Джейн Фийдър
Съпружески премеждия (14)

13

— Значи това е жената, по която се е побъркал Гревил? — пошепна лейди Брутън, без да се обърне към придружителката си, вдигна лорнета и насочи поглед към двукрилата врата, където се бе събрала малка група гости. Икономът тъкмо бе съобщил за пристигането на лейди Аурелия Фарнъм, придружена от виконт и виконтеса Бонъм.

— На пръв поглед изглежда приятна — продължи с доста по-висок глас старата дама и проследи с учуден поглед племенника си, който бързаше да посрещне новодошлите.

— Напълно си права, Агата — закима усърдно компаньонката й. Като обедняла роднина на лейди Брутън тя бе възприела принципа никога да не й противоречи. Освен това знаеше, че въпреки вечното мърморене благодетелката й не е с лош характер. — Намирам я много хубавичка.

— Странно как така не е успяла да си намери съпруг — продължи със същия тон старата дама, докато наблюдаваше племенника си и лейди Аурелия. — Доколкото знам, пребивава в града от доста време. Ще ми кажеш ли откога е вдовица, Марта?

— Мисля, че от четири години. Гревил ми разказа, че загубила съпруга си при Трафалгар.

— Хм… — Лейди Брутън пусна лорнета си. — Осмелявам се да предположа, че дамата не е богата. Всичко останало е безупречно. Добро възпитание, красива външност… Модно облечена, но без да се натрапва… Явно, че й липсва само богатството…

— Добрият Гревил няма нужда от богата съпруга, Агата — осмели се да възрази Марта.

— Разбира се, че няма. Но щом е решил най-сетне да се ожени и не държи непременно да е по любов, би могъл да си избере жена, която има пари. Звучи логично, нали?

Бедната братовчедка въздъхна тежко.

— Напълно, Агата. Никога не вреди човек да има повечко пари.

— Е, Марта, ти го знаеш по-добре от мен — заяви безсърдечно лейди Агата. — Ала Гревил е разумно момче и би трябвало да знае, че човек винаги трябва да се стреми да подобри финансовото си положение.

— Може би все пак е решил да се ожени по любов — рече тихо Марта. — Няма и четири седмици, откакто се върна от война, а ето го вече сгоден. Сигурно се е влюбил.

Агата сложи лорнета на окото си и погледна изумено своята компаньонка.

— За Гревил ли говорим? Сериозно ли твърдиш, че племенникът ми ще позволи на някоя жена да го извади от равновесие? Мили боже, Марта, та той е на трийсет и пет години и досега нито една жена не е успяла да му завърти главата, камо ли да му открадне сърцето. Скъпият ми племенник мисли само за дълга си към родината, за нищо друго. Слава богу, най-сетне е започнал да осъзнава, че има задължения и към семейството си. Размислил е и е разбрал, че тази лейди Фарнъм ще бъде съвършената съпруга. Тя няма да постави под въпрос приоритетите му.

Агата поклати глава и диамантените й обици се залюляха.

— Вярвай ми, Марта. Познавам племенника си. Веднъж вземе ли решение, не си губи времето в колебания. Решил е при това посещение в родината да си намери жена и действа по обичая си бързо и успешно.

— Убедена съм, че си права, Агата.

— Разбира се, че съм права. Казаха ми, че тази жена има дете. Момиченце.

— Да, и аз чух такова нещо.

— Това е още едно доказателство, че Гревил знае какво прави. Бъдещата му съпруга е доказала, че може да има деца. Това е изключително важно за семейството. Ще се радвам да се оженят бързо и тя да му роди наследник. Убедена съм, че скъпият ми племенник много внимателно е обмислил предимствата и недостатъците на този брак. Нашият Гревил е образец на здрав разум.

Лейди Брутън махна на Марта да я следва и се запъти към групата край вратата. Облечена в сатенена рокля на пурпурночервени и турскосини ивици, която подчертаваше пищните й извивки, тя изглеждаше много добре за годините си. Носеше прочутите Брутънови диаманти, повехналата й шия беше скрита под дантелена яка, на ушите й висяха дълги обици. На главата си носеше воал от черна дантела, закрепен с красива диадема. На ръцете й святкаха пръстени, едната китка беше стегната в тежка гривна.

— Добър вечер, лейди Фарнъм — поздрави с усмивка тя и протегна ръка в бяла ръкавица. — Много се радвам да се запозная с вас.

