Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (15)

15.

Това, което Лора искаше най-силно в момента, беше Тарик да я разтърси, да я събуди и да й каже, че всичко е било само кошмар. Че е заспала на дивана у дома, в Сейнт Айвс. Че не е имало никаква томбола за почивка на Карибите и че тя нищо не е печелила. Че Калвин Редфърн е жив и здрав, а Роуина ще направи пай с месо за вечеря.

За съжаление, този кошмар беше истински. Ангъс и Дрейтън пристъпиха към тях, но смразяващото кръвта ръмжене на Скай ги спря на почетно разстояние. Стиснал здраво нашийника му, Тарик погледна двамата мъже студено, сякаш казваше: „Още една крачка и ще го пусна“.

Изведнъж настъпи суматоха. Множеството се раздели като Червено море и през него премина двойка, облечена от главата до петите в бяло — от онези ефирни, облачно бели дрехи, каквито носят хората, които никога не докосват прах и кал, защото се движат само с лимузини и самолети и имат къщи с армии от чистачки. Бяха с еднакъв тен, подходящи бижута и луксозни тъмни очила. Жената имаше грива от вълниста руса коса.

— Ангелчетата ми! Как само ми липсвахте! — извика жената, протягайки ръце към Лора и Тарик. — Елате при мама!

Тълпата ахна. Лора и Тарик се вкамениха.

— Кои, по дяволите, сте вие? — попита грубо Виктор Вял.

Мъжът в бяло изобщо не даде вид, че го е чул. Той направи крачка напред и подаде кафявата си, добре поддържана ръка на капитана.

— Уважаеми господине, простете, че се качихме на великолепния ви кораб по този невъзпитан начин, но до нас достигна вестта, че обичните ни осиновени деца са станали причина за малка размирица. Себастиан Льофевер на вашите услуги. А това е съпругата ми Силия. Виждам, че вече познавате Лора и Тарик.

Кръвта на Лора изстина. Тя изведнъж осъзна какво става. По лицето на Тарик позна, че той също се е досетил. Бандата на „Асовете“ явно бяха сложили подслушватели в каютата им, а може би и в плажната чанта на Лора. Бяха чули измислените им истории и разразилия се скандал около привидно несъществуващия вуйчо на Лора и бяха решили да го използват, за да отвлекат децата пред очите на всички.

Множеството отново зашумя.

— Деца на мултимилиардери! Да се качат тайно на кораба като някакви престъпници! Какъв скандал!

Капитанът почервеня и смотолеви:

— Много съжалявам, мистър Льофевер. Явно е станало недоразумение. Ние си помислихме… разбирате ли, не ги намерихме в списъка… А момичето не спираше да говори за някакъв отвлечен вуйчо.

Себастиан Льофевер го тупна сърдечно по гърба.

— Не казвайте и дума повече, драги. Често организираме за децата си пътувания под измислени имена в името на безопасността им — да заблудим онези, които биха ги отвлекли за откуп, нали разбирате. Ако проверите списъка си за две каюти на името на „Фантастични пътувания“ ООД, ще откриете, че всичко е наред. Не беше редно да взимат кучето си, но ако има допълнителни разходи, моля ви, изпратете ми сметката в Имението на чистата луна и аз с удоволствие ще ги покрия. Сега, ако ни извините, искаме да се видим с децата си. Те ужасно ни липсваха.

— Р-р-разбира се — заекна капитанът. — Позволете отново да изразя най-искрените си извинения от името на „Райски пътешествия“…

Себастиан, който миришеше на кола и скъп одеколон, се поклони и сковано прегърна Лора. Силия я грабна трескаво в обятията си, мачкайки безжалостно бялата си ленена рокля.

Себастиан се приближи до Тарик и протегна ръка.

— Пораснал си, сине!

— Благодаря ви, сър — учтиво отговори Тарик. — Много се радвам да ви видя с майка.

— Но какъв е този вуйчо, за когото се паникьосваха? — настоя да знае Рита. — Изглеждаха искрено притеснени.

Леденосините очи на мисис Льофевер стрелнаха мисис Ганет със същото изражение, с което биха погледнали муха в супата.

— Любим техен бодигард — обясни тя. — За жалост, на мистър Редфърн му изникна спешна работа и се наложи да слезе от кораба, без да успее да се сбогува с децата. Не се тревожете, милички, скоро ще го видите.

Тя се усмихна на Лора с топлината на топящ се ледник.

— Много би се радвала, нали, скъпа?

— Разбира се — каза Лора, като я изгледа с поглед, който би превърнал всяка друга жена в купчина пепел.

Щом Силия се обърна, Тарик прошепна в ухото на Лора:

— На това ли му казват „от трън, та на глог“? Или ще ни арестуват като нелегални пътници, или ще ни отвлекат гангстери.

— Явно това са двете възможности — отвърна Лора шепнешком. — Със сигурност сме загазили сериозно, щом „Асовете“ ни изглеждат като по-добрия вариант.

Джими Ганет изникна рошав и задъхан от разпръсващата се, бъбреща тълпа. Приличаше на наритана кукла, но явно правеше всичко възможно да не обръща внимание на чутото и видяното, а да запази вяра в новите си приятели.

— Не е вярно, нали? — каза той, търсейки с лъскавите си кафяви очи техните. — Кажете ми, че не е вярно!

— Готови ли сте, деца? — излая Себастиан. — Двамата с майка ви имаме резервация за вечеря.

Лора тайно извади от джоба си значката, която намери на палубата, след като пиратите си тръгнаха. Нямаше представа дали наистина мъжете я бяха изпуснали и ако бяха, дали това има някакво значение, но в момента беше готова да се вкопчи във всяка сламка.

Хвана за ръка Джими и сложи значката в дланта му.

— Съжалявам, Джими! Не искахме да те подвеждаме, наистина не искахме. Просто играта стигна твърде далеч. Надявам се след време да ни простиш. Иска ми се да ти кажа нещо, което е сто процента вярно. Ако продължаваш да мечтаеш и да се упражняваш, ще станеш по-добър от Мат Уокър. Съветът ми е да започнеш веднага.

— Готови ли сте? — повтори нетърпеливо Себастиан.

Лора се усмихна.

— Готови сме.