Линда Хауърд
Перфектният мъж (13)

12

Джейн си мърмореше по време на целия път към дома, макар че си спомни да мине през клиниката и да вземе тримесечна рецепта за противозачатъчни. Шефовете бяха решили, че публичността, която носи ситуацията, е повече от добра и след това всичко се случи много бързо. От името на останалите, тя прие интервюто в „Добро утро, Америка“, въпреки че не разбираше защо сутрешно шоу ще проявява интерес, когато беше очевидно, че по-колоритните критерии от списъка нямаше да бъдат обсъждани. Може би ставаше въпрос за телевизионно превъзходство. Можеше да разбере интереса на някои печатни медии като „Космополитън“ например, или дори някое мъжко месечно списание. Но какво различно от личното представяне на всяка от четирите и влиянието на списъка върху живота им, биха публикували от „Пийпъл“?

Очевидно сексът продаваше, дори когато не можеше да бъде обсъждан.

Четирите трябваше да отидат в представителството на Ей Би Си в Детройт в уж разумния час, четири сутринта, където щеше да бъде записано интервюто. Трябваше да пристигнат облечени, фризирани и гримирани. Кореспондент на Ей Би Си, но не Даян или Чарли^[1], щеше да пристигне в Детройт за провеждането на интервюто, вместо да ги настанят пред празни декори, с тънки слушалки в ушите, за да говорят на въздуха, докато някой в Ню Йорк им задава въпросите. Присъствието на интервюиращ очевидно им оказваше голяма чест. Джейн се опита да се почувства почетена, но усети само умората от предстоящото събуждане в два сутринта, за да се облече и гримира, и да оправи косата си.

Кафявият понтиак липсваше от алеята в съседство и нямаше признаци за живот в къщата.

Кофти.

Бубу я поздрави, а върху мустаците му беше полепнал пълнеж от възглавничка. Джейн дори не си направи труда да погледне във всекидневната. Единственото нещо, което можеше да направи в момента, за да защити това, което бе останало от дивана й, бе да затвори вратата към всекидневната, така че Бубу да не може да влезе вътре. Но тогава той щеше да прехвърли гнева си върху друга част от обзавеждането. Така или иначе диванът имаше нужда от поправка, нека се забавлява.

След внезапно подозрително усещане и посещение на тоалетната, тя разбра, че цикълът й е започнал точно навреме. Джейн въздъхна от облекчение. Поне за няколко дни беше в безопасност от необяснимата си слабост към Сам. Като превантивна мярка може би трябваше да спре да бръсне краката си. В никакъв случай не би се впуснала в любовна афера с космати крака. Искаше й се да го държи на разстояние за поне две седмици, само за да го вбеси. Харесваше й идеята за вбесения Сам.

Влизайки в кухнята, тя надникна през прозореца. Кафявият понтиак все още го нямаше, въпреки че, предположи тя, може би бе излязъл с пикапа, както вчера. Завесите върху кухненския му прозорец бяха спуснати.

Трудно беше да вбесиш мъж, когото го нямаше.

Една кола спря на алеята й и паркира зад вайпъра. Слязоха двама души — мъж и жена. Мъжът бе с фотоапарат, провесен на врата му и носеше различни чанти, както и жената, която въпреки горещината бе облечена със сако.

Беше безсмислено да се опитва да избегне репортерите, но нямаше начин да покани някой от тях в посипаната си с пух всекидневна. Отиде до кухненската врата, отвори я и пристъпи на верандата.

— Влизайте — каза тя уморено. — Искате ли кафе? Тъкмо се канех да направя.

 

 

Корин се взря в лицето в огледалото. Понякога изчезваше за седмици, месеци, но ето го отново в отражението, сякаш никога не си е тръгвал. Не беше в състояние да работи днес, страхуваше се какво ще се случи, ако ги види на живо. Четирите кучки. Как смееха да му се присмиват, да му се подиграват със Списъка си? За какви се мислеха? Не го смятаха за перфектен, но той знаеше най-добре.

