Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (28)

28.

През целия си живот Лора не беше виждала толкова много нюанси на синьото — меко зеленикавосиньо, бледо опушено синьо, лазурносиньо, синьо като стари изтъркани джинси, синьо, което изпълваше душата с покой.

Сред синевата се белееше ивица искрящ плаж. Докато се разхождаха по него рано тази сутрин, Лора намери розова раковина. Сложи я на нощното шкафче в стаята си в частната вила „Антигуа“, която наеха за седмица. Възнамеряваше да я занесе за подарък на мисис Крабтрий, чиито думи звучаха в главата й през цялото време: „Неслучайно хората често използват думите «неприятности» и «рай» в едно и също изречение, ще знаеш. Двете просто си вървят заедно“.

Вилата разполагаше и със собствена яхта. Вуйчо й обожаваше да плава и след закуска заведе двамата с Тарик на разходка в залива. Носеха се по течението и се любуваха на многоцветните пасажи от рибки, плуващи покрай розовите и лилавите цветове на коралите. Изведнъж се появиха два делфина. Грациозните им, мускулести тела скачаха, правеха салта и току се стрелваха под яхтата. Настроението им и неподправената им радост от живота изпълваха въздуха наоколо. Човек не можеше да не се усмихне.

Един смел делфин се приближи толкова много, че биха могли да го докоснат. Цвърчеше, писукаше и им се усмихваше. После със силен замах на опашката се отдалечи, оставяйки ги мокри и заливащи се от смях.

— Изглеждаш на върха на щастието — каза Тарик, докато плаваха обратно към брега.

— Така е — промърмори блажено Лора. — На седмото небе съм!

Момчето се усмихна. И той беше безкрайно щастлив, макар и по други причини. Разбира се, вилата, вкусната храна и приказният плаж бяха прекрасни, особено за човек, познал ужаса и изпитанията, с които се беше сблъскал той, преди да срещне Лора. Но миналото го беше научило също така, че има и по-съществени неща в живота. Приятелството, верността и добрината бяха най-важните. Фактът, че откри тези качества не само в най-добрата си приятелка, но и в нейния вуйчо, изпълваше сърцето му с такава радост, че щеше да се пръсне.

Тарик би дал живота си за Лора и знаеше, че тя би сторила същото за него. Беше го доказала и в Сейнт Айвс, и на Монсерат.

Когато се върнаха във вилата, Лора хвърли фризбито на Скай, а после се настани в хамака на сенчестата веранда. Хъскито се излегна на белите дъски до нея и се зае да мие пясъчните си лапи и влажния си корем. Мразеше да е мръсен. Не спря да се ближе, докато вълчата му козина отново не заблестя.

„Внимавай какво си пожелаваш“ — казваше някога директорката на „Горски поляни“. Но въпреки че повече никога нямаше да си купи билет за томбола, Лора не съжаляваше за нищо. Всичко се беше развило по най-добрия начин.

Разбира се, не изглеждаше точно така, докато седеше на дъното на тъмното езеро и дробовете й пареха. В онзи момент положението й се струваше от лошо по-лошо.

Щом чу Скай да лае, тя се издигна на повърхността, следвана от Тарик. Хъскито се беше измъкнало на брега и те го последваха. Тримата дълго лежаха на сушата, кашляха в наситения със сяра въздух и се опитваха да си поемат дъх. Децата използваха тениските си като маски, за да се предпазят от отровите, а Тарик върза носната си кърпичка около муцуната на Скай. Планината още димеше с алени облаци, но около тях беше чисто.

Това, което последва, приличаше на сън. В мрака блеснаха фарове и скоро пред погледа им се появи ленд роувърът с караваната.

Рупърт отвори вратата.

— Трябва да престанем да се срещаме по този начин — рече той. — Какво ще кажете да ви повозя?

* * *

Когато на следващата сутрин димът най-после се разнесе, сградите на „Грижа за морето“ бяха покрити с килим от сива пепел. Благодарение на ранната предупредителна система на Рупърт и електронното съобщение на Тарик семейство Ганет бяха спасени от вулкана и почти всички гангстери, включително Малкия и Големия, и мъжете, представили се за пирати, бяха задържани. Почти всички. Джанет Рейн беше изчезнала, може би бе мъртва, а Рютгер беше избягал. Мистър Пайк го очакваше затвор веднага щом излезе от болницата. Липсваха му няколко пръста, изгубени в битка с акула.

— Не можеше да се случи на по-мил човек — отбеляза Лора.

Вуйчо й беше преживял куп приключения. Оказа се, че е бил отвлечен от „Императрицата на океана“ — точно както Лора предполагаше. Пиратите го бяха завели право в „Грижа за морето“, където го бяха държали във влажна тъмница с капеща морска вода чак докато го вържат на стола над басейна.

