Джейн Фийдър
Съпружески премеждия (6)

5

На следващия ден Аурелия седеше на масата за закуска, когато Моркомб безшумно се появи на вратата.

— Някой иска да ви види — заяви недоволно той.

— По това време? — Аурелия хвърли бърз поглед към часовника над камината. Малко преди девет. — Кой е, Моркомб?

Възрастният иконом вдигна рамене.

— Ами не знам. Не си каза името. Но е идвал и друг път… май беше вчера.

Аурелия вдигна вежди. Който идва толкова рано сутрин, сигурно има сериозна причина или дори спешен случай. Ако е така, посетителят е длъжен да каже на иконома какво иска. Единственият извод беше, че е дошъл полковник Фалконър. Само той беше способен да дойде в дома й преди девет и да я принуди да го приеме.

Тя, естествено, можеше да откаже да го приеме. Но каква полза? Решил ли е да я види, той ще намери начин. Той винаги намираше начин. Сърцето й отново ускори ритъма си и по гърба й пролазиха тръпки.

Може би е най-добре да го остави да почака, а тя да се качи в стаята си и да се преоблече. Роклята, която носеше тази сутрин, беше видяла и по-добри дни. Нямаше нищо лошо да седне да закуси в такъв вид, особено като знаеше, че ще е сама на масата, но тоалетът й със сигурност не беше подходящ за приемане на посетители. Веднага се сети обаче, че посетителят явно очаква да я завари в неподходящо облекло, щом е решил да й се натрапи толкова рано. Аурелия изпи кафето си и внимателно остави чашата в чинийката.

— Въведете го, Моркомб.

Икономът промърмори нещо неодобрително, но не възрази гласно. Само след минута в утринната стая влезе полковник Гревил Фалконър. Беше облечен в костюм за езда, а разрешената коса и свежият цвят на бузите показваха, че вече е препускал по алеите. В секундата, преди да се поклони, Аурелия повярва, че е видяла в очите му някакъв необичаен блясък, и се смути. Забавляваше ли се, или блясъкът изразяваше нещо друго?

— Моля за прошка, мадам, не исках да смущавам закуската ви. Съзнавам, че е твърде рано за утринна визита, но се надявах да говоря с вас, преди да излезете на езда и преди да се появят други посетители.

По тона му личеше, че се забавлява, блясъкът в очите му не бе угаснал. Ала Аурелия реши, че в погледа му има още нещо, и по гърба й пробяга тръпка. Той й призна с обезоръжаваща честност, че посещението му е на границата на приличието. В първия момент тя не знаеше как да реагира, но после реши да общува с него трезво и делово.

— Е, сър, Гревил, щом успяхте да ме уловите, позволете да ви предложа едно кафе. Или искате да закусите? Ще помоля в кухнята да ви приготвят нещо по-силно към препечените филийки. Боя се, че тази сутрин нямам никакъв апетит.

— Много сте мила, лейди Фарнъм. Ще ви призная, че с удоволствие бих хапнал агнешки котлет или пушена херинга, а защо не и малко шунка. Излязох на езда още в шест.

Гревил си придърпа стол и се настани непринудено насреща й.

В действителност Аурелия се беше надявала ироничната й покана да го убеди окончателно колко неподходящо е посещението му. Искаше гостът й да се почувства неловко, но се оказа, че още не е овладяла това изкуство.

Без да каже дума повече, тя позвъни с малкото сребърно звънче, поставено на масата, и се запита колко ли време ще мине, докато се появи Моркомб. След минута влезе Хестър.

— Какво да ви донеса, мадам?

— Сър Гревил би искал да закуси. Моля, попитайте мис Ада и мис Мейвис какво могат да му приготвят.

Момичето кимна усърдно.

— Разбира се, мадам, но днес е ден за печене. Мис Ада се занимава с хляба, а мис Мейвис пече месо и приготвя пастет от боб.

— Разбрах, Хестър. Попитайте ги какво ще поднесат на госта ми, моля ви — настоя с усмивка Аурелия и даде знак на момичето да излезе.

