Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (11)

11.

Последната сутрин по море Лора и Тарик занесоха чаша кафе и кроасан на Калвин Редфърн, но не успяха да го събудят. Той обикновено спеше леко, но днес беше като мъртвец. След като пет минути се опитваха да го вдигнат, Лора се разтревожи толкова, че реши да престъпи заповедите на вуйчо си и да повика корабния лекар. Вече държеше телефона в ръка, когато той се размърда и премигна сънено насреща им. Като видя часовника и разтревожените им лица, побърза да каже:

— Прощавайте, ако съм се успал, но да знаете, че вие сте виновни. Лора, какво търсеше посред нощ в каютата ми?

Тя върна слушалката на мястото й.

— Не съм идвала.

Вуйчо й смръщи чело, но продължи да се усмихва.

— Напротив! Чух те да отваряш вратата на шкафчето в банята. Повиках те, но ти не отговори и докато се усетя, съм заспал. Пак ли ме проверяваше?

Безпокойството връхлетя Лора с пълна сила. Тя хвърли бърз поглед към Тарик и каза:

— О, съвсем забравих! Болеше ме глава и дойдох да си взема аспирин. Всъщност сега ще взема още две таблетки, така че ако се наложи пак да пия, да не те безпокоя.

Тя отиде в банята, отвори шкафчето и разклати шишето с аспирин. Май нищо не беше пипнато, но всичките й сетива бяха нащрек. Калвин Редфърн имаше по-остър ум от всички, които познаваше. Не беше в негов стил да си въобразява среднощни посетители. Ако му се е сторило, че чува някого в каютата си, значи там наистина е имало някого. Нещо повече: той добре знаеше това. Лора не беше успяла да го заблуди с обяснението за главоболието си.

Когато момичето излезе от банята, вуйчо й четеше откъси от книгата за Мат Уокър на Тарик. И двамата се смееха. Това обаче не продължи дълго. Скоро клепачите на Калвин Редфърн отново натежаха.

— Не знам защо съм толкова изтощен — извини се той. — Преди да си легна снощи се разхождах в каютата и се чувствах толкова бодър и готов да изляза на свеж въздух, че мислех да ви изненадам, като ви посрещна облечен и готов за закуска. А сега главата ми е като замаяна. Лора, би ли ми направила чаша много силно кафе, ако обичаш?

Лора се справи само за няколко минути, но вуйчо й вече тихо хъркаше. Колкото и да го разтърсваха, не успяха да го събудят.

Тарик беше смаян.

— Никога не съм виждал човек да заспива толкова бързо, и то на средата на изречението. Знам, че работата го е изцедила, но през последните дни приличаше на лъв в клетка и нямаше търпение да излезе навън. Постоянно се смееше и се шегуваше. Сега отново е като инвалид. И какво беше това, че си идвала в каютата му посред нощ? Не съм те чул да ставаш.

Лора оправи завивките.

— Не съм. Може да е сънувал, но се съмнявам. Тарик, с вуйчо става нещо странно, но не мога да разбера какво.

Тя му разказа набързо за загадъчната среща на Калвин Редфърн в три часа през нощта в гробището, както и за куките на стълбището, които я бяха подсетили за опъната корда. Той веднага поиска да ги види.

— Ето ги — каза тя, като го заведе в коридора и се наведе над второто стъпало. — Или поне бяха тук.

Куките не само ги нямаше, но нищо не подсказваше, че някога са били там. Боята беше безупречна. Имаше само няколко бели петънца по стоманените стъпала.

— Вярвам ти — увери я Тарик, като видя посърналото лице на Лора. — Особено след като по същото време беше повредена и лампата. Помниш ли, че само няколко минути по-късно вече работеше идеално? Сякаш някой е искал да не свети, за да може вуйчо ти да се спъне. Но кой би направил подобно нещо? Не виждам смисъл. Мислиш ли, че Калвин Редфърн подозира нещо?

— Да претърсим каютата му, докато спи — предложи Лора. — Трябва да има просто обяснение за всичко. Според теб какви са шансовете някой да иска да ограби, нарани или убие вуйчо на кораб като този?

— Близки до нулата…

— И аз така мисля. Освен това дори в каютата да е влязъл крадец, не е намерил нищо ценно, защото паспортът и парите му са на сигурно място в нашата.

— Права си, но нека я претърсим все пак.

* * *

Тарик пръв намери сънотворните таблетки на нощното шкафче. Лора не ги беше забелязала, защото малкото кафяво шишенце беше същото като това, в което Калвин Редфърн държеше обезболяващото си лекарство. Но онова шишенце беше в шкафчето в банята.

Лора разгледа етикета, на който бяха отбелязани дата отпреди една година и името на вуйчо й.

— Сега вече съм объркана. От една страна, изпитвам облекчение, понеже това обяснява защо изглежда като дрогиран. Само дето не мога да си представя да допусне такава глупава грешка. Това ме кара да мисля, че тук наистина е влизал някой, който е разменил шишенцата.

Тарик погледна към Калвин Редфърн, който тихичко похъркваше.

— Но защо някой ще иска вуйчо ти да спи? Не виждам логика.

— Единственото обяснение е, че някой не иска той да му се пречка. Но защо? И кой?

— Може би трябва да оставим Скай да наглежда вуйчо ти — предложи Тарик. — Пък и като се събуди, ще се зарадва, че си има компания.

Тъкмо тръгнаха да доведат хъскито, когато прозвуча корабната сирена и от високоговорителя се чу предупреждение: „Пирати на борда! Пирати на борда!“