Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (10)

Осма глава

Еничарят слушаше разказа на Есма Султан със смесица от възбуда и объркване.

— Значи жените от харема влизат при султана като проститутките в бардака?

Принцесата вирна брадичка, погледна го предизвикателно и възкликна:

— Защо? Не го ли очакваше? В крайна сметка те са робини, независимо с колко скъпоценни камъни са окичени и колко евнуси им прислужват. Робини на мъжете! До този момент познанията ми за секса се свеждаха единствено до клюките и до онзи път, когато зърнах евнуха и дебелата наложница в хамама. И не можех да си представя малката ми приятелка Софи да бъде подложена на такава гнусотия, при това от ръцете на собствения ми баща!

Иван Постивич изсумтя и попита:

— И какво стана после с момиченцето?

Есма Султан повдигна вежди и отбеляза:

— Най-сетне спечелих наистина вниманието ти, Бисквитко! Ами Софи просто седеше втрещена, ококорила очи, като че ли вече бе осъзнала напълно ужаса на всичките си кошмари. Но само кимна и изобщо не заплака, когато майка ми приключи с инструкциите си. А после майка ми направи още едно нещо, което ме удиви. Коленичи на килима в стаята ни и започна да търси пукнатина в една хлабава плочка близо до шадравана. Извади плочката, а след нея и парчета глина и хоросан. Накрая извади от дъното малко късче червена коприна. Разви вързопчето и извади оттам миниатюрно разпятие, окачено на верижка от чисто злато. „Това е за теб, Софи — рече. — За мен вече е излишно да си спомням вярата си, но ти може и да имаш нужда.“ Върна плочката на мястото й и топна пръсти в шадравана, за да изтрие мръсотията от снежнобелите си пръсти. После вдигна бялата ленена кърпичка от Накшидил и заговори на сръбски, така че Софи да я разбере: „Много отдавна вярата на езичниците араби, перси и турци е приемала с отворени обятия жените и тяхната нежна природа. Някои от божествата дори са били жени. Мохамед е имал много високо мнение за жените. Почитал ги е и е накарал арабските мъже да се закълнат, че ще ги защитават и пазят. Пророкът бил роден в Мека, но там го отхвърлили. Избягал в Медина, където сформирал своя собствена религия с много последователи. Но сърцето му винаги принадлежало на родината му. След успеха си в Медина Пророкът копнеел да успее да убеди народа на Мека да изостави преклонението си пред Диана — Слънцето, и Алилах — Луната, и да приеме Аллах. Арабите на Мека обаче били упорити в преклонението си пред женското начало и особено към трите звезди, придружаващи Луната, трите нежни дъщери на Диана и Алилах. Именно звездата Аллат се застъпвала за тях в молитвите им към Алилах.“

„Полумесецът и звездата“ — мислех си тогава аз. И едва тогава осъзнах, че в бълнуванията на майка ми има голяма доза истина. Късчето луна и съседната на него звезда са символи на нашата земя и до ден-днешен въпреки всички религиозни опити да бъдат премахнати. После майка ми се обърна към мен с онези свои ясносини очи и разбра, че най-сетне съм започнала да я разбирам. След това продължи да говори на Софи, макар вече да знаех, че тя говори и на мен. „Народът на Мека изхвърлил Мохамед, защото подбуждал размирици. Бил прокуден завинаги от Мека, затова се установил в Медина заедно с последователите си. И въпреки това не бил в състояние да понесе загубата на родината си и копнеел да привлече народа на Мека в лоното на новосформираната от него религия, за да могат и те да чуят словото на истинския бог. Именно в онзи момент при него се появил Гавраил и му заговорил с думи, възхваляващи жените. Ангелът казал — и тук тя зачете надписа на кърпичката: Това са високопоставените жени и трябва да се надяваме на тяхното застъпничество. Когато Мохамед изрекъл тези добри думи на Гавраил пред народа на Мека, те се възрадвали, защото им се сторило, че неговата вяра приемат и техните собствени свещени дъщери, и самата Диана. Нали самият ангел господен го е казал?! И настанали буйни тържества, и те целунали земята, заклевайки се във вярност към него, защото този пророк със сигурност повтарял думите на Бога. А един старец, който бил твърде немощен, за да се простре в прахта, грабнал прах в шепата си и натъркал с нея гърдите си, заклевайки се във вярност към Аллах. Когато Пророкът се върнал в Медина и казал на хората си за срещата си с Гавраил и за думите на Аллат, които той бил изрекъл, те се ужасили. Вярно е, че се били заклели във вярност към Мохамед, единствения Пророк, и в единствения истински Аллах, но идеята за жени, намесващи се в делата на мъжете, не им допадала ни най-малко, защото застрашавала войнстващия им патриархат. Преди явяването на Гавраил пред Пророка не е имало никакви приказки за богиня, която да застане между тях и Аллах, Отеца. Какви били тези неща за жени, за женска намеса? За тях нямало съмнение, че думите, които Мохамед бил чул, били номер на дявола, думи не на Божия ангел, а на самия Сатана. За случилото се по-късно няма сведения. Но е повече от ясно, че мъжката гордост и негодувание покварили думите на Гавраил! Ние сме убедени, че мъжете, обкръжаващи Пророка, са го убедили да оттегли собствените си думи въпреки огромната си любов към жените и съпругите на този свят!“

Есма Султан го погледна, усмихна се презрително и отбеляза:

— Ето, еничарю, виждаш ли как натискът на политиката може да промени не само хода на историята, но дори и Словото Божие!

Пое си дълбоко дъх и продължи:

— Майка ми каза: „Не минало много време и Мохамед оттеглил думите си, като заявил, че е бил подмамен от Сатаната, защото как така жените ще бъдат равни на мъжете?! Жените определено трябвало да останат под ботуша и капризите на мъжете, да бъдат ръководени и напътствани от тях! Така приелите тази религия в Мека били принудени да изтрият тези слова от сърцата си и да забравят за нежната звезда Аллат. Нямало друг бог, освен Аллах и женските божества трябвало да бъдат прочистени с огън. След като се поклонили на бога на Мохамед, хората били принудени да приемат тази стъпка назад, защото вече били от правоверните и се били заклели във вярност на новия бог. Така думите, възхваляващи добродетелите на жените, били премахнати завинаги от повечето версии на Светия Коран и прошепвани само от майка на дъщеря, от поколение на поколение. А светите хадити, които съхранявали живота на Мохамед и включвали неговите слова, били определени като светотатствени.