— Ако знаех, че ще ви създам такива проблеми, никога нямаше да приема поканата. Ще хапна една филийка и толкоз — рече Гревил и погледна с леко отвращение изстиналите препечени филийки на масата.

— Една филийка е съвсем недостатъчна за вас, сър Гревил — възрази спокойно Аурелия. — Щом нарушихте обичайния ред в моята кухня, ще изядете всичко, което ви поднесат, и ще се насладите на всяка хапка.

Мъжът се поклони с подигравателно примирение.

— Както кажете, мадам. Дълбоко съм ви благодарен за предложението и много съжалявам, че ви създавам проблеми с персонала.

В очите му светеше смях, Аурелия не можа да се въздържи и също се засмя. Играта на мишка и котка я развесели. Две трапчинки се появиха на бузите й, кафявите й очи заблестяха.

Гревил вече не беше способен да крие възхищението си. Косата й беше пусната и падаше свободно по раменете. Само няколко упорити къдрички бяха преживели нощта и съживяваха фризурата й. Страните й бяха зачервени, а простичката рокля и придаваше приятна непринуденост.

— Къде е разговорливата Франи? — попита сърдечно той.

— Преди малко тръгна към Маунт Стрийт. Кафе ли ще пиете, полковник, или да ви донеса ейл?

— Вече не смея да изразявам предпочитания, мадам. Ще се задоволя с онова, което ви създава най-малко проблеми.

Вместо отговор Аурелия стана и се запъти към вратата.

— Чувствайте се като у дома си. Ще се върна скоро.

Тя донесе кана ейл и я сложи на масата пред него.

— Нашата Ада ще ви сервира шунка, пържени яйца и задушени гъби.

Гревил усети закръглеността на гърдите й, когато се пресегна да сложи каната, вдъхна аромата на косата й и ръката му неволно се вдигна да помилва къдриците около ушите й. Опитното му обоняние веднага определи миризмата й: смес от върбинка и лимони. От много седмици не беше имал физическа близост с жена и беше наясно, че Аурелия Фарнъм е закусвала така непринудено само със съпруга си. Въпреки това тя не показваше признаци на неудоволствие, а играеше ролята на перфектна домакиня.

Или е страхотна лицемерка, или с лекота се приспособява към промени в обстоятелствата, каза си Гревил. Каквото и да беше, двете дарби се вписваха превъзходно в намеренията му.

— Коя е нашата Ада? — попита меко той.

— Мис Ада, съпругата на Моркомб, и сестра й Мейвис се грижат за домакинството, докато княз и княгиня Проков отсъстват от града — обясни с готовност Аурелия. — Князът си има свой персонал. Тримата са стари служители и той им е дал правото да останат в къщата, докогато пожелаят. След като се пенсионират, ще продължат да живеят тук. Имат си свои помещения и са се наредили много удобно. Засега предпочитат да работят… доколкото могат — допълни с усмивка тя.

След кратко мълчание Аурелия продължи да разказва:

— Ада и Мейвис са близначки. Готвят отлично. И са дълбоко привързани към децата — на Нел и моето. Държат много на Ливия — това е княгиня Проков, а също така на мен и на Корнелия.

— Разбирам — промълви Гревил, макар да не беше разбрал почти нищо. Много повече го интересуваше естествеността, с която тя се отнасяше към него. Оставаше с впечатлението, че се е примирила с присъствието му и е започнала да го приема като част от ежедневието си. Като постоянна величина, помисли си той и се усмихна. Но не беше изключено да му готви неприятна изненада.

Хестър влезе, натоварена с тежка табла, и го изтръгна от тези размишления. Закуската изглеждаше отлично и той започна да яде с голям апетит. Аурелия пиеше кафе и го наблюдаваше как се храни, външно напълно спокойна. Този човек искаше да я въвлече в някаква своя игра. Засега не й казваше нищо, но явно проявяваше интерес към нея. Първо дойде заради писмото на Фредерик и за да й каже истината за смъртта му. Изпълни задачата си. Защо тогава продължаваше да идва, да иска закуска и да се държи така, сякаш иска двамата да се опознаят отблизо? Каква цел преследваше?