Аурелия улови протегнатата ръка и едва успя да изпише на лицето си усмивка. Гревил я бе подготвил за тази среща и тя не очакваше изненада, но видът на лейди Брутън я смая. Леля му изглеждаше… впечатляващо.

Първото, което се забелязваше у дамата, беше пищният бюст, едва прикрит от дълбокото деколте на яркоцветната рокля. Стегнатата талия подчертаваше разкошните извивки на бедрата. Роклята беше скроена така, че се стесняваше към коленете, а долу се разширяваше и образуваше малък шлейф. Кройката й пречеше да прави нормални крачки и дамата бе принудена да пристъпва ситно–ситно по паркета — но това не й бе попречило да обуе сатенени обувки със замайващо високи токчета.

Гревил бе обяснил на Аурелия, че леля му има добро сърце, но е много властна. Спомена също за твърдото й убеждение, че тя знае всичко по-добре от другите и че винаги има право. Разказа й за стремежа на дамата да направлява живота на племенника си и за вечните спорове помежду им. Бил убеден, че леля му няма да възрази срещу годежа им, но само ако Аурелия се въздържа да изказва собствено мнение, ако отговаря скромно на всички въпроси, колкото и нетактични да са, и ако се показва поласкана, че великият полковник Гревил Фалконър е благоволил да я удостои с вниманието си. Не е абсолютно необходимо моята единствена роднина да е съгласна с годежа ни, заключи с усмивка Гревил, но ако те одобри, животът ни ще бъде много по-лесен.

Само за едно не бе подготвил Аурелия: че външността и тоалетът на старата дама ще я лишат от дар слово.

Аурелия се покашля и най-сетне успя да каже няколко учтиви думи.

— Добър вечер, лейди Брутън. За мен е чест, че ме поканихте… Познавате ли лорд и лейди Бонъм? — Тя се обърна към приятелите си, стараейки се да не срещне погледа на Корнелия, защото щеше да избухне в луд смях.

— Само по име. — Домакинята поздрави двойката. — За съжаление днешните млади хора се движат в друг кръг, не им е приятно да общуват със старици като мен — заяви Агата и се засмя. След първоначалното смайване гостите се присъединиха към смеха й. Никой не би посмял да определи лейди Брутън като старица. Не и в този тоалет.

— Обаче познавам лейди Грейсчърч — продължи Агата и потупа Хари по ръката с ветрилото си. — Тя ви е роднина, нали, лорд Бонъм?

— Точно така, мадам, дамата е моя пралеля — отговори с усмивка Хари.

— О, да, познавам я от времето, когато бях невинна девойка — продължи безцеремонно домакинята. — Херцогинята е по-възрастна от мен поне с десет години. Ала когато направих първия си сезон, бяхме в една компания. — Тя се обърна отново към Аурелия: — Чух, че сте се установили на Кавендиш Скуеър, лейди Фарнъм.

— Да, живея в дома на приятелите си, които в момента са в провинцията. Преди седмица княгиня Проков даде живот на здраво момченце — разказа с усмивка Аурелия. — Ние, близките й, сме много щастливи от това събитие. Докато княгинята се възстанови напълно, за да може да се върне в Лондон, аз ще остана на Кавендиш Скуеър.

— Като един вид икономка — изкоментира безсърдечно. Агата и леко изкриви лице. — Нямате ли свой дом в Лондон?

— Не, мадам. Приятелите ми са истинска благословия за мен.

Лейди Брутън кимна.

— Затова се стремите колкото е възможно по-скоро да се сдобиете със своя къща.

— Би било наистина приятно, мадам — отговори хладно и овладяно Аурелия.

Домакинята я прониза с поглед и Аурелия й отговори със същото. Лейди Брутън явно намекваше, че тя преследва единствено парите на племенника й, но много се лъжеше, ако си мислеше, че ще успее да я извади от равновесие. Агата явно остана впечатлена от непоклатимото спокойствие на дамата, защото й кимна и отново се засмя.

— Да, напълно ви разбирам, скъпа. Е, ако се погрижите вечно пътуващият ми племенник да се задържа повечко време вкъщи, ще ви бъда искрено благодарна.

