Джейн Фийдър
Съпружески премеждия (10)

9

Аурелия влезе в спалнята си и грижливо заключи вратата. Облегна гръб на дебелото дърво, огледа се и се зарадва на буйния огън и уютното помещение. Мери беше вдигнала завивката и подредила възглавниците. Видя и издутината в средата на леглото, където добрата жена бе сложила топла бутилка. Нощницата й беше извадена от чантата и разпростряна на леглото, на пода я чакаха топли пантофи.

Аурелия въздъхна и усети колко е уморена. В момента копнееше само за едно: да се сгуши в топлото легло, да затвори очи и да заспи дълбоко. Утре рано, като се събуди отпочинала и освежена, ще размишлява какво е означавала целувката — ако изобщо в нея е било вложено някакво значение. Сигурно Гревил просто е искал да й напомни какво стои в основата на мисията им. Трябваше да убедят хората около тях, че изпитват романтични чувства един към друг. Беше разумно да използват тайнственото си оттегляне от обществото за малко упражнения и в тази посока. Сигурно и той мислеше като нея. Или може би не?

Тя се съблече набързо, падна в леглото и потъна в дълбок сън без сънища.

Аурелия се събуди от силно чукане по вратата, надигна се и се огледа сънено. Трябваха й няколко секунди да осъзнае къде се намира.

— Аурелия! — повика я отвън гласът на Гревил. — Събудихте ли се вече? Време е за работа.

Младата жена простена, протегна се и примигна срещу бледата утринна светлина. Старинният часовник в ъгъла на стаята показваше едва шест.

— Аурелия — извика отново Гревил, — искам да знам будна ли сте, или не!

— Събудихте ме — промърмори тя и извика: — Будна съм!

— Отлично. Хайде, отключете вратата, защото Мери иска да види огъня. — Гласът му звучеше невероятно бодро. — След половин час ще се видим на закуска.

Аурелия изохка и се отпусна отново на възглавниците. Все пак събра сили да преметне крака през ръба на леглото. Стана, нахлузи пантофите и отиде до прозореца. Стъклата бяха покрити със скреж, но тя въпреки това отвори, блъсна двете крила и вдиша дълбоко мразовития въздух. На село явно беше значително по-студено, отколкото в Лондон.

После отиде до вратата, отключи и отвори. Мери чакаше търпеливо.

— Опитах да отворя, мадам, но не исках да ви будя, в никакъв случай, само да видя огъня. Като намерих вратата заключена, реших да ви оставя да си поспите. Ала мастър Гревил рече да ставате рано — обясни весело тя и се запъти към камината. — Мили боже, какво правите, мадам? — В гласа й прозвуча ужас. — Топлият въздух ще избяга. Веднага затворете прозореца!

Аурелия се подчини. Обърна се трепереща към Мери и наклони глава.

— Извинете, Мери. Утрото изглежда толкова прекрасно, че не забелязах колко е студено. — Тя се приближи към камината, където Мери редеше трески върху жаравата. — Вече е почти пролет.

— Не и по нашите места — възрази Мери и запали треските с клечка кибрит. — При нас пролетта идва чак през април. А тази зима беше дълга и сурова. — Тя се изправи с въздишка и коленете й щракнаха. — Много съм зле със ставите. През зимата е още по-лошо. С нетърпение чакам да дойде лятото.

— Мога да си представя — кимна съчувствено Аурелия.

— А вие внимавайте, мила. Мастър Гревил ми каза, че не сте добре със здравето.

— О, не беше нищо особено. Само лека треска.

— По-добре стойте на топло и се обличайте хубаво.

— Разбира се. — Аурелия се поколеба за миг. — Ако съм разбрала правилно, вие познавате мастър Гревил от детските му години.

Погледът на жената омекна.

— Да, мила, знам го от бебе. Бедното малко момче…

— Какво означава това? — попита с нарастващ интерес Аурелия.

