Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (16)

Четиринайсета глава

Мракът бе изпълнен с чудните ухания от кухнята. Отвъд стените на вътрешния двор се чуваше гръмотевичният глас на британския посланик и Иван съжали, че не го разбира какво казва.

Беше заспал дълбоко още в ранните часове на вечерта, заслушан в звуците от пиршеството. Като еничар и слуга той, разбира се, нямаше право да присъства, но смехът и радостните викове отвъд стените на градините събудиха любопитството му. Реши да провери доколко са верни приказките за похот, разврат и пиянство, които бе чувал. Така и така вече не можеше да заспи, той се престраши да надникне и да провери какво всъщност правят пируващите.

Като избегна умело обикалящите наоколо стражи, Постивич се качи в клоните на едно от дърветата, надвиснали от другата страна на стената. Изкатери се по големия кипарис, който се залюля под тежестта му.

От тази наблюдателна точка, която се намираше само на няколко стъпки от стената, той виждаше отлично моравите, павилионите и градините, осветени от висящи фенери и ярки факли.

Жените от харема се разхождаха под ръка — косите им бяха сплетени с перли и вдигнати нагоре с панделки, обсипани със скъпоценни камъни или гребени от слонова кост. Отпиваха от чаши шампанско, сякаш бяха европейски величия, и се чувстваха отлично покрай посланиците и техните съпруги. И макар че нито една от тях не говореше английски, мнозина разбираха френски, което доставяше голямо удоволствие на европейците, не знаещи нищо особено за харема, освен сладострастните приказки, циркулиращи из посолствата.

— Но, разбира се, че не споделяме ложето на султана! — възкликна ужасено една от жените от харема на Есма, помолена да потвърди скандален слух. — Ние сме харем на Есма Султан! И сме под нейна защита като нейни осиновени дъщери!

— Но султанът не ви ли посещава все пак — всичките де, за да споделя удоволствията ви? — продължи да разпитва особено пияният руснак.

— Съпруг, който приема по две съпруги в леглото си едновременно? Това ли правите вие в Европа? — ахна Назип, постави ръка на устата си и смехът й звънна из градините. — Хайде, разкажете ни за тези ваши странни обичаи, защото тук, ако някой мъж се държи така с нас, по ислямския закон имаме право да го осъдим и да се разведем с него! Какви други традиции имате в Европа? Интересно ми е да знам!

Съпругата на британския посланик — колкото достолепна, толкова и дебела — отговори:

— Но, скъпа, разбира се, че ние не вземаме в леглата си по две любовници едновременно! Очевидно не сте ме разбрали правилно! Просто питаме за вашите обичаи. Все пак сме християни, моля ви се!

* * *

Самият султан се бе разположил под огромна червена шатра, открита към лятната нощ и проблясваща под светлината на стотици полилеи и свещници. Пушеше лула и не приемаше почти никакви посетители. Никой не смееше да се доближи до султана, без да е бил повикан.

Османският владетел отпиваше раздразнено от кристалната си чаша и чоплеше неохотно хайвера от белуга, изпратен му в сняг от границите с Русия. Наблюдаваше сестра си Есма как се движи от група към група, приемайки изящно похвалите на своите гости за празненствата през деня. После тя настоя британският посланик да танцува с нея и харема, което доведе публиката до възторг — особено когато той свали сакото си, завърза краищата на ризата си и изложи на показ огромния си бял корем, от което гостите се запревиваха от смях. Руското аташе, който бе приел твърде много опиум и водка, погледна изумено колегата си и избухна в неистов смях, разпръсквайки навсякъде слюнка от устата си.

След това гостите започнаха да играят игри от харема, които Есма обясни на перфектен английски и френски. Една такава игра беше „Красиво или грозно“, при която „съдията“ затваря очи и извиква на играчите да застинат в смешни пози, като изисква от тях или елегантност и красота, или ужас и идиотщина.

Дори и най-скованият от посланиците беше включен в играта, което след консумацията на неизброимите количества шампанско и вино не беше никак трудно за постигане. Мъже и жени започнаха да застиват като красиви статуи на гръцки богове и богини или като грозни гаргойли, чиито разкривени черти предизвикваха буйния смях на зрителите.

Султанът подаде чашата си, за да му налеят още шампанско, но нито за момент не свали очи от сестра си.