Аурелия не отговори. Лейди Брутън се врътна на другата страна, сложи лорнета на окото си и възкликна:

— О, ето я и Дори Гарфийлд! Изглежда забележително бодра за жена, за която казват, че е на смъртно легло. — И забърза да поздрави старата си приятелка, като стъпваше забележително бързо на високите си токове.

— Страхотна си — прошепна Гревил в ухото на Аурелия. — Справи се много добре със старата змия.

— А вие какво очаквахте? — намеси се възмутено Корнелия.

— Леля ви намекна, че Ели ще се омъжи за вас само защото сте богат. Слава богу, че Ели умее да се справя с нахалниците. Не, лейди Брутън наистина отиде твърде далеч.

— Моля ви, не се сърдете на леля ми — извини се Гревил. — Тя просто не е свикнала да се съобразява с чувствата на другите. — Погледна Аурелия дълбоко в очите и й се усмихна. — През целия й живот са я глезили.

Аурелия се засмя. Много добре бе разбрала причината за изпитателния поглед на Гревил: той се страхуваше, че грубият намек на леля му я е обидил. Загрижеността му за чувствата й стопли сърцето й.

— Не й се сърдя. Стига, Нел, нямаш причини да се възмущаваш. Аз съм напълно спокойна.

Гревил веднага се успокои, но Корнелия не изглеждаше напълно убедена. Въпреки това й кимна, хвана Хари подръка и двамата се запътиха да поздравят други познати.

— Ела да ти покажа къщата. — Гревил хвана ръката й и я сложи под лакътя си. — Искаш ли нещо освежително? Шампанско може би… Леля ми е поръчала розово, макар да не разбирам какво значение има цветът. — Усмихна й се отново и кимна възхитено. — В тази рокля изглеждаш прелестно, мила моя. Смарагдовото е точно твоят цвят. Няма да го забравя.

Аурелия остана поласкана от комплимента. Смарагдовата рокля от копринен сатен беше нова. Една от малкото екстравагантности, които си беше позволила, и наистина й стоеше много добре. Под бюста минаваше широка златна панделка, от същия плат беше и воланът на полата. Косата й беше вдигната и украсена с тънък златен ширит, който проблясваше между ситните руси къдрички, а на шията си носеше скромна златна верижка.

— Защо държиш да го запомниш? — попита весело тя. Тази вечер задачата им беше да се представят като влюбена двойка и имаха право да флиртуват, колкото си искат. „Газет“ и „Морнинг пост“ вече бяха публикували обявата за годежа им, затова гостите, поканени на вечеря от лейди Брутън, не бяха изненадани. Аурелия се чувстваше напълно спокойна в ролята си на щастлива годеница и се държеше съвсем естествено. Не беше нужно да се преструва пред гостите и това я облекчаваше.

— Защото ме е обзело желание да ти купя подарък — отговори небрежно той и взе две чаши от таблата, която им поднесе лакей в официална ливрея. — Да вдигнем тост — пошепна той и чукна чашата си в нейната, впил поглед в очите й. — За нашето партньорство.

Двамата отпиха по глътка и за миг сякаш останаха съвсем сами в препълнената с гости приемна. Аурелия го гледаше като хипнотизирана. Знаеше, че ги следят десетки любопитни очи, но това не я тревожеше.

— За нашето партньорство — повтори съвсем тихо тя. Изпълваше я дълбок копнеж пожеланието да стане истина. Но маскарадът не можеше да продължи вечно. А и напрежението между нея и Гревил беше толкова силно, че всеки момент можеше да се случи нещо неприлично. По-добре да говорят за баналности.

— Според мен това шампанско е съвсем обикновено — отбеляза с леко смръщване тя. — Но е възможно да не съм права. Не разбирам нищо от вина.

— Не е и нужно. — Гревил я измери с остър поглед, очевидно учуден от внезапната смяна на тона. — Искаш ли да танцуваме?

— Да, с удоволствие.

Аурелия се усмихна с известно напрежение, но бързо си възвърна равновесието. Гревил й подаде ръка и двамата се запътиха към съседния салон, където гостите вече се подреждаха за народен танц, като по пътя поздравяваха познати.

Аурелия танцуваше механично. Не се учуди, че Гревил се оказа отличен танцьор. За мъж с неговия ръст се движеше забележително леко и грациозно.