— Ами той, горкият, беше предоставен изцяло на себе си и се оправяше сам, доколкото може. — Мери поклати глава. — Ден и нощ се мотаеше по къщата и по градината. Като поотрасна, се вкопчи в мен и в Берт. Ние се занимавахме с него винаги когато можехме да отделим няколко минути, докато майка му… — Тя стисна устни и очите й помрачняха. — Не, няма да говоря лошо за мъртвите. — Мери забърза към вратата. — На таблата има чай. Ще пратя Беси с гореща вода. Закуската ще е в дневната. Мастър Гревил обича да яде рано.

Аурелия остана много изненадана от думите на Мери за детските години на Гревил. Наистина ли е бил самотен? Наистина ли майка му го е занемарявала? Около тази жена явно имаше някакви тайни. Защо Мери млъкна така внезапно? Интересни въпроси. Очевидно трябваше да подходи по друг начин, за да научи нещо повече за миналото на партньора си.

Беси донесе гореща вода и плахо предложи да й помогне в обличането и сресването. Аурелия отказа с усмивка. Знаеше, че момичето няма как да е добило сръчност с гребена и машата. Когато остана сама, тя захвърли нощницата и се изми от главата до краката с топлата вода от каната. Облече чисто бельо и избра една от двете ленени рокли, които си беше донесла. Муселинената рокля не изглеждаше особено подходяща за упражнения по стрелба или каквото там полковникът й готвеше.

Когато получи бележка да се яви в Чипсайд, тя нямаше как да знае какви дрехи да вземе. Но инстинктът й бе подсказал, че сатенът и коприната ще са напълно излишни на място, където хората от нейния кръг никога не отиват.

Тя изпи чая си, облече се и се загърна в топъл шал с персийски шарки. Добре, че се бе сетила да го вземе. Когато слезе на партера, големият часовник удари шест и половина.

Гревил я очакваше в дневната, където гореше буен огън. Слънцето още не беше стигнало до еркерния прозорец, така че на масата горяха две свещи. Когато Аурелия влезе, Гревил стоеше до прозореца, но веднага се обърна, огледа я от главата до петите и се поклони.

— Добро утро, мадам.

— Добро утро. — Аурелия отиде при него и също погледна през прозореца. — Малко мразовито, но хубаво.

— Скоро ще се затопли.

Гревил стоеше толкова близо до нея, че тя усещаше топлината и свежата миризма на тялото му. Споменът за целувката я връхлетя отново. Солено–сладкият вкус на устните му, лекото им движение върху нейните… Възможно ли е целувката все пак да е означавала нещо повече от малко упражнение за по-убедителна измама? Поне тя я беше усетила така…

— Ето я и закуската! — Веселият глас на Мери ги върна в действителността. Аурелия се отдели бързо от Гревил, отиде до масата и започна да нарежда чиниите.

— О, Мери, пак сте приготвили храна за цяла армия! — Аурелия пламенно се надяваше, че не се е изчервила и не е дала на Гревил да разбере, че споменът за малката интимност помежду им владее съзнанието й.

— Е, надявам се да ви стигне — засмя се Мери, кимна доволно и напусна стаята с празната табла.

— Как ще прекараме днешния ден? — Аурелия седна и посегна към препечените филийки.

Гревил погледна навън. Слънцето вече грееше по-силно.

— Най-добре да започнем с упражнения на открито. Да използваме хубавото време, защото скоро може да завали. По тези места това е обичайно. Ще стоим вкъщи само когато времето е лошо.

— Какви упражнения сте предвидили?

— Наричаме ги целеви. Ще научите как да установявате дали някой ви преследва, или не. Накрая ще ви покажа няколко маневри за избягване на преследвачи и любопитни.

