Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (7)

Пета глава

Еничарят спа непробудно през целия ден. Горещината беше толкова непоносима, че потното му тяло измокри обилно чаршафите. По-късно към него се присъединиха и други. Войниците развиваха внимателно тюрбаните си и ги сгъваха старателно върху рогозките до леглата си. Това бяха все мъже с караули, сходни на неговите — дежурствата им бяха разпределени така, че по всяко време на деня и нощта в двореца да има будни солаци и прислужници.

Още два пъти през деня при призива на мюезина Иван Постивич се измъкваше от леглото си и се молеше, обърнат към Мека. Свеждаше глава, а после се просваше с лицето напред върху старото си вълнено килимче за молитви, което жулеше безмилостно краката му, докато се молеше на Аллах. Докато рецитираше молитвите си, забеляза, че всички еничари наоколо са все в същата позиция — с изключение на един. Този, единственият беше толкова дълбоко заспал, че похъркваше, като хъркането му звучеше като подигравателен отговор на призива на мюезина за молитва.

Но никой не го и побутна.

Мъжете шептяха молитвите си, прегракнали от умора, но предани на своя бог. После се изправяха от килимчетата си и само след секунди бяха отново заспали.

Иван Постивич се събуди час преди залез-слънце. Беше моментално посрещнат и приветстван от паж, който веднага изсъска на друг надолу по коридора. Само след няколко минути се появи Смарагд, понесъл чисти кърпи, и му предложи да се отбият в хамама, за да го изкъпят и да похапне нещо леко.

Хамамът беше празен. Чуваше се единствено плискането на водата в шадраваните. Той си съблече туниката и развърза пояса, който държеше шалварите му. Един паж отнесе веднага дрехите му за пране, а Смарагд донесе нова униформа и колосана висока бяла шапка с дълъг ръкав отзад.

След това евнухът приготви груба кесия за баня, която натри отвътре с мазен сапун, а после напълни с вода, докато се изду.

— Аз ще ви окъпя, господине.

Еничарят легна върху затопления мрамор, а евнухът започна да търка плътта му с кесията, като я въртеше умело и едновременно го сапунисваше и масажираше. Тялото му скоро се покри с обилна бяла пяна. Меките ръце на Смарагд сапунисаха всеки сантиметър от кожата на госта, достигайки без всякакво колебание и до най-интимните гънки. Накрая го изплакна с вода от сребърна гарафа. После от поставения наблизо червен кожен калъф извади дълъг бръснач и го наточи умело в кожения каиш.

Еничарят наблюдаваше притеснено точенето на острието. В този дребен евнух имаше нещо зловещо, което го караше да не му вярва.

— Отпуснете се назад и ми позволете да ви обръсна!

Иван Постивич прикова очи в очите на евнуха. Едно бързо движение с това острие и с него щеше да бъде свършено. Все пак накрая вдигна брадичка и му предостави врата си. Евнухът се усмихна бавно, показвайки пожълтелите си зъби, и насочи острието на бръснача към влажната кожа с думите:

— Не се тревожете, Ахмед! Ако дори ви одраскам, принцесата ще окачи главата ми на първия свободен кол в Топкапъ! Така че това ще бъде най-доброто бръснене, което сте преживявали досега. Отпуснете се с вяра към Аллах!

В този момент един млад паж поиска разрешение да влезе, понесъл чайник и поднос със сладки. Смарагд му кимна да приготви чая, докато еничарят се подсушаваше и почиваше, облегнат на мраморната стена.

— След като си починете и ви масажираме с масла, ще заповядам да ви приготвят вечерята. Можете да вечеряте в залата на еничарите в крилото, където спахте, или, ако желаете, под лимоните в градината.

— Седни, евнух! — кимна еничарят с пълна със сладкиши уста. — Аз съм войник и не се чувствам спокойно с толкова много хора, които да се въртят около мен.

— Аз съм ваш личен слуга, докато правите компания на султане, господарю!

— Тогава седни! Заповядвам ти!

Смарагд се усмихна и се настани по турски срещу еничаря, който пиеше чая си под светлината на свещите в хамама. После Иван направи знак на пажа да сервира чай на човека, който току-що го беше изкъпал.

— Много мило от ваша страна! — отбеляза евнухът, когато пажът хукна, за да донесе още една чаша. — Давате ли си сметка, че това не е хамамът на дворцовите еничари?

— Да, разбира се. Затова бях изненадан, че ме доведе тук.

— Този хамам е само за най-важните гости на султане. Тя изисква изключително старателно изкъпване на всеки, който влиза в личните й покои.

Иван Постивич грабна следващия сладкиш и задъвка замислено. По едно време рече:

— Сигурно това включва и мъжете, които после давех, нали?

Смарагд вдигна очи към сводестия таван и сякаш започна да изучава капките кондензирана вода, които пълзяха бавно по кобалтовосините плочки, преди да паднат в басейна под тях. За миг Иван си помисли, че евнухът не го е чул.