Така в онзи далечен ден определен брой амбициозни мъже спуснали тъмен воал над всички жени по света, отхвърляйки словото на Гавраил и на собствения си Пророк Мохамед. Все пак Пророкът направил всичко възможно жените от арабския свят да съхранят своята сигурност и да запазят някои юридически права. Но вече не можел публично да огласи истината за бляскавата звезда Аллат и за застъпничеството на жените. Старите вярвания и обичаи били погребани дълбоко под новия код на исляма, Жената се превърнала в обект на милостта на Мъжа и патриархалността завинаги.“ Тук майка ми се усмихна тъжно, а после продължи: „Тези думи, които биха могли да дарят с такава утеха всички жени, били жигосани като «Сатанински слова», за да отблъснат всеки мъж или жена, които се осмелят да ги приемат. И въпреки това именно те са утехата и мъдростта, които всички така неистово търсим, когато мъжете отведат синовете ни на бойното поле и равнодушно започнат да проливат кръвта на нашите утроби, водени от омраза и желание за насилие! Каква ирония, че Гавраил — същият ангел, е съобщил велики новини на Мария от Витлеем шестстотин години по-рано! Но сега мъжете на Медина започнали да се кълнат, че Сатаната е бил онзи, който е говорил чрез гласа на Гавраил, когато Пророкът за първи път чул сурите, възхваляващи жените като равни на мъжете. Може би само жена е в състояние действително да чуе и да приеме с радост добрите новини на един ангел!… Но правоверните и до ден-днешен продължават да обикалят големия лунен камък в Мека!“

Иван Постивич наклони глава и започна да свива и отпуска юмрука си. Накрая изрече:

— Но какво в крайна сметка стана със Софи?

Есма Султан кимна и продължи:

— Майка ми предаде кърпичката в ръцете на Софи и сви около нея малкия й юмрук. „Помни следното, дете мое, и помни истината! Ние, жените, сме тук, за да те утешим и да се намесим, колкото можем, в твоя защита. Защото вече ти си една от нас!“ И така, малко след полунощ Софи беше ескортирана до спалнята на баща ми. Изглеждаше спокойна и с ясен поглед. Докато я отвеждаха от харема, аз поставих любимото й дървено конче в гънките на туниката й и отвърнах очи. Тогава за последен път зърнах красотата й.

Настъпи продължително мълчание. Накрая принцесата отрони:

— Уморих се, Ахмед Кадир. Толкова много тъга ме изтощава!

— Тогава да си вървя?

Есма Султан се усмихна тъжно и отбеляза:

— Утрото наближава. Струва ми се, че краят на тази история ще трябва да почака за друга вечер, защото в момента не намирам в себе си кураж да я довърша.

Огледа го внимателно, изучавайки погледа му.

Иван Постивич не каза нищо. Само отвърна на погледа й. „Само какви очи! — помисли си тя. — Синьото на свободата!“

— Обещавам ти, че ще довърша историята на Софи някоя друга вечер. Ще намеря време, нищо че трябва да се подготвяме за празненствата по случай рождения ден на ангелския ми брат, за денонощните тържества, примесени с пиршества и спортни игри. Просто сега сърце не ми дава да продължа, особено в такава прекрасна нощ. А и сега ти трябва да си почиваш, иначе няма да бъдеш в най-добрата си форма на игрището по джирит в петък.

Очите на чорбаджията проблеснаха.

— Джирит ли? Но султанът ми забрани да…

— Той те прокуди от твоята орта в моя дворец. Но аз ти заповядвам в петък да играеш джирит, за да почетеш празненството му. Ще присъстват стотици гости, така че ще имаш ентусиазирана публика за подвизите си!

Преди Иван да успее да каже каквото и да било, султане плесна с ръце и на прага се появи главният евнух.

— Погрижи се на Ахмед Кадир да бъде поднесена закуска, а след това да бъде ескортиран до казармите. А на Назип кажи да ми приготви една вана с жасмин. Лека нощ, Ахмед Кадир! Очаквам с нетърпение да те видя на игрището след два дена!

* * *

През този ден Иван Постивич сънува Пери. Яздеше я на бойното поле, избягвайки умело стрелите и копията на противниковата армия, докато се спускаше напред в мелето. Вратът на кобилата беше изпънат, мускулите — напрегнати. Той се усмихваше, загледан в силните й крака, които напредваха два пъти по-бързо от всеки друг кон.

И тогава една стрела се заби в сърцето й и тя се заклати. Строполи се на земята и кракът на Иван остана под тялото на цвилещото от болка животно.

Той вдигна очи и видя султана — ръцете му бяха покрити с кръв и той вече подготвяше друга стрела, този път за сърцето на еничаря.

— Ахмед! Ахмед Кадир! Събуди се!

Еничарят скочи на крака, оглеждайки се сънено за гласа.

— Аз съм, Реджид. Успокой се! Ще събудиш целия дворец с виковете си!

— Аз… сънувах.

— Това е ясно — изсумтя Реджид. — Кошмарите ти плашат целия град. Чуваш ли часовоя?

На прага се появи един солак.

— Каква е причината за тези писъци?

— Нищо особено. Просто великанът е сънувал.

— Следващият път го събудете по-бързо! Виковете му смутиха много Есма Султан! — скастри ги солакът и си тръгна.

Реджид плесна Кадир по рамото и отбеляза:

— Сигурно не може да се концентрира върху поредния си любовник, а?

— Какво? — изгледа го на кръв Иван Постивич и свали ръката му от рамото си. — Какви ги приказваш?

Челото на Реджид се сбърчи и той изрече:

— Успокой се, великане! Само се шегувам! Да не би вече ти самият да проявяваш интерес към султане или просто не искаш пак да давиш някого тази нощ? Това ли сънува?

— Не. Сънувах… умиращи коне.

— Коне, а? — скочи еничарят от съседното легло. — Майка ми смяташе, че те са духове. Когато идват в съня ти, конете са духове! И идват, за да те предупредят за нещо!