Това е най-странният ден в живота ми, мислеше си Аурелия следобед, изправена под залязващото пролетно слънце. Стоеше сам-сама на тясна пътека посред полето — или поне си мислеше, че е сама. Дали бе успяла да се отърве от Гревил в малкото село, което бяха оставили зад гърба си? Той я преследваше. Макар да не го виждаше никъде, тя усещаше присъствието му. В момента обаче го бе изгубила.

Аурелия се засмя тихо. Как й хрумна да се покатери в каруцата, която излизаше от селото? Скри се между чувалите с картофи и коларят, който излезе от селската кръчма порядъчно пиян, не я забеляза. След като се отдалечиха достатъчно и пътят стана безлюден, Аурелия се плъзна безшумно по дъските и стъпи на земята. За щастие коларят дремеше отпред, а конете послушно следваха пътя с надеждата да се приберат по-скоро вкъщи.

Аурелия си бе поставила за цел да заблуди Гревил, като му приложи няколко номера, и да се прибере сама в къщата на мисис Мейшъм — тя се намираше в края на следващото селце и тесният път щеше да я изведе право там.

Сега обаче стоеше като изгубена на оживен междуселски път, оглеждаше се и хапеше устни. Би могла да се покатери през оградата, да преодолее високия жив плет, като внимава за къпините, и да излезе на пасището. После ще тръгне покрай живия плет паралелно на пътя и със сигурност ще стигне до фермата.

Аурелия отново се огледа. Изпитваше известен страх, че някой бик може да я е забелязал. Видя само стадо крави, които пасяха мирно и я зяпаха безучастно. Кравите не я плашеха, а от бикове нямаше и следа.

Аурелия тръгна покрай живия плет. Острият вятър я прониза и тя се загърна в топлата наметка. Наистина беше прекарала труден ден и копнееше най-после да сложи край. Фермата сигурно беше на около миля оттук.

Аурелия стигна до края на пасището, прекачи се по стълбичката на следващото и забърза отново покрай плета, представяйки си горящи цепеници в камината и вкусна вечеря. В следващия миг обаче сърцето й заби лудо и някой сякаш я удари по главата. От другата страна на живия плет ходеше човек. Аурелия спря. Другият също спря.

Разочарованието почти я разплака. Толкова искаше да успее! Тя забърза отново напред. Крачките последваха ритъма й, после забързаха. В края на пасището се издигаше ограда. Главата на Гревил се появи над коловете. Той се опря на лакти и я поздрави с усмивка.

— Отлично се справихте — похвали я той.

— Изобщо не беше добре — отговори сърдито тя, неспособна да се удържи. — Въпреки всичко ме намерихте.

— А вие какво очаквахте?

Гревил й предложи ръка, за да се прехвърли през оградата, но тя се направи, че не забелязва жеста му, прекачи се от другата страна и тръгна напред. Гревил изглеждаше толкова самодоволен, че с удоволствие би го ударила.

— Не се обвинявайте, Анелия — посъветва я той, когато мълчанието се проточи. — Справихте се отлично. Когато се скрихте в каруцата с чувалите, не ви забелязах, уверявам ви. Цели десет минути претърсвах селото, докато се сетя как сте се измъкнали.

Аурелия потърси погледа му.

— Наистина ли?

— Наистина. — Той улови ръката й и я мушна под своята.

— Това беше първият ви урок в естествени условия, скъпа моя, и трябва да кажа, че ме изненадахте много приятно.

Аурелия веднага се почувства по-добре. Светлинките на фермерската къща се приближаваха и облекчението й растеше. Влязоха през кухнята и Мери, която печеше месо на огъня, ги посрещна с недоволно цъкане.

— Мастър Гревил, мадам не бива да стои дълго на студа. Нощният въздух е нездравословен.

— Нямах намерение да се бавим толкова — отговори с усмивка Гревил. — Не очаквах мис Аурелия да ме изненада, но тя го направи.

— Ще отида горе да се преоблека за вечеря. — Аурелия се освободи от ръката му и се обърна към вратата.

