Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (10)

Глава 9

Обратите на съдбата.

Няколко дни по-късно

Селена няколко дни събираше смелост да се изправи пред Лоугън. От разговора, на който бе станала свидетел си личеше, че той не бе съвсем като брат си. Вероятно и Крис не е бил такъв, но нещо го е променило. Не бе нейна работа, но я глождеше. Вече се бе мръкнало, когато тя реши да отиде при Лоугън. Той бе излязъл навън и цепеше дърва за огрев. Бе толкова красив. Мускулите му изпъкваха всеки път, като замахнеше. Истински рай за очите. Когато я забеляза, мъжът спря и остави брадвата.

— Какво има, Ена? Нещо не е наред ли? — попита я той загрижено. Не я бе виждал от няколко дни и вече се бе притеснил за нея. Да не би да й се е случило нещо?

— Исках да поговоря с теб… за нас. Може ли да дойдеш у дома, не искам да ни слушат и останалите. Съгласен ли си?

Лоугън кимна и я последва.

Когато затвори вратата зад себе си, тя се хвърли в прегръдките му. Той я притисна силно към себе си и попита:

— Ена, мила? Какво има?

— Съжалявам, скъпи. Съжалявам, че прибързах с преценката си. Ти не си като брат си, ти си различен. Вече го знам. Преди няколко дни двете с Катрин дочухме разговора между вас двамата. Ти му се караше за държанието му спрямо нея. Сега виждам, че вие сте толкова различни. Прости ми! — примоли го тя.

Лоугън се наведе и я целуна много нежно.

— Разбира се, че ти прощавам, глупаче.

Тя отвърна на целувката и се притисна още по-силно в него, а целувката им стана по-страстна. Той внезапно се дръпна от нея и я погледна в очите.

— Това значи ли, че отново сме заедно? Моля те, кажи „да“! — каза той, а в очите му се четеше копнеж по нея.

Тя кимна и прошепна в ухото му.

— Това на какво ти прилича? — и отново започна да го целува.

Той изръмжа и се наслади на момента, като не спираше да я целува.

* * *

Крис се загледа след Кейси. Вълчицата си я биваше, бе нова, а и бе алфа. Крис наскоро бе завладял глутницата й, а тя доброволно бе дошла с него, както и цялата й глутница. Той гледаше стройното й тяло. Боже, беше обвързан и трябваше да се държи прилично. Обаче Катрин, милата му съпруга, го избягваше.

В този момент обаче погледът на Кейси срещна неговия. Пъстрите й очи го гледаха с интерес, а кафявата й коса красиво обгръщаше лицето й. Трябваше да се махне от тук. Бавно се изправи, но тя не спираше да го гледа и да следи всяко негово движение. Трябваше да се прибере вкъщи и да чака Катрин. След няколко минути чу входната врата да се отваря и затваря. Значи тя се прибираше, нямаше търпение да я види. Тръгна бързо да я посрещне и се заби на място. Пред него не стоеше Катрин, а Кейси. Гледаше го съблазнително и леко облизваше устните си. Той се приближи към нея и я погледна преценяващо.

— Кейси — изхриптя той, — какво искаш?

— Теб — отвърна му тя и му се нахвърли.

Той отвърна на целувката й и двамата се свлякоха на пода.

Половин час по-късно двамата все още бяха на земята. Кейси се бе притиснала максимално към Крис. Всичко бе приключило и двамата дишаха тежко. Крис стана и започна да се облича, а тя го гледаше невярващо.

— Крис… — започна тя.

— Недей, това беше грешка и то голяма. — В този момент обаче, входната врата се отвори.

Крис видя съпругата си, която се усмихваше. В момента, когато тя ги видя, на лицето й се появи ярост. Тя гледаше ту единия, ту другия, а в очите й напираха сълзи — от обида или от тъга, това той не можеше да разбере.

Катрин бавно остави чантите си на единия от столовете край вратата. Тръгна бавно и заплашително към все още голата Кейси. А когато я стигна, я хваната за косата, изправи я и я изрита от къщата, след което захвърли и дрехите й. Затръшна силно вратата и го погледна. Той не знаеше какво да й каже, как да й се извини. Искаше да го направи, но гордостта му пречеше да изрече тези думи. Трябваше да е наясно, че той никога нямаше да се държи с нея като с негова любима. Това си го бе забранил точно когато Ерика му бе отнета. Бе й обещал да не обича друга.

— Как можа?! — изплака тя като обезумяла. Сълзи се стичаха по лицето й. Гледаше го и й се искаше да умре. Знаеше, че не бе редно да изпитва това, което изпитваше към него, но то бе факт. През последните няколко дни се държеше изключително мило с нея и тя си бе помислила, че се е променил. Но уви.

