Джейн Фийдър
Съпружески премеждия (28)

Епилог

Първи януари 1810 година

Големият часовник в салона удари дванайсет. Малката компания, събрана около масата, стана да вдигне тост за Новата година.

Корнелия чукна чашата си в тази на съпруга си, той се наведе и я целуна по устата.

— Това не ми е достатъчно — пошепна тя, прегърна го и страстно впи устни в неговите.

— Знам, че не ти е достатъчно — засмя се Хари. — Обичам те, Нел.

Алекс привлече Ливия към себе си и двамата се целунаха.

— Да си пожелаем прекрасна нова година, любов моя — пошепна той, изпи шампанското на един дъх и със замах хвърли чашата зад гърба си. Ливия вече знаеше, че по този начин руснаците показват радостта си. Отначало смяташе, че не е много добре да се троши скъп кристал, но скоро промени мнението си. Алекс нехаеше за разходите. Тя последва примера на мъжа си, метна чашата към стената и отново му предложи устните си. Целувката имаше вкус на шампанско.

— Обичам те, мой княже.

Гревил притисна Аурелия до гърдите си. Никога нямаше да се насити на крехкото й тяло, на фините крайници, на портокаловия аромат на косата й. Обхвана лицето й с две ръце, потопи се в кадифената дълбина на погледа й и се запита дали е достоен за любовта на тази прекрасна жена. Но най-прекрасното беше, че неговата любов растеше с всеки изминал ден и го изпълваше с щастие, каквото не беше смятал за възможно.

— Нашата Нова година! — пошепна задавено той. — Нямам думи да опиша колко те обичам, Аурелия.

— Не са нужни думи — отговори с усмивка тя и го целуна. — Защо да описваме с думи неща, които могат да се хванат с ръка?

Гревил се засмя и отговори на целувката й.

— Моята прекрасна, винаги практична съпруга!

За известно време се възцари тишина. После двойките се разделиха и се обърнаха към приятелите си. Жените се прегърнаха разплакани, щастливи от приятелството си, мъжете си стиснаха ръцете по-скоро сдържано, но и те бяха много развълнувани. Нямаше съмнение, че се чувстват истински свързани.

— Да положим началото на нова традиция — предложи тържествено Ливия. — Ще посрещаме всяка Нова година заедно на Кавендиш скуеър. И Коледа, и Великден. Защото това е домът, където и трите срещнахме любовта.

— Лив, ти си непоправима романтичка — засмя се Корнелия и прегърна приятелката си.

— Наистина звучи романтично — подкрепи я Аурелия, — но е чистата истина. — Докосна гърдите си и изкриви лице. — За съжаление усещам крайно неромантични признаци, че е време да накърмя Зоуи.

— Сигурна съм, че същото се отнася и до уважаемия Уилям Бонъм — добави Корнелия и хвърли дяволит поглед към мъжа си. — Какво ще кажете, дами, да се оттеглим в детската стая и да оставим господата с любимия им портвайн? Гладните деца имат предимство пред романтиката.

Хари й кимна с усмивка.

— Знам къде ми е мястото и ще те чакам там — заяви ведро той.

— Няма да се бавя дълго — обеща Корнелия.

— А аз ще накърмя Зоуи и ще ти я донеса да й се порадваш — обеща Аурелия на мъжа си.

Гревил кимна и се усмихна така самодоволно, че Аурелия едва не избухна в смях. Кой би повярвал, че строгият полковник Фалконър ще стане толкова нежен баща? Прекарваше часове с детето в скута си и се възхищаваше на спящото му личице. Дъщеря им наистина беше прекрасна като розова пъпка — Аурелия го признаваше с удоволствие, но още не можеше да повярва, че човек като Гревил може да проявява такова безкрайно търпение към мъничкото, увито в пелени същество, което още не реагираше на присъствието му.

Франи също обичаше втория си баща. Гревил се отнасяше към нея с много нежност, но когато се налагаше, обуздаваше поривите й с бащинска твърдост. Вече участваше с желание в ежедневието й и се интересуваше от образованието й, а Франи му отговаряше с уважение и нарастваща привързаност.

Животът ми наистина се нареди по най-добрия начин, мислеше си Аурелия, докато напускаше салона с приятелките си.

Щом вратата се затвори зад трите жени, Алекс напълни чашите на тримата джентълмени с портвайн. Настаниха се отново около масата и за известно време в салона се възцари мълчание.

— Забележителни са, нали? — попита Гревил, загледан в рубиненочервената течност в чашата си.

— Необикновени — кимна сериозно Хари. — Нека погледнем фактите в очите. Доброволно се обвързаха с трима извънредно трудни мъже, пристрастени към мръсни подземни операции срещу вражески тайни служби, и превърнаха тези типове в съпрузи и бащи, отдадени на семействата си. Ние вече сме наясно, че в живота ни има и други истински важни неща, освен работата, нали?

— А Саймън Грант също започва да разбира, че сме длъжни да мислим и за семействата си, не само за работата в неговата служба — допълни с усмивка Алекс.

— Доволен ли си от работата за министерството? — поинтересува се Алекс. — Не си ми споменавал нищо за това, откак се обърна към Саймън Грант.

Алекс кимна.

— За момента успявам и да работя за министерството, и да изпълнявам претенциите на Ливия. Много е важно, разбира се, каква политика ще възприеме царят. Носят се слухове, че е развалил приятелството с Наполеон. Аз ги смятам за достоверни.

Алекс показа на Хари празната си чаша и домакинът побърза отново да налее на приятелите си. Князът се изправи, погледна за миг еротичната картина на тавана и вдигна тост.

— Джентълмени, да пием за здравето на дамите от Кавендиш Скуеър.

За всички, допълни на ум той и се обърна към образа на София Лейси, която ги наблюдаваше внимателно от портрета над камината.

Хари и Гревил също се изправиха и вдигнаха чашите си.

— За дамите от Кавендиш Скуеър!