— Горещата вода ви чака в стаята, мила моя — извика подире й Мери и се зае отново с печенето.

Щом влезе в стаята си, Аурелия затвори вратата, отпусна се на леглото и се опита да премисли деня. Свали ръкавиците и огледа ръцете си, протегна и прегъна пръсти и се опита да си спомни как се усещаше пистолетът в ръката й и как натискаше спусъка. Мина още веднъж през цялата процедура по почистването и зареждането на употребения пистолет — Гревил й го обясни и показа с безкрайно търпение.

Той е добър учител, заключи Аурелия, хвърли ръкавиците на раклата, стана и смъкна наметката си. Много търпелив, но и доста… надменен. През цялото време излъчваше самоувереност, която я вбесяваше. После обаче я даряваше с обезоръжаваща усмивка и тя имаше чувството, че се присмива сам на себе си.

Освен това… по дяволите, той беше невероятно атрактивен мъж! И все повече я възхищаваше. Откакто Фредерик си отиде, тя беше общувала и с други мъже. Харесваше ги, чувстваше се привлечена от тях, но не чак толкова, че да изгуби равновесие. Беше приятно да пофлиртува, но чувствата й скоро угасваха и това не й причиняваше страдание.

Този път беше различно. Чувствата й не бяха повърхностни. Я не говори глупости — ядоса се на себе си Аурелия. Не може да е сериозно. Снощната целувка не се повтори, нямаше случайни докосвания, двамата се съсредоточиха изцяло върху работата. Трябваше да изпълнят важна задача. Ни повече, ни по-малко.

Да, той я привличаше. И това беше хубаво, като се имаше предвид каква роля бе възприела в представлението, което играеха. Много по-лесно ще да убеди приятелките си, че се е влюбила, ако в историята има зрънце истина. Така и обществото няма да заподозре нищо.

Тя си кимна решително, сякаш искаше да убеди себе си, и извади от шкафа втората ленена рокля. Селската дреха също висеше там, изпрана и изгладена от Мери. Аурелия реши да излиза с нея навън, ако пак се наложи да обикалят околността, и да пази ленените рокли за уроците в къщата.

Тя хвърли мръсната рокля на леглото и се прозя широко. Едва сега усети колко е изтощена от преживяното напрежение. Същевременно се чувстваше възбудена, духовно освежена, нищо, че тялото я болеше. И умираше от глад.

Аурелия слезе в дневната много скоро, привлечена от силната миризма на печено месо. Гревил я очакваше пред камината с чаша вино в ръка.

— Вино?

— Да, с удоволствие, макар че сигурно ще заспя на масата. — Аурелия пое пълната чаша и се засмя. — Ако не бях гладна като мечка, отдавна щях да съм в леглото. — Тя се обърна към малката маса до прозореца, върху която бяха поставени няколко листа. Успя да забележи, че от едната им страна е написана цифра, а от другата — дума. — Какво е това?

— Смятам след вечеря да разгледаме няколко прости кодове.

— Аха. — Толкова за умората ми, помисли си Аурелия. — Добре ли познавате Хари Бонъм?

— Не особено добре. Срещали сме се няколко пъти в министерството.

Много дипломатичен отговор.

— Доколкото разбирам, сте колеги — продължи тя, като внимаваше за изражението му.

— Да, може да се каже. Откога знаете, че Бонъм работи за министерството?

— Научих малко преди да се оженят с Нел. — Аурелия вдигна рамене и отиде до камината. — Никога не говорим за това.

— Надявам се — прозвуча ледено гласът му.

— Вие май не одобрявате, че знам — нагоди се тя към тона му.

— Абсолютно сте права — почти изсъска той. — Бонъм работа под най-строга тайна. Учудвам се, че се е доверил на жена си, а още повече, че й е разрешил да каже и на приятелките си.

— Може би е най-добре лично да го помолите за обяснение — предложи хладно Аурелия. — Аз от своя страна ще ви кажа, че обстоятелствата бяха… изключителни.

