Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (26)

26.

Себастиян покри очи с ръка.

— Защо никога нищо не става както трябва?

Той се обърна към Рютгер и Джанет и изръмжа:

— Не ви ли предупредих, че нищо хубаво няма да излезе, ако доведете тези копелета тук? Има едно златно правило, което научих в Холивуд, и то е никога да не работя с деца и животни. А тук имаме и от двете!

— Здравейте, Боб и Рита! Много се радвам да ви видя. Защо не влезете при нас в аквариума? — извика Лора, преди някой да успее да я спре. Малкият буквално смаза ръката й.

— Още една дума и влизаш при вуйчо си в басейна, Лора Марлин! — процеди през зъби Себастиан. Той се обърна към двамата Ганет, все още залепени на прозореца. — Вие сте лош талисман. От самото начало обърквате плановете ни на всяка крачка. Е, стига толкова!

Той се обърна към човека насекомо.

— Мистър Макгий, както виждате, възникна ситуация, която е подходяща именно за вашата уникална квалификация. По неизяснени причини мистър Пайк е изчезнал. Имате ли нещо против да пуснете новите ни приятели, семейство Ганет, в аквариума? Бъдете така любезен и да намерите сина им. Убеден съм, че на акулите ще им бъде много приятно да се запознаят с тях.

Мистър Макгий се оживи.

— С удоволствие, с голямо удоволствие! — изцвърча той и бързо излезе през вратата.

През цялото време Лора се оглеждаше да открие обикновеното, рутинното, ежедневното нещо, останало недогледано от „Асовете“. И ето че го видя: обикновен градински охлюв, който пълзеше по една саксия.

— Чакайте! — извика тя точно когато Рютгер се приближи да заеме мястото на мистър Макгий. В басейна Калвин Редфърн беше посивял от напрежение. По челото му бяха избили капки пот. Октоподът се беше отдръпнал, но охлювите се приближаваха към него, сякаш беше особено примамлив камък. — Ако ще убивате вуйчо, искам поне да го прегърна за сбогом.

— Не насилвай късмета си — изръмжа Себастиан, но кимна на Малкия да я пусне.

Лора направи крачка напред, разтривайки китката си. Приближи се до басейна с наведена глава, преструвайки се на победена и на ръба да избухне в сълзи.

— Побързай! — сопна се Джанет.

Щом приближи саксията, Лора се престори, че се препъва. С едно движение грабна охлюва, завъртя се и го приближи до бузата на Силия. Прикри черупката му с ръка, за да не видят, че е безобиден, но остави меката му кафеникава част да се вижда. Жената нададе писък, който сигурно се е чул и в Антигуа.

Лора лекичко завъртя охлюва.

— Не споменахте ли, че ужилването от това същество е достатъчно да убие двайсетина мъже?

Гангстерът пребледня като костюма си. Силия отново изпищя.

— Моля те! — изхленчи Себастиан. — Моля те! Само не охлювът!

Ръката на Рютгер се плъзна към джоба му.

— Още един милиметър, Рютгер, и охлювът ще закуси със Силия! — предупреди Лора много по-спокойно, отколкото се чувстваше.

— Слушайте момичето! — изкрещя истерично Силия. — Не я докосвайте! Чувате ли ме? Не я докосвайте!

— Бъдете разумна, мис Марлин — опита се да я придума Себастиан. — Виждам, че сте разстроена, но съм сигурен, че можем да се разберем. Това е недоразумение. Ако оставите охлюва, ще измислим нещо. Имате личната ми гаранция, че ще продължите почивката си невредими.

— Защо не влезете в басейна и не обясните на октопода, докато ви обвива с отровните си пипала, че това е недоразумение? Че само сте се шегувал? — Тя леко приближи охлюва към окото на Силия. Беше замаяна от страх, но присъствието на вуйчо й и безмълвната подкрепа на Тарик й вдъхваха смелост. — Себастиан, помогнете на вуйчо ми да излезе от басейна и го развържете. Само едно погрешно движение и Силия ще усети охлюва.

Себастиан незабавно се подчини. След минута Калвин Редфърн беше вън от басейна и ръцете му бяха свободни. Той размърда пръсти, за да възвърне кръвообращението им.

Джанет, Рютгер и Малкият гледаха гневно, но не смееха да кажат или да направят нещо, което би могло да доведе до смъртта на жената на шефа.

— Играйте честно, мис Марлин — каза Себастиан. — Аз направих това, което поискахте. Пуснете Силия! В противен случай ще ви накараме да платите прескъпо за това.

— Съмнявам се — отвърна Калвин Редфърн и вдигна ръка. Лора с изненада видя, че между пръстите си държи истински конусовиден охлюв. Той прекоси залата с няколко крачки и вдигна охлюва към шията на Себастиан. — Единствените хора, които ще си платят прескъпо, сте вие и нещастният ви екип.

После се усмихна.

— Лора, Тарик, не можете да си представите колко се гордея с вас, но точно сега трябва да идете да потърсите помощ. Вземете Силия за заложница, в случай че някой се опита да ви попречи.

— Не можеш ли да дойдеш с нас? — не се сдържа Лора.

Той поклати глава.

— Ще накарам Джанет да върже Рютгер, а после тя, Себастиан и това жалко подобие на бодигард ще ме заведат в аквариума, за да се опитаме да спасим семейство Ганет и сина им, ако го открием. Как се казваше той?