— Ръцете на султана бяха кървави. Опита се да ме убие, когато бях прикован под тялото на моята кобила — изрече мрачно Иван.

Еничарите наоколо се превърнаха целите в слух — сънищата бяха много важна част от живота.

— Ахмед, взе ли вече решението си? — прошепна многозначително Реджид.

— Имам нужда от още време, за да помисля.

— Мъжете ни стават неспокойни. Знаеш, че е опасно за всички нас!

— Още няколко дена няма да променят съдбата ни. Трябва да си помисля!

* * *

Когато Иван Постивич се появи в хамама за редовната си баня, Смарагд му донесе следобедния чай и лека закуска. Поздрави войника с усмивка, доста по-широка от обичайното.

Когато чорбаджията се отпусна в хладната стая след парата и изтъркването, евнухът заговори оживено. Дебелият му розов език облизваше с удоволствие устните му, предвкусвайки насладата от новините, които се канеше да съобщи.

— Предполагам сте чули какво стана днес на пазара, нали?

— Не слушам нищо, освен ако не идва от теб. Е, за какво става въпрос?

— Принцеса Есма Султан издаде декрет, с който забранява категорично робините да бъдат опипвани от евентуалните купувачи и изисква към тях да се отнасят с приличие!

Еничарят се разсмя и отбеляза:

— Но те са робини, нали така? Все пак за купувачите е съвсем естествено да поискат да прегледат зъбите и венците им, краката и ръцете и дори девствеността им, иначе няма да знаят какво купуват!

— Именно! Обаче султане обяви, че подобно оглеждане е обида към Корана и настоя Улемата да обяви този вид отношение като влизащо в разрез с учението на Мохамед!

— Вярно е, че търговците на роби третират жените като говеда — отбеляза Постивич със светнали очи. Винаги си бе представял какво ли е преживяла сестра му от ръцете на мюсюлманите, мръсните им ръце, които са я опипвали. — Да, принцесата действително управлява тази империя чрез ухото на султана!

— Така е — усмихна се Смарагд. — Ръката на султана се движи под нейната, а решенията й са абсолютни! Дори еничарите, контролиращи пазара, не успели да я удържат. Тя сритала и прекатурила щайгите, върху които търговците изправят жените за продан, и разкървавила окото на един мъж, който се осмелил да плъзне ръка над коленете на някакво младо момиче! Аз лично бях свидетел на всичко и ви се кълна, че тогава бях изключително благодарен на Мохамед, че не аз бях обект на нейния гняв! — отбеляза Смарагд и кимна леко. — Освен това тя купи лично над четирийсет гръцки робини и моментално ги освободи! Но голяма част й се примолиха да ги прибере в харема си, за да се присъединят към останалите, които сега се разхождат свободно в този дворец!

— Да не би да искаш да ми кажеш, че всички тези жени в харема тук не са робини на Есма Султан?

— Някои са, други не. Невъзможно е да ги запомня, защото твърде голяма част от тях получиха свободата си, но малцина избраха да си тръгнат. Те се радват на свободата да се разхождат из пределите на двореца без яшмаци, без съпрузи, които да изискват от тях подчинение, без побоища и без презрение. Жените тук действително се радват на живота си. Сигурно сте чували изпълнението на женския оркестър, нали? Говори се, че Есма Султан има най-добрите жени музиканти в целия свят. Една френска принцеса дори веднъж заяви, че най-красивото нещо на Константинопол било не „Ая София“, а харемът на Есма Султан и самата тя.

С това заключение Смарагд се облегна доволно на стената зад себе си и започна да отпива от чая си.

— Ти очевидно си много горд с твоята господарка — отбеляза еничарят. — Но как реагираш, когато тя заповяда някой невинен мъж да бъде удавен?

Усмивката на евнуха угасна. Той остави чашата в порцелановата чинийка и отсече:

— Никога не поставям под въпрос решенията на моята султане!

Цялото му излъчване се бе променило. Вцепени се и по месестото му лице заигра някаква грозна маска.

Единственото, което се чуваше в настъпилата тягостна тишина, беше съскането и скърцането на парата в тръбите на съседното помещение.

— Но откакто вие започнахте да й гостувате всяка вечер — изрече внезапно евнухът, възвърнал самообладанието си, — тя не е изпратила на смърт нито един мъж! Затова всички благодарим на Аллах за вашето присъствие!

— Мислиш, че аз съм допринесъл за това, че тя спря да убива, така ли?

Евнухът кимна. После отбеляза:

— Не можете да отречете, че макар новата луна отново да е с нас, тя не е приела нито един любовник в леглото си, нали? А от шпионите в двореца знам, че и двамата сте останали целомъдрени през тези нощи!

Еничарят изсумтя презрително и отбеляза:

— Разбира се, че сме останали! Да не мислиш, че копнея да бъда удавен?! В името на Мохамед, защо да произнасям собствената си смъртна присъда, а?!

— Изборът не е ваш, Кадир! Ако тя ви бе пожелала, щеше да ви има, гарантирам ви!

— Не бъди толкова сигурен, евнух! Познавам един, който й е отказал, въпреки че животът му не бе пощаден!

Очите на Смарагд се впиха в еничаря, бледосиньото в тях придоби жесток отблясък.

— Кой ви каза това? — извиси гневно глас дребосъкът.

Иван Постивич осъзна, че бе казал нещо, което не трябваше. Но вече беше прекалено късно. Неволно почти бе изплюл тайната на последната си жертва.

— Ами, така се говори из бардаците — изрече небрежно. — Жените там се кълнат, че някой си й бил отказал, и й се смеят. Казват, че тя била жената, която предложила чашата си с любов на някого, обаче се оказало, че той не е жаден.

Смарагд стисна зъби и в крайчеца на устните му се появи пяна.

— Кажи ми за кои бардаци става въпрос и веднага ще заповядам да им изтръгнат клюкарските езици от устата! До утре сутринта този бардак ще бъде сринат със земята!

