Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (2)

2.

Лора и Скай седяха на каменната стена пред „Океански изглед“ 28 и чакаха пощальона. Гледаха разсеяно надолу към плажа „Портмиър“, където сивите вълни се разбиваха с грохот в брега под навъсеното небе. Между къщата и плажа имаше гробище. В слънчеви дни то беше спокойно и красиво място, но в дни като днешния кръстовете, кривото дърво и гаргите, които кълвяха между надгробните камъни, му придаваха доста зловещ вид.

Лора погледна към небето. Май пак се кани да вали. Жената от „Фантастични пътувания“ й беше казала, че тегленето ще бъде в понеделник и че ако спечели, ще бъде уведомена своевременно. Но днес е четвъртък, а никой за нищо не я беше уведомил. Не би си го признала пред мисис Крабтрий, но вече губеше надежда, че ще замине на луксозен круиз.

— Не гледам никакъв чайник, а си чакам писмото, с което ми съобщават, че съм спечелила пътешествие до рая — отвърна Лора.

Мисис Крабтрий преряза един плевел с лопатката си. Макар и пенсионерка, тя обичаше да се облича доста екстравагантно. Днес носеше жълти градинарски ръкавици и палто с леопардова шарка.

— Неслучайно хората често използват думите „неприятности“ и „рай“ в едно изречение, мила. Двете просто си вървят заедно.

— Защо? — полюбопитства Лора, но отговорът на мисис Крабтрий беше заглушен от свирепия лай на Скай.

Пощальонът намръщено подаде на Лора някакви сметки за вуйчо й, като се стараеше да стои колкото може по-далеч от зъбите на хъскито.

— Ако това продължава, ще си поискам вредни — оплака се той. — Ден след ден двамата с върколака ме чакате в засада. А това не е хубаво за сърцето ми.

Сърцето на Лора пък се сви, защото явно нямаше писмо за нея.

— Той не е върколак, дори вълк не е — каза тя и стисна нашийника на Скай. — Той е сибирско хъски. И обикновено е много мил. — Не каза, че колкото и мил да е, Скай никак не се радва, когато непознати доближават Лора.

Тя погледна издутата чанта на пощальона.

— Сигурен ли сте, че няма писмо и за мен? Да не би да е паднало на дъното или да сте го оставили на грешен адрес? Моля ви, проверете отново!

Пощальонът не й обърна внимание. Подаде някакъв пакет на мисис Крабтрий и се затътри по улицата, мърморейки нещо по адрес на „днешните деца“.

— Защо си толкова сигурна, че ще спечелиш? — поинтересува се мисис Крабтрий, докато отваряше колета и гледаше одобрително кутията с тор за рози. — Може да е постановка, често се случва. Да си срещала човек, който е спечелил поне един сладкиш от томбола, а камо ли пътешествие или милион лири? Аз не съм, а ходя по тази земя от шест десетилетия и половина. Мисля си, че всичко това е чиста измама.

— Не е измама! — упорстваше Лора. — Много хора си купиха билети. Освен това жената, която ги продаваше, е имала сибирско хъски, а хъскитата са много придирчиви към хората, така че тя трябва да е готина. А и сънувах, че съм спечелила.

Премълча обаче, че сънят беше кошмар. В него жената от „Фантастични пътувания“ я отвличаше с пиратски кораб и вместо в Антигуа, я отвеждаше до една шахта, водеща до земното ядро. Докато стопената земна маса бълваше пламъци под нея, някакъв невидим убиец се опита да я блъсне вътре. Зарадва се, когато се събуди в собственото си легло, а Скай я близна по лицето.

— Стой далеч от томболи и лотарии — посъветва я мисис Крабтрий. — Почивки и богатство се печелят с труд, с пот и усилия, а не идват наготово.

Лора не отговори. Вуйчо й каза същото. Според него шансът Лора да спечели безплатно пътешествие до Карибите беше едно към хиляди, ако не и милиони, а и да грабнеше наградата, сигурно щеше да има някаква уловка. Щяха да открият, че трябва да гребат със сал до Антигуа, или да им сервират куп скрити разходи, с които да ги разорят.

Думите на мисис Крабтрий й напомниха, че има сума ти домашни. Въпреки че наближаваше краят на срока, мистър Гилбърт беше безмилостен.

Скай скимтеше, сякаш искаше да каже: „Няма ли да ме заведеш на разходка?“. Лора прокара ръка по гъстата му козина.

— Не днес — каза момичето, самото то вперило жадни очи към плажа. — Трябва да довърша проекта си по география. Но след два дни започва ваканцията и ще правим безкрайни разходки до…

Не довърши изречението си, защото мисис Крабтрий внезапно ахна, остави кутията с тор за рози и понагласи суетно русите си къдрици.

По улицата се задаваше дълга лъскава лимузина със затъмнени стъкла.

— Филмова звезда! Това трябва да е! — извика жената. — Естествено, Сейнт Айвс винаги е привличал хора на изкуството, писатели и други странни птици. Ох! Чудя се кой ли може да е? Лора, да се опитаме да надникнем, ако шофьорът намали.

Стиснала здраво нашийника на Скай, Лора също гледаше приближаващата лимузина. Тъмното предно стъкло създаваше впечатление, че в автомобила няма шофьор, а колата се движи от невидима сила.

За нейна изненада колата спря точно пред нея. Отвътре изскочи шофьор в безупречен костюм и бяла риза, който изгледа леопардовото палто на мисис Крабтрий и се заизкачва по стъпалата към номер 28.