— Може би няма да е зле да я помоля още тази нощ да подпише мирни договори с френския и британския посланик — промърмори. — Виж ги само тези дърти козли как я гледат похотливо! Та тя би могла да ги накара да лишат от наследство собствените си синове само за едно надникване зад стените на харема!

Султанът стисна чашата си толкова силно, че столчето й се отчупи.

— Ваше величество, добре ли сте? — извика везирът. И веднага се провикна на един слуга: — Бързо, донесете чиста кърпа, напълнена с лед!

От ръката на Махмуд бликна обилно количество кръв и бялата колосана кърпа с лед стана червена. Той погледна раздразнено наранената си ръка, а после пак прикова поглед в сестра си и нейния антураж, придружавани неизменно от няколко евнуси.

Беше ред на Назип да играе съдия в „Красиво или грозно“. Тя постави ръце върху луничавото си лице и започна да брои до десет на чуруликащ френски с много лек турски акцент. Но изрецитира числата в погрешен ред, а после се заля от смях заедно с Есма Султан, която я целуна по бузите и я подкани да опита пак. Ръката на султане не се помести от голите рамене на младата жена, докато двете брояха заедно на френски: „Ан, дьо, троа, катр…“.

— Пратете за нея! — извика внезапно султанът. — За Назип, личната прислужница на сестра ми. Тази вечер ще я взема в ложето си! Кажете на сестра ми, че това е… подарък за рождения ми ден, който си правя, и че аз ще развържа панделката й!

Един слуга се насочи с тази вест към Есма Султан, която в този момент забавляваше принц Дьо Жоанвий с анекдот за харема. После отметна назад белия си врат, смеейки се и сочейки към Назип, която най-сетне приключи трудното си броене.

— Жоли! — изкрещя Назип и всички играчи заеха най-грациозната си или най-смешна поза. Шведският посланик хвана под ръка един висш сановник от Египет и двамата се направиха на летящи ангели. Принц Дьо Жоанвий се усмихна, но не се засмя — не откъсваше поглед от Есма Султан.

Махмуд се смръщи, докато гледаше принца как изпива с очи красотата на по-голямата му сестра.

— Би могъл да има всички красавици на Европа, но насочва алчните си очи към една османска жена, която е с повече от десет години по-стара от него! — промърмори султанът на великия си везир.

— Да, наистина изглежда запленен от нея и нейния харем — отговори везирът. — Тази вечер всички момичета са много красиви, всяка е като блестяща звезда в нощното небе.

— Непочтително е от негова страна да се втренчва в Есма по този начин, сякаш тя е някаква обикновена жена, а не сестра на султана!

— Доколкото видях, човекът си пийна повечко — отбеляза везирът. — Както и всички останали, султане мой.

Накрая Есма Султан завърши анекдота си и се обърна към слугата, който чакаше почтително и търпеливо встрани. Лицето й се смръщи, когато чу искането на султана и веднага погледна към брат си. И съвсем бавно поклати отрицателно глава, но по турския начин.

— Аллах да я прокълне! — промърмори султанът, и започна ядовито да търка кръвта от ръката си.

Везирът го погледна изненадано.

— Какво има, султане мой?

— Моята сестра е мой враг!

— Но, добри ми султане, вижте само какво празненство ви е устроила днес! Трябва да й е струвало колкото съкровищницата на паша!

— Уредила е празненството, за да забавлява себе си и харема. Това не е пиршество за мен, не виждаш ли? Цял ден ме прави на глупак, а сега възнамерява да ме направи глупак и в леглото ми в Топкапъ! Аз кой съм? Не съм ли султанът? Не мога ли да си избера всяка жена от моята империя, за да я взема като моя наложница?!

Плесна с ръце за стражата и леко примижа от болка, удряйки раната си.

— Погрижете се тази вечер Назип да бъде ескортирана до Топкапъ! Не позволявайте на сестра ми да се противопостави на моята заповед! Тази жена трябва да бъде доставена в покоите ми, подготвена със съответните измивания, готова да служи на своя султан! Извикайте каретата и я подгответе за тръгване!

Обърканият везир се огледа и побърза да изпие пунша си, съжаляващ дълбоко, че си тръгва, преди да са сервирали прочутите сорбети.

* * *

Целият дворец на Есма Султан знаеше, че Назип бе отказвала неведнъж на султана. И всички се гордееха, че луничавата им господарка може да кара султана да я чака толкова дълго. Един ден тя самата им бе споделила, че когато се отегчи от свободата, ще отиде, разбира се, при него, така че синът, когото ще зачене, да бъде един ден османски владетел.

