Линда Лафърти
Нощите на османската принцеса (18)

Шестнайсета глава

На следващата вечер Шафран съобщи на Иван Постивич, че ако желае, би могъл да излезе да се поразходи. Но Иван нямаше особено желание да напуска градините, където се разхождаше, обзет от копнеж да зърне отново Есма Султан. Ароматът на отварящия се през нощта жасмин му напомняше за вечерта, когато бе докоснал бузата й.

Но главният евнух не мръдна от мястото си — държеше да се увери, че еничарят напуска двореца. Постивич не беше много сигурен дали този човек го отпраща заради собствената му безопасност, или защото не може да търпи присъствието му, тъй като му напомня прекалено болезнено за удавените мъже.

Накрая, макар и неохотно, Иван напусна градините, излезе във външния двор и оттам напусна и двореца. Закова се на калдъръма отвън, заслушан в щурците, увиснали здраво по листата над главата му. През клоните видя издигащия се кръг на луната — първата нощ от нейното намаляване. Беше около час след залез и по смрачаващото се небе все още се виждаха бледорозови нишки.

Постивич се замисли за думите на гръцкия лекар. Макар и старец, той бе учен човек — може би разбираше и ума така, както разбираше тялото. Ако беше прав, Постивич съвсем скоро щеше да бъде повикан в покоите на Есма Султан. По устните на великана пробяга усмивка, когато си представи, че може да види османската принцеса още веднъж — въпреки опасностите.

Да зърне извитите й като кълъч^[1] високи скули.

Тропотът на конски копита извади бързо еничаря от мечтанието му. Откъм изток приближаваше карета.

В мига, в който луната се показа иззад облаците, Иван позна конете и звъна на обсипаните им със скъпоценни камъни юзди. Това беше черната карета на Есма Султан, връщаща се от вечерните й набези. Иван се скри в сянката на близкия чинар и проследи как кочияшът взема умело завоя към портите на двореца. Заради мрака завеските на прозорчето бяха дръпнати — фенерът осветяваше профила на принцесата.

Беше наклонила глава към някакъв младеж — рус и със сигурност християнин. В ръка държеше плод, който поднасяше към устата му.

Кочияшът изпсува тихичко, когато водещият кон ритна със задни крака, а останалите се заковаха на място. От рязкото спиране Есма Султан изпусна плода, който се претърколи на пода на каретата.

Главата й се показа от прозорчето и Иван Постивич видя, че очите й са изписани с дебела черна очна линия, а устните й проблясват под лунната светлина.

— Глупак! — провикна се тя на кочияша. — Не можеш ли да управляваш коне?

— Простете, султане — промърмори кочияшът и замахна с камшика си по задницата на водещия кон. — Този звяр май трябва да бъде кастриран!

Жребецът отново ритна със задни крака и останалите коне се дръпнаха назад в поводите си.

— Той може да не е единственият! — подвикна ядосано принцесата. — Постарай се да не друсаш повече мен и госта ми, защото, в името на Аллах, ще извърша въпросната процедура върху теб!

Иван Постивич видя как каретата изчезва зад портите на двореца. И усети как гърдите му се изпълват с пареща болка, а гърлото му се свива.

* * *

Тази нощ никой не повика еничаря, а следващата сутрин си беше почти същата като всички останали през последния месец. Нежна роса бе посипала тревата и цветята в градината. Дори и някой да бе удавил любовника на Есма Султан тази нощ, то това не беше Иван Постивич. Той бе стоял буден през цялата нощ, очаквайки почукването по вратата. Но не се бе появил никакъв слуга, който да го изпрати на доковете, нито пък се бе чул някакъв среднощен писък, въпреки че Иван не бе престанал да си представя глухия плясък на тялото, стегнато в чувала.

Когато се запъти към кухните да си вземе закуската, зърна русокос мъж, едва прехвърлил двайсетте, да върви към хамама, придружаван от две от прислужничките на Есма Султан. Младежът бе облечен в туника в аленочервено и златно и се усмихваше сънливо на момичетата, които се кискаха от двете му страни. Следваше ги главният евнух, раздавайки отривисти заповеди на двамата пажове, които се втурнаха напред, за да осигурят кърпите, сапуните и гърненцата с масла.

Иван Постивич се запъти право към Шафран и без да го предупреждава, сложи ръка на рамото му и го спря.

— Това да не би да е новият любовник на Есма Султан? И ако е така, защо се усмихва?

Очите на Шафран проблеснаха предупредително. Направи знак на останалите да продължават и едва тогава се обърна към него.

— Какво ти влиза това в работата, Кадир?

