. Прегърнал и двамата, целувайки Катрин по косата, развълнувано й прошепна:

— Не плачи. Трябва да се радваш, а не да плачеш.

— Плача от щастие — отвърна тя тихо. — Не мога да повярвам, че ви имам.

Той се усмихна и я целуна леко по устните.

— Аз не мога да повярвам, че имам вас двамата. Ти ме направи най-щастливия мъж на земята и ще ти го показвам до края на живота си.

В този момент на вратата се почука и Крисчън изръмжа леко.

— Винаги нацелват „точния“ момент.

— Недей така. Искат да поздравят племенника си.

Тримата слязоха долу и когато Селена видя малкия, веднага го взе от ръцете на Крис. Разцелува го здраво и му даде подаръка си. Беше един голям плюшен вълк, може би четири пъти по-голям от Крис.

Момченцето започна да се смее и да си играе с него в кошарата си, а четиримата седнаха близо до него и го наблюдаваха.

Крисчън гледаше Селена и забеляза нещо. Беше леко освежена, а под освежена имаше предвид наедряла. И определено не беше хапвала повече. А и мястото, където бе сложила ръцете си, начина, по който ги бе сложила, я издаваха. Вдигна вежда и поклати глава.

— Какво има? — попита го Катрин. Явно бе видяла реакцията му.

— Помниш ли онези петстотин долара, които ти дължах? Сещаш се, за обвързването им. — Когато тя кимна, мъжът продължи: — Няма да ти ги дам, защото ти току-що изгуби бас, любима моя — каза й, прегръщайки я силно.

— Да не искаш да кажеш, че тя е… — започна изненадано Катрин и посочи сестра си.

— Аха — отвърна й той.

Тогава Селена, явно не разбрала за какво става на въпрос, попита:

— Какво аз?

Катрин и Крис отговориха в унисон и продължиха да се смеят.

— Бременна си.

— Не е честно, исках аз да ви кажа — каза Ена разсърдено.

— Няма лошо — отвърна Катрин. — Кажи ни, ние ще се правим на изненадани. Дори ще направим изненадани физиономии.

— Ха-ха, много смешно — отвърна Селена.

Катрин знаеше, че не трябва да се заяжда с бременна жена, затова стана и прегърна сестра си.

— Честито, фъстък. Ще бъдещ страхотна майка. — След което я пусна и прегърна Лоугън. — А ти — невероятен баща. Много се радвам за вас.

Крисчън направи същото и след това рече тихо на брат си:

— Гордея се с теб, братле. Мисля, че ще си по-добър баща дори и от мен.

— Съмнявам се, Крис. Но все пак ти благодаря. Значи много за мен.

Двамата братя се пуснаха и се върнаха до половинките си. А Лоугън, поглаждай косата си, усмихнато обобщи:

— Не мога да повярвам, че се стигна до тук. Имам предвид, аз и Селена и вие двамата. Вашата история започна по възможно най-отвратителния начин, а вижте се сега — влюбени гълъбчета. Не можете и минута един без друг.

Катрин и Крисчън се спогледаха и той я целуна по врата.

— Какво да ти кажа, братле? Явно границата между любовта и омразата е…

Катрин го прекъсна с целувка.

— … тънка — и продължи да целува съпруга си. Мъжът на нейния живот.

Край