— Стига, Смарагд, успокой се! Не мисля, че султане ще бъде очарована от убийството на толкова жени под претекст на някакви дребни клюки! В крайна сметка нали ти самият ми каза, че тя е защитничка на женската част от човечеството?! Освен това би ли искал Есма Султан да чуе с ушите си приказките, които се говорят за нея, а? Гарантирам ти, че това само ще я вбеси още повече и ще я подтикне към нови, още по-страшни убийства!

Смарагд издиша дълбоко, пое си отново дъх, но вече значително успокоен и отбеляза:

— Кадир, вие сте твърде умен, за да бъдете обикновен еничар!

„А ти си твърде горд и отмъстителен, за да бъдеш евнух“ — помисли си Постивич.

* * *

Всяка нощ Безмиалем изминаваше безшумно с пантофките си пътя до порфирния параван. Когато преценеше, че никой не я наблюдава, притискаше очи към дупчиците във филиграна, за да наблюдава Есма Султан и Ахмед Кадир.

Гладкият мрамор охлаждаше бузите й. Тя примигваше, забелязвайки как палачът на Босфора вече седи по-близо до господарката й, както седи особено доверено лице, и как кима от време на време с глава.

Безмиалем започна да мрази господарката си и магията, с която тя оплиташе Ахмед Кадир.

Жените в харема вече години наред бяха наблюдавали игрите на принцесата — понякога мъжете се страхуваха и се налагаше да бъдат изкусени, за да се представят на ниво. Други пък автоматично се възбуждаха и я обладаваха бързо върху рогозките, на дивана или в леглото.

Ала този мъж слушаше. Беше започнал да се успокоява в присъствието на Есма Султан, широките му рамене бяха отпуснати, очите му не изпускаха домакинята. Вече му сервираше чая — побързваше да освободи Назип и Лейла и тя лично се занимаваше с чайника. Дори първо проверяваше напитката на вкус и горещина, преди да му подаде чашата.

Безмиалем виждаше как той приема чашата и пръстите им се докосват. Дори само мисълта, че той може да стане следващият любовник на господарката й, я караше да забие дълбоко нокти в дланта си.

Ахмед Кадир обаче беше мюсюлманин и беше защитен от шериата. Въпреки това подлият Смарагд като нищо би могъл да докладва на султана, който пък въздигаше сестра си до ранг на богиня.

Махмуд Втори презира чорбаджи Кадир, така че не ми се мисли какво би сполетяло еничаря, ако неволно провокира гнева на султана! Трябва да предупредя чорбаджията! Не ме интересува, че мога да си навлека яростта на Есма Султан — ще рискувам, за да го спася!

* * *

Тази вечер Есма Султан заръча да доведат еничаря час по-рано от обичайното. Противно на очакванията, изобщо не беше превъзбудена от събитията, които бе причинила през деня — беше по-скоро енергична, но и спокойна.

— А, добре! Значи си тук!

— Повикали сте ме, султане.

— Така е, но не можех да бъда сигурна дали си вече тук, или още се мотаеш из града. В някоя кръчма или може би бардак?

Еничарят я изгледа и предпазливо отговори:

— Напоследък избягвам и двата вида заведения.

— Мъдро от твоя страна. Кръчмите са свърталища на предателски заговори, а бардаците са пълни с болести. Може би ще пожелаеш някое от момичетата в моя харем да сподели удоволствията ти?

Иван Постивич се замисли какво да отговори. Разбира се, че не би имал нищо против да изкара една нощ с някоя от красавиците в харема на принцесата. Но се питаше каква ли цена ще трябва да плати за това. И вместо това изрече:

— Чух, че тази сутрин сте се намесили много енергично в търговията на пазара за роби.

Очите на принцесата омекнаха и тя поклати глава.

— Сам ще прецениш. Но със сигурност ще се изненадаш. Първо обаче ще завърша историята за Софи. А тази вечер трябва да се погрижа за новите жени в моя харем!

* * *

Четирийсетте бивши робини се скупчиха в хамама на Есма Султан. Бяха ококорили широко очи от удивление, а неколцина сред тях — най-младите, потреперваха и плачеха, защото не бяха сигурни какво се е случило с тях. Коя е тази османска принцеса, която си има собствен харем?

Повечето от жените бяха гъркини от Хиос, така че гъркините от харема се заеха да ги утешават и успокояват на собствения им език. Изкъпаха ги, намазаха ги с ароматични масла от лавандула, рози и лимони и ги облякоха в красиви дрехи.

Готвачките, главната сред които бе гъркинята Мария, се потрудиха здраво, за да приготвят за момичетата вкусни храни от родното им място. Уханията от кухнята изпълниха целия дворец така, както някога, преди четиристотин години бе миришел целият Константинопол, но сега тези аромати се ограничаваха единствено до гръцкия квартал в Галата. Мария — зачервена от пот и цъфтяща от гордост заради готварските си умения, приготви истинско пиршество, с което да посрещне с добре дошли освободените робини от Хиос. Нареди предълга маса с деликатесите на своята кухня. Имаше златистокафяви кюфтенца от нахут, варен зелен фасул, богат асортимент от вкусни кебапи, салати от патладжан. Мария пълнеше чиниите със сардини, консервиран октопод, рибни салати и други морски деликатеси, които не бе приготвяла дори за трапезата на Есма Султан, ако ще и за най-пищните банкети. Бившите робини едва не припаднаха над вдигащите пара чинии с агнешко с картофи, поръсено обилно с кайсии, лимони и мента.

Но най-широки усмивки сред жените предизвикаха бадемовите сладки и превъзходната баклава. Чисти, нахранени и тотално объркани, гостенките пиеха узо, радваха се и се кръстеха толкова често, че погледите на останалите жени от харема се замаяха да гледат как ръцете им извършват ритуалните движения пред телата им.

От името на групата заговори Аделфа:

— Не можем да повярваме на късмета си да бъдем освободени от гнусните опипващи ръце на непознати мъже и от непосилното робство! Опиянени сме от радост и от вашето вълшебно гостоприемство, о, благословена Есма Султан, дано Бог чуе името ви! Есма Султан говори за свобода — и наистина, един грък не може да бъде истински жив без свободата си, по-скоро бихме умрели. Но по-голямата част от нас се дивим на света, който Есма Султан е сътворила зад стените на този дворец. И тъй като повечето от нас нямаме вече нито дом, нито семейства, при които да се завърнем, молим коленопреклонно да ни бъде позволено да останем да живеем сред жените тук!