— Просто не бързам да стана бременна и дебела! — бе допълнила през смях, защото въпреки свободното си държание си оставаше девица. — Освен това, след като легна със султана, той ще ме затвори в харема си. А как бих могла да преживея да бъда затворена под ключ в Топкапъ сарай, след като съм била вече в харема на Есма Султан?!

Но сега, докато празненството продължаваше по вълните на смеха, един солак от Топкапъ се приближи до Есма Султан и я помоли да говорят насаме. След като тя го изслуша, очите й се стрелнаха към червената шатра на султана и тя видя, че почетният гост наистина си е тръгнал.

— Можеш да кажеш на брат ми, нашия султан, че Назип е заета да ми помага и тази вечер не може да го обслужи!

Капитанът на дворцовата охрана вдигна брадичка. Беше подготвен за този отговор.

— Най-смирените ми извинения, ваше височество, но султанът ми е дал заповед, която аз не мога да не изпълня!

Очите на Есма Султан проблеснаха. Постави хладната си ръка върху рамото на солака, одрасквайки го с пръстените си.

— Почакай, солак! Не излагай султана, който изпи твърде много шампанско, като правиш сцена на собственото му тържество! Обещавам ти, че ще говоря с Назип насаме и до час ще я придружа лично до Топкапъ под твоята охрана. Изпрати вест в двореца, че тя ще дойде, въпреки че първо трябва да се погрижа за гостите си!

— Аллах ме благослови с вашата милост! — изрече солакът и се поклони доземи, благодарен, че нямаше да му се наложи да изпълни със сила заповедта, която му беше дадена.

— Да сменим игрите! — плесна с ръце Есма Султан, връщайки се на празненството. — Този път криеница! Лейди Уортли, бихте ли ни направили честта да бъдете нашият търсач? Ще играем около трийсет минути, а после ще бъдат сервирани сорбетите и кремовете с още шампанско!

Гостите й приветстваха идеята и тя се усмихна на всички.

Когато Назип мина покрай нея, Есма Султан я хвана за ръката и докато лейди Уортли броеше на английски и френски, домакинята прошепна:

— Ела с мен! Веднага трябва да говоря с теб!

* * *

Султанът поизтрезня донякъде, докато евнухът му помагаше в ритуалното измиване.

— Пристигна ли вече? — попита, докато евнухът изливаше вода върху него.

— Не, султане мой.

— Ако не се появи, ще поискам да ми сервират главата й за закуска!

— Ще дойде — рече евнухът. — Никоя жена не би могла да ни откаже, ваше величество, защото много добре знае какво ще бъде наказанието й!

Султанът прехапа устни. Щеше му се евнухът да бе заговорил по-скоро за страст и огромна чест, отколкото за принуда чрез сила.

Накрая евнухът изтри гърба на господаря си и му помогна да облече нощницата си.

— Не мога да чакам още дълго. Къде е тя?

Евнухът вече започна да кърши ръце, но точно тогава солакът при вратата даде знак с ръка — съществена част от речника на османския двор от времето, когато първите султани не са можели да понасят около себе си обикновена човешка реч.

— Султане мой, сестра ви иска да ви посети. Чака пред вратата.

— Красивата Назип придружава ли я?

— Да. Но тя държи първо да говори с вас, преди да ви представят Назип.

— Сега? Докато лежа в леглото си, готов да приема наложница?! — изрева султанът. — Ама какви са тези маниери, за бога?!

— Много съжалявам, ваше величество. Желаете ли да говорите с нея?

— Какво значение има дали желая да говоря с нея или не? Дори и след като умра, тя пак ще седи на ръба на саркофага ми и няма да ми дава мира! Хубаво. Поканете я, но подгответе девицата по всички изисквания на Аллах! Изкъпете я в розова вода, намажете я със сандалово масло и я доведете в леглото ми!

Солакът се върна заедно с Есма Султан, която, за разлика от онова, което очакваше да види в нея брат й, изглеждаше бляскава и красива. Сплетената й с перли и лазурити коса проблясваше под светлините на свещите.

— Мой ангелски братко — започна тя, — твърде необмислено! Погледни се само! — и посочи към френското му легло с балдахин. — Така ли лежиш, докато чакаш девица?

— Защо си играеш с мен? Ще имам хубавата Назип още тази нощ и нито една от хитрините ти няма да ми попречи за това! Тя вече ми е отказвала три пъти, но днес вече изгубих търпение!