В крайна сметка, майка му го бе обучила.

 

 

Гейлън си беше у дома, когато Ти Джей се прибра. За миг стомахът й се сви, но не си позволи да се разколебае. Самоуважението й бе заложено на карта.

Тя свали гаражната врата и влезе в къщата през антрето както винаги. Коридорът водеше към кухнята, красивата й кухня, с бели шкафове и уреди, и блестящите медни съдове, висящи над плота в средата. Кухнята й изглеждаше като от книга на декоратор и бе любимата й стая в къщата, не защото обичаше да готви, а защото харесваше атмосферата. Малка ниша, запълнена от папрати, билки и дребни разцъфнали цветя, изпълваше въздуха със свежест и аромат. В ъгъла на нишата бяха уютно настанени два стола и маса, плюс табуретка, на която да качи уморените си крака. Нишата беше почти изцяло остъклена, осигуряваше много светлина, но отблъскваше топлината и студа. Ти Джей обичаше да се сгушва там с хубава книга и чаша горещ чай, особено през зимата, когато земята бе покрита със сняг, докато вътре тя се чувстваше удобно и уютно, заобиколена от постоянната си градина.

Гейлън не беше в кухнята. Ти Джей остави чантата и ключовете си на обичайното им място върху плота, изрита обувките си и постави чайник с вода върху печката, за да си приготви чай.

Не извика името му, нито го потърси. Предполагаше, че е в бърлогата си, гледаше телевизия и подхранваше злобата си. Ако искаше да говори с нея, щеше да се наложи да напусне пещерата си.

Ти Джей се преоблече в шорти и прилепнал потник. Тялото й бе запазено, макар че бе по-мускулесто, отколкото й се искаше — резултат от годините в женския отбор по футбол. Би предпочела грациозната фигура на Луна или по-деликатните извивки на Джейн, но като цяло бе доволна от себе си. Като повечето омъжени жени обаче, тя бе развалила навика си да облича прилепнали дрехи и обикновено носеше пуловери през зимата и широки тениски през лятото. Може би беше време да започне да се възползва максимално от външния си вид, както когато с Гейлън все още се срещаха.

Не беше свикнала съпругът й да си е у дома за вечеря. Обикновено вечерното й меню се състоеше или от доставка за вкъщи или от нещо, което притопляше в микровълновата. Като предположи, че той няма да яде, дори и да сготви нещо — ех, това несъмнено щеше да й даде урок, ако Гейлън огладнееше, нали? — тя се върна в кухнята и извади една от замразените си вечери. Беше с ниско съдържание на мазнини и калории, така че можеше да се поглези със сладолед след това.

Гейлън излезе от бърлогата си, когато тя облизваше последния сладолед от лъжицата си. Наблюдаваше я изправен, сякаш очакваше Ти Джей да скочи и да започне да се извинява, за да продължи той с изрепетираната си тирада.

Ти Джей отказа да участва, вместо това каза:

— Сигурно си болен, щом не си на работа.

Устните му се свиха до невидима линия. Все още изглеждаше добре, помисли си тя безстрастно. Беше спретнат, мургав, а косата му бе съвсем леко намаляла в сравнение с времето, когато бе на осемнадесет. Винаги се обличаше добре, в стилни цветове и копринени материи, носеше скъпи кожени мокасини.

— Трябва да поговорим — каза той мрачно.

Ти Джей повдигна вежди в любезен въпрос, както би направила Джейн. Само с повдигане на вежда приятелката й можеше да постигне повече, отколкото други хора с ковашки чук.

— Не трябваше да пропускаш работа само заради това.

По изражението му пролича, че това не бе отговорът, който присъства в сценария му. Предполагаше се, че Ти Джей трябва да отдаде по-голямо значение на връзката им… и настроението му. Е, жалко.

