Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (5)

Трета глава

След много безсънни нощи принцесата най-сетне седна на дивана си. Двете момичета от харема бяха заспали дълбоко на пода до нея, положили глави върху ръцете си, с коси, разпилени наоколо като шалове.

Принцесата се вторачи над потрепващите пламъчета на свещите към прозорците, отварящи се към Босфора.

Долавяше някакъв неразбираем звук, нещо като вой на куче, но някак си по-човешки. Вой на ужас и болка. Когато воят приближи и се засили, тя се загледа в момичетата, за да види дали ще се събудят. Нито една от тях не помръдна, дори когато вятърът откъм Мраморно море изпълни отворения прозорец и повдигна муселиновите завеси високо към тавана.

Принцесата знаеше, че би могла и да изпищи. Писъците й щяха да разкъсат тишината и само за секунди щяха да доведат при нея легиони от стражи, евнуси и момичета от харема. Под прозорците й също имаше стражи — дали пък те не са чули воя над водите?

Но Есма Султан за нищо на света не би изпищяла. Във вените й течеше кръвта на османските турци — колкото проницателна и студена, толкова и благородна. Майка й я бе учила винаги да се владее, никога да не позволява на подчинените си да виждат слабостта й.

Трябва да се отървеш от слабостите си, дъще. Дори и най-дребният намек на съмнението ще бъде като покана, изпратена на враговете ти. А прислужниците, слугите и стражите, които те обкръжават, ще разтръбят навсякъде, ако заподозрат у теб колебание или страх. Османският турчин е силен. Или обесен.

Есма вече знаеше, че вонята, която я задушаваше, беше напълно недоловима за останалите хора в двора й. Докторът едва не й бе казал в очите, че си въобразява, че това е продукт на фантазията й. А тя бе видяла как двете момичета от харема си разменят погледи, а после свеждат очи към пода.

Фантазии. Слабост.

Значи сигурно ще възприемат тези звуци по същия начин. А тя не можеше да позволи подобно нещо.

Докторът я бе попитал за нещата, които я тревожеха. Но кой доктор пита болния за мислите му? Работата на лекаря бе да я лекува, а не да я разпитва. Защото тя бе османска туркиня и не отговаряше пред никого другиго, освен пред Аллах. Ноздрите й отново потрепериха презрително заради наглостта му.

Странният звук над Босфора се засили по сила и яснота — не толкова вой, колкото болезнен писък.

И сега тя разбра какъв е този звук.

Беше последният писък на удавен мъж, който проклина, докато пръстите му се опитват да разкъсат грубия чувал на дъното на Босфора. Под светлината на свещите тя видя очите на удавника — невиждащи и стъклени, вторачени в нея през издутата от вятъра завеса.

Есма Султан се опита да сподави писъка, който се изкачи в гърлото й.

Няма да показвам слабост. Не трябва да…

Целият дворец се събуди от писъка й — измъчен и жалостив, безпомощен в ужаса си.

— Какво има, ваше височество? — извика главният страж, втурвайки се в стаята й, придружен от други двама войници.

— Доведете веднага доктора от Топкапъ! — изхъхри султане, като покриваше и откриваше устата си, хващаше гърлото си и се опитваше да издиша.

Назип й донесе веднага розова вода в златна чаша — ръцете на момичето трепереха толкова силно, че част от водата се изля върху ленените чаршафи.

— Да е тук, до леглото ми, преди края на този час, ясно ли е?!

— Ваше султанство, докторът ще бъде при вас моментално! — обеща стражът. — Ще изпратя най-бързия ни бегач до Портите на блаженството! — а после, през рамо, допълни: — Доведете веднага и Ахмед Кадир! Докато съм при принцесата, трябва да разположим пред вратите на принцесата цялата си охрана!

Едно бързоходно момче бе изпратено до казармите, за да доведе еничаря. Когато го видя да приближава, часовоят пред портите извика:

— Хей, кой е там?