Появи се женският оркестър и засвири и жените започнаха да му пригласят и не след дълго до бреговете на Босфора се насъбраха десетки кайъци, за да слушат красивите песни, които се носеха над водите.

Онези, които слушаха по-внимателно, можеха да чуят химни на друг език — безсъмнено гръцки и безсъмнено радостен.

* * *

На следващата вечер в хамама Иван Постивич настоя да го избръсне момчето. Смарагд застана зад рамото му и ръката на младия бръснар започна да трепери под погледа на евнуха от Топкапъ.

— Не ми позволяваш да избръсна лицето ти, чорбаджи. Защо? — запита Смарагд със стиснати юмруци.

— Добре е да позволим и на момчето да се упражнява. Как иначе ще се научи, а?

— Момче, бръсначът да е по-близо до кожата, под по-остър ъгъл! Оставяш необръснати петна! — смъмри го Смарагд.

А когато момчето неизбежно поряза леко лицето на еничаря, евнухът се усмихна широко и отбеляза:

— Ето, виждаш ли, чорбаджи, имаш нужда от по-опитна ръка! Ръка, която да е уверена и сигурна!

— Вече и аз не знам какво заслужавам — промърмори Постивич, докато изтриваше кръвта от лицето си с подадената му кърпа.

Есма Султан отново повика своя гост по-рано от обичайното. Покани го да вечеря заедно с нея в двореца. Пиха фини вина от Франция в чаши от шлифован кристал и хапнаха деликатеси от кухнята на Мария, които им бяха сервирани на подноси от Лейла и Назип.

Когато виното се издигна към главата му и разля по вените му мека топлина, Иван Постивич се отпусна. Облакъти се на възглавниците и се загледа в изящния профил на домакинята си, която му наливаше чая. И едва сега осъзна, че това бе лице, което бе започнал да опознава доста добре. Извивките му, настроенията му.

Есма Султан се усмихна, но не го погледна в очите. Поиска хартия и перо, надраска набързо някаква бележка и я връчи на Назип.

— Тази нощ ще ти разкажа последната глава от романа на Софи — изрече тихо. — И най-сетне ще разбереш каква е женската орисия!

Смарагд вече бе станал мой шпионин, защото бързо бе надушил престижа и привилегиите, с които ме обсипваше баща ми. Беше като някое от дивите кучета из града, лесно надушващи силните. По-късно, когато баща ми почина, Смарагд побърза да влезе в леглото на братовчед ми Селим, надявайки се на благоволението и на новия султан. Но в момента, в който се развива моята история, Селим все още беше в клетка, безобиден като бръмбарче.

Та Смарагд ми беше казал, че султанът си бил направил удоволствието с черкезката красавица по-рано въпросния следобед. И тя доста го била изтощила — все пак той вече не беше млад. Тази новина ми даде известна надежда, че Софи ще бъде пощадена, но тази надежда моментално умря, когато зърнах фенера на главния евнух да проблясва по коридорите на харема, идващ за Софи. Целунах сестричката си по устните и се втурнах към вратата. „Никога няма да те изоставя, кючук! — прошепнах. — Въпреки че съм безсилна относно съдбата ти тук!“ Закопчах мантията си чак до врата и се измъкнах през вратата. Отвън ме чакаше Смарагд. „Къде отиваш, Есма Султан?“ Нямах никакво време да измислям лъжи, а дори и да го направех, знаех си, че евнухът пак ще ме проследи. „Искам да подишам малко въздух на двора — рекох. — Можеш да ме придружиш.“ Така Смарагд ме придружи покрай останалите евнуси и двамата стигнахме градините. Вървяхме няколко минути, а после седнахме на пейките от мозайка под лунната светлина. „Знаете ли, че в испанските земи наричат първото тънко резенче на новата луна «ла луна султана»? — обади се по едно време евнухът, заприличал по белота на смъртник под светлината на луната. — Така я е нарекла Фатима от Кордоба, когато маврите са управлявали Испания.“ „Фатима ли?“ „Тя е била учен и суфи и са й угаждали дори повече, отколкото на вас. Но това е било преди много време, преди мъжете да обявят физическия и духовен свят за своя запазена територия и да изключат жените от правото да се занимават с наука.“ „От къде събираш такива познания, евнух? — попитах. — Аз никога не съм чувала подобни разкази.“ „Чета книги, султане.“ „Имаш големи мечти за евнух“ — отговорих, вбесена от наглостта му. „Както кажете — кимна той. — Вие пък имате големи мечти за жена. Не сме ли и двамата роби в определен смисъл?“ Извърнах се бясно, изведнъж извадена от мислите си за Софи. Как смее той да изрича подобни обиди, да ме приема за равна?! Той забеляза гнева ми и бързо заговори: „Простете импулсивната ми бележка. За момент забравих положението си“. Но думите му не само бяха събудили гнева ми — бяха докоснали и някаква странна струна дълбоко в мен. „Слушам те, евнух — кимнах. — Кажи ми в какъв смисъл една жена е роб.“ „Вие знаете по-добре от мен — прошепна той. — Кога сте свободна да правите онова, което желаете? Ето, дори и тази вечер трябва да ви ескортирам сред мрака на тази оградена отвсякъде градина, въпреки че солаците обикалят наоколо, за да се уверят, че никой няма да наруши светостта на султанския харем, но и… никоя жена няма да излезе от него. На една жена не може да се вярва, тъй като собствените й природни ритми са дяволско оръжие, насочено към самата й душа! Ето, тази нощ е султанската луна — най-настойчивите сексуални призиви на тялото, които са като проклятие за жената. Султанът го знае и затова се опитва да удвои графика си на посещения при наложниците, за да яхне вълната на естествените им страсти. По това време жената е в силата си.“ Аз се смръщих и отбелязах: „Това показва колко малко знаеш! В момента къпят малката ми сестра Софи, за да легне в леглото му! А тя си умира от ужас. И няма никакви страсти“. Евнухът махна небрежно с ръка на думите ми и на мен за пореден път ми мина през ума мисълта да заповядам да го обезглавят. Какъв нагъл жест пред една османска принцеса! „Софи е просто момиченце — каза. — Разбира се, че няма женски страсти. Това е някакъв каприз от страна на султана, защото нито едно момиче не трябва да бъде вземано в леглото преди първия му мензис! Улемата и мюфтията очевидно си извръщат главите настрани, за да задоволят странните прищевки на султана. Това е грях срещу Аллах!“