Постивич се загледа в лицето на евнуха, в извитите му предупредително устни и отбеляза спокойно:

— Защо? Че не съм ли и аз слуга на Есма Султан, не съм ли нейният палач? Нямам желание да извършвам подобни грозни грехове посред бял ден, когато мога да видя сълзите в очите на обречените, молещи за пощада!

— Не си призован да извършваш никакви задачи, Ахмед Кадир, освен да държиш отвратителната си уста затворена и да се научиш на мълчанието, подобаващо на всеки добър слуга на османците! Този мъж е гост на Есма Султан и ще остане с нея толкова нощи, колкото тя реши. Брат й, султанът, му пощади живота, стига да успее да достави удоволствие на султане и да не излиза от пределите на двореца. И ако се съди по представянето му през изминалата нощ, предстои му дълго и щастливо гостуване при нас!

Иван Постивич преглътна и попита:

— Случвало ли се е някой мъж да посети харема й повече от веднъж и да оживее?

— Разбира се, чорбаджи! Като че ли забравяш, че ти самият си имал това удоволствие! Подозирам, че тъкмо това е причината, поради която султанът е благоволил да пощади живота на точно този млад човек — за да бъде твой достоен съперник!

Иван Постивич изруга под носа си и се изплю отвратено върху мраморния под. Само след броени секунди се появи млад паж, който веднага забърса плюнката с ароматизиран парцал.

Еничарят се обърна и се загледа обратно към двореца, където дебелите кадифени завеси все още бяха спуснати, изолиращи външната светлина.

— Мъж, обладан от страстите си, има кратък живот! — просъска Шафран. — Не бъди глупак, Ахмед Кадир! Есма Султан не обича никого и освен ако не се омъжи, никой, който я е обичал, няма да остане за дълго жив! Моли се на Аллах тя да не се отегчи от това красиво момче още много луни, защото ако излезе извън стените на нейния дворец, то ще бъде обречено — по заповед на султана. Той е безмилостно ревнив към всеки, който забавлява сестра му, дори и за една нощ. Дано Бог се смили над това гръцко момче, защото моята господарка обикновено се отегчава доста бързо!

Жените от харема стояха пред хамама и се кискаха. Назип се качи на гърба на една от по-яките, надникна през дупките на решетките и през смях започна да разказва на останалите картините, които вижда.

— Той лежи върху камъните, по гръб, Лейла. Ауу, де да можеше всички богатства на османците да бяха така сладки като онова, което се разкрива пред очите ми! Очевидно нашата господарка тази нощ е яхала божествената колесница към небето, защото досега не съм виждала по-надарен от онзи там!

— Ти просто не си виждала никого другиго, освен султана, Назип! Въображението ти се ограничава до една-единствена нощ с един мъж и знаеш, че никога повече няма да видиш друг! — подкачи я русата прислужница и й помогна да се изкатери по-високо на гърба на другарката им.

— Ти не знаеш тайните ми, Лейла! Есма Султан ми е позволявала да гледам любовниците й, дори понякога да ги докосвам! Просто пазеше девствеността ми за брат си, но съм имала удоволствието да видя не един и двама мъже, вече възбудени! Но този е най-добрият екземпляр, който съм зървала в двора й, и доколкото мога да преценя, е най-увереният в себе си!

Евнухът на султана, който отговаряше за всяка крачка на Назип, се втурна ужасен откъм градината.

— Господарке Назип! Веднага слезте от там!

Назип въздъхна и пое ръката му, която той настойчиво й предложи, за да й помогне да слезе от гърба на приятелката си, която въздъхна облекчено, когато се освободи от товара си.

— Но какво можех да видя, добри ми пазителю — обърна се Назип към евнуха с дяволити очи, — освен облаците пара, които се надигат от баните! Няма нищо за докладване, освен че мъжът беше обгърнат в пара като невидим призрак за смъртното око.

Усмихна се на приятелките си от харема и прошепна:

— Де да можех да имам свободата на девица! Колко досадно и уморително е да бъдеш наложница на султана — от какви забавления само се лишавам, за да пазя честта му!

Докато евнухът я ескортираше към харема, Назип зърна великана. Опита се да му се усмихне, но устните й изоставиха това усилие и тя го изгледа състрадателно.

— Скъпи великане, не тъгувай! — изрече. — Есма Султан беше излекувана от твоята компания! Радвай се за здравето й, което Аллах ти изпрати, за да се възстановиш!

Постивич се втренчи в нея, но не каза нищо.

Назип се обърна към входа на харема и изчезна зад стените му.