Докато си играеха на преследване сред природата, тя го беше виждала да се промушва като котка през гъсталака, да скача безшумно от покрива на обора, да се катери по дърветата, да пълзи по корем и още какво ли не. От нея, естествено, не се очакваше да владее подобни номера. Но той я научи винаги да си отбелязва къде има път за бягство, да оглежда внимателно обстановката и да търси нови възможности. Аурелия му завиждаше за свободата, с която се движеше, и си мечтаеше и тя да може да прави същото.

Но тя се чувстваше повече у дома си на танцовата площадка и се движеше грациозно, гъвкаво и напълно спокойно, без да мисли за стъпките. През цялото време се усмихваше и разговаряше. Обществото беше нейната стихия. В такава обстановка щеше да изпълни задачата си. Тук не й бяха нужни уроци. Усмихваше се и сияеше като жена, срещнала мечтания принц, който я водеше с умела ръка по паркета.

Танцът свърши. Гревил се поклони тържествено, а Аурелия направи реверанс.

— Хайде да хапнем — покани ги Нел и извинително посочи Хари. — Не знам защо, но съпругът ми умира от глад.

— Защото не съм вечерял — обясни с измъчен вид той.

— И по каква причина? — попита сърдито тя. — Защото пак не се прибра вкъщи навреме за излизане.

— Както винаги си права, скъпа — засмя се Хари. — Излязох с приятели да пояздя в Ричмънд. На връщане се отбихме да пием бира в едно заведение… и времето отлетя като птица… Нали знаете как е, Фалконър?

— О, да, Бонъм, разбира се, че знам — отговори спокойно Гревил.

Аурелия го погледна с известно съмнение. Не можеше да си представи, че Гревил ще убие цял следобед в кръчма с приятели — освен ако няма важна причина. Затова не вярваше и на Хари. Но с тези мъже беше най-добре да приемат обясненията им и да не се замислят много–много каква е истината.

— Да вечеряме — кимна ведро тя.

— Вие отивайте, ние ще дойдем след малко — рече Гревил.

— Първо трябва да покажа нещо на Аурелия.

Корнелия се изненада не по-малко от приятелката си, но трябваше да се съгласи. Хвана мъжа си подръка и го поведе към трапезарията.

— Какво искаш да ми покажеш? — попита объркано Аурелия. — Къде си решил да ме заведеш?

— Ще разбереш — отговори загадъчно той. — Мога да кажа само, че искам да удовлетворя една своя потребност.

Аурелия се ококори смаяно.

— Това прозвуча крайно неприлично, сър. Не вярвах, че ще се осмелите да извършите подобно нещо в дома на леля си.

Без да отговори, Гревил сложи ръка на гърба й и я изведе в коридора. Двамата влязоха в малко, полутъмно преддверие.

— Това е портретът на един от славните ми прадеди — обясни гордо той. — Разправят, че бил пират или нещо подобно. Аз обаче знам, че е бил същински дявол.

Аурелия не разбираше какво цели Гревил, но послушно разгледа портрета на красивия джентълмен, облечен по всички изисквания на модата по времето на кралица Елизабет.

— Божичко, но той носи златна обица! Разрешено ли е било по онова време?

— Откъде да знам? — отговори Гревил зад нея и в гласа му имаше нещо, което я накара да се обърне.

— О! — пошепна изумено Аурелия. Гревил й протегна ръка. Върху отворената длан лежеше малка кутийка. — Какво е това?

— Отвори я. Просто не мога да повярвам как съм отгатнал толкова добре…

Аурелия изпита странно вълнение. Ръцете й се разтрепериха.

— Отвори я, няма да те ухапе — подкани я нетърпеливо Гревил.

Аурелия изпълни молбата му. Върху черно копринено кадифе лежеше прекрасен пръстен с голям четвъртит смарагд.

— Прекрасен е… — пошепна с треперещ глас тя, — а камъкът е съвършен…

Вдигна пръстена към светлината и смарагдът засия яркозелен. Обковът от бяло злато беше украсен с мънички брилянти.

— Прекрасно е, че тази вечер си се облякла точно в такива цветове — рече Гревил. — Дай ми ръката си. — Улови треперещите й пръсти и сложи пръстена на безименния. — Я виж ти! Улучил съм и големината.

Аурелия вдигна ръка към лампата.

— Господи… никога не бих помислила…

— Какво?