За миг Лора изпадна в паника. Последния път, когато видя черна кола с тъмни прозорци, вътре бяха двама членове на бандата на „Асовете“ — най-злостната и обиграна престъпна група в света. По онова време обаче тя не го знаеше, а последствията се оказаха катастрофални.

— О, мили боже, Лора, този прочут човек идва при вуйчо ти! — извика развълнувано мисис Крабтрий, когато шофьорът натисна звънеца. — Може би е някой министър? Защо седиш тук като истукан? Бързо бягай да видиш кого търси!

Лора не помръдваше. Беше онемяла и не можеше да мръдне от мястото си.

Мисис Крабтрий я смушка силно. Когато и това не помогна, тя се провикна:

— Млади човече, ако търсите Калвин Редфърн, той не е вкъщи. Мога ли да ви помогна? Млъкни, Скай! Ще ми продъниш тъпанчетата!

Шофьорът слезе по стълбите, взимайки по три стъпала наведнъж.

— Благодаря, госпожо, но не търся въпросния господин. Имам важна работа за дамата в този дом — мис Марлин се казва. Познавате ли я?

Ужасна мисъл премина през главата на Лора. Ами ако този шофьор не е член на „Асовете“, а наистина е министър, дошъл да вербува Калвин Редфърн за някаква важна мисия и затова сигурно ще се наложи Лора да се върне в „Горски поляни“? Или ако някой бюрократ от социалните служби с твърде много власт е прочел за приключенията й в Малкия залив и е пратил адвокат да информира Калвин Редфърн, че е неподходящ настойник и я връщат в сиропиталището?

Опита се да улови погледа на мисис Крабтрий, но беше късно.

— Ето я Лора — изчурулика съседката й. — А кой сте вие, ако мога да попитам?

Лицето на шофьора засия в усмивка. Беше чернокож мъж, който спокойно можеше лично да мине за кинозвезда.

— А, значи вие сте Лора Марлин. Представях си някоя по… възрастна дама. Не че има някакво значение. Мис Марлин, бихте ли дошла с мен, ако обичате? Имам нещо за вас.

Лора отстъпи разтревожено назад, без да изпуска нашийника на Скай.

Шофьорът повдигна вежди.

— Трябва да призная, че не очаквах такава реакция. — Той пак се усмихна. — Няма значение. Права сте да се боите от непознати.

Той се върна при лимузината и извади от нея дузина розови балони и голям, дебел розов плик. После връчи всичко това на Лора, която с неохота го пое.

— Не си ми казала, че имаш рожден ден, Лора! — възкликна мисис Крабтрий.

— Нямам. — Лора беше сигурна, че това е капан. Двамата с Калвин Редфърн, бивш детектив със строго секретна мисия за разследване на незаконния риболов във водите около Корнуол, неотдавна се бяха оказали главни виновници за ареста на няколко важни членове на „Асовете“, а бандата беше прочута с отмъстителността си.

Тревогата се оказа излишна. Шофьорът само докосна периферията на шапката си и отново се ухили.

— Довиждане и всичко най-добро, мис Марлин — пожела й той, а на качване в лимузината кимна към мисис Крабтрий. — Довиждане, госпожо. Ако не възразявате, ще отбележа, че костюмчето ви си го бива. Поразително е направо. Освежава облачния ден.

Лора направи крачка напред.

— От коя компания сте? Кой ви изпраща?

Затъмненото стъкло на прозореца обаче вече се затваряше и шофьорът като че ли не я чу. От гробището с крясъци се разлетяха гарги, когато лимузината мина покрай тях.

— Няма ли да отвориш писмото? — подкани я мисис Крабтрий, цялата сияеща от комплимента на шофьора.

Лора обърна плика. Отпред беше написано само името й.

— Хайде, дай го на мен! — рече нетърпеливо мисис Крабтрий. Тя безцеремонно скъса плика, извади розова картичка и зачете: — Уважаема Лора Марлин, поздравления от целия екип на „Фантастични пътувания“ ООД! Вие спечелихте луксозен круиз за двама до красивия карибски остров…

Прекъсна я радостният писък на Лора. Момичето заскача като лудо. Скай отметна глава назад и зави от вълнение.

— … Антигуа. Приложеният ваучер — шшт, Скай, главата ме заболя от теб — включва пътуване от Фалмут, Корнуол, до Антигуа с круизния кораб „Императрицата на океана“, едноседмичен ол инклузив престой в петзвездния хотел „Синьо небе“, обиколка с хеликоптер над вулкана Монсерат и завръщане със самолет до Великобритания.

Мисис Крабтрий прегърна Лора.

— Мило момиче, взимам си думите назад! Твоята томбола се оказа истинска. Извинявай, че се държах като стар циник. Толкова съм щастлива за теб и Калвин! Не познавам други хора, които да заслужават тази почивка повече от вас двамата.

Лора най-после успя да се откопчи от прегръдката и изтича вкъщи радостно замаяна. Не можеше да повярва. На печелившия лилав билет беше изписано нейното име. Двамата с вуйчо й щяха да заминат на невероятно пътешествие до Карибите, а това се случва веднъж в живота. Тя щеше да му се отплати за добрината. Щяха да пият кокосово мляко, да се излежават на хамаци и да плуват с делфини в тюркоазни лагуни.

Но когато вратата изскърца зад гърба й, изведнъж си спомни предупреждението на мисис Крабтрий. „Неслучайно хората често използват думите «неприятности» и «рай» в едно изречение, мила. Двете просто си вървят заедно.“