От аквариума се чу шум като от истинско бедствие — приглушен вик, звън от пръснати стъкла и шум от буйна вода.

— Джими — ухили се Тарик. — Казва се Джими.

* * *

В коридора веднага се виждаше, че в „Грижа за морето“ цари хаос. Подът беше във вода и към тях се носеха три морски костенурки. Лора се страхуваше, че ще бъдат посрещнати от цяла армия охранители, но сградата беше зловещо опустяла. Тя се усмихна. Нещо й подсказваше, че ако не друго, то поне потопът беше работа на Джими.

Минаха през зала с компютърни екрани, на един от който вървяха новини. Треперещата камера показваше вулкана Суфриер, който плюеше дим и искри.

„Ужасът на вулкана. Жителите на Монсерат се приканват да се евакуират“, гласеше надписът.

— Чудесно — отбеляза Лора. — Ще избягаме от „Асовете“, за да бъдем сварени живи от вулкана.

— А аз си мислех, че отивам на почивка — рече Тарик.

— Ще спрете ли да се държите като деца! — извика Силия. — Животът ми виси на косъм, а вие си бъбрите, все едно сте на ученическа екскурзия. Нали разбирате, че всичко това няма да ви се размине? Когато съпругът ми и хората му ви хванат, ще съжалявате, че сте се родили.

— Къде е най-близкият телефон? — попита Тарик, все едно не я е чул.

— Защо да ви помагам?

— Ами защото възможностите ви са няколко — отговори Лора. — Да ни помогнете и да се спасите или да бъдете ужилена от охлюва, изпепелена от вулкана или и двете. Избирайте!

Лицето на Силия се сгърчи, сякаш беше отпила прокиснало мляко.

— В офиса на Джанет. Там има телефон.

Само че телефонът в офиса на Джанет не работеше, може би заради водата, която вече стигаше до глезените им.

— Загазихте! — заяви Силия. — Всеки момент съпругът ми ще дойде и ще видите тогава!

Децата не й обърнаха никакво внимание. Тарик седна на компютъра. За нула време откри координатите на полицейския участък в Монсерат и им изпрати спешно електронно съобщение. После прегледа хард диска на компютъра. Имаше хиляди файлове. Повечето бяха написани на непознат език или на някакъв код. Не можеше да разбере кой е най-важният. Докато сваляше най-големите в един сайт за споделяне на файлове, Силия отново изкрещя, този път от яд.

— Гадни маймуни! Измамихте ме! Съпругът ми ще ви накара да си платите за това!

Едва сега Лора забеляза, че Силия е видяла отражението в огледалото и е разбрала, че охлювът е най-обикновен, а не смъртоносен. Преди Лора да успее да реагира, мисис Льофевер й нанесе рязък удар и я събори на пода. Тарик й помогна да стане, а Силия избяга от стаята, като сипеше заплахи.

Той заключи вратата.

— Остави я. Намерих нещо в компютъра, което трябва да видиш. Схема на сградата, на която се вижда тунелът на лавата. Ако успеем да стигнем до него, ще се измъкнем.

Лора се завтече към прозореца, но той беше от закалено стъкло и беше здраво заключен. В коридора се чуха гласове.

— Ако пипна тези деца, живи ще ги опека! — казваше Джанет.

Сърцето на Лора се сви. Къде бяха Калвин Редфърн и семейство Ганет? Май нещо ужасно се беше объркало.

Джанет затропа по вратата.

— Лора и Тарик, знаем, че сте там! В случай че се чудите къде е любимият ви вуйчо, да знаете, че сега той е наш заложник. Ако не излезете веднага, ще го върнем в басейна и този път няма да има грешки.

Ръцете на Лора затрепериха.

Тарик се беше покатерил върху бюрото и пробваше плоскостите на тавана със стоманена пръчка.

— Не й вярвай! — прошепна той. — Това е клопка.

Лора се насили да се овладее. Ако Мат Уокър беше тук, би й казал, че в такъв момент няма време за емоции.

Нещо се удари във вратата. Чу се шум, сякаш се взриви бомба. Лора едва не получи инфаркт. Тарик качи един от столовете върху масата и протегна ръка нагоре. Чу се още един удар по вратата — толкова силен, че тя сякаш се огъна на пантите си. Тарик каза на Лора да стъпи върху стола и да се набере към вентилационната шахта. Без да се бави, тя се покачи на стола. Поколеба се за миг. Идеше й да отвори вратата и да обещае на Джанет Рейн каквото поиска, само и само да пусне вуйчо й, Джими, Рита и Боб, но това щеше да бъде лудост. Да преговаряш с „Асовете“ е все едно да преговаряш с крокодили. Не можеше да им се вярва. Момичето се скри във вентилационната шахта.

В този миг вратата се разцепи. Тарик вече се набираше към шахтата. Той ритна стола. Нямаше да забави дълго преследвачите, но все пак беше нещо. После върна плоскостта на мястото й. Лора и Тарик се озоваха в пълен мрак. В стаята долу се чуха гласове.

— Тарик, какво ще правим сега? — попита шепнешком Лора.

На лицето на бенгалското момче грейна широка усмивка. Той светна с фенерчето, което винаги носеше със себе си.

— Ще се измъкнем оттук!