Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (30)

Бележки на автора

Когато през лятото на 2001 година пристигнах в Истанбул, бях запленена от живата история на този град — от богатата смесица на култури и религии и от продължаващото и до днес усещане за невероятното влияние върху целия свят, което този град е оказвал през вековете. Константинопол често е бил наричан „Скъпоценният камък на Вселената“ — и наистина, разположението му на Босфора, където се срещат Европа и Азия, древните му катедрали и джамии, масивните му стени, високите кули и пъстрите пазари са несравними с нищо друго на този свят.

Изплетох този роман като плитка измислици около сърцевина историческа истина. Действително е имало османски султан Махмуд II, който бил невероятно красив и могъщ владетел и който имал по-голяма полусестра на име Есма Султан. Тя е била глезена повече от всички останали, а баща й Абдул Хамид I й подарил дворец, когато била едва на десет годинки. (Гостите на Истанбул могат да отседнат в един от нейните дворци, който е превърнат в елегантен хотел.)

Животът й наистина бил скандален. Филип Мансел, автор на „Константинопол — град на световните желания, 1453-1924“, пише, че Есма обхождала всички християнски квартали и селца наоколо в търсене на любовници. Говорело се още, че след като тя лягала с тях, „изтощените“ млади мъже били изхвърляни в Босфора. (Удавянето било един от традиционните начини за разправа с враговете и други неудобни персони по времето на османците.)

Османските принцове, наследници на династичната линия, са представлявали винаги огромна опасност за управляващия султан — въпреки че често той бил и техен баща — поради което те често били затваряни в „клетка“ (по-точно изключителен лукс и наслади) до смъртта на настоящия султан и собственото им възкачване на трона. В този момент надзирателят се приближавал до вратата на клетката и съобщавал на принца, че е свободен и че му предстои коронация. Носи се легенда за някакъв претендент, който се опитал да се скрие и отказал да напусне клетката, когато стражът се приближил, защото решил, че това е някакъв номер и той всъщност не е избран за следващия султан, а ще го водят на смърт чрез удушаване.

Не всички султани обаче били толкова параноични, че потомството им ще узурпира трона им, затова на мнозина принцове им било позволявано да прекарват известно време извън клетките, за да присъстват на празненства и церемонии. Но въпреки това след края на тържествата те били длъжни да се върнат отново в клетката.

За Махмуд II се говори, че действително е удавил повече от двеста жени от харема на своя полубрат Мустафа. Удавянето, удушаването и отравянето са били нещо напълно обичайно за времената на султаните.

Що се отнася до бисексуалността, за Константинопол от онази епоха това е съвсем нормален начин на живот. Например Есма Султан действително запознава брат си Махмуд с Назип и Безмиалем — жени от собствения й харем, но освен това го запознава и с един мъж — Мустафа Ефенди, който става личен секретар на султана и един от множеството му любовници. (Вярно е също така, че Назип, живееща щастливо в двореца на Есма Султан, му отказва три пъти — каквото е било правото й като осиновена дъщеря на султане.)

И да, Есма Султан, макар и принцеса, си е имала собствен харем, както и множество могъщи евнуси. Харемът в онези времена бил символ на социален статус и богатство. В случая на Есма Султан харемът й може би е бил най-вече място за приютяване на домашни прислужници, слуги и компаньонки. Наистина си е имала и дамски оркестър.

Не по-малко вярно, за съжаление, е и ликвидирането на еничарите чрез поголовна сеч. Голяма част от аспектите на това тъжно събитие са така, както съм ги описала. И орденът на бекташите действително е бил прогонен от Константинопол, защото се е числял към еничарския корпус.

Въпреки че в самия Константинопол не съществуват данни за жени, играещи поло, в съседните Персия и Армения жените от царския двор действително са били играчи на поло. В Турция обаче са живи и до днес предислямски легенди за силни жени ездачки, които не отстъпвали по нищо на мъжете.

Накшидил, или Еме била млада французойка от Мартиника, пленена от пирати и продадена в робство. Еме е доставена на султан Абдул Хамид и кръстена на любимата му съпруга, която наскоро била починала и оставила малък син на име Махмуд. Новата Накшидил заема мястото на мъртвата майка и отглежда Махмуд като собствен син. По-късно става и валиде султан, когато Махмуд II се възкачва на трона след убийството на братовчед му Селим III. (Самият Махмуд избягва на косъм смъртта при същия атентат, но тогава една слугиня хвърля прах в очите на хората на Мустафа II, а младият принц се скрива в купчина дрехи за пране.)

Мустафа II е на власт само за няколко години, преди политическият вятър да се обърне срещу него и на трона да бъде поставен по-малкият му полубрат Махмуд.

Накшидил неизменно твърди, че е братовчедка на императрица Жозефин и донася френската музика, език и култура в двореца Топкапъ и неговия харем. На смъртното й ложе преданият й син Махмуд II позволява в Топкапъ сарай да влезе християнски свещеник и да даде последно причастие на любимата му майка.

Гръцкият лекар Стефан Каратеодори е бил личен лекар на султана по времето на Есма Султан. Прочут с това, че можел да чете Библията на осемнайсет езика, той бил интелектуалец, дал началото на династия дворцови лекари на Махмуд, неговите синове, внуци и правнуци.

Изследванията показват, че народът на Мека действително се е прекланял пред Луната — Алилах, преди появата на Пророка Мохамед. Пасажите, които обикновено се наричат „Сатанински строфи“, са всъщност същите онези кратки слова, подканящи намесата на жените — най-вече на нежната Аллат, дъщерята звезда, която кръжи около полумесеца — в решенията на мъжете. Какво му е толкова лошото да поканиш и женското начало на този свят? Това е пример за елементите ин и ян на Ориента, чрез което си даваме сметка, че е имало и време, когато мъжкото и женското начало — Луната и Слънцето — са играли важна част в божествения пантеон, а от там и в живота на Близкия изток.

А терминът „Сатанински строфи“ звучи твърде зловещо, твърде неподходящо за онези няколко думи от сурите, които са толкова красиви и всеопрощаващи, пълни с такава надежда. Тези стихове са били и си остават и до днес молитва за равенство и за вселена, която оценява и природата на жените, с тяхната нежна намеса и състрадание.

Синовете на Безмиалем (появяваща се в романа и като Ирина/ Софи) се възкачват на османския трон. Абдул Меджид (1839–1861) се превръща в благия султан, който обича „виното, жените и реформите“ (Мансел, 1995 г.). Според мен именно неговото управление полага основите за интелектуалните въжделения и достижения на прогресивната политика десетилетия по-късно — и най-вече за демократичните промени на великия водач на турския народ Мустафа Кемал Ататюрк.

Палачът на Босфора ли? След като всеки следващ любовник е бил давен, то все трябва да е имало някой — палач, — който да изпълнява тази екзекуция. И започнах да се питам какъв ли човек е бил той, от какви ли кошмари е страдал, за какво е съжалявал. И започнах да пиша.

Моите най-дълбоки благодарности към Филип Мансел за невероятно подробния му анализ на османците, защото именно частта за Есма Султан бе основното вдъхновение за този роман!