Линда Хауърд
Перфектният мъж (3)

2

Всеки петък Джейн, заедно с три приятелки от „Хемърстед технолъджи“, където всички работеха, се срещаха след работа в „Ърни’с“, местно заведение, за чаша вино, ядене, което не се налагаше да приготвят сами и за да си поприказват по женски. След цяла седмица работа в атмосфера, доминирана от мъже, наистина, ама наистина имаха нужда от такъв разговор. „Хемърстед“ представляваше сателитна компания, която снабдява с компютърна технология заводите „Дженерал Мотърс“ в областта на Детройт, а тази сфера все още беше изцяло мъжко владение. Компанията също така бе сравнително голяма, което означаваше, че общата атмосфера е малко странна, с понякога неловкото смесване на компютърни маниаци, които не знаеха значението на думите „подходящо за офиса“ и обичайните корпоративни типове. Ако Джейн работеше в някой от офисите за проучване и разработка с откачалките, никой нямаше да забележи, че е закъсняла тази сутрин. За нещастие, отговаряше за счетоводния отдел и прекият й началник постоянно броеше минутите. Понеже се наложи да отработи закъснението си от сутринта, се забави с почти петнадесет минути за „Ърни’с“, но слава богу останалите три вече бяха заели маса. Заведението беше пълно, както всяка вечер в края на седмицата и Джейн нямаше желаеше да чака на бара, дори когато бе в добро настроение, какъвто не беше случаят днес.

— Какъв ден — каза тя, като се отпусна в празния, четвърти стол. Докато благодареше на Бог, добави към списъка с благодарности и една задето днес бе петък. Денят беше от противните, но поне беше последният от тях… поне до понеделник.

— Говори ми — измърмори Марси, докато гасеше цигара и бързо запали друга. — Брик напоследък е раздразнителен. Възможно ли е мъжете да имат ПМС?

— Нямат нужда от него — отвърна Джейн, мислейки за съседа си кретен… кретен-ченге. — Те са родени с тестостеронно отравяне.

— О, това ли е проблемът? — Марси завъртя очи. — Аз си мислех, че е от пълнолунието или нещо такова. Никога няма да познаете… Келман ме сграбчи за задника днес.

— Келман? — извикаха останалите три със синхронно учудване, а слетите им гласове привлякоха вниманието на всички около тях. Избухнаха в смях, защото от всички възможни виновници, той беше най-малко вероятен.

Дерек Келман, на възраст двадесет и три, беше ходеща дефиниция за тъпак и откачалка. Висок, дългурест, той се движеше с грацията на пиян щъркел. Адамовата му ябълка изпъкваше толкова силно на тънкия му врат, че изглеждаше все едно е погълнал лимон, който за постоянно се е заклещил в гърлото му. Червената му коса не беше срещала гребен, беше някак си равна на едно място, а на друго стоеше на шипчета: неизличим случай на прическа след събуждане. Но беше абсолютен гений с компютрите и в действителност жените се отнасяха нежно с него, по защитнически начин, като по-големи сестри. Той беше срамежлив, странен и напълно невеж за всичко, с изключение на компютрите. Мълвата в офиса гласеше, че младежът е подочувал за съществуването на два пола, но не е съвсем сигурен, че клюката е вярна. Келман беше последният човек, който някой би заподозрял, че е опипвач на задници.

— Няма начин — каза Луна.

— Измисляш си — обвини я Ти Джей.

Марси се засмя с дрезгавия си смях на пушач и пое дълбоко от цигарата.

— Кълна се в Бог, истина е. Просто минах покрай него в коридора. Докато се усетя, той ме сграбчи с двете си ръце и просто стоеше там, държейки задника ми като баскетболна топка, с която всеки момент ще започне да дриблира.

Мисълта за това накара всички им отново да се захилят.

— Какво направи? — попита Джейн.

— Ами, нищо — призна Марси. — Проблемът е, че кретенът Бенет гледаше.

Те изпъшкаха. Бенет Тротър си умираше да се заяжда с онези, които считаше за свои подчинени и бедният Келман беше любимата му мишена.