По време на престоя си в тъмницата Калвин Редфърн беше очаквал да бъде подложен на изтезания. Мислел, че бандитите ще искат веднага да си отмъстят за осуетяването на различни операции на „Асовете“ и арестуването на редица високопоставени членове на бандата.

— Вместо това ме измъчваха, като ми казваха, че са отвлекли и вас и ви държат в плен в Антигуа. Не си признаха, че сте избягали. С удоволствие гледаха как полудявам при намеците им, че Силия и Себастиан ви тормозят. Обещаваха ми, че ще дойде и моят ден за страдание, но твърдяха, че чакат някого. Сигурен бях, че този някой е мистър Ас.

Лора остави чашата си.

— Мистър Ас?

Тя се обърна към Тарик.

— За повече от десетилетие преследване на „Асовете“ никоя полиция в света не е успяла да разкрие самоличността на тайнствения главатар на бандата.

— До снощи — уточни Калвин Редфърн.

Тарик се наведе напред.

— Какво искате да кажете?

— Бях на косъм да го заловя. На косъм.

— Видя ли лицето му? — нетърпеливо попита Лора. — Ще можеш ли да го разпознаеш? Кой беше той?

Вуйчо й се засмя сухо.

— Де да знаех! Носеше зловеща маска на жокер. Костюмът му беше ръчна изработка, но има милион шивачи, които биха могли да го направят. Мистър Ас е приел за своя мисия да ме унищожи, така че не беше нужно да си ракетен инженер, за да се сетиш, че ще бъде „почетният гост“ на купона за отмъщение. След като двамата с Тарик излязохте, закарах Джанет и онзи бодигард, на който му казвам мистър Кокаляк, до един шкаф край басейна, без да ги развързвам. Шкафът нямаше ключ, но го залостих. Знаех обаче, че няма да издържи дълго, така че трябваше да действам бързо. Въпрос на минути беше Себастиан да разбере, че е заложник на мъртъв охлюв. Докато бях във водата, видях, че един от охлювите не мърда. Когато на Лора й хрумна гениалната идея да използва градински охлюв като заплаха, аз си помислих, че мога да направя същото с умрелия.

— Какво стана после? — нямаше търпение Лора.

— Беше очевидно, че в аквариума се разиграва някаква драма. Отвсякъде течеше вода. Себастиан беше извън себе си от гняв. В началото не видяхме никого. Предполагах, че всеки, на когото му е останало малко здрав разум, е избягал от вулкана. Същото вероятно бе хрумнало и на Себастиан, защото изведнъж хукна да бяга. Като се огледа, видя, че охлювът не се движи. Можех да го надвия, но много се притеснявах за вашите приятели, семейство Ганет, които бяха в ръцете на мистър Макгий. Както вече знаете, тревогите ми са били напразни — засмя се той.

Лора и Тарик вече бяха чули историята три-четири пъти, но го накараха да я разкаже още веднъж. Когато връхлетял в отсека на акулите, го посрещнала смайваща гледка. Боб и Рита Ганет били вързани край басейна на делфините. Рита крещяла истерично, а мистър Макгий се мятал в аквариума на една голяма бяла акула, която обикаляла гладно около него.

— Молеше се за живота си. Приличаше на давеща се хлебарка.

— А къде беше Джими? — попита Тарик с блеснали очи.

— Джими беше на контролното табло. Както знаете, той беше проявил невероятно присъствие на духа. Успял да се промъкне покрай Франсин и охраната и да влезе в забранената част на „Грижа за морето“. Никой не би могъл да го вини, ако се беше отказал, след като е разбрал, че обиколката на аквариума е отменена, особено след като е нямало откъде да бъде сигурен, че вие двамата сте тук. И все пак не го направил. Бил толкова решен да не ви изостави, че се хвърлил с главата надолу по улея за пране.

Лора се закиска.

— Ужасно смешно е, въпреки че сигурно е било много страшно. Когато говорихме по телефона, той ми каза, че като излетял от улея, там имало двама служители, за щастие, обърнати с гръб към него. Гледали телевизия и се чудели да бягат ли от вулкана. Джими се заровил в кърпите, изчакал пет минути и останал сам.

— Точно така — потвърди вуйчо й. — Естествено, оказал се в голямо затруднение. Трябвало да реши дали самият той да бяга, или да поеме риска да ви спаси. Избрал второто, заради което ще получи медал за храброст.

— Проявил двойно по-голямо геройство, защото като отворил вратата на аквариума, видял майка си и баща си, които смятал, че са в безопасност, вързани като заложници. Злият мистър Макгий ги водел право към аквариума с акулите — добави Лора.