— Не мисля, че осъзнаваш колко сериозно навреди на работата ми — започна той. — Не знам дали някога ще съм способен да ти простя, задето ме направи за посмешище. Все пак ще ти кажа едно: нямаме никакъв шанс да се справим с този проблем, докато продължаваш да се навърташ около трите кучки, които наричаш свои приятелки. Не искам да се виждаш повече с тях, чуваш ли ме?

— О, това ли било — отвърна Ти Джей с внезапно просветление. — Мислиш, че можеш да използваш ситуацията, за да ми кажеш с кого мога да съм приятел и с кого не. Добре, да видим… ако аз се откажа от Марси, ти може да се откажеш от Джейсън. За Луна… хм, какво ще кажеш за Кърт? Колкото до Джейн… е, ако аз се откажа от Джейн, ти ще трябва да се откажеш поне от Стийв, макар че, между нас казано, никога не съм харесвала Стийв, затова смятам, че трябва да добавиш нещо допълнително, за да бъдем на равно.

Гейлън се вторачи в нея, сякаш й бяха поникнали две глави. Двамата със Стийв Ранкин бяха най-добри приятели още от прогимназията. Заедно ходеха да гледат Тигрите през лятото и Лъвовете през зимата. Вършеха мъжки работи.

— Ти си луда! — избухна той.

— Защото те помолих да се откажеш от приятелите си? Представи си. Ако аз трябва да го направя, ти също трябва да го направиш.

— Аз не съм този, който разрушава брака ни с глупави списъци относно кого смяташ за перфектен мъж — изкрещя той.

— Не „кого“ — поправи го Ти Джей. — А „какво“. Сещаш се, неща като уважение и вярност.

Наблюдаваше го внимателно, когато изрече последното, като внезапно се зачуди дали липсата на привързаност от Гейлън през последните две години не се дължи на някоя по-фундаментална причина от обикновено отчуждение.

Погледът му се извърна от нея.

Ти Джей се стегна срещу изгарящата я болка. Набута я в малка кутия и я зарови дълбоко в себе си, така че да успее да преживее следващите няколко минути, и дни, и седмици.

— Коя е тя? — попита Ти Джей с толкова небрежен тон, сякаш го питаше дали е взел прането.

— За кого говориш? Коя тя?

— Прословутата друга жена. Онази, с която винаги ме сравняваш в главата си.

Гейлън се изчерви и пъхна ръце в джобовете си.

— Не съм ти изневерявал — промърмори той. — Ти просто се опитваш да смениш темата…

— Дори да си ми бил физически верен, в което се съмнявам, има жена, която те привлича, нали?

Той почервеня още повече.

Ти Джей отиде до шкафа и си взе една чаша и торбичка с чай. Постави торбичката в чашата и я заля с горещата вода. След минута му каза:

— Мисля, че трябва да отидеш на хотел.

— Ти Джей…

Тя вдигна ръка, без да го поглежда.

— Не взимам прибързани решения за развод или дори раздяла. Имам предвид, че трябва да отидеш на хотел за тази вечер, така че да мога да помисля, без да си наоколо, за да се опитваш да извъртиш нещата и да обвиниш мен.

— Какво ще кажеш за проклетия списък…

Тя махна с ръка.

— Списъкът не е важен.

— Как ли пък не, дявол го взел! Всички момчета в работата ми се подиграват, защото жена ми си пада по чудовищни пениси…

— И единственото, което трябваше да направиш, бе да кажеш, че ти си ме разглезил — отвърна тя нетърпеливо. — Е, списъкът стана малко неприличен. И какво от това? Мисля, че е доста забавен и очевидно повечето хора са на същото мнение. Утре сутрин сме на гости в „Добро утро, Америка“, а списание „Пийпъл“ иска да направим интервю. Решихме да отговорим на всеки, който има въпроси, така нещата ще отшумят по-бързо. До