— Не смятах, че ще стигнем чак до пръстени… Ти искаш всичко да е според правилата, но… — Тя поклати глава и се опита да се овладее.

— В моята професия е опасно нещата да се вършат наполовина — отговори с усмивка той, но гласът му беше напълно сериозен.

— Прав си, но спокойно можеше да ми подариш и неистински камък. А този е… невероятен.

— Неистинският камък, както го нарече, нямаше да изпълни целта си. — Той взе двете й ръце в своите и ги стисна здраво. — Никога не бих посмял да те обидя по този начин. Ти си моята достойна партньорка и заслужаваш само най-доброто. Аз те уважавам и разчитам на теб. — В очите му се появи странен блясък. — Освен това си твърде красива, за да получиш фалшификат.

— О, сър, не смятах за възможно да чуя от устата ви подобни похвали — отговори глухо Аурелия, защото в гърлото й беше заседнала буца. Очите й се напълниха със сълзи, но тя въпреки това се опита да се усмихне.

— Много добре знаеш, че не раздавам празни похвали, скъпа. Но как иначе ще покажем на обществото, че сме сгодени?

— Да, да, разбира се, трябва да се възползваме от удобния случай… — Аурелия преглътна мъчително. Той, естествено, бе подбрал момента много умело, за да могат хората да видят пръстена и да говорят за годежа им. Ала когато двамата влязоха в трапезарията, вече й беше ясно, че подаръкът му няма нищо общо със скритите им цели — нищо, че моментът на подаряването беше избран прагматично.

Корнелия първа забеляза пръстена и ококори очи.

— Божичко, какъв прекрасен камък! — извика задъхано тя, вдигна ръката на Аурелия към светлината и кимна признателно на колебливо усмихнатия Гревил. — Направили сте отличен избор, сър.

— Много ви благодаря, мадам — отвърна сковано той.

С непринудеността на стар приятел Хари посегна към ръката на Аурелия и внимателно разгледа годежния пръстен.

— Желая ви щастие, полковник.

— А на мен? — попита с усмивка Аурелия.

Хари се наведе и я целуна по бузата.

— Разбира се, че и на теб, скъпа. Желая ти цялото щастие на света.

— Какво става тук? — извика любопитно Дейвид Фостър и буквално се затича към масата им. — Какви са тези тайни?

— Никакви тайни — отговори през смях Аурелия и му показа пръстена. — Всичко е явно.

Дейвид кимна на Гревил и също целуна Аурелия.

— И кога ще е щастливият ден?

— Още не сме го обсъждали — отвърна небрежно Аурелия.

— Засега се наслаждавам на момента и не ми се мисли за сериозни неща.

— Напълно си права, скъпа — подкрепи я Корнелия.

— Дейвид, иди да доведеш Ник. И ако искаш да ни направиш голяма услуга, дръж Летисия по-далеч от нас. Чуе ли новината, веднага ще дотича и тогава тежко ни! В момента не съм в настроение да слушам завистливи и злобни забележки. Нали я познавате… — обърна се тя извинително към присъстващите.

— Разбира се, мадам. Винаги на вашите услуги. — Дейвид тракна токове и се отдалечи.

Аурелия се отпусна на позлатения стол и отпи глътка шампанско. Неволно се запита как ли щеше да се чувства, ако годежът й беше истински, но побърза да отхвърли тази мисъл, за да не си разваля настроението — моментът беше твърде красив и тя искаше да го запомни.

— Лейди Фарнъм! — обади се зад гърба й лейди Брутън и Аурелия се обърна бавно. — Какво чувам за някакъв пръстен? Да не би племенникът ми да ви е направил предложение?

Гревил и останалите мъже се изправиха учтиво. — Точно това сторих, мадам — отговори спокойно Гревил.

— За мое щастие лейди Фарнъм се съгласи да стане моя съпруга.

— Господи… е, аз усещах, че нещо се готви… И веднага ще кажа, че много се радвам. — Дамата седна до Аурелия и кимна благосклонно на Хари, който й бе предложил стол. Крехката конструкция изскърца жално под тежестта на пищното й тяло. — Дайте да видя, скъпа. — Лейди Брутън огледа пръстена от всички страни през лорнета и се засмя доволно.