Есма приседна на ръба на леглото му и заопипва тежкия червен брокат на завивката.

— Да, става. Удобно е. Но е европейско, не турско.

— Първата ми майка го е донесла от Париж. Наследих го след смъртта й.

— Но за вземане на девственост не е толкова удобен терен като дивана например. Може би е приемливо, ако жената лежи под теб и не се движи особено, но си мисля, че един султан ще се отегчи да прави любов на толкова висок пиедестал. Тук няма място за грешки, а ако се прекатурите… Представи си какъв срам за един османски владетел да се нарани, докато пада от леглото с девица! По-добре да се преместите на възглавниците на дивана, така, както са правели предците ни! Очевидно европейците са доста кротки в любенето си — вижда се по тесните им легла!

— Какво си дошла да ми кажеш, о, сестро? — обади се султанът. — Със сигурност не за да критикуваш мебелите ми!

— Така е. Познаваш ме много добре, мой ангелски братко — изрече тя, хвана ръката му и започна да я гали с връхчетата на двата си пръста, които пазеше само за ядене. Пряко сили той потрепери от докосването й. — Наистина ще ти дам любимката от моя харем, но при едно условие!

— Условие ли?

— Назип е моя лична робиня, която просто споделям с теб, скъпи ми братко. Тя е моя собственост, за която съм платила добри пари. Бих могла да се обърна към Улемата и да породя слухове из града, но ти и без това си знаеш, че тя е моя. А тъй като е моя собственост, тя е свободна да взема сама решенията си като моя осиновена дъщеря! — Погледна брат си право в очите и отсече: — Назип, девицата, ще легне с теб само при едно условие — утре сутринта трябва да й позволиш да се върне в моя харем, както и всяка друга сутрин след нощ, в която си я повикал!

Султанът се изсмя изумено.

— Не мога да сторя подобно нещо! Много добре знаеш, че след като е била с мен, семето й става свещено! Трябва да бъде охранявана от евнуси, за да защитават утробата й от други, освен мен!

— Скъпи ми братко, както добре знаеш, аз не притежавам мъжки органи и не съм твой съперник. Същото важи и за дамите от моя харем!

— Но ако тя роди дете и то е син, Османската империя трябва да бъде сигурна, че то не е копеле, че тя не е сложила рога на султана!

— Значи ще изпратиш най-зоркия си евнух, за да я пази от твое име! Той ще я придружава навсякъде, докато тя не роди, и така великата Османска империя ще може да си отдъхне спокойно от новината, че тя е целомъдрена и не ляга с никого другиго, освен с теб! Но аз няма да я хвърля в затвора на харема в Топкапъ, където би живяла в изолация и под господството на мъжете! За онези, които не знаят по-добро място, там е рай, но след като вече е живяла с мен, не мога да й позволя да прекара от тук нататък дните си в нещастие, дори и един ден да стане валиде султан!

Султанът разтри слепоочията си, опитвайки се да прогони главоболието, което любимата му сестра му бе причинила.

— А тя ще те дари с удоволствия, които никоя друга девица на земята не би могла да ти дари, скъпи братко, гарантирам ти го! Познавам си моята Назип! — изрече тя, като се усмихна лекичко. — Тази нощ ти ще бъдеш най-щастливият мъж на света! Но само ако приемеш условията ми!

— Есма, играеш си за пореден път с мен! — промърмори Махмуд, усещайки как пенисът му нараства и избутва нагоре бялата му туника. — Това доставя ли ти удоволствие, моя ангелска сестричке?

— Прескъпи братко — изрече Есма Султан усмихнато и стана от леглото, — обмисли това наше споразумение! Ще преживееш една нощ на велика страст, но утре Назип се връща при мен! Помисли си! — повтори и дръпна игриво завивката му, за да го открие. — Ще чакам пред покоите ти, за да ескортирам Назип или до леглото ти, или обратно в моя дворец!

Махмуд усети хладния въздух по кожата си, когато сестра му дръпна завивките. Въпреки възрастта й той се опияняваше от красотата й и усети, че потръпва от нова възбуда.

— Веднага ми изпрати Назип! — промърмори на сестра си. — Трябва веднага да имам жена в леглото си, още на мига!

— Значи си съгласен, мой ангелски братко. По ислямския закон тя е станала моя осиновена дъщеря в мига, в който я взех за моя робиня. Само аз имам правото да ти разрешавам да я вземаш в леглото си — както знаеш много добре, такива са законите на шериата.

