Аня Сноу, Скарлет Уайт
Тънката граница (1)

Пролог

Нощта е най-тъмна преди зазоряване.

Писъците раздираха студената декемврийска нощ. Бе новолуние и всичко наоколо бе потънало в мрак. Преди няколко години Катрин Донали се бе озовала на това място, след като се бе обвързала с алфата на глутницата — Джон Питерсън. Тя също бе алфа, не само по брак, но и по рождение и точно заради това бе избрана да сподели живота си с новия Алфа. В началото й бе трудно, но с годините свикна, съпругът й бе много мил с нея и изключително строг с останалите. Той бе начело, неговата дума бе закон. Точно за това в този момент се намираше в една от пещерите в околността — той й бе наредил да скрие жените и децата и да ги защитава с цената на живота си. Нали това правеха лидерите. От една от пролуките наблюдаваше какво се случваше навън. Бяха нападнати от вражеска глутница. Събратята й се бореха за живота си и за земята си. Чуваха се още писъци, ръмжене и викове. Нещата не вървяха на добре. Погледът й се спря на една мъжка фигура. Бе висок и набит. Независимо, че бе тъмно, като в дупка, тя успя да види очите му. Бяха опушено сиви и вледеняващи, а косата му бе черна като катран. Бе целият в черно и бе трудно да бъде забелязан от човешко око. Все едно, усещайки погледа й, той се обърна рязко към нея, но тя успя да се скрие, преди да я е видял.

— Къде си, Джон? Не се крий, страхливецо! — крещеше непознатият.

В този момент се появи съпругът й, който бе във вълчата си форма, но тя можеше да чуе мислите му. Не аз съм този, който напада посред нощ, докато всички спят, Крис.

Значи се казваше Крис — помисли си Катрин. Не смееше да издаде и един звук, за да не издаде местоположението си, но се опита да наблюдава случващото се.

— Нека да спрем това кръвопролитие. Аз и ти. Един срещу друг. Който убие другия, печели. Така не е ли по-добре? — попита натрапникът.

Джон само кимна и тогава Крис се трансформира в огромен черен вълк със сиви очи. Бе по-голям от Джон, но това нямаше значение.

Двамата заеха позиции и двубоят започна. Хапеха се и се биеха като обезумели, кръвта им напояваше земята и я правеше още по-тъмна, отколкото бе. Двамата танцуваха танца на смъртта, от който само един щеше да излезе жив. Катрин се надяваше това да бъде съпругът й, но всичко бе в ръцете на съдбата. Наблюдаваше още няколко минути и тогава Джон се нахвърли към другия, но той успя да се обърне и да го захапе за врата. Катрин осъзнаваше, че това е краят, но не можеше да направи нищо. В този момент черният вълк щракна със зъби и прекърши врата на съпруга й. Без да осъзнава какво прави, тя изпищя с цяло гърло.

Крис бе чул вика й и вдигна глава, след което се върна в човешката си форма и каза:

— Хванах те, вълчице — и бавно тръгна към нея и останалите в пещерата.