Въпреки самообладанието си аз ахнах, защото тези думи спокойно можеха да му струват живота. Но всъщност той изрече същото, което аз цялата вечер си мислех. „Е, защо не ми покажеш накъде си тръгнала, Есма Султан? Ако ми позволиш да те придружа, обещавам, че няма да кажа на никого!“ Осъзнах, че той така или иначе щеше да ме последва и изрекох: „Ще ти покажа, ако дойдеш с мен. Но ако чуя после само думица, ще се оплача, че си ми направил неприлично предложение и ще бъдеш обезглавен!“ Евнухът пое дълбоко дъх при тази заплаха и оправи излишно туниката си. После кимна, но очите му започнаха да проблясват пакостливо — беше наясно, че една принцеса, която се измъква от стаята си посред нощ, определено е намислила нещо. Така, без думица повече аз поведох евнуха към гъстите храсти и с помощта на високо вдигнатия му фенер двамата навлязохме в земните недра.

* * *

— Виждах баща си съвсем ясно през дупката в стената и същевременно долавях пикантния дъх на придружителя си. Смарагд миришеше на куркума и индийско орехче, едва поемайки си дъх след трудния път през мрачния тунел. Бях пристигнала тъкмо навреме, за да видя как главният евнух ескортира Софи в покоите на баща ми. Тя трепереше, но приближи към леглото му и коленичи, както й беше казано. „Кючук — рече той, — малката ми, няма нужда да приближаваш откъм краката ми. Ела тук, до гърдите ми и аз ще те успокоя.“ Софи се вцепени. Беше се подготвила за ритуала, който й беше описала майка ми, и бе готова да се подчинява, без да мисли и без да вижда какво прави. Виждаше се, че няма никаква представа как да реагира на любезността. И тя застана до него, но не помръдна. Той вдигна чаршафите си, а когато тя не помръдна, евнухът леко я хвана за ръка и я отведе в леглото му. „Ела, легни до мен и недей да трепериш толкова!“ Софи просто не бе в състояние да се овладее. Трепереше като лист, докато се качваше в леглото на баща ми.

Видях ръцете му, огромни, натежали от пръстени, петнисто кафяви на фона на бялата й кожа. Костите под кожата й бяха толкова деликатни, толкова фини! После ръцете му я преобърнаха по корем. Тя изчезна под него като плувец, потъващ под вълна, и я чух да изскимтява. Тихичко. Все още го чувам това скимтене. А по лицето на баща си зърнах чиста, неподправена животинска похот, докато я обладаваше отзад. И го намразих!

Усетих как евнухът хваща ръката ми и ми прошепва в ухото: „Виждаш ли какви животни са мъжете?! Е, кажете ми тогава, с какво е една жена по-свободна от евнуха? Дори принцесата?“ „Никога — прошепнах и установих, че гласът ми е станал толкова дрезгав, че се налага да преглътна, за да изрека и една думица. — Никога няма да позволя някой мъж да ме обладае като животно!“ Софи пак изскимтя, а баща ми се изсмя. Но не от радост, а от триумф. „Мъст за всички мъже! Дано всички да отидат в ада!“ — изрекох и захапах ръката си, за да не се разпищя. „Когато моментът настъпи, може да ме броите от онези, които налагат със сила волята ви! — обади се евнухът. — Ще ви служа добре, защото желанието ми за мъст ще намери утеха във вашето!“

Настана гробна тишина, през която Постивич огледа внимателно лицето на Есма Султан. И зърна в него нещо ново, някакъв нов вид тъга — някак си сладка и уязвима, и същевременно гневна.

После тя си пое дълбоко дъх и остана единствено гневът.

— Софи беше изнесена от леглото на баща ми от евнуха, защото беше твърде разранена и унизена, за да помръдне, а пък баща ми бе загубил напълно интерес към нея, след като си беше направил удоволствието. „Отведете я в харема! — заповяда той. — Нека Салиха я почисти. Момичето не трябва да вижда никого от харема, нито да получава поздравленията им, докато не се успокои!“ Евнухът я грабна в ръцете си като пеленаче. Тя покри лицето си с одеялото, с което той я бе увил, и започна да ридае тихичко в гънките му.

А аз се втурнах далече напред пред едва успяващия да ме настигне Смарагд, за да стигна по-бързо в харема. Мантията ми се вееше зад мен, докато пресичах двора и коридора. И пристигнах точно в мига, в който евнухът достави Софи на майка ми. Майка ми я пое по същия начин от ръцете му. „Аз ще приготвя хамама — рече той. — Трябва да бъде почистена изцяло. Ще използва частния хамам, а не общия.“ Аз стоях зад майка ми, докато тя притискаше главата на Софи към гърдите си. Лицето на момиченцето беше разкривено от плач и силно зачервено. От време на време тялото й се разтрисаше и аз се уплаших, да не би да се задави и да умре. „Тя ще се оправи, Есма. Повикай евнуха, за да я отнесе в банята.“ Само след броени минути се намирахме в частния хамам, запазен само за церемониални ритуални измивания. Свещите бяха запалени, а от тръбите в басейна се стичаше вода. Евнухът постави Софи върху дървеното столче и се опита да махне от нея одеялото. — „Не! — изпищя тя. — НЕ! НЕ!“ „Смирна — обърна се майка ми към евнуха, — засега й остави одеялото.“ „Но аз трябва да наблюдавам измиването!“ „НЕ! — изпищя отново Софи и пак започна да се дави.“ „Ако останеш в полезрението й, тя ще събуди всички жени от харема и ще навлече срам на султана. Послушай ме, знам какво говоря!“ Евнухът погледна притеснено хълцащото момиченце и кимна. „Но ще трябва да я прегледам, преди да се върне в апартамента“ — каза, отстъпвайки назад. После изчезна по коридорите на хамама.