Гревил вдигна глава от чинията си и срещна погледа й. Отпи глътка ейл и рече:

— Вчера получих от вас интересна информация.

— Каква? — изненада се Аурелия.

— Че сестрата на Фредерик се е омъжила за виконт Бонъм. Не знаех.

Аурелия положи ръце върху масата и го погледна втренчено.

— Това означава, че Фредерик не е разговарял с вас за близките ни.

— В моята професия не е разумно да говориш за лични неща с колегите си. Това знание те прави уязвим — обясни спокойно Гревил, но Аурелия беше сигурна, че е забелязала в погледа му безутешност.

— Какво означава това?

Той сложи една гъба в устата си и задъвка бавно. Дали размишляваше върху отговора?

— Ние вършим работата си в почти пълно мълчание. И при пълна дискретност. Вероятно разбирате защо е така. През цялото време човек разчита само на себе си. Никой не бива да знае какво правим. Всички жени и мъже, които включвам в мрежите си, действат тайно от другите.

— За вас обаче това не важи, полковник.

Сивите му очи светнаха и той я измери с проницателен поглед.

— Фредерик не ми е казал почти нищо за вас, Аурелия. Учудвам се как е премълчал най-важното — че имате остър език.

— Сигурно не е знаел — отвърна Аурелия, без да отклони поглед. Двамата сякаш се дуелираха с погледи и всеки удар беше на живот и смърт. — Докато бяхме заедно, нямах поводи да пускам в ход острия си език.

— Вероятно е точно така — кимна Гревил, — но според мен поне е подозирал.

— Как би могъл?

— Веднъж ми каза, че у вас са скрити много ценни качества, но вие не ги изваждате на повърхността.

— О! — учуди се Аурелия и допълни иронично: — Значи имам скрити способности? Много оригинално.

Гревил започваше да се ядосва.

— Както вече казах, знаех, че Фредерик има сестра, но нищо повече. Изобщо нямах представа, че сте толкова близки приятелки.

— И това ви трогва? — попита невинно Аурелия. — Ще позволите ли да предположа, че имате някакви намерения спрямо мен? Защо иначе е това преследване?

Гревил подсвирна изненадано.

— Преследване? Звучи малко преувеличено, не намирате ли?

— Не намирам. Първо нахлувате в дома ми с опустошителни вести, после вървите по петите ми и ме плашите до смърт, влизате в салона на приятелите ми, а накрая се явявате на ранна закуска в нехристиянски час. — Аурелия вдигна рамене. — Бихте ли ми казали как другояче бих могла да охарактеризирам поведението ви, полковник?

— Много бих искал да ме наричате на малко име. Все пак ние с вас си говорим доста… свойски и не е нужно да спазваме формалностите.

— Аз пък съм на мнение, че формалностите винаги осигуряват необходимата дистанция, полковник — отговори хладно Аурелия. — Освен това, ако съм ви разбрала правилно, във вашата професия е недопустимо да се завързват лични връзки.

— Туш, мадам — отбеляза сухо той, наведе глава към чинията и внимателно си отряза парче шунка.

Аурелия допусна мълчанието да се проточи. Не можеше да отрече, че се наслаждава на победата си. Приятно беше да си мисли, че поне за момент е на върха — точно както вчера в салона на Корнелия. Все пак не забравяй, че триумфът ти не продължи дълго — напомни си тя. Пийна още малко кафе, облегна се удобно и плъзна бегъл поглед по първата страница на „Газет“ оставен на масата пред нея.

Гревил я наблюдаваше скришом, развеселен и доволен. Вдовицата на Фредерик беше необикновена дама. За него не остана скрито, че тя се наслаждаваше на словесната престрелка, а трябваше да признае, че и той се чувства по същия начин. В момента преследваше една-единствена цел: да я спечели за съвместна работа. Но вече не си правеше илюзии за препятствията, които се налагаше да преодолее.