Бе си същия. Дори по-лош. Изневеряваше й в собствения им дом, с новата вълчица. Доколко знаеше, тя също бе алфа. Тогава й просветна.

— Искаш да се отървеш от мен, затова си с нея, нали? Тя също е Алфа, затова ли? Искаш друга. Насити се на наградата си и сега минаваш на следващата. По дяволите, колко съм глупава? Дори си мислех, че… забрави. Вече няма значение. Не мога повече.

Той пристъпи към нея заплашително.

— Я престани със сцените! И двамата знаем, че това е само една постановка от твоя страна. От кога ти пука с коя съм? Мога да бъда, с която си поискам.

Катрин се подпря на стената и каза тихо, почти недоловимо:

— Пука ми, разбира се, глупак такъв. Защото, защото… те обич… — спря се, преди да изрече думата. Нямаше да се унижава повече. Не и пред него. Отвори вратата и побягна.

— Катрин! — извика той след нея, но тя не му отговори, а изчезна в мрака.

Крис замръзна на място. Тя „обичам“ ли щеше да каже? Не можеше да е това. Тя не можеше да го обича. Не и след всичко, което й бе сторил.

— Катрин! — извика той след нея, но тя не му отговори, а изчезна в мрака.

Катрин плачеше неистово, не можеше да спре сълзите си. Не можеше да се върне в онази къща. Тогава тръгна към дома на сестра си, там светеше. В един момент вратата се отвори и Селена застана на прага. При вида на сестра си, Катрин се затича към нея като не преставаше да плаче.

— Какво има, миличка? — попита я Ена.

Задавяйки се от сълзите си, Катрин не можеше да говори, а и сестра й не настоя.

— Хайде да те заведем да си полегнеш, имаш нужда от сън. Хайде, сестричке.

Кат се подчини и легна на леглото в стаята за гости. Сестра й се сгуши до нея и я прегърна, започна да гали косата й, докато й пееше песента, която майка им им пееше, когато бяха тъжни.

Постепенно дишането й се успокои и тя заспа. Селена стана и отиде при Лоугън.

— Какво има? — попита я той.

— Не каза нищо, но мисля, че знам кой е виновникът — отвърна тя равно.

Лоугън изръмжа и я прегърна.

— Брат ми е ужасен. Мисля, че пак трябва, да си поговоря с него.

— Не тази вечер. Остани тук — помоли го тя.

Лоугън не отвърна нищо, а само я целуна в знак на съгласие.

* * *

Цяла нощ Крис вървеше като обезумял напред-назад, а в мислите му бе само една-единствена жена — Катрин. Искаше му се да е до него, да може да я прегърне. Трябваше да признае, че брат му бе прав. Той не беше добър към нея, а и не се бе променил, когато нейното състояние я бе променило. Мислеше, че за него всичко бе свършило, когато му бяха отнели Ерика. Но какво ли правеше Катрин? Искаше му се да е при нея и щеше да го направи.

Излезе от къщата им и се насочи към тази на Селена. Почука и зачака Селена да му отговори. Врата бързо се отвори, но пред него не стоеше Селена, а Лоугън. Той го погледна изненадано, но брат му само му намигна и му направи място да мине. Минавайки покрай Селена, тя му се усмихна и притеснено му посочи една стая, а те с Лоугън изчезнаха някъде.

Той бавно и много тихо отвори вратата и видя спящата Катрин. Приближи се, нежно я вдигна и я понесе към дома им. Тя не се събуди по пътя, а вече у дома им, я положи още по-нежно на леглото и започна да я гали.

Бяха необходими няколко секунди преди тя да отвори сънено очи и да го види. Когато осъзна къде е, се надигна и точно когато той си помисли, че отново ще си отиде, тя го целуна силно и страстно. А той се остави да го бутне върху леглото и да легне отгоре му. Наведе глава си и прошепна в ухото му.

— Знам, че е грешно и нередно да те обичам, след всичко, което ми причини. Повярвай ми не мога да повярвам, че чувствам такова нещо, след всичко, на което ме подложи. След болката, която ми причини, когато ми отне Джон. Но сега, когато съм тук с теб, мога да осъзная, че те обичам повече от него, повече от всеки друг през живота си. Знам, че не искаш да си различен от това, да си студен, но искам да ме обичаш — казвайки му това тя го целуна и допълни: — Обичам те.

— Какво правиш, Катрин? — попита я той.

— Желая те, любими. Бъди мой — каза тя тихо и толкова нежно.

Крис започна да я целува страстно, а тя му помогна и двамата да свалят дрехите си. Най-накрая щяха да бъдат заедно по нейно желание.