— Какво можех да направя? — попита Марси, клатейки глава. — Нямаше начин да дам допълнителни амуниции на онзи задник срещу бедното хлапе. Така че потупах Келман по бузата и казах нещо закачливо, от сорта на „Не знаех, че се интересуваш“. Келман почервеня като косата си и избяга в мъжката тоалетна.

— Какво направи Бенет? — попита Луна.

— На лицето му се появи противна, мазна усмивка и каза, че ако знаел, че съм толкова на зор, та да хлътна по Келман, в полза на милосърдието, самият той отдавна щял да си предложи услугите.

Това предизвика епидемия от въртящи очи.

— С две думи, бил е кретен, както винаги — обобщи Джейн с отвращение.

От една страна, съществуваше политическата коректност, а от друга — реалността, а тя беше, че хората си бяха хора. Някои от мъжете, с които работеха в „Хемърстед“, бяха гадни пиявици и никакви наставления по чувствителност нямаше да променят този факт. Все пак повечето мъже ставаха и в крайна сметка нещата се балансираха, тъй като някои от жените бяха злобни кучки. Джейн бе спряла да търси съвършенство в работата или където и да е. Луна я мислеше за твърде цинична, но тя беше най-младата в групата им и розовите й очила бяха все още незасегнати… малко повехнали, но цели. Външно четирите приятелки нямаха нищо общо, освен работното си място. Марси Дийн, шеф на счетоводството, беше на четиридесет и една години, най-възрастната от групата. Женена и развеждана три пъти, като след последната разходка до съда предпочиташе по-неформално съжителство. Косата й бе с цвят на избледняло платиненорусо, пушенето вземаше жертвата си, похабявайки кожата й, а дрехите й винаги бяха малко по-тесни от нужното. Обичаше бира, строителни работници, груб секс и признаваше за любовта си към боулинга.

— Аз съм мъжка мечта — казваше тя през смях. — Вкусовете ми клонят към бирата, а разполагам с бюджет за шампанско.

Сегашният приятел на Марси, с който живееше, бе мъж на име Брик, едър простак с напомпани мускули, когото нито една от останалите три не харесваше. Между тях казано, Джейн смяташе, че името му подхожда, тъй като бе набит като тухла. Беше с десет години по-млад от Марси, работеше само понякога и прекарваше повечето от времето си, пиейки от нейната бира и гледайки нейния телевизор. Според Марси, той харесваше секса точно по начина, по който го обичаше тя и това беше достатъчна причина да го държи наоколо за известно време.

Луна Сизъм, най-младата от тях, бе на двадесет и четири и вундеркиндът в отдела по продажби. Беше висока, стройна и притежаваше грацията и достойнството на котка. Идеалната й кожа имаше цвета на блед, кадифен карамел, гласът й беше нежен и лиричен, а мъжете падаха в краката й като мухи. Тя всъщност беше пълна противоположност на Марси. Марси беше крещяща, Луна — резервирана и изискана. Единственият път, в който я бяха виждали ядосана, бе, когато някой я нарече афроамериканка.

— Аз съм американка — беше отвърнала рязко, обръщайки се към виновника. — Никога не съм била в Африка. Родена съм в Калифорния, баща ми беше майор във военноморския корпус и не съм със смесен произход. Имам черни корени, но също така имам и бели. — Тя беше протегнала едната си тънка ръка, разглеждайки цвета й. — Изглежда ми, като да съм кафява. Ние всички сме просто различни степени на кафявото, така че не си правете труда да ме разграничавате от другите.

Мъжът бе започнал да се извинява със заекване и Луна, бидейки себе си, му беше отправила благосклонна усмивка, прощавайки му толкова нежно, че накрая той я покани на среща. В момента излизаше със защитника на футболния отбор на Детройт — Лайънс; за нещастие, Луна беше хлътнала здраво по Шамал Кинг, а той бе известен с дивите партита с други жени във всеки град, където имаше отбор от Националната футболна лига. Прекалено често тъмнолешниковите очи на Луна бяха тъжни, но тя отказваше да се раздели с него.