Гревил остави ножа и вилицата, отпи голяма глътка ейл и избърса уста със салфетката.

— Надявам се, че харесахте закуската, сър — рече Аурелия и вдигна поглед от вестника.

— Прекрасна беше, мадам. Моля да приемете най-искрените ми благодарности, че ме нахранихте. И кажете на дамите от кухнята, че готвят наистина прекрасно.

Аурелия кимна.

— Ще позвъня на Моркомб да ви изпрати до вратата.

Острият отговор извика усмивка на лицето му.

— Още не, мадам. Длъжен съм да ви обясня защо се явих в дома ви в този… нехристиянски час. — Той остави салфетката до чинията и продължи: — Имам да ви кажа много неща и се надявам да ме изслушате.

Край с игричките, помисли си Аурелия. Явно и нейната тактика беше допринесла за това. Макар и късно, моментът на откровението бе дошъл. Дали пък тя не се беше впуснала в играта само за да докаже, че не е лесна за манипулиране?

— Добре, ще ви изслушам. Какво имате да ми кажете?

— Фредерик беше смел мъж. — Тонът му се промени. Вече не говореше с намеци. Изглеждаше много по-искрен отпреди, погледът му беше открит, оставяше впечатление на човек, решил да я убеди в правотата си. — Той беше най-добрият партньор, който съм имал някога… а аз съм работил с много хора.

— Осмелявам се да твърдя, че повечето не са живели дълго — не можа да удържи сарказма си Аурелия.

— Права сте — призна спокойно той. — Защото ние се борим с отлично обучени, добре снабдени и решителни врагове. Наполеон Бонапарт преследва само една цел: да завладее целия свят. Разбирате ли ме?

— Моят съпруг даде живота си в тази война.

— Да. И смъртта му не беше напразна.

В очите на Аурелия заблестяха сълзи и тя извърна глава.

— Питам се дали войната щеше да вземе друг обрат, ако той бе решил да не излага живота си на опасност. Щеше да опознае дъщеря си… и тя него… Щяхме да закусваме заедно, а не…

Аурелия млъкна, защото сълзите я задушаваха. Само направи безпомощен жест. Срамуваше се, че не е успяла да прикрие чувствата, които я караха да плаче.

Аурелия стана от масата, отиде до прозореца и вдигна завесата. Дърветата в малката градина, оградена с каменни зидове, още не се бяха раззеленили.

— Невъзможно е да измерим всичко, което мъжете жертват за родината си — отбеляза тихо Гревил. — Мога само да повторя онова, което казах: смъртта на Фредерик не беше напразна. Той изпълни главната си задача: изнесе документа от Португалия. Сега картата е във военното министерство. Това е голямо постижение. Тайните служби трудно понасят загубата на такива мъже.

— А какво искате от мен?

Гревил подбра думите си много грижливо:

— Вие имате достъп до известни места… и най-вече до известни хора… достъп, който е много важен за мен.

— Какво казахте?

Аурелия се обърна стреснато и без да иска, дръпна завесата.

— Новото ми поръчение изисква да прониква в известни кръгове в Лондон, до които вие имате достъп. Всъщност вие се движите в тях съвсем естествено — подчерта той. Гласът му оставаше напълно спокоен, очите му гледаха в нищото.

— Ще ми окажете голяма помощ, ако улесните достъпа ми до тези кръгове.

— А какво е поръчението ви? — Аурелия стисна до болка шнура на завесата.

— Ще ви кажа, но трябва да се закълнете във всичко свято, че няма да говорите за това пред никого. Наистина пред никого.

Аурелия стисна зъби.

— Вече ви дадох думата си, че ще пазя мълчание за всичко, свързано с Фредерик.

— Права сте, но в моята професия не е обичайно да даряваш някого с доверието си. Затова ви моля още веднъж да пазите паметта на съпруга си. Да изпълните последното му желание. Той със сигурност би искал да ме изслушате… и да ми се доверите.