Султанът внезапно сграбчи ръката на сестра си и прошепна:

— Обещавам ти, че утре сутрин тя ще се върне при теб, а сега, докато я приемам в леглото си, ще знам, че тя е личен подарък от теб! Ще си я делим, скъпа сестро!

Есма измъкна бавно ръка изпод ръката на брат си, изправи се и му се поклони. На излизане подхвърли през рамо:

— И не се тревожи, че Назип може да изпадне от френското ти легло! Тя вече има опит от моето английско легло и ти гарантирам, че е доста пъргава и има добро чувство за баланс и грация. Приятна нощ с нея, скъпи малък братко, и ми я върни щастлива и пълна с истории за твоята неповторима мъжественост, които да разказва в моя харем!

Преди да изпрати Назип, принцесата я целуна четири пъти по бузите и й прошепна нещо в ухото. Назип се засмя звънко и тихите коридори на двореца Топкапъ се изпълниха с птичи трели.

* * *

Ирина бе забелязала внезапното тръгване на Махмуд, както и повечето от гостите, които не се наливаха до припадък или не пушеха опиум. Тропотът на конски копита по калдъръма в двора им подсказа, че царската карета напуска с гръм и трясък двореца. Да не би да имаше някакъв спешен случай — обявяване на война или въстание, които да са накарали султана да се измъкне толкова рано от собственото си празненство?

Малко по-късно тя забеляза и отсъствието на Назип, най-вече по липсата на звънкия й смях. Първоначално реши, че Назип е с принц Дьо Жоанвий, но скоро разбра, че на него му правят компания Лейла и други жени от харема.

Даже Есма отсъстваше за известно време, въпреки че се появи отново точно преди сервирането на сорбетите. Лицето й изглеждаше спокойно и царствено, без капчица тревога. Веднага заговори гостите си и настоя да пийнат още френско шампанско. Френският посланик щеше да се пръсне от гордост, докато слугите отваряха каса след каса от пенливото вино и всички вдигаха тостове за здравето и просперитета на Франция — страната, която е успяла да произведе тази великолепна напитка.

Накшидил също се усмихваше на възхвалите, които се сипеха за нейната родина, и по едно време заяви, че ще предаде комплиментите на братовчедка си императрица Жозефин и нейния съпруг Наполеон. Тези думи породиха нова вълна от възбуда сред гостите, които до този момент не си бяха давали сметка за роднинските й връзки, и така последва нов тост, този път за здравето на Накшидил.

Порив на топъл вятър раздвижи листата на чинарите наоколо и започна да повдига меките рокли на жените. Безмиалем сграбчи воала си, за да не се повдигне.

Когато Есма Султан се обърна, за да се насочи към градината, Безмиалем я хвана за ръка и я издърпа далеч от тълпата в сенките на лозите.

— Простете, о, султане, но къде е Махмуд? — попита.

Есма Султан започна да казва нещо, но прехапа устни.

После видя надеждата в очите на момичето, чакащо отговор, и отговори директно:

— Взе Назип в леглото си.

Безмиалем бе израснала в харем, така че принципно не трябваше да се изненадва от тази новина. Назип бе отказала три пъти на Махмуд, така че за всички беше ясно, че рано или късно той щеше да я има.

— Разбирам — изрече, но колкото и да се сдържаше, беше ужасена. Знаеше твърде много, за да се чувства по този начин, но все още пазеше искрица любов за онова младо момче, голямата любов на детството й, което сега вече беше султан Махмуд Втори. И я заболя, когато си го представи с Назип.

Есма Султан хвана брадичката на най-добрата си приятелка и й заповяда с леден глас:

— Погледни ме!

Очите на Ирина бяха изпълнени с объркване. Опита се да сведе поглед, но господарката й стискаше здраво брадичката й — така, както правеше, когато Ирина беше малко момиченце, а османската принцеса искаше вниманието й.

— Брат ми е убиец! — изрече Есма Султан. — Крайно време е да го осъзнаеш и да забравиш за него! Всеки знак на привързаност, който ти е дал в детството си, вече е забравен така, както е забравено и името ти Ирина! Това са детски спомени, отдавна отминали. Той вече не е малко момче, а мъж, отровен от властта! Случва се с всички султани!

Безмиалем се отдръпна и отрони:

— Но в момчешкото му сърце някога имаше нежност!