— Идвам от двореца на Есма Султан, за да заведа великана Ахмед Кадир — извика момчето, едва поемащо си дъх. — Ако ми кажете къде да го намеря, ще го събудя. Трябва да дойде веднага с мен!

— Надали би посмял да го събудиш, ако знаеш какви са кошмарите му — подвикна часовоят. После направи знак на колегата си да заеме мястото му и добави: — Ще отида лично да го доведа. Аллах да е с мен!

Часовоят влезе в спалното помещение с високо вдигнат фенер. Въпреки множеството тела огромната фигура на Кадир се различаваше лесно. Гигантското му тяло се мяташе неспокойно, устата беше отворена, сухите устни се движеха неразбираемо, мърморейки нещо на родния си език, пръстите се забиваха дълбоко в сламата под него, по слепоочията му се стичаше пот.

— Събуди се, Великане! — изрече часовоят, като разтърси раменете му. — Викат те в двореца на Есма Султан! Веднага!

Очите на Постивич се отвориха рязко, ръцете му се стрелнаха напред и пръстите му обгърнаха врата на часовоя. Часовоят го плесна здраво по челото с дръжката на меча си и Постивич падна обратно по гръб, стенейки от болка.

— Не си лесен за събуждане — промърмори часовоят, оправяйки туниката си. — Да знаеш, че следващия път ще се пазя направо с острието на меча си!

* * *

— Викали сте ме, принцесо? — изрече докторът със синкаво под светлината на свещите лице. Изпод тюрбана му се подаваха сиви къдрици коса.

— Бих искала да говоря насаме с вас, докторе — отговори принцесата. — Стража, погрижете се целият ми двор да стои най-малко на десет крачки от затворените ми врати! Фатия, затвори всички прозорци и ги залости! А после пусни водата в шадраваните, до края!

Лекарят проследи мълчаливо прислужницата, която се втурна да затваря прозорците един по един, а накрая и вратата на огромната зала.

— Безмиалем, ти остани до мен! Останалите, вън! Веднага! — заповяда властно Есма Султан.

Когато се увери, че в стаята няма никой и че вратите са добре затворени, принцесата се обърна към доктора и изрече:

— Казахте ми, че ако бях християнка от вашата Църква, е добре да се изповядам и да потърся опрощение от свещеник.

Старецът въздъхна, затвори примирено очи и прошепна:

— Така е, ваше височество. Но вие ме порицахте за грешката ми. Вие, разбира се, сте от светата мюсюлманска вяра и от моя страна беше глупаво да споменавам…

— Нищо подобно! — махна с ръка Есма Султан. — Събудихте интереса ми. Все пак вашата вяра и вашият пророк Исус са били стъпка към съвършеното слово на Мохамед. — След тези думи тя прочисти гърлото си и взе чашата с ечемичена вода с лимонова есенция, която стоеше на шкафа до нея.

— Ние ценим примитивните, но ключови опорни точки, които вие сте оставили пред нас, за да проправите пътя към истинската вяра. Исус е бил ценен пророк и се радва на голяма почит в Корана. Но ми е любопитно за вашите свещеници. Наистина ли подобни изповеди пред непознат успокояват вярващите, тормозени от демони?

— В повечето случаи свещеникът е добре познат на вярващия. Но също така е вярно, че християнинът може да отиде и при свещеник, когото не познава, и да се изповяда, за да получи опрощение. Пречистването на греховете се извършва чрез властта на Църквата и силата на Исус Христос.

В никелираните тръби на шадраваните се чу шум и след малко водата потече.

Принцесата кимна замислено. После продължи:

— И значи казвате, че се намира облекчение, когато говориш за нещата, които тревожат душата ти?

— Да, абсолютно! — кимна убедено старецът. Воднистите му очи я огледаха внимателно, докато тя съзерцаваше пръстите си. Но не смееше да прибързва с приказките си.

— Докторе, ще обмисля нещата, които ми казахте — рече тя.