Аурелия се обърна отново към прозореца и опря чело о стъклото. Отново видя пред себе си писмото на Фредерик — ясни, недвусмислени думи върху белия лист. Ако измами полковника, ще е все едно да измами Фредерик. Ако отпрати полковника, без да го изслуша, ще пренебрегне последното желание на мъжа си.

— Говорете, моля.

— Предполагаме, че испанците изграждат шпионска мрежа в сърцето на Лондон. Според сведенията, които получихме, искат да се инфилтрират във висшето общество. Затова ще се опитам да проникна в тази мрежа.

Гревил се чувстваше малко неудобно да й говори, докато тя стоеше с гръб към него. Раменете й бяха изправени, гърбът й изглеждаше скован, но позата й не му даваше обратната връзка, която щяха да му дадат очите или лицето й. Ала нямаше право да я помоли да се обърне към него. Изведнъж му се дощя да я хване за крехките рамене и да я обърне към себе си — но това щеше да направи ситуацията още по-неловка.

— Какво общо има това с мен?

— Минаха много години, откакто живеех в Лондон и участвах в светски събития. Загубил съм тренинг. Освен това съм сигурен, че през време на отсъствието ми са настъпили много промени. Първо трябва да се науча да безделнича, което е много трудно за мен. Знам, че звучи грубо, но така го възприемам. Основната ми задача е да си намеря жилище и да започна да каня гости. Така ще си създам един вид база, от която да оперирам. Нужен ми е човек с добро положение в обществото, който да ми помогне да придобия естественост в общуването с изисканите дами и господа. Човек, който да не ми позволява да нарушавам неписаните закони, макар и несъзнателно. Човек, който да ми покаже как да разговарям с правилните хора, който умее да задава въпроси и да се вслушва в уж невинни разговори. През цялото време този човек ще бъде надеждната фасада за моята скрита дейност.

Аурелия се обърна бавно, все още с шнура на завесата в ръка, сякаш виждаше в него здрава връзка с реалността.

— Нима сте убеден, че аз съм готова да ви помагам?

— Всъщност аз ви предлагам сделка. Или да го наречем работа. — Гревил стана, отиде до камината, облегна се на перваза и вдигна крак върху скарата. Гласът му звучеше делово. — Правителството дължи възнаграждение на Фредерик за услугите му. Смея да ви уверя, че заплатата му беше много висока. През цялото време бяхме на континента и той не е взел нито стотинка. Парите ще бъдат изплатени на вас. Ще получите и наградата на Фредерик за двата пленени френски кораба, докато беше още в кралския флот. Ще получите и заплата за времето, през което ще работите за родината си — такава е волята на правителството. Ще ви открият сметка в банката, която ще се захранва редовно.

Докато говореше, Гревил не откъсваше поглед от лицето на Аурелия и внимателно следеше изражението й. Тя се опитваше да разбере. Имаше чувството, че й се налага да развърже много сложен възел.

— Бихте ли се изразили по-ясно? — помоли след малко тя и най-сетне направи крачка към него. — Каква точно ще е моята задача? — Скръсти ръце под гърдите и се загледа някъде покрай него.

— Отличен въпрос. Ще се държим така, сякаш постепенно се сближаваме и чувствата ни се задълбочават. Ще се показваме често заедно и всички ще го приемат като нещо напълно естествено. Ще ви придружавам на светски събития, на които иначе не биха ме поканили. Ще ме представяте на хора, с които не бих могъл да се запозная по друг начин.

— Не звучи кой знае колко претенциозно — отбеляза иронично Аурелия. — Не ми се вярва, че с подобна дейност мога да си заслужа пожизнена пенсия.

— В определени ситуации ще ми заемате очите и ушите си, ако разбирате какво искам да кажа. Ще ви казвам до какви сведения искам да се добера и ще правите всичко възможно да ги получа.

— С други думи, искате от мен да шпионирам.

— Не повече от много други жени, които са го правили и продължават да го правят.