— Чудесен е. Браво, Гревил, хубаво си се сетил да подмениш обкова. Този на майка ти беше твърде тежък за камъка. — Тя помилва ръката на Аурелия и добави с неочаквано мек тон:

— След смъртта на сестра ми аз съхранявам скъпоценностите й, мила моя. Сред тях има някои много ценни семейни бижута. Ще ги получите от мен в деня на сватбата си, скъпа Аурелия.

Аурелия беше готова да се разплаче. Значи Гревил й е подарил пръстен от майка си? През останалата вечер непрестанно се усмихваше и приемаше благопожеланията на гостите. Към един часа, когато Корнелия заяви, че след минута ще заспи на дивана, и Аурелия се чувстваше изтощена до смърт.

— Хайде да си тръгваме — предложи тя и стана. След като беше дошла със семейство Бонъм, беше съвсем естествено да се прибере с тях.

— Аз ще те изпратя — намеси се бързо Гревил. — Каретата вече ни чака на входа.

Той донесе наметката й и я загърна в меката кожа.

— Желая ти лека нощ, Ели. — Корнелия целуна приятелката си и предложи със съзаклятническа усмивка: — Хайде утре да излезем на покупки. Нуждаем се от нови рокли за моя бал. Решила съм, че трябва да изглеждаме еднакво.

— До утре следобед тогава — сбогува се Аурелия.

— Хайде. — Гревил я помилва нежно по гърба и я изведе навън. Каретата ги чакаше с отворена вратичка.

— Нямах представа, че притежаваш карета — рече Аурелия, настани се в ъгъла и се уви по-плътно в наметката си.

— Наета е — обясни небрежно той и седна до нея. — Можех да взема каретата на лейди Брутън, но имам други планове за остатъка от нощта.

— О! — Аурелия примигна смаяно. — Какво имаш предвид?

— Не се ли сещаш? — Гревил я прегърна и обърна лицето й към своето. — Възнамерявам да отпразнувам годежа ни.

Аурелия сложи глава на рамото му и се наслади на леките целувки по лицето си. Постепенно се загуби във властното му присъствие. Усещаше с цялото си същество аромата на кожата му, допира на топлите му длани, вкуса на устата му.

Много скоро каретата спря. Аурелия се отдели от прегръдката му и въздъхна разочаровано.

— Нима вече стигнахме?

— Не съвсем — отговори тихо Гревил. — Сега ще слезем, ще те придружа до вратата и ще си пожелаем лека нощ. Ти ще отвориш страничния вход, ще се качиш в стаята си и ще ме чакаш. Аз ще кажа на кочияша, че искам да подишам чист въздух, затова ще се прибера пеша. Ще обиколя площада, за да се уверя, че не ни следят, и ще вляза в къщата през страничния вход. Чакай ме в леглото. — Очите му светнаха възбудено. — Стаята ти е на първия етаж, втората врата вляво, нали?

Аурелия го гледаше изумено.

— Откъде знаеш, че къщата има страничен вход? Откъде знаеш къде се намира спалнята ми?

— Всички къщи имат и странични врати. А Джейми беше така добър да ми издаде къде се намира спалнята ти. Знаеш, че умея да задавам насочващи въпроси.

— Глупаво беше от моя страна въобще да питам. — Аурелия поклати глава.

— Е, не чак толкова. Хайде, слизай, иначе няма да ни остане време да се порадваме един на друг. Искам да ти кажа, скъпа моя, че изгарям по тебе — заключи той с дрезгав глас и за момент обхвана лицето й с две ръце. — Да слизаме.

Гревил й подаде ръка. Аурелия слезе и изкачи стълбите, опряна на ръката му. Тялото й се разтърсваше от сладостни тръпки. Напълно бе забравила умората си. Той й целуна ръка, изчака я да отключи и да влезе в къщата. После се върна при каретата, плати и тръгна да се разхожда по площада.

Толкова е прекрасно да го усещам до себе си, мислеше си час по-късно Аурелия, преситена от удоволствие и полузаспала. Сгуши се в силните му ръце и притисна лице до рамото му. Гревил влетя като вихър в спалнята й, съблече се, докато вървеше към леглото и я взе с такава страст и плам, че и двамата останаха без сили. Любиха се няколко пъти един след друг и Аурелия се чувстваше като корабокрушенец, изхвърлен на сушата след страшна буря.