Есма въздъхна раздразнено и отсече:

— Но това сърце вече го няма! Той удави повече от двеста жени! Иска да убие собствения ти брат! А ти си глупачка, за да храниш към него чувства, различни от омразата!

В този момент близо до тях заговори друг глас — турски, но с френски акцент:

— Де да можехме да съхраним по някакъв начин невинността и състраданието на момчешките сърца!

На стълбите над тях стоеше Накшидил, изплувала от сенките.

— Винаги съм обичала сина си, но баща ти не ми позволяваше да се намеся — каза на Есма Султан. — Ако можех да прекарвам повече време с него, ако не беше изпратен в затворените апартаменти на принцовете, щях да успея да съхраня поне част от добротата му, кълна ти се! Той беше добро момче. Спомням си добре нежността му така, както си спомня и Безмиалем.

Есма Султан се приближи към Накшидил и хвана ръката й, защото майката на султана трепереше на най-горното мраморно стъпало. Внезапно коленете на валиде султан омекнаха и тя се отпусна безцеремонно върху твърдия камък.

— Добре ли сте, валиде султан? — втурна се към нея Безмиалем.

— Възрастта и болестите не позволяват достойнство на никого, даже на майката на султана — отговори тя, докато разтриваше безпомощно бедрото си. — Но не бих искала братовчедка ми Жозефин да ме вижда толкова стара и неспособна.

— Ще накарам готвачката да ви направи малко кафе с кехлибар, за да прочисти кръвта ви и да ви направи по-бодра — каза Безмиалем.

— О, не, в никакъв случай! Вече съм свикнала със замаяността, а и не искам да развалям хубавия вкус от френско шампанско върху езика си. Тези пристъпи ми минават бързо — отвърна валиде, потупвайки нежно ръката на момичето.

Есма Султан забеляза този жест.

Втората майка на султана погледна към домакинята под проблясващите светлини на факлите и изрече:

— Есма, ти не вярваш ли, че един мъж е способен на състрадание, че в мъжкото му сърце има някаква малка част, която е женска?

Лицето на принцесата замръзна като мрамора, който ги обграждаше, и тя отсече:

— Не! Мъжкото и женското не могат да съществуват съвместно! Мъжете винаги ще бъдат прогнили от поквара и власт — просто не могат да устоят на изкушението. Даже една женска ръка не може да промени съдбата им!

— Тук грешиш, Есма Султан — каза Ирина. — Винаги си грешала!

Накшидил ахна, че едно момиче от харема може да съди по този начин принцеса, сестрата на Махмуд. Очите на Есма Султан се разшириха от изненада.

— Не всичко е луна, не всичко е слънце — продължи Ирина с очи, проблясващи в мрака. — И двете съществуват съвместно в човешкото сърце, независимо дали то е мъжко или женско. Ако някога имам синове, кълна се, че преди всичко ще ги науча на състрадание!

— Ти си глупачка! — извика Есма Султан. — Как е възможно да простиш на мъжете след всичко, което изстрада от ръцете на баща ми?!

— Да, вярно е, че изстрадах много от ръцете на твоето височайше семейство, но познавам и прошката. Ако имам деца — въпреки че кой би ме дарил с дете с това обезобразено лице, — ще ги науча с цялото си сърце на състрадание и прошка!

— Изобщо не разбираш що е това властта! — отсече Есма Султан. — Никой не може да промени мъжете. Говориш като дете, а не като жена! Какво знаеш ти за мъжете и за техните амбиции?!

— Напротив, много добре разбирам мъжете, властта и особено османците! — възрази Ирина. — Много по-добре от теб, Есма Султан, чието лице е все още красиво, а моето — кошмарно!

— Скъпо момиче… — опита се да се намеси Накшидил.

— И въпреки това все още мога да прощавам, макар ти да не можеш — продължи Ирина — Безмиалем, без да изпуска от поглед очите на принцесата. — Аз не давя мъжете, сякаш са същества без душа!

Принцесата зяпна шокирана. Безмиалем беше достатъчно близо до нея, за да й зашлеви шамар, но сестрата на султана бе прекалено слисана, за да стори каквото и да било.

По лицето на Накшидил грейна усмивка. Старите й зъби проблеснаха под лунната светлина. И когато Безмиалем напусна с гръм и трясък компанията, тя изрече:

— Ето това е жената, която трябва да стане валиде султан, Есма! С такава жена за Османската империя и за мъжките души все още има надежда!