— Принцесо — започна докторът, — ако мога да ви помогна по някакъв начин… може би да доведа патриарха на Православната църква…

— Тишина! — изпищя принцесата и се хвана за врата. Хвърли поглед към вратата и допълни: — Старче, вие действително ли си въобразявате, че ще допусна водача на неверниците при себе си?!

— Простете — запелтечи докторът. — Помислих си…

Принцесата изцъкли очи и пак й се повдигна.

— Пак тази воня! — извика.

Лекарят не каза нищо. Само я наблюдаваше.

— Свободен сте, докторе. Ще обмисля предписаното от вас. Но никога повече не говорете пред мен за езическата си църква!

— Ваше височество! — изрече той, изправи се, сведе почтително глава и излезе, за да се върне в топлото си легло в двореца Топкапъ.

* * *

Думите на гръцкия лекар кънтяха цяла нощ в главата на Безмиалем. В съня си тя прозря правилността на съвета му, дълбочината на логиката му. Да заговори на глас за жестокостите, които тежаха толкова много на съзнанието на господарката й и не й даваха покой — това действително би могло да се превърне в лекарството за нейната болест. Бог или нейният Аллах, или просто чистият нощен въздух биха могли да чуят думите й и да прогонят джиновете на мъртвите, та дано накрая измъчените им души намерят покой!

Но Есма Султан по-скоро би прерязала китките си и би натопила раните си в оцет, отколкото да се изповяда пред който и да било свещеник. Но ако не е свещеник, а единственият човек, който споделяше и разбираше ужаса на тези убийства? Защо той да не може да изслуша думите на страдание на султане? Не човек на расото или молла, или имам, а съвсем обикновен човек, може би дори същият, чиято ръка бе извършила тези убийства в името на Османската империя?

Безмиалем въздъхна. Ако отвореше и дума за това пред Есма Султан, тя би заподозряла, че момичето от харема просто си търси повод да види палача на Босфора, да усети присъствието му и да чуе гласа му. Когато великанът влезеше в двореца, целият харем заставаше като хипнотизиран зад централната решетка. И Безмиалем бе наясно, че Есма Султан отлично знае как жените се притискат до тесните отвори, без да посмеят да си поемат дъх, докато наблюдават Ахмед Кадир.

„Не! — каза си накрая Безмиалем. — Тя знае, че никога не съм й давала лош съвет. Знае, че съм достойна за най-голямото й доверие.“

И въпреки това момичето бе наясно, че даже в болестта си и в отчаяното си търсене на изцеления Есма Султан няма да посмее да говори за удавниците, за използваните и захвърлени от нея любовници. Подобно петно върху душата й не би могло да излезе лесно наяве, независимо колко я измъчваше.

Безмиалем реши да отиде при нея, след като Назип и останалите жени я изкъпят. Зачака, докато опиумът започне да действа, защото знаеше, че тогава всички неща бяха възможни, особено с помощта на евнуха Шафран.

В отчаянието си тя ще проумее, че той е единственият човек, с когото би могла да говори по този въпрос, единственият, който споделя товара й. Тя ще ме чуе! Знаем, че ще ме чуе! Трябва да ме чуе!

Стига онзи предател и подлец, белият евнух Смарагд, да не се намеси, всички неща са възможни!

* * *

До настъпването на следващата нощ Безмиалем вече бе успяла да убеди болната си господарка в разумността на плана си, защото Есма Султан нямаше по-доверено момиче в харема от нея.

— Аз умирам, Безмиалем! Тези кошмари разяждат душата ми, смрадта ме задушава! Съвсем скоро за мен вече няма да има и глътчица въздух.

— Позволете ми да извикам онзи, който единствен знае за удавниците, о, моя султане! — прошепна Безмиалем. — Само той може да ви разбере. А освен това е мюсюлманин като вас!