Майка ми натопи гъбата в медната кофа и я притисна към гениталиите на момиченцето. Софи прошепна: „Не там!“ Майка ми я погледна невярващо. „Не там!“ — повтори Софи с треперещ гласец. Майка ми ахна, когато осъзна какво има предвид Софи. „Демон мръсен!“ — прошепна. А после, съвсем нежно обърна Софи, сякаш се канеше да я натупа по задните части, но просто мина внимателно с гъбата и когато я обърна, видяхме, че тя е подгизнала от кръв. „Върви да кажеш на евнуха да запали мангала и да подготви до него топъл диван — изрече майка ми с неузнаваем глас. — Трябва да говоря със Софи насаме!“ Майка ми отнесе Софи на дивана цял час по-късно. По миризмата на дрехите им разбрах, че тя бе дала на момиченцето опиум и като нищо и самата тя бе взела от него. В съня си Софи стискаше в ръце дървеното конче, което й бях дала. „Остави я да спи, Есма — отрони майка ми, галейки косата й. — Нека спи дотогава, докато ангелите й позволят да почива!“ На следващия ден валиде султан извика Софи. Майка ми се опита да я защити. „Моля, кажете на валиде, че момичето не е добре. Днес ще остане в леглото под моите грижи.“ „Валиде султан ми заповяда да й заведа Софи!“ — изрече само евнухът, без изобщо да помръдне от прага. „Налага се да й предадете, че момичето е много болно и би било огромна грешка да я караме да се движи!“ Макар и неохотно, евнухът напусна и час по-късно на нашия праг се озова старата валиде, подпирайки се на бастунчето си. Беше облечена в тъмносиня коприна и изглеждаше като стар паун, застанал на един крак. „Казаха ми, че Софи е болна. Трябва да я видя веднага!“ — озъби се тя. След това тръгна напред и размаха бастуна си, така че всички се отдръпнахме. Изкуцука през апартамента към малката стая с мангала, който все още гореше и въглените му топлеха момичето, което лежеше до него. Софи повдигна немощно глава, объркана от неочаквано нахлулия около нея хаос, съпровождащ валиде. Все още се възстановяваше от непробудния сън на опиума и сега примигна, опитвайки се да фокусира ставащото пред нея. „Какво те боли, момиче?“ — попита валиде. „Аз… аз…“ „Е, какво? Казвай!“ „Тя все още не е добре от снощи“ — намеси се майка ми и скръсти ръце пред гърдите си. Валиде султан се обърна намръщена към майка ми и занарежда: „Това момиче е провъзгласено за наложница и сега се очаква върху нея да бъдат изсипани поздравленията и възхвалите не само на харема, но и на целия град! Жените чакат в хамама, за да я срешат и да сплетат косата й с перли. Ръцете им са пълни с розови листенца, които да разхвърлят в церемониалните вани, за да приветстват новата си сестра, както вече приветстваха новата любимка Рушда, която беше изкъпана и сега си почива. А шивачката я очаква, за да й направи новите дрехи, подходящи за новия й статус!“ Гневът по лицето на майка ми се замени с объркване, когато бавно проумя чутото. „Но нали е наложница? А тази церемония е единствено за…“ „Султанът вече й е подготвил специалните апартаменти, които са в съседство на неговите. Да, тя е обявена за фаворитка заедно с Рушда и ще получи всички специални привилегии, подходящи за ранга й! Той ще я приема в леглото си много нощи, защото очевидно го е дарила с голямо удоволствие!“ Последното беше насочено към майка ми, която някога бе живяла в същите тези апартаменти, когато е била фаворитка на султана. Но майка ми беше много по-силна, отколкото допускаше валиде. Сега тя отметна назад кестенявата си коса, вече изпъстрена със сребристо, което дори и най-силната къна не можеше да скрие, и отсече: „Убедена съм, че Софи ще оцени този прием много повече, след като си почине добре. Трябва да кажем на жените от харема да я очакват, когато е готова да приеме поздравленията им довечера!“ „Шшшт! Ще им кажа, каквото си искам и нямам нужда от съвети от една безполезна чанта като теб! Той има намерение да я направи своя съпруга! Въпреки че не разбирам защо синът ми ще пилее силата си за едно момиче, което не е готово да го дари с дете! Една нощ е каприз, но да бъде направена съпруга, преди да е станала жена, е вече светотатство! Нощ след нощ пропиляно семе! Обучила съм толкова много жени да му доставят удоволствие и те са готови да заченат синове за Османската империя, а той — това момиче! Направо не мога да я гледам, мръсната малка вещица!“

А аз стоях и с ужас слушах баба си. Не можех да разбера как е възможно да бъде толкова сляпа за мъжката несправедливост, ако ще и да става въпрос за единствения й син и за султана на империята! И в този момент осъзнах, че една мъжка дума би могла да настрои жена срещу жена, ако тя се поддаде на жестокостта му, и тази жена би могла да се превърне в по-грозен звяр и от мъжа!