— Да, включва. Всеки от тях — отговори накрая Смарагд, но вече доста по-тихо. — От тях се изисква да извършат ритуално измиване два пъти. Преди да легнат върху камъните, са длъжни да накиснат интимните си части в кофа с топла морска вода, за да удавят всички паразити, прикрепени към телата им на неверници. Всички измивания се извършват под строгия надзор на главния евнух.

— Султане е много взискателна относно чистотата на любовниците си — отбеляза еничарят.

Смарагд вдигна предупредително пръст във въздуха, с което му подсказа да не изрича нищо повече. После хвърли поглед на пажа, който тъкмо се връщаше с неговата чаша, и рече:

— Вече можеш да вървиш, благодаря. Ще звънна със звънеца, ако имам нужда от помощта ти.

Пажът сведе почтително глава и напусна пълния с пара хамам.

— Трябва да ви напомня да внимавате какво казвате в присъствието на други хора — отбеляза Смарагд, попивайки парата от челото си. — На прислугата тук им се плаща да имат остър слух и силна памет.

И отвори края на две тръби, от които в басейна веднага бликна топла вода.

Иван Постивич изсумтя и отпусна гръб на хладната мраморна колона, обгърнат от нова пара. После промърмори:

— Който и да ме чуе, няма да каже нищо ново на султане. Есма Султан знае отлично какво ми е мнението за нея.

Очите на евнуха се ококориха — толкова, че се видя всичкото бяло около бледосините му зеници.

— Критикували сте нейно царско височество в очите и още сте жив?! Трябва да сте човек с уникален късмет!

— Тя знае, че ненавиждам кръвта по ръцете си, която съм пролял в нейно име.

Смарагд се замисли за това, докато отваряше друга, този път бронзова тръба, за да измие остатъка от сапун по ръцете си.

— Били сте доведен в Топкапъ още като момче — рече. — Знам го, защото много добре си спомням как едно високо момче надви голям мъж в залата за тренировки и спечели срещата. Наричаха го „Великана“, но султан Селим Трети предпочиташе да го нарича „Бисквитко“. Това бяхте вие!

Иван Постивич извърна очи и изсумтя в знак на съгласие.

— Как стана така, че от човек с вашия ранг и образование се е изискало да изпълнява подобна задача за султане? Не бяхте ли командир на кавалерийска орта?

Иван Постивич се поколеба. Долови неискреност в думите на евнуха. Защото бе сигурен, че всички в двора на Топкапъ сарай са наясно с историята за разжалването на чорбаджията. Затова отговори предпазливо:

— Когато се върнах от Северните войни, султан Махмуд сметна за необходимо да ме освободи от поста ми в еничарския корпус, след като служих добре на Османската империя и донесох голяма слава на Топкапъ.

След тези думи еничарят отметна глава и доизпи чая си. В големите му ръце порцелановата чашка изглеждаше миниатюрна и чуплива, като момичешка играчка.

— Ето така османците награждават верните си войници — допълни. — Като им позволяват да служат на богохулните си сестри!

Смарагд буквално глътна корема си, сякаш великанът го беше ударил с юмрук.

— Какво става, евнух? Не може да не знаеш, че мразя османците. Но дълбоко в себе си аз си оставам еничар, ако ще и да съм от елитната част Капъкулу. Съмнявам се, че в цял Стамбул ще намериш и един еничар, който да обича султана.

— Господарю, правите ми голяма чест, като ми се доверявате, но трябва отново да ви предупредя да не изричате подобни думи пред никого другиго! — изрече евнухът и лицето му под пластовете тлъстини се скова. — А няма да е лошо да се въздържате и пред мен. Знаете, че съм се клел да бъда верен слуга на османците!

Еничарят погледна човека право в очите и отсече:

— Знай, че ако се страхувах за живота си, не бих казал пред теб подобни неща. Но не се страхувам нито от смъртта, нито от принцесата. Дошло ми е до гуша от пороците на този режим и от греховете, извършени в името на Османската империя! Аз съм еничар, което ще рече, че съм създаден, за да защитавам империята и да отблъсквам неверниците, които заплашват Константинопол, а не да убивам нещастни мъже, накарани насилствено да забавляват една османска курва!

Потънал в гробовно мълчание, Смарагд запали още един фенер.

— Предпочитам да мисля, че ми оказвате голяма чест с вашето доверие и не приемам думите ви като желание за смърт — отбеляза накрая под нарастващия пламък на фенера. Иван не можа да не забележи, че челюстта му е силно стегната. — Защото онова, което казвате, безсъмнено е държавна измяна срещу османците, на които служа!

— Еничарите не са прочути с подчинението и дискретността си.

— Затова има толкова много убийства на султани от страна на еничари. Чувал съм израза „Да живей братът“ поне два пъти през живота си тук.

Иван Постивич сграбчи една кърпа, за да изтрие потното си лице, и рече:

— Но аз не съм революционер. А станах неволен убиец само по имперска заповед и по принуда.