Ти Джей Йотър работеше в човешки ресурси и беше най-старомодната от всички им. Тя бе на годините на Джейн, на тридесет, от девет години омъжена за любимия си от гимназията. Живееха в предградията с две котки, папагал и кокер шпаньол. Единственият тъмен облак в живота на Ти Джей беше, че тя иска деца, а съпругът й, Гейлън, не. Честно казано, Джейн мислеше, че приятелката й може да бъде малко по-независима. Макар Гейлън да работеше като инспектор в шевролет със смяна от три до единадесет и така или иначе не си беше у дома, Ти Джей постоянно проверяваше часовника на китката си, сякаш трябва да се прибере у дома в определено време. От това, което Джейн беше подразбрала, Гейлън не одобряваше петъчните им сбирки. Единственото, което правеха, бе да се срещнат в „Ърни’с“ и да вечерят и то никога по-късно от девет, не беше като да обикалят всички барове и да пият до малките часове на нощта.

Да, животът на никой не беше идеален, помисли си Джейн. Тя самата не се справяше много добре в романтично отношение. Беше се сгодявала три пъти, но в крайна сметка нито веднъж не бе стигнала до олтара. След третата раздяла, бе решила да се откаже от срещите за известно време и да се концентрира върху кариерата си. И ето я тук, седем години по-късно, все още концентрирана. Имаше добро кредитно досие, хубава банкова сметка и току-що беше купила първата си, изцяло нейна къща — не че се наслаждаваше на нея толкова много, колкото си мислеше, с онзи безчувствен кретен с гаден характер в съседство. Може и да беше кретен, но все още я караше да се чувства неспокойна, понеже ченге или не, изглеждаше от типа, който би ти подпалил къщата, ако предизвикаш лошата му страна. А тя я беше усетила още от деня, в който се премести.

— Имах нов инцидент със съседа ми тази сутрин — каза и въздъхна, докато слагаше лакти на масата и полагаше брадичка върху сплетените си пръсти.

— Какво направи той този път? — съчувствено попита Ти Джей, тъй като, както всички те знаеха, Джейн беше в безизходица, а ужасните съседи можеха да направят живота на човек същински ад.

— Бързах и дадох назад право в контейнера за боклук. Нали знаете как, докато закъснявате и бързате винаги правите неща, които никога не биха се случили иначе? Тази сутрин всичко вървеше наопаки. Както и да е, моят контейнер събори неговия и капака изхвърча на улицата. Можете да си представите шума. Той се изстреля през входната врата като мечка, крещейки, че аз съм най-шумният човек, който някога бил виждал.

— Трябваше да го лишиш от контейнера му — каза Марси. Тя не вярваше в идеята да обърнеш другата буза.

— Щеше да ме арестува за нарушаване на реда — печално обясни Джейн. — Той е ченге.

— Няма начин! — И трите я изгледаха недоверчиво, все пак бяха я чували да го описва — червените очи, наболата брада и мръсните дрехи не звучаха много като полицай.

— Предполагам, че ченгетата са също толкова предразположени да станат пияници, колкото всеки друг — каза Ти Джей, малко колебливо. — Даже повече, бих казала.

Джейн се намръщи и се замисли за сутрешната среща.

— Като се замисля, не помирисах нищо по него. Изглеждаше все едно е бил на тридневен запой, но не миришеше така. По дяволите, не ми се ще да мисля, че може да е толкова кисел, когато не е махмурлия.

— Плащай — каза Марси.

— По дяволите! — отвърна Джейн, вбесена на себе си. Беше сключила сделка с тях, че ще плаща на всяка по 25 цента всеки път, когато ругае, като предполагаше, че това ще й даде стимул да престане.

— Удвоявай — подсмихна се Ти Джей, протягайки ръка.

Недоволна, но внимаваща да не проклина, Джейн изрови по петдесет цента за всяка от тях. Беше се подсигурила с достатъчно дребни напоследък.

— Поне ти е само съсед — утешително каза Луна. — Можеш да го избягваш.

— Досега не успявам в това начинание — призна Джейн, мръщейки се на масата. После се изправи, решена да престане да позволява на кретена да властва над живота и мислите й, както през последните две седмици. — Достатъчно за него. Нещо интересно да се е случвало с вас?

