Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (8)

8.

За сибирско хъски като Скай, в което генетично е заложено да тича часове наред по снега и да тегли тежки шейни, круизният кораб не е най-доброто място на света. Първия ден Лора много се тревожеше дали кучето ще издържи, затворено по цял ден в каютата, с кратки разходки сутрин и вечер. Но това беше, докато не срещна Фернандо.

Фернандо беше келнер, който сякаш прекарваше повече време с цигара в ръка на палубата, отколкото с таблата в ресторанта, но беше луд по кучетата. Когато Лора и Тарик се показаха на вратата на кухнята, търсейки кокал за Скай, той изпадна в истинско умиление.

— О, душицата! — говореше той, притиснал ръце до бузите на кучето. — Не съм и сънувал, че ще имам такъв щастлив ден. Сибирско хъски, шампионът сред кучетата, на борда на „Императрицата“. О, сега животът ми се струва много по-хубав!

Той не само веднага донесе голяма телешка пържола за Скай, но и предложи как да го поддържат във форма. Каза, че правел същото за своята хрътка в Ню Йорк.

Лора не вярваше на ушите си:

— Пътечка за бягане?

— Като онези в салоните за фитнес? — учуди се и Тарик.

— Почакайте само да видите! — ухили се Фернандо.

Оказа се, че управителят на салона за фитнес е много добър приятел на келнера, и с радост им помогна. Веднага щом смяната му приключи, Фернандо ги представи един на друг и показа на Лора как да тренира Скай на пътечката. Отначало хъскито се уплаши от шума, който уредът издаваше, но скоро тичаше по пътечката, сякаш се състезаваше в кучешката надпревара за теглене на шейни в Аляска. Беше истинска сензация за останалите пасажери. Фернандо беше много доволен.

— Изобщо не можеш да кажеш, че има само три крака. Ще надбяга Мати, моята хрътка, без да му мигне окото, а тя е същинска ракета.

Беше толкова запленен от Скай и Скай — от него, че Лора без колебание се съгласи той да разхожда и тренира хъскито в свободното си време.

— Това ще ме спаси да не си изгубя ума. Иначе през цялото време мисля само колко ми липсва Мати и колко ми е скучно тук.

На Лора й се струваше много странно — как може на някого да му е скучно на плаващ град като „Императрицата на океана“, където има десетки занимания и можеш да се храниш в различен ресторант всеки ден!

На третия ден по море, във вторник, двамата с Тарик цяла сутрин играха миниголф и си бъбриха с Калвин Редфърн, а на обяд хапнаха мелби. Бяха изяли толкова много палачинки за закуска, че не можеха да сложат нищо повече в уста.

Следобеда и последното облаче над кораба изчезна и се усмихна копринено синьо небе. Над главите им кръжаха морски птици. На шезлонгите се печаха пасажери и отпиваха екзотични коктейли с чадърчета в чашите.

Лора и Тарик си прекарваха страхотно на водните пързалки. Радваха се, че и Скай е доволен и има кой да се грижи за него. Сутринта Калвин Редфърн се беше събудил със силни болки, но сега беше погълнат от книгата за Мат Уокър и се утешаваше с голямо парче шоколадова торта.

— Как само може да се промени животът ти за нула време! — отбеляза Тарик. Той мислеше за кошмарните си дни на робство преди случайната си среща с Лора.

Лора се обърна по корем, за да може да зяпа басейна изпод козирката на бейзболната си шапка.

— Така е. Имаме голям късмет.

Замисли се как самата тя допреди броени месеци живееше в мрачно сиропиталище, където скучаеше до смърт, а сега пътуваше на круизен кораб към Карибите, при това с най-добрите си приятели.

От другия край на басейна се чу пронизителен писък. Джими Ганет беше скочил в стил бомба с надуваем динозавър, но едва във въздуха беше осъзнал, че под него едно малко момиченце лежи спокойно по гръб във водата. Майка му и баща му се спуснаха към него да видят какво става. Отдалеч приличаха на двойка превъзбудени папагали.

— Всяко добро за зло — изстена Лора.

— Тарик! Лора! Как сте, мили дечица? — извика Рита Ганет. Тя веднага довтаса при тях, оставяйки Боб да се оправя сам с разлютената майка на плачещото момиченце. — Да знаете, не сме спрели да говорим за вас и за вашия вуйчо, откак се разделихме снощи! — каза тя, като свали тъмните си очила с размери на малки планети. — Разпалихте въображението на Джими. Никога не съм го виждала толкова развълнуван.

Лора потисна импулса си да избяга. Бащата на Джими вече го беше извадил от басейна и сега го водеше към тях, увит в огромна кърпа на цветя.

— Наистина ли е добре, тате? — питаше момчето. — Чувствам се ужасно! Не я видях!

— Естествено, че е добре. Някои хора просто обичат да се вайкат и оплакват — изръмжа Боб и се пльосна върху един раиран шезлонг. Шезлонгът се огъна по средата и се затвори като цвете хищник, уловило муха.

Тарик, Рита и Джими се втурнаха да му помогнат, а Лора положи нечовешки усилия да сподави смеха си.

— Дявол да ги вземе тези отвратителни евтини шезлонги! — измърмори Боб, когато най-после се измъкна, зачервен и потен, от хватката на стола. — Рита, добави това към списъка от нещата, които не са наред! Ще успеем да си върнем част от парите.

— Да, скъпи. Харесва ли ви на кораба, деца? Оправя ли се вуйчо ти, Лора? А какво всъщност му има? Морска болест?

— Вече е много по-добре, благодаря — отвърна Лора, пропускайки втория въпрос покрай ушите си.

— Чудесно, чудесно! Какви са плановете ви за утре?

Лора хвърли бърз поглед към Тарик. Знаеше какво ще последва. Семейство Ганет търсеха компания на Джими. Започна трескаво да търси извинение.

— Ами, не сме решили… не сме сигурни…

После си спомни думите на Тарик. Осъзнаваше, че е прав, че трябва да дадат шанс на Джими.

— Мислехме да пробваме стената.

Боб смушка сина си.

— Катерене! Страхотно! Много ще ти хареса. Не ми ли каза веднъж, че мечтаеш да станеш алпинист?

— Тате, Тарик и Лора не искат да им се мотая в краката, а и аз бих предпочел да остана с вас с мама.

— Глупости! — възрази баща му. — Те нямат нищо против, нали, деца? Колкото повече, толкова по-весело. И на теб ще ти бъде забавно с деца на твоята възраст.

— Добре дошъл си, Джими — каза учтиво Тарик. — Ще се радваме да дойдеш с нас.

— Видя ли? — прогърмя Боб, като потупа Джими по гърба. — Какво ще кажеш, синко? Ще можеш да си поговориш с Лора за вашите детективски работи.

— Ще е много хубаво. — Лора се постара да бъде любезна, макар и неискрено.

Джими изглеждаше така, сякаш би предпочел да влезе в аквариум, пълен с пирани, но се усмихна и каза:

— Разбира се, тате. Ще бъде чудесно.

— Фантастично! — зарадва се Рита. — Значи, уговорено.