Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (25)

25.

— Тарик, не мърдай! Никой да не мърда! — викна Калвин Редфърн. — Рейн, развържете ме, за да мога да помогна на момчето.

— Няма да стане! Знам ти номерата!

Октоподът разгъна две от покритите си със сини петна пипала. На Лора, която стоеше парализирана от ужас до Малкия, й се стори, че съществото всеки момент ще хване Тарик и ще го убие.

— Имам по-добро предложение — каза Себастиан. — Ще те спуснем във водата и оттам ще му помогнеш. Можеш, например, да застанеш между него и октопода. Ще бъде забавно. Не сме вчерашни, така че какъвто и хитър план да измислиш, можеш да го забравиш. Влизаш с вързани ръце и крака.

На Лора й се искаше да скочи във водата и да спаси и двамата, но кльощавият бодигард я държеше здраво. А и беше твърде рисковано. Всяко внезапно движение можеше да стресне някое от отровните същества, а това означаваше смърт за любимите й хора.

Джанет Рейн натисна един бутон на стената. Червеният стол се спусна надолу и потопи Калвин Редфърн във водата. Глезените му не бяха напълно оздравели и той се олюля, като едва не падна върху Тарик. Лора прехапа устни, за да не извика. Октоподът размахваше пипала като ядосана котка.

— Тарик, искам да използваш двете ми ръце като опора и да се измъкнеш от басейна.

— Не! — отказа момчето. — Оставам тук с вас! Моите ръце са свободни. Мога да ви предпазя. Нека жилят и парят мен.

— Ах, колко мило — изръмжа Рютгер.

Въпреки тежката ситуация Калвин Редфърн се усмихна.

— Оценявам това, Тарик, наистина го оценявам. Но нали каза веднъж, че си готов на всичко за мен?

Тарик нервно пристъпи. Един от охлювите беше на сантиметри от левия му крак.

— Да — кимна той, — и ще го направя.

— Е, добре, сега аз те моля да излезеш от басейна — нареди тихо Калвин Редфърн.

Тарик го изгледа продължително и на Лора й се стори, че премига, за да скрие сълзите си, но се подчини, без да каже и дума. След секунди беше на ръба на басейна. Рютгер скочи и го улови в желязната си хватка.

Лора се чудеше къде е Джими Ганет и защо се бави толкова. Дали и той не беше заловен? Беше ли се обадил в полицията?

Самият факт, че изобщо беше тук, й вдъхваше надежда. Щом е успял да последва уликата и да стигне заедно с родителите си до „Грижа за морето“, може би ще успее и да ги измъкне оттук. Но каквото и да възнамеряваше да прави, трябваше да го направи бързо.

Джанет Рейн измърмори нещо по радиостанцията. Вратата на аквариума се отвори и влезе някакво насекомо в човешки облик. Лора веднага разпозна мъжа, който според Джими бе наблюдавал как двамата с Тарик се качват на „Императрицата на океана“. Изглеждаше направен не от плът и кръв, а от жици, крайници на хлебарка и бели червеи. Движенията му бяха сковани. Като мина покрай Лора, тя долови миризма на шоколадови фъстъци.

Себастиан се усмихна студено.

— Запознайте се с най-бруталния член на „Асовете“ — нашият спец по техники на разпит, което спокойно можете да тълкувате като изтезания. Предпочитаме да го наричаме мистър Макгий. Мистър Макгий е тук, за да сме сигурни, че всичко ще мине както трябва. Знаем, че сте капризен клиент, бивш главен инспекторе, и искаме всичко да е като по ноти. Сцената е ваша, мистър Макгий.

Мистър Макгий погълна една шепа фъстъци и се промъкна до басейна. Сложи черни гумени ръкавици.

„Какво би направил Мат Уокър? — отчаяно мислеше Лора. — Той със сигурност знае как да постъпи в такава ситуация, а аз нямам никаква идея.“ Набързо прехвърли всички книги, в които знаменитият детектив разрешаваше случаи на отвличане. Изведнъж си спомни за съвета, който самата тя даде на Джими — похитителите са педантични по отношение на детайлите, но са склонни да пренебрегват обикновените неща.

Мистър Макгий вдигна мрежата и огледа Калвин Редфърн, както черна вдовица^[1] наблюдава плячката си.

— Не е за вярване! — чу се приглушен глас, последван от яростно тропане по стъклото.

Похитители и похитени се обърнаха едновременно, за да видят най-невероятната гледка. Във витрината бяха притиснати червендалестата физиономия на Боб и притесненото лице на Рита.

— Лора Марлин! — извика Боб. — Лора Марлин, това наистина ли си ти? Ние сме семейство Ганет от „Императрицата на океана“, помниш ли ни? Виждала ли си Джими?