Луна прехапа устни и мъка пробяга по лицето й.

— Снощи се обадих на Шамал и ми отговори жена.

— О, по дяволите. — Марси се наведе през масата и потупа ръката на Луна, а Джейн завидя на словесната свобода на приятелката си.

Сервитьорът избра точно този момент да донесе менюто, от което нямаха нужда, тъй като го знаеха наизуст. Дадоха му поръчките си, той прибра неотваряните менюта и се отдалечи, при което всички се наведоха по-близо до масата.

— Какво ще правиш? — попита Джейн.

Тя имаше богат опит в разделите и зарязванията. Вторият й годеник, мръсникът, беше изчакал до нощта преди сватбата, нощта на репетицията, за да й каже, че не може да мине през това. Отне й време да го преодолее… и нямаше да плаща за думи, които си е помислила, но не е казала на глас. Беше ли „мръсник“ проклятие така или иначе? Имаше ли някакъв официален списък, с който можеше да се консултира?

Луна сви рамене. Още малко и щеше да заплаче и се опитваше да изглежда равнодушна.

— Ние не сме сгодени, дори нямаме уговорка да не се виждаме с други хора. Нямам никакво право да се оплаквам.

— Не, но можеш да се защитиш и да спреш да се виждаш с него — намеси се нежно Ти Джей. — Той заслужава ли си болката?

Марси изсумтя.

— Никой мъж не заслужава.

— Амин — съгласи се Джейн, все още мислейки си за трите си провалени годежа.

Луна започна да къса салфетката си, дългите й тънки пръсти трепереха.

— Но когато сме заедно, той… изглежда сякаш наистина го е грижа. Толкова е внимателен, сладък и любящ…

— Всички са, докато получат това, което искат. — Марси загаси третата си цигара. — Говоря от личен опит, както знаеш. Забавлявай се с него, но не очаквай да се промени.

— Не е ли това самата истина — печално каза Ти Джей. — Никога не се променят. Могат да се преструват за известно време, но когато си помислят, че са те спечелили и вързали, се успокояват и господин Хайд отново показва неприятното си лице.

Джейн се засмя.

— Това прозвуча като нещо, което аз бих казала.

— Само дето не включваше никакви ругатни — отбеляза Марси.

Ти Джей направи знак да прекратят с шегите. Луна изглеждаше още по-нещастна отпреди.

— Тоест или трябва да се примиря да съм една от тълпата, или да спра да се виждам с него?

— Ами… да.

— Но не трябва да е така! Ако го е грижа за мен, как може да се интересува от всички онези жени?

— О, това е лесно — отговори Джейн. — Еднооката змия няма чувства.

— Миличка — каза Марси, толкова мило, колкото й позволяваше дрезгавият глас, — ако търсиш перфектния мъж, ще прекараш целия си живот в разочарование, защото той не съществува.

— Знам, че не е идеален, но…

— Но искаш да е — завърши Ти Джей.

Джейн поклати глава.

— Няма да стане — обяви тя. — Перфектният мъж е чиста научна фантастика. Не че ние сме идеални, така или иначе — добави, — но повечето жени поне опитват. Мъжете не го правят. Точно заради това се отказах от тях. Връзките ми просто не се получават. — Тя спря, преди да продължи замислено: — Макар че не бих имала нищо против да имам сексуален роб.

Останалите три избухнаха в смях, дори Луна.

— Аз също бих искала — каза Марси. — Чудя се откъде мога да си взема един?

— Опитай Сексроб-За-Нас — предложи Ти Джей и те отново избухнаха в смях.

— Вероятно има интернет страница — каза Луна, леко задавено.

— Разбира се, че има. — Джейн имаше привидно сериозен вид. — В списъка с любимите ми сайтове е: www.sexslaves.com.

— Просто напишете изискванията си и може да наемете господин Перфектен за час или ден. — Ти Джей замахна с чашата си с бира, повдигайки я с ентусиазъм.

— Ден? Бъди реалистка — присмя се Джейн. — Един час ще бъде цяло чудо.

— Освен това не съществува перфектен мъж, помниш ли? — каза Марси.