— Така си и помислих. — Той я погледна над ръба на чашата. — При нас обстоятелствата няма да са толкова трудни.

— Вече ми дадохте думата си.

Той се обърна и остави чашата си на масата.

— Прощавайте, не исках да събудя съмненията ви. Въпреки това, Аурелия, не забравяйте основното правило: в тази професия не бива да се доверявате никому. Никога.

— Дори на вас? — попита изумено тя.

— Дадох ви думата си, че ще ви защитавам с всички сили. Но не мога да гарантирам, че в друго отношение няма да чуете от мен неистини. Може да се случи така, че да съм принуден да ви лъжа. По-добре да сте подготвена.

Внезапно я побиха студени тръпки. Сивите очи я гледаха тъмни и бездънни. Хари и Нел си имат доверие, помисли си тя. Хари и Алекс упражняват една и съща професия, макар и за различен работодател, както и по различен начин. За всичко е виновна тази мръсна война. Тя държи в лапите си и Гревил.

Веднага след това Аурелия си спомни как след женитбата на Лив двете двойки се отнасяха едни към други с недоверие. Хари и Алекс се грижеха за собствените си дела, използваха Нел и Лив, без да им обяснят какво всъщност искат от тях — докато истината не излезе на бял свят. Тогава стана страшно. За Нел и Лив беше много трудно да се примирят с мисълта, че съпрузите им са ги лъгали и са щели да продължат да ги лъжат, ако те не бяха ги принудили.

За разлика от тях Гревил още от самото начало й каза какво се иска от нея. Пожела да я спечели като съюзница в своята война и тя се съгласи. Аурелия не си правеше илюзии относно връзката им. Даже се радваше, че е принудена да гледа фактите в очите. Гревил не я залъгваше, че има чувства към нея. Значи и в това отношение нямаше да влезе в капан. Тя работеше с него с пълното съзнание какво прави.

— С други думи, вие нямате никакво доверие в мен.

— Вече ви казах, че не се доверявам на никого.

— И на Фредерик ли не вярвахте?

Гревил въздъхна и отново взе чашата. Известно време остана загледан в огъня, преди да се обърне към нея.

— Много обичах Фредерик. Той знаеше какви са законите и правилата в нашата професия. Бе оставил миналото зад гърба си. Хора като нас не смеят да говорят много за семействата си, за миналия си живот, за чувствата си. Научили сме се да съществуваме като лица без минало и без близки. Като псевдоними. Как мислите, защо Фредерик не ми е казал, че жена му е най-добрата приятелка на сестра му?

— Защото това е важна информация — отговори спокойно Аурелия.

Гревил се усмихна с онази разкаяна и леко иронична усмивка, която винаги я обезоръжаваше.

— Да, в този случай сигурно щеше да е полезно да нарушим правилата.

— Аз пък мисля, че сте имали много случаи, когато се е налагало да нарушавате правилата. И сега може да стане така.

Гревил кимна замислено. Погледът му не се откъсваше от лицето й.

— Аз май вече наруших най-важното правило — отговори той едва чуто.

Аурелия се намръщи неразбиращо.

— Така ли? И кое е то?

Гревил извърна поглед. Съжаляваше, че е направил тази забележка. Изпи виното и кимна на Мери, която донесе вечерята точно в подходящия момент.

— Хайде да ядем.

Аурелия се нахвърли върху вкусното печено, но почти не усещаше какво яде. През цялото време мислите й бяха заети с правилото, което той твърдеше, че е нарушил.

Гревил мислеше за същото. Съзнаваше, че е допуснал непростима грешка. В никакъв случай не биваше да изрича онези думи. Това беше знак, че бдителността му намалява, а в неговата професия това беше опасно. Досега винаги той беше диктувал правилата и това беше голямото му предимство. Ако започнеше да ги пренебрегва, щеше да се окаже в много неизгодно положение.