— Най-удивителното е, че когато се появих аз, няма и десет минути по-късно, Джими вече беше взел нещата в свои ръце — продължи Калвин Редфърн, който още не можеше да повярва на случилото се. — Както вече казах, мистър Макгий се мяташе във водата, а Джими стоеше пред контролното табло и се опитваше да го спаси. Мога да ви уверя, че ако беше обратното, нямаше да е така. Момчето натискаше различни бутони с надеждата да изпразни водата от аквариума или да освободи акулите. За съжаление, нямало надписи и вече навсякъде шуртеше вода и плуваха морски създания. Всеки бутон отваряше по един аквариум и освобождаваше различни видове. Навсякъде имаше морски костенурки и листовидни морски дракони. Тъкмо се опитвах да развържа родителите му, когато се случиха две неща едновременно. Джими натисна бутона, който освобождаваше делфините и акулите в морето, и нахлу полицията. Мистър Макгий отплува в океана с почти цялото съдържание на аквариумите на „Грижа за морето“, включително съществата с големите остри зъби.

* * *

Веднага щом се уверил, че семейство Ганет са в безопасност, Калвин Редфърн изпратил петчленен полицейски отряд да търси Лора и Тарик, а самият той се насочил към кея, където се скрил и зачакал пристигането на прословутия шеф на бандата — мистър Ас.

— Смятах, че има голяма вероятност да пристигне по вода. Удивих се, че беше сам. Без охрана. Дойде с малък катер, вече сложил маската на Жокера. Изключи двигателя и тъкмо когато се канеше да слезе, аз изплувах зад гърба му и се хванах за лодката. Бях толкова близо, че можех да вържа връзките на обувките му. И точно тогава стана това.

— Кое? — попита Лора нетърпеливо, въпреки че много добре знаеше отговора.

— Изригна вулканът. На пътя между скалите виждах потока от святкащи фарове на полицейски коли и линейки, които се опитваха да извозят всички, останали в „Грижа за морето“. Бях сигурен, че сте с тях. Изведнъж вълните се вдигнаха високо като цунами. Мистър Ас някак си успя да се задържи на борда и да запали двигателя. Изчезна, докато аз успея да се измъкна изпод кея. За секунди скочих в една моторница и потеглих колкото можех по-бързо, за да спася кожата си. Избягах от вулкана, но не след дълго се върнах. За щастие, вълните вече се бяха успокоили. Но не мога да кажа, че плуването сред стадо редки акули е най-приятното преживяване в живота ми.

Той погледна Лора и се ухили.

— Моля те, следващия път, когато някой ти предложи възможност да спечелиш безплатна почивка, не ме брой.

— Не се безпокой — увери го тя, — и себе си няма да броя.

Легнала в сенчестия хамак до похъркващия Скай, Лора лекичко се усмихна. Двамата с Тарик бяха похвалени от губернатора на Монсерат и най-високопоставения британски детектив за ролята си в залавянето на някои от най-прочутите членове на бандата на „Асовете“. Особено полезни за правосъдието се оказаха файловете, които Тарик свали от компютъра. Те доказваха връзките между бандата и търговците на черно, които злоупотребяваха със застрашени морски видове. Благодарение на тази информация незаконната търговия щеше да бъде прекратена.

Но засега тези разкрития трябваше да останат в тайна. В момента властите се грижеха да заличат всички следи от участието на Калвин Редфърн, Лора и Тарик. Никой нямаше дори да знае, че са стъпвали на Монсерат — с изключение, разбира се, на семейство Ганет и Рупърт, но те най-добре знаеха каква заплаха представлява бандата и устата им беше плътно затворена. Освен всичко останало, сега Проект V — ранната предупредителна система на Рупърт, се приемаше съвсем сериозно и той щеше да получи допълнително финансиране за доразработването й.

Беше някак странно, че никой в училище или който и да било друг няма да разбере за приключенията им, но Лора нямаше нищо против. И тя като Мат Уокър мислеше, че славата е несъвместима с детективската работа. В същото време й беше забавно, че семейство Ганет ще оберат всички лаври.

По някое време сигурно се беше унесла, защото следващото нещо, което усети, беше как Тарик я гъделичка, за да я събуди. Отвори очи. Главата му беше обградена от слънчев ореол и за момент тя си помисли, че приятелят й е много хубав, но още по-важното — много добър. С белите си зъби, лъскавата си черна коса и карамелената си кожа той изглеждаше, сякаш е роден на острова. Сякаш мястото му беше точно тук, на Антигуа. Но не, мястото му беше в Сейнт Айвс, при вуйчо Калвин, Скай и при нея. „Ние принадлежим един на друг“ — каза си тя.

Тарик отново я погъделичка.

— Хайде, мързеливке, ела да гледаме новините!