— Не истински, не, но един секс роб ще трябва да се преструва, че е точно това, което искаш, нали?

Марси никога не излизаше без коженото си куфарче. Отвори го и изрови тефтер и химикал, и ги хвърли на масата.

— Най-вероятно. Нека да видим какъв трябва да бъде перфектният мъж.

— Трябва да мие чиниите през половината време, без да му се напомня — каза Ти Джей и удари с ръката си по масата, предизвиквайки любопитни погледи към тях.

Когато успяха да спрат да се смеят за достатъчно дълго, за да се разберат, Марси надраска в тефтера:

— Добре, номер едно: Да мие чинии.

— Не, хей, да мие чинии не може да бъде на първо място — запротестира Джейн. — Имаме много по-сериозни въпроси, които да запишем първо.

— Да — съгласи се Луна. — Сериозно. Какъв мислим, че трябва да бъде перфектният мъж? Никога не съм разсъждавала за това по този начин. Може би ще помогне, ако си изясня какво харесвам в един мъж.

И четирите замълчаха.

— Перфектният мъж? Сериозно? — Джейн сбърчи нос.

— Сериозно.

— Трябва да се помисли по въпроса — реши Марси.

— Не и аз — каза Ти Джей, забавлението изчезна от лицето й. — Най-важното нещо е той да желае от живота същите неща като теб.

Отново настъпи тишина. Вниманието, което смехът им беше привлякъл от заобикалящите ги маси, се премести на по-обещаващи цели.

— Да иска същите неща от живота — повтори Марси, докато записваше. — Това е номер едно? Съгласни ли сме?

— Това е важно — каза Джейн. — Но аз не съм сигурна, че е номер едно.

— Тогава кое е на първо място за теб?

— Вярност — отвърна Джейн, мислейки си за втория си годеник, мръсникът. — Животът е твърде кратък, за да го пилееш с някой, на когото не можеш да вярваш. Трябва да може да разчиташ, че мъжът, когото обичаш, не те лъже или изневерява. Ако имаш това като основа, можеш да работиш по другите неща.

— Това е номер едно за мен — каза тихо Луна.

Ти Джей помисли върху думите им.

— Добре — съгласи се най-накрая тя. — Ако Гейлън не ми беше верен, нямаше да искам бебе от него.

— Ще се съглася с това — каза Марси. — Не мога да понасям кръшкачи. Номер едно: Да бъде верен. Да не изневерява или лъже.

Всички кимнаха.

— Какво друго? — Марси стоеше с химикал, позициониран над тефтера.

— Трябва да бъде мил — предложи Ти Джей.

— Мил? — Марси изглеждаше скептична.

— Да, мил. Коя иска да прекара живота си с кретен?

— Или да има за съсед такъв? — измърмори Джейн и кимна в знак на съгласие. — Мил е добре. Не звучи вълнуващо, но помислете за това. Смятам, че перфектният мъж трябва да е любезен към децата и животните, да помага на възрастни дами да пресичат улицата, а не да те обижда, когато мнението ти е различно от неговото. Да бъде мил е толкова важно, че е съвсем близо до номер едно.

Луна кимна.

— Добре — съгласи се Марси. — По дяволите, дори мен убедихте. Не мисля, че някога съм познавала мил мъж. Номер две: Мил. — Тя го записа. — Номер три? Имам собствена идея за това. Искам мъж, на когото може да се разчита. Ако каже, че ще свърши нещо, трябва да го направи. Ако се предполага, че трябва да се види с мен в седем, трябва да бъде там навреме, не да пристигне нехайно в девет и половина или може би никога. Имам ли глас за това?

Всички вдигнаха ръцете си в знак на съгласие и „На който може да се разчита“ беше записано като номер три.

— Номер четири?

— Очевидното — каза Джейн. — Стабилна работа.

Марси потрепери.

— Ауч. Това заболя.

Брик в момента седеше на задника си, вместо да работи.

— Стабилна работа е част от това да може да се разчита на него — посочи Ти Джей. — И аз съм съгласна, важно е. Да се задържи на постоянна работа показва зрялост и чувство за отговорност.

— Стабилна работа — каза Марси, докато записваше.

