Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (3)

3.

— Никъде няма да ходим и точка по въпроса! — отсече Калвин Редфърн.

Лора гледаше вуйчо си посърнала. В мига, в който вратата се отвори, тя се хвърли към него и му съобщи чудесната новина. Той изглеждаше на края на силите си, но въпреки това тя очакваше да я завърти и да затанцува от радост при мисълта за предстоящото пътуване. Вместо това той реагира така, сякаш Лора беше запалила килима.

— Но защо? Не разбирам!

Той започна да изброява възраженията си на пръсти: първо, беше твърде внезапно. Що за туристическа агенция е тази, която очаква да си приготвят багажа и да заминат на презокеанско пътуване само за два дни? Второ, кой ще се грижи за Скай?

— Тарик! — извика Лора победоносно. — Вече го питах и той каза, че за него няма нищо по-хубаво от това, да се грижи няколко седмици за любимото си хъски. А и нали знаеш, че приемният му баща е ветеринар, така че Скай ще бъде в добри ръце.

Вуйчо й продължи, все едно не я беше чул.

— Трето, няма начин да си взема отпуск. Това е най-натовареното време в годината. Тревожи ни увеличаването на нелегалния внос на червен тон.

Лора не каза нищо. Живееше в Корнуол едва от три месеца, но й се струваше, че всяка седмица е най-натовареното време в годината за работата на вуйчо й. Не познаваше друг човек, който да работи толкова много.

— Освен това, както вече ти казах, със сигурност има някаква уловка — продължи той. — „Императрицата на океана“ сигурно ще се окаже гумена лодка с дупка. Ако прочетеш дребния шрифт, можеш да бъдеш сигурна, че ще откриеш десетки скрити такси.

Той не промени мнението си дори след като Лора му показа ваучерите и документите за платена храна, настаняване, полети за двете седмици от пътуването им плюс пътнически чек с двеста долара джобни пари — подарък от организаторите на томболата.

— Не е толкова просто — не се предаваше Калвин Редфърн.

— Защо?

— Лора, и на мен ми се иска да отида, колкото и на теб. Просто в работата е много напечено и не мога да отсъствам.

Двамата напрегнато се гледаха от двете страни на кухненската маса. Да бе, мислеше си Лора, все едно рибата няма да се оправи сама седмица-две без него. После се почувства виновна, че е такава егоистка.

За миг си спомни бурната зимна нощ, когато пристигна в Сейнт Айвс. Още не беше забравила първото впечатление от вуйчо си. Силуетът му се очертаваше на вратата на „Океански изглед“ 28 с хрътката до него, излъчваща едва сдържана сила. Лора беше ужасена. Бързо след това обаче разбра, че Калвин е най-милият човек на света. Сега тя го обичаше като баща. Истинският й баща, американец, както й бяха казали, беше изчезнал без следа след кратка връзка с майка й, която също никога не бе виждала.

Но колкото и да беше добър, Калвин Редфърн беше възрастен, а възрастните често поставят практическите съображения над забавлението. Обичаха да казват неща като: „Животът е, за да се живее. Той не е репетиция“. Но това важеше само ако не мислеха за данъците или за разхвърляната ти стая. Или за множеството причини, поради които не могат да отидат на фантастично пътешествие до Карибите.

Телефонът иззвъня и двамата подскочиха. Калвин Редфърн вдигна. Разговорът беше кратък и Лора разбра какво ще каже вуйчо й още преди да затвори телефона.

— Както вероятно схвана, това беше приемният баща на Тарик. Техен роднина е тежко болен и двамата с жена му трябва да заминат за Делхи с първия възможен полет. Не са сигурни кога ще се върнат и попитаха дали Тарик може да остане при нас през ваканцията. Естествено, аз казах „да“.

Той отвори фурната и извади тавата с макарони със сирене.

— Можем да измислим разни забавни неща, които да правим в Корнуол — каза той, докато сипваше горещите макарони в чиния. — Може дори да отидем за един ден до проект „Рай“.

— Значи ли това, че наистина няма да заминем за Карибите? — Лора беше направо смазана.

— Да, Лора, няма да ходим в Антигуа! — Вуйчо й я прегърна през раменете. Очите му бяха тъжни. Болеше го, че я наранява. — Съжалявам! Знам колко си разочарована и се чувствам ужасно, че ти го причинявам. За съжаление, дългът ме зове. Но ти давам честната си дума, че ще ти се реванширам.

Лора виждаше, че е взел решение и няма смисъл да спори. Тя започна да бучи макарони с вилицата си.