Гревил я притисна силно, тя се засмя доволно и започна да целува запотената кожа на рамото му. Соленият вкус беше толкова приятен. Той беше силен и могъщ, сигурен като котва в бурното море. С него не можеше да й се случи нищо лошо. В ръцете му се чувстваше дребна и крехка, но и силна. Играта на твърдите мускули по раменете и гърба му отново я възбуди. Той я обърна по гръб, наведе се над нея и притисна тялото й върху матрака.

— Е, мадам, как желаете да ви обслужа сега?

— Предоставям на вас да решите, сър — отговори тя и се надигна насреща му.

Той проникна бавно и много внимателно в топлото й тяло и се задвижи изкусително бавно. После се отдръпна, излезе от нея почти изцяло и тя извика протестиращо. Той се засмя и повтори играта. Така можеха да продължат цяла вечност…

Любеха се едва за четвърти път, но Аурелия вече знаеше, че полковник Гревил Фалконър притежава смайваща издръжливост в леглото. Отново и отново успяваше да я доведе до екстаз, като всеки път задържаше пулсиращото освобождаване до мига, в който усетеше, че тя също е близо до върха.

Той вдигна краката й върху раменете си, отдръпна се леко, а после се заби толкова дълбоко в нея, че тя изохка от изненада. Тези усещания бяха съвсем нови за нея.

Аурелия задържа погледа му, докато той непрестанно ускоряваше движенията си и тласъците му ставаха все по-дълбоки. Сивите очи разпръскваха искри. Тя изви гръб, нагоди се към движенията му, вътрешните й мускули обхванаха здраво пениса му. Внезапно я обзе желание тя, а не той да контролира акта. Знаеше, че може да го направи, и това я изпълни с ново желание. Гревил ще стигне до върха само с нейно съгласие.

Когато той нададе задавен вик и отметна глава назад, тя стегна мускулите си още по-силно. Усети как членът му пулсира в нея и го освободи. Както винаги, той се изтегли от нея точно в мига, преди да се освободи от натрупаното напрежение. Полегна настрана и въздъхна дълбоко.

Аурелия протегна ръка и помилва запотения му гръб. Изпитваше дълбока нежност към любовника си… и триумф, че поне веднъж е победила желязното му самообладание.

Гревил вдигна глава от гърдите й и се отдръпна.

— Безсрамна жена — промърмори той, затвори очи и в следващия миг заспа дълбоко.

Аурелия никога не беше сигурна дали Гревил спи, или просто дреме с полузатворени очи. Обърна се към него и го погледна изпитателно. Май наистина бе заспал. Само след минута обаче той протегна ръка и я сложи върху корема й.

— Безсрамна жена…

Аурелия се засмя доволно и също затвори очи. Умората я надви. Небето зад прозореца бавно посивяваше. Утрото щеше да настъпи скоро. Оставаше им още съвсем малко време.

След половин час Гревил отметна завивката и стана. Протегна се и много бързо се събуди напълно. Наведе се и помилва корема й.

— Добро утро — пошепна той и целуна връхчето на носа й.

— Добро утро — отговори сънено тя, без да отваря очи.

— Съжалявам, но се налага да станеш и да ме изпратиш. Някой трябва да заключи страничната врата отвътре.

Аурелия простена, надигна се и разтърка очи.

— Аз пък си мислех, че и сам можеш да се справяш с тези неща, нали си образцов шпионин — промърмори тя, стана и сложи халата си.

Той се засмя и започна да се облича.

— Хайде, скъпа, нямаме много време.

Аурелия излезе първа и се ослуша внимателно. Къщата все още спеше, но много скоро прислужниците щяха да се събудят. Тя се надвеси над парапета, огледа внимателно пустата зала и слезе на партера, стъпвайки безшумно с босите си крака. Гревил я последва също така безшумно. Страничната врата беше под стълбата, в коридора към кухнята.

Гревил излезе навън, вдигна ръка за поздрав и изчезна в утринния здрач. Аурелия чу шум в кухнята и побърза да заключи. Прибра се безшумно в спалнята си и въздъхна доволно. Нямаше никакво значение дали някой ще разбере за нощните й приключения — тя беше възрастна жена и можеше да прави, каквото си иска. Ала вече бе възприела принципите на Гревил и полагаше усилия да не вдига излишен шум.

Аурелия се върна в топлото легло, зави се до брадичката и устреми поглед към тавана. Искаше да си припомни изминалата нощ във всичките й невероятни подробности.