Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (12)

12.

На палубата всички пътници се бяха навели през перилата и гледаха приближаващия черен галеон. Знамената с черепи и кости плющяха на вятъра. На борда пирати в черни фланелки се катереха чевръсто по въжета и стълби.

— Това шега ли е? — попита Тарик, без да знае да се смее ли, или да се плаши.

— Всъщност и сега има пирати на места като Сомалия и Индонезия. И те постоянно отвличат хора — осведоми го Лора. — Но според вуйчо ми носят обикновени дрехи и се движат с малки лодки и корабчета. Мисля, че това са актьори.

„Императрицата на океана“ пусна котва. Лора и Тарик си намериха тихо местенце близо до спасителните лодки, откъдето зяпаха пиратите, които се качваха на борда по специално спуснати въжени стълби. Те се справяха чудесно с ролята си на свирепи морски разбойници и дори плениха няколко пътници. Хората много се смяха, особено когато един от „пленниците“ успя да грабне закривената сабя на един нищо неподозиращ пират. После натовариха „пленниците“ в кош и по специално въже ги спуснаха на черния галеон.

По едно време на борда се появи сандък за съкровища. Оказа се фалшив, също като тези на илюзионистите. Пътникът, който изяви желание да влезе в него, изчезна за няколко минути и публиката ахна изумено. Пиратът маг показа на всички, че сандъкът е празен. След това затвори капака, отвори го отново и мъжът си беше там, жив и здрав.

— Какво ще кажеш да ида да взема млечни шейкове? — попита Тарик.

— Страхотна идея! За мен ягодов, моля.

Нямаше и минута, откак остана сама, когато чу зад себе си ръмжащ глас:

— Охо, самотен пътник!

Лора се обърна и видя кокалест пират с фалшиви мустаци и подигравателно блестящи очи. Това беше най-високият човек, когото някога бе виждала. По петите му вървеше дребен сух мъж с превръзка на окото и мазна черна коса, който буташе голям кош за пране на колела.

— Искало ли ти се е някога да видиш пиратска бърлога отблизо? — попита високият мъж и в устата му проблесна златен зъб.

— Не — отговори Лора. — И нямам желание да бъда пленена. Само чакам приятеля си.

Пиратът се изкикоти.

— Имам новина за теб. Пленниците обикновено нямат избор, нали така, Лукас? — И мъжът направи крачка към нея.

В поведението му се таеше някаква заплаха, която накара сърцето на Лора да затупка бързо-бързо. Ако това е игра, то тя беше стигнала твърде далеч.

— Всъщност съм любопитна — реши да се включи в играта Лора — защо толкова много пирати носят превръзка на едното око? Нарочно ли си вадите очите или хич не ви бива със сабите?

— Чуваш ли това, Лукас? Жилава госпожица. Добре, добре! Сигурно не бива да се изненадвам. Последен шанс, милейди. Ще дойдете ли доброволно?

Преди Лора да успее да помръдне или да отговори, той скочи към нея. Стисна двете й китки с огромната си ръка и покри устата й с другата си космата лапа, воняща на риба. Докато Лора се мяташе и риташе с всичка сила, Лукас приближи коша за пране.

Следващото, което усети Лора, беше как я пускат на палубата, а двамата пирати бършеха ягодов шейк от очите си.

Тарик, който се беше намесил съвсем навреме, помогна на Лора да стане и застана между нея и мъжете.

— Какво става тук? — попита Фернандо, който изникна отнякъде със Скай. Хъскито се хвърли към Лора и я лизна по лицето. Никога не се беше радвала толкова да го види.

— О, нищо не ста’а, нищо! — изхленчи Лукас, който още мигаше заради млечния шейк. Миглите и веждите му бяха целите в бяло. — Малко се позабавля’ахме, т’ва е…

— Не беше нищо! — каза разярено Лора. — Опитваха се да ме натъпчат в този кош!

Фернандо ги изгледа гневно.

— Вярно ли е?

— Не, естествено, за к’ви ни взимате? — Високият пират изкриви устни и златният му зъб проблесна на слънцето. — И вие знаете не по-зле от нас, че не сме истински пирати, а туристическа атракция. Пращат ни да посрещаме гостите на Карибите и да ги караме да се посмеят. Реших, че младата госпожица ще иска да види един номер с коша, но тя изведнъж се уплаши. Опитвах се да я успокоя.

— Като ми затисна устата с миризливата си ръка? Трудно е човек да се смее, докато го душат.

— По-добре се връщайте на галеона, преди да съм повикал охраната или младата госпожица неволно да си е изпуснала кучето — рече Фернандо. — Чувал съм, че хъскитата никак не харесват пирати, ако ще и да са фалшиви.

— Добре, добре! Тръгваме! Няма проблем!

— Ние само играхме — настояваше Лукас, — нищо лошо не искахме да сторим.

Двамата пирати си тръгнаха намръщени.

— Изобщо не си играеха — каза Лора. — Благодаря ви, че ме спасихте! Тарик, ако не ги беше залял с шейка, щеше да се случи нещо ужасно.

В този момент нещо лъскаво привлече погледа й. Беше светлозелена значка с рисунка на усмихнат делфин и надпис „Грижа за морето“. Лора я пъхна я в джоба си. Интересно, пиратите не й приличаха на хора, които биха се загрижили за морските създания.

Фернандо беше много ядосан.

— Да докладвам ли за случая на охраната?

В този момент палубата се разлюля. „Императрицата на океана“ беше потеглила. Черният галеон се отдалечи. Отново бяха заобиколени от тюркоазна вода, а отпред на хоризонта се показаха бял пясък и палми.

— Не се притеснявайте — отвърна Лора, — сигурна съм, че наистина беше номер. Просто прекалиха. Но както би казала директорката на „Горски поляни“, всичко е добре, щом свършва добре.