— Не мога да говоря с никого за тези мъже, не разбираш ли?! — прошепна Есма Султан и протегна ръка към сребърната купа, за да повърне. Безмиалем я пое от ръцете й и я задържа пред нея.

Нямаше нищо повече за казване. Есма Султан прилегна с бяло като платно лице върху белите възглавници.

— Моля ви, Есма Султан! Просто поговорете с него! За каквото и да било! Няма да позволя да умрете, вие сте моя господарка и най-добра приятелка! Моля ви, угодете на това ми желание!

Есма Султан отвори очи и ги насочи към любимата си приятелка. Накрая кимна бавно, безсилна като малко котенце.

* * *

Иван Постивич пристигна в двореца с подпухнали от безсъние очи.

— Ахмед Кадир — посрещна го главният евнух Шафран, скрит в сенките до портата. — Султане изисква частна аудиенция с вас. Веднага! Ще надзиравам лично измиването ви.

Дежурният солак отстъпи, за да пусне Постивич.

— Нова аудиенция, така ли?

— Да — кимна Шафран и го огледа замислено. — Сигурно сте чули, че принцесата е много болна?

— Да, носят се някои слухове из „Ат Мейдан“.

— Солак! — изкомандва Шафран през рамо. — Върни се веднага на поста си! Ако те усетя още веднъж да подслушваш, ще ти уредя да търкаш до края на живота си мръсните плочки в хамама с проклетата си брада!

Стражът се поклони и запристъпва назад към големите врати на стаята за аудиенции.

— Миризми, които никой друг не усеща, и гледки, които никой друг не вижда — изрече тихо Шафран. — Нещо й стиска гърлото и не може да си поеме дъх.

Еничарят тръгна заедно с евнуха към общия шадраван. Сви ръце и изми обилно с вода лицето си. Водата — леденостудена благодарение на огромната древна цистерна под двореца, бързо прогони съня му и отвори очите му.

— Нещо не разбирам — промърмори накрая. — Ако вижда видения и надушва въображаеми миризми, какво мога да направя аз? Аз мога да отблъсквам натрапници, да убивам крадци и да защитавам харема й, но мечът ми е безсилен срещу призраците, които я преследват!

— Внимавай какво говориш, еничарю! — погледна го Шафран и черните му очи проблеснаха. — Езикът ти или ще те спаси, или ще те унищожи! Оставям на благоразумието ти да реши кое да бъде. Ако тя започне да ти говори, слушай и ще спечелиш. Никога не подценявай влиянието й върху брат й, нашия султан! — допълни съвсем тихо. — Все още не е късно отново да се включиш в игрите по джирит, чорбаджи, но първо трябва да се научиш да угаждаш на Есма Султан!

Шафран не направи пауза, за да чуе отговора на еничаря, а веднага след това издаде с уста кратък, съскащ звук, който автоматично доведе пред него два пажа, готови да изпълнят заповедите му.

Постивич свали обувките си и мълчаливо изми краката си. Когато приключи с ритуалното почистване, евнухът му даде нов чифт копринени чехли и изпрана туника. Помогна му да увие красив тюрбан около главата си. Постивич усети как силните пръсти на огромния черен мъж надиплят нежно ивиците на тюрбана и го гласят според главата му. За последен път бе усещал ръце, които го обличат, в детството си, в северните провинции, което беше много отдавна. И сега това усещане му се стори извънредно успокоително.

— Твой дълг е да служиш на Османската империя — изрече Шафран, докато го придружаваше до вратите на залата. — Този дълг включва и опазването на здравето на султана и на неговото семейство. Имам ти пълно доверие, че ще сториш всичко по силите си да помогнеш на принцесата да възвърне цветущото си здраве! А за това ще бъдеш богато възнаграден!

При тези думи очите на Шафран се приковаха напрегнато върху очите на Ахмед Кадир — настървение, което еничарят бе виждал единствено в очите на мъже, влизащи в битка. След това евнухът кимна на стражите да обявят на принцесата за пристигането на нейния гост.