— Трябва да има чувство за хумор — каза Луна.

— Нещо повече от това да оценява Тримата Студжис? — попита Джейн.

Започнаха да се кикотят.

— Какво им става на мъжете с тези Студжис? — Ти Джей завъртя очи. — И шегите за телесните функции! Сложи това към номер едно, Марси — без вицове за тоалетната!

— Номер пет: Чувство за хумор. — Марси се засмя, докато пишеше. — В интерес на справедливостта, не мисля, че можем да диктуваме накъде ще поеме чувството му за хумор.

— Разбира се, че можем — поправи я Джейн. — Той ще бъде нашият сексуален роб, забрави ли?

— Номер шест — каза Марси и призова към ред, като почука по ръба на чашата с химикалката. — Нека се върнем към работата, дами. Какво да бъде номер шест?

Жените се спогледаха една друга и свиха рамене.

— Да има пари ще е добре — предложи Ти Джей. — Това не е условие, не и в истинския живот, но това е фантазия, нали? Перфектният мъж трябва да има пари.

— Отвратително богат или достатъчно?

Въпросът предизвика още размисли.

— Аз искам отвратително богат — каза Марси.

— Но, ако е отвратително богат, ще иска да командва за всичко. Така ще е свикнал.

— Няма начин това да се случи. Добре, да има пари, но не прекалено много. Достатъчно. Перфектният мъж е финансово спокоен.

Вдигнаха се четири ръце и „Пари“ беше записано под номер шест.

— След като всичко това е измислица — каза Джейн — той трябва да е хубав. Не зашеметяващо красив, защото това може да е проблем. Луна е единствената от нас, достатъчно хубава, за да задържи някой такъв.

— Не се справям много добре с това, нали? — отговори Луна с нотка на горчивина. — Но да, за да бъде перфектен, трябва да се наслаждаваш, докато го гледаш.

— Слушам, слушам. Номер седем е: Хубав за гледане. — Когато приключи с писането, Марси погледна към тях, усмихвайки се. — Аз ще съм тази, която ще каже това, за което всички си мислим. Трябва да е страхотен в леглото. Не просто добър, трябва да е страхотен. Трябва да може да накара пръстите на краката ми да се накъдрят и очите ми да направят задно салто. Трябва да има издръжливостта на победител в дербито на Кентъки и ентусиазмът на шестнадесетгодишен.

Четирите продължаваха да се заливат от смях, когато сервитьорът стовари поръчките им на масата.

— Кое е толкова смешно? — попита той.

— Няма да разбереш — успя да произнесе със задъхване Ти Джей.

— Разбрах — проницателно каза той. — Говорите за мъже.

— Не, говорим за научна фантастика — отвърна Джейн, което ги накара отново да избухнат в смях.

Хората от другите маси отново ги зазяпаха, опитвайки се да чуят кое е толкова смешно. Сервитьорът се отдалечи.

Марси се наведе над масата.

— И докато съм на това, искам моят перфектен мъж да има двадесет и пет сантиметров!

— О, майко мила! — Ти Джей се престори, че припада, докато си вееше. — Какво не бих могла да направя с двадесет и пет сантиметра… или по-скоро какво бих могла да направя с тях!

Джейн се засмя толкова силно, че се наложи да покрие лицето си с ръце. Беше й трудно да снижи гласът си и думите й трепереха с нотка на веселие.

— Хайде де! Всичко над двадесет сантиметра е единствено за демонстрация. Там е, но не можеш да го използваш. Може да изглежда добре в съблекалнята, но нека гледаме реално на нещата… тези допълнителни пет сантиметра са неизползваеми.

— Неизползваеми — ахна Луна, докато се държеше за стомаха и се смееше гръмогласно. — Ура за неизползваемите!

— О, боже! — Марси избърса очите си, докато бързо задраскваше. — Дойдохме си на думата. Какво още притежава перфектният мъж?

Ти Джей немощно махна с ръка.

— Мен — предложи тя през смях. — Може да има мен.

— Ако не те сгазим по пътя — каза Джейн и вдигна чашата си. Останалите три я последваха и се чукнаха със силно звънтене. — За перфектния мъж, където й да е той!