В този момент усетих, че Софи се раздвижва. Надигна се от дивана с прилепнала по тънкото си телце нощница. Лицето й вече не изглеждаше уплашено, а разкривено от гняв, от дива ярост, каквато никога преди не бях виждала и никога повече не видях. „Охо, значи ленивката в крайна сметка е събрала сили да стане от леглото, а?! — изсъска валиде и започна да боде злобно момичето в гърдите с бастуна си. — Искам да знам как е възможно синът ми да те предпочита пред Ирис, арменската танцьорка, която му заведох миналата седмица? Ти, която нямаш нито гърди, нито бедра, нито дори женственост! Не мога да приема това решение, но все пак той настоява да бъдеш преместена в апартаментите на фаворитката му! И неговото безценно семе ще пада нощ след нощ в пуста утроба!“ „Семето на султана не е проникнало в утробата ми, валиде султан“ — изрече Софи с все по-извисяващ се глас. „Какво?!“ Софи изпъна гръб и погледна валиде право в очите — най-непочтителният жест, който някога съм виждала в Топкапъ. Всички, с изключение на царското семейство гледат в земята, когато се обръщат към султана или семейството му. А после, с ясен и звънък глас въпреки пребледнялото си лице Софи отсече: „Аз все още съм девица!“ „Девица ли? Какви ги приказваш, глупачка такава?“ „Шшшт, момиче! — прошепна майка ми. — Не знаеш какво приказваш! Тя е огънят, а ти си съчката!“ „Разбира се, че не си девица, курва такава! — отсече валиде и се обърна към евнуха, който кимна утвърдително. — Вече видях чаршафите и те са подгизнали от кръвта ти!“ „Да, султанът действително ме разкървави. Но не там, откъдето кърви една девица, а там, където кървят момченцата — малките момченца, които той предпочита!“ Валиде тропна силно с бастуна си по пода и главният евнух побърза да й донесе стол. Тя се срина на него и се огледа замаяно наоколо. „Ти обвиняваш сина ми, султана, в животински актове? — ахна старицата. — Ти, гнидо мръсна, робиньо нещастна! Ще заповядам да те обесят, чу ли?!“ „Аз не съм момче и още съм девица. Онзи, който е защитник на Корана, Божията сянка на Земята, би трябвало да помни първите сури!“ „В името на Аллах и на Пророка ще бъдеш накарана да млъкнеш завинаги, кълна се! Евнух! Накарай я да млъкне!“ „Не мога, мадам! Обявена е за фаворитка на султана и не е в моите правомощия да…“ „Накарай я завинаги да млъкне, чуваш ли? Удуши тази неверница, не виждаш ли, че е обладана от демон?!“ „А аз знам първата сура, валиде султан, бях накарана да уча всички сури наизуст?“ И с тези думи Софи отвори уста и започна да изрича думите на арабски така, както е била учена от имама. Думите, които забраняват изрично акта, който султанът тази нощ бе извършил с нея. „Млъкни, демоне! — изпищя валиде, вече извън себе си. — Ще заповядам да изтръгнат езика ти!“ „Мълчание, а? Добра турска черта. Е, ще млъкна веднъж завинаги!“ И като каза това, Софи се приведе над пълния с нагорещени въглени мангал. Първата ми реакция беше да отскоча назад. Но майка ми веднага разбра и се втурна напред. Ала твърде късно — момичето се оказа по-бързо. Грабна един нажежен въглен и го напъха в устата си. Чухме изцвърчаването на плътта й и задушаващия писък — въпреки че и до ден-днешен не съм сигурна дали този вик на болка беше на Софи или на майка ми.

В стаята отново се възцари гробовна тишина.

Есма Султан гледаше право напред, но конкретно никъде. Очевидно бе вторачена в последните сенки на спомена, които постепенно избледняваха.

Накрая продължи:

— В онзи момент осъзнах с абсолютна сигурност, че наистина трябва да си създам собствен харем. Дом за жени, които не живеят в страх от мъжете. Гарантирам ти, че на света няма друго подобно убежище. Баща ми почина само няколко дена по-късно от парализа, която обхвана тялото и ума му — ще ми се да вярвам, че с това Аллах го наказа за стореното. И така, във вакуума на скръбта, която изпълни двореца, аз се сдобих със свободата да действам с благословията на братовчед ми Селим — новият султан. Именно той беше силата, която освободи жените от Двореца на сълзите и ми позволи да купувам красивите робини, с които се отнасят така жестоко по пазарите. Така аз им дадох възможността да си върнат свободата. Някои го направиха, други — не. Но Софи дойде при мен с радост, защото животът й отдавна беше съсипан. Красотата й беше опустошена, майка й беше починала, брат й — в неизвестност за нея. И затова тя остана при мен, дори след като й дарих свободата.

След като изрече това, Есма Султан протегна ръка към малкото златно звънче, което стоеше върху седефената масичка, и отбеляза:

— Виждам по изражението ти, че не вярваш на думите ми, нито на познанията ми за женските сърца. Но съвсем скоро ще се убедиш, че говоря самата истина!

Ръката й разтърси звънчето и звънът отекна във въздуха. Не повече от миг по-късно се появи Шафран.

— Прати да повикат Ирина!

Шафран погледна към Постивич, а после и към султане, но накрая просто се завъртя на пети и излезе.

— Ирина ли? Ирина не е турско име. И…

Опита се да каже още нещо, но Есма Султан го прекъсна:

— Да не би да си мислиш, че не се уча от поданиците си? — изрече тя на перфектен сръбски. — И какъв език според теб говореше моята безценна Софи?

Иван Постивич поклати огромната си глава, онемял от изумление, неспособен да повярва, че чува родния си език от устата на една османска принцеса.

Но тоталното му онемяване настъпи при следващата гледка. Защото, когато русокосата забулена жена се появи в стаята, той моментално разбра, дори само по очите й. Дори след толкова много години той нито за миг не се поколеба — това бяха очите на неговата сестра!

— Ирина, знам, че ти и брат ти се нуждаете от време, за да си поговорите. Ще ви оставя насаме. Ще се върна призори, за да имате достатъчно време да споделите всичко, което ви тежи.

— Спри! — извика Иван Постивич, когато Есма Султан се насочи към вратата. — Моля ви, спрете!

— Да, мой непочтителен еничарю, какво има?

— Вашият разказ… той беше…

Есма Султан се усмихна.

— Разказът ми беше напълно верен, с изключение на името, което промених на Софи, за да не я познаеш. Но името Ирина вече не ми допада за нея. Ирина означава „мир“^[1]. Ха! А ти, Иван Постивич, не трябва да казваш на никого къде е тя, защото така ще изложиш живота й на огромна опасност! За външния свят тя ще си остане Безмиалем. Защото, ако брат ми узнае местонахождението й, ще стори всичко, за да я вмъкне в леглото си в Топкапъ! А според мен тя по-скоро би се самоубила, отколкото наново да се остави в мъжки ръце!

С тези думи султане изчезна от стаята, придружена от цяло ято прислужнички, които я ескортираха до красивите градини.

Иван Постивич се втурна към сестра си и я прегърна. И изобщо не се изненада, когато тя свали воала си и разкри перлено оцветените белези около устата си. Започна да я целува по бузите отново и отново, навлажнявайки ги със сълзите си.

— Иване, братко мой! — изплака тя.

И за първи път след толкова много години Безмиалем чу брат си да изрича името й на глас, на сръбски:

— Ирина! Ирина! — шепнеше той и гигантското му тяло се тресеше от радост.