— Няма нищо, вуйчо Калвин. Наистина!… Ще бъде чудесно да прекараме повече време с Тарик… Ще ми мине.

Но тя знаеше, че няма да й мине.

* * *

През нощта Лора изобщо не можа да спи. Въртя се и се мята часове наред. В два и десет си поплака на рамото на Скай. При всеки друг случай би скачала до небето от радост, че Тарик ще живее у тях няколко седмици. Само дето фантастичните пътувания не се случват всеки ден и тя беше съкрушена, че вуйчо й отказа да заминат. Хрумна й да предложи да отидат двамата с Тарик, но предполагаше, че идеята няма да се възприеме много добре. Пък и кой щеше да се грижи за Скай тогава?

В 2:48 часа Лора беше все още будна и чу едва доловимото писукане за получено съобщение на мобилния телефон на вуйчо й. Скай също го чу. Наостри уши и скочи от леглото. Минута по-късно Лора чу тихото щракване на предната врата. Отметна завивката и надникна през щорите.

Когато пристигна на „Океански изглед“ 28, къщата беше пълна с тайни, а вуйчо й беше загадъчен образ, преследван от миналото си и склонен към среднощни разходки. Сега си споделяха всичко. Но така ли беше наистина? Къде отива Калвин Редфърн в тази бурна, дъждовна нощ?

Явно не беше далеч. Вдигнал яката на палтото си, за да се пази от вятъра, той пресече пътя към гробището, отвори портичката и черните сенки на разкривения бор го погълнаха. Дълго време нищо не се случи. Беше твърде тъмно, за да може Лора да види какво е намислил, ако изобщо беше намислил нещо. Тъкмо се канеше да се върне в топлото си легло, когато забеляза характерна оранжева светлинка. Вуйчо й не пушеше, което можеше да означава само едно: не беше сам. Но с кого ли се среща в три през нощта, и то точно на гробището?

Лора нямаше много време да мисли над въпроса, защото вуйчо й се върна през портата на гробището, огледа се дали някой не го следи и бързо се упъти към къщата. Лора остана още няколко минути на прозореца, но никой друг не се появи. Някъде отдалече се чу ръмжене на автомобил.

Най-сетне тя потъна в неспокоен сън и когато будилникът иззвъня в седем сутринта, се събуди със зачервени очи. Вуйчо й, който по това време обикновено отдавна беше излязъл, сега беше в кухнята и правеше кафе.

Изглеждаше странно весел.

— Добро утро, Лора! Как спа? — Той й подаде една чаша и пъхна филийка в тостера. — Ако не възразяваш, ще те посрещна след училище. Имаме много неща за вършене, а времето е малко.

Очите на Лора бяха отворени, но мозъкът й още спеше. Тя си сипа корнфлейкс в купата и погледна вуйчо си в недоумение.

— Извинявай, но какво имаме за вършене?

— Много къса памет имаш — засмя се той. — Нима забрави, че спечели пътешествие и заминаваме за Карибите?

Трябваха й няколко секунди, за да осмисли думите му, но дори тогава не можеше да повярва на ушите си.

— Какво се е променило? — попита предпазливо Лора. — Мислех, че не можем да заминем, защото имаш много работа, туристическата агенция не ни е известила навреме и „Императрицата на океана“ може да се окаже пробита лодка.

Калвин Редфърн вдигна ръка.

— Знам какво казах снощи, Лора, но бях излишно недоверчив. Често ми се случва, когато съм изморен. Главата ми беше замъглена. Първата ми работа тази сутрин беше да се обадя на шефа си и той не възрази да ми даде отпуск при така създалите се обстоятелства. Проверих и в интернет, корабът изглежда доста внушително. Освен това се свързах с приемните родители на Тарик и те са съгласни той да остане тук със Скай и Роуина, особено след като ти вече беше споменала за такава възможност. Сега не се безпокой за подробностите. Важното е, че ще получиш мечтаното пътуване.

На Лора й се зави свят. Предишната вечер вуйчо й беше твърдо против заминаването за Карибите. Тази сутрин, броени часове след тайното си похождение до гробището, внезапно беше променил решението си. Какво ставаше?

Лора се отърси от тревожните си мисли. Май става параноична. Печалбата от томболата беше плод на случайността, събитие с шанс едно на сто хиляди. В същото време срещата на вуйчо й вероятно е била свързана с контрабандата на риба тон. Какво значение има защо невъзможното е станало възможно в рамките на няколко часа? Нали получава точно това, което иска. Само след няколко дни ще плува с делфините и ще пие кокосово мляко, излегнала се в хамак под перлено синьо небе.

Защо тогава изведнъж се почувства толкова неспокойна?