— Виждал съм лицето ви много пъти — обади се евнухът насред парата. — Именно аз бях онзи, който стоеше в сенките и отнасяше потвържденията за смърт на принцесата.

— Да, познах те веднага.

— Толкова нощи подред й докладвах, повтаряйки думите ви. Дано Аллах изчисти душата ми със сълзите, които ронех от срам.

Еничарят се вторачи в него, питайки се дали дребосъкът говори истината.

Сякаш доловил съмненията на госта и опитвайки се да ги уталожи, като сподели собствената си история, евнухът продължи:

— Аз съм роден в северните земи и точно като вас бях заловен съвсем малък. След като ме кастрираха^[1], бях продаден и отведен в Стамбул. Бях накаран да наизустя пасажи от Корана и на персийски, и на османски турски, за да докажа вярата и стойността си пред Аллах. Бях напълно отдаден на вярата си, защото след попадането ми в плен и след кастрацията ми тя ми бе останала единствената утеха, защото Аллах не одобрява подобни жестокости и ще накаже справедливо онези, които ми докараха такъв срам, като ме лишиха от мъжествеността ми!

— Но как е станало така, че си толкова образован, евнух? Говориш като принц!

— Образованието ми е подарък от негово величество султан Селим. По негови указания бях обучаван на чужди езици, алгебра и музика. За Селим бе голямо удоволствие да наблюдава как слугата му овладява уменията на принцовете, а съперниците му не могат да напреднат и на йота. Аз бях неговият любимец — поясни Смарагд, сведе очи и русите му мигли потрепнаха.

Иван Постивич веднага разбра особената чест, която имаше предвид евнухът.

— Повече от мен обичаше само любимите си братовчеди — принцеса Есма Султан и брат й Махмуд, които също получиха много добро образование като деца. Но аз бях този, който споделяше леглото на султана много по-често и от жените в харема. — Смарагд направи пауза и продължи: — Но най-голяма радост за мен бе да чета Корана, защото вярвах, че вече служа истински на Аллах, като съм толкова близо до „неговата сянка на земята“. В нощта, когато Селим беше убит, аз облизах раните му с неизмерима скръб, а после започнах да вия към Аллах, просейки мъст. По-късно касапите насякоха тялото му на парчета. Взеха главата, забучиха я върху стената на двореца, а останалата част от обезобразеното му тяло хвърлиха от другата страна, при жадните за кръв тълпи.

Смарагд замълча отново, изпълнен с видима тъга. После продължи:

— Само един придворен се осмели да се върне, за да види как кръвта му се съсирва върху плочите на двора — Есма Султан. Макар и дете, тя приклекна до него под дървото, без да обръща внимание на неистовия страх на слугините си и на настояването им да се скрие от еничарите. Тогава само двамата с нея споделихме ужаса на тази касапница. А сега се ужасявам от новолунията, защото знам, че пак ще бъда изпратен да й донеса новини за убийствата на нови мъже.

— Но какво общо има луната с това злодейство?

— Тя е жена и никой мъж не може да я контролира, но ритмите на природата все още управляват женските й приливи и отливи.

— Тя е вещица, защото никоя човешка жена не би могла да бъде толкова жестока!

Евнухът вдигна чашата с чай към пълните си устни, прикривайки изражението си от еничаря.

— Подобен грях никога не би бил възможен при управлението на Селим, защото той почиташе наставленията на Пророка — отрони после. — Но през онази нощ всичко се преобърна, дори съдбата на султане, на която днес служа. И въпреки това ви моля да контролирате езика си, преди пак да изречете нещо подобно. Познавам принцесата от много години и мога да ви гарантирам, че Есма Султан е много по-отдадена на добротата и на Корана, отколкото подозирате!

— Отдадена на добротата ли?! И как? Като позори себе си и османците, а после изпраща мъже на сигурна смърт? Как би могла една убийца да бъде обвинена в добронамереност?

— Очевидно желанието ви за смърт е много голямо, приятелю — отбеляза Смарагд, като се надигна. — Аз я познавам от мига, в който пристигнах в Топкапъ. А за вас съм сигурен, че съвсем скоро ще я опознаете малко повече и ще осъзнаете каква сложна жена е тя. Може би с течение на времето ще преосмислите мнението си — прокашля се и добави: — Затова, докато не се сдобиете с тази информация и не я опознаете по-добре, аз ще задържа думите ви в ушите и сърцето си. Очевидно сте абсолютно безразсъден, щом така рискувате да си навлечете гнева на Есма Султан. Безразсъдна е дори липсата ви на страх от смъртта. Е, в името на Аллах, ще видим накрая кой ще победи. А сега елате да ви подсуша гърба и да ви подготвя за една хубава вечеря.

С тези думи Смарагд затвори тръбите на банята и извика с подсвирване пажа, за да му помогне в по-хладните помещения на хамама.