Една цепеница рухна и няколко въглена паднаха на пода. Гревил ги събра внимателно с лопатката, преди да продължи:

— Във всички европейски дворове работят жени. Опитът показва, че жените много по-добре от мъжете чуват определена информация. Понякога шепотът е решаващ за успеха на мисията, повярвайте ми.

Аурелия си спомни писмото на Фредерик и въздъхна. Съпругът й познаваше и жени, които са работили в тила на врага. Даже твърдеше, че такива жени няколко пъти са спасявали живота му. Едва вчера двете с Корнелия се бяха питали дали правят достатъчно тази ужасна война най-сетне да свърши. Вероятно дългът й изискваше да приеме предложението на полковника. Нямаше да й струва нищо, а щеше да помогне не само на него, но и на много други хора. Не й се налагаше дори да промени живота си. Единственото й задължение беше да мълчи.

Така или иначе, тя вече беше обещала да отнесе тайната на Фредерик със себе си в гроба. Ако даде ново обещание, то ще включва и досегашното. Ако Хари я бе помолил за помощ, щеше да се съгласи без ни най-малко колебание. Само Че отношението й към Хари беше много по-различно от отношението й към Гревил Фалконър.

— Какво значи постепенно сближаване? — попита Аурелия и го погледна втренчено. — Докъде ще ни доведе това?

— Може би до годеж — отговори спокойно Гревил, без да се засяга от мрачното й лице. — Като сгодени ще имаме възможност да прекарваме заедно повече време.

— И как ще свърши този театър? Докога ще го играем?

— След като разкрия испанската мрежа, ще ми трябват няколко седмици, за да сложа на подходящите места наши хора — обясни сериозно Гревил. — Дотогава сезонът ще е свършил.

— Около три месеца — пресметна Аурелия и прехапа устни.

— Може да трае и по-дълго. Но се надявам да приключим.

— А какво ще стане тогава с нашия измислен годеж?

— Щом изпълня задачата си, сигурно пак ще ме пратят на континента. — Гревил вдигна рамене. — Няма от какво да се безпокоите. Аз ще ви дам убедителен повод да развалите годежа. Ще се постараем да го организираме така, че да се разделим, когато повечето хора вече са напуснали града. Щом в края на лятото обществото се събере отново, малката ни история ще е отдавна забравена. Аз ще съм напуснал града, а вие ще попълните доходите си с пенсията на Фредерик.

Аурелия отново се обърна към прозореца. Не искаше да усеща върху себе си пронизващия поглед на Гревил, докато обмисляше предложението му. Сигурно пенсията на Фредерик ще й стигне, за да заживее самостоятелно. Разбира се, ще се наложи да пести, но тя беше свикнала да не пилее пари за щяло и нещяло. Ако приятелките й се учудят и започнат да разпитват откъде е намерила пари, ще им каже, че граф Маркби й е отпуснал средства от попечителския фонд. Или че е получила наследство от далечна роднина. Имаше много възможности.

Отново и мина през главата, че ако предложението идваше от Хари, щеше да се съгласи без колебание. Сигурно защото в присъствие на Хари не я побиваха тръпки и не усещаше с нищо необосновани приливи на енергия. Нещо дълбоко в нея й подсказваше, че е крайно опасно полковникът да стои наблизо. В момента й беше невъзможно да прецени как ще се развие тази опасност в бъдеще. Работата, която той й предлагаше, със сигурност не криеше опасност. Ако се съгласи с предложението му, ще има възможност да работи за родината си. Но нещо не й позволяваше да го направи.

Аурелия се обърна отново към Гревил и рече тихо:

— Имам нужда от време, за да размисля.

В погледа му блесна разочарование.

— Разбира се. Моля ви само да не се колебаете твърде дълго. В нашата работа времето е решаващо. Трябва добре да се подготвим. — Взе шапката си от креслото до вратата и се поклони. — Желая ви приятен ден, Аурелия.

— И аз на вас.

Вратата се затвори зад него и Аурелия изчака, докато чу затварянето на входната врата. След няколко минути излезе от стаята за закуска, отиде в спалнята си, седна до прозореца и зачете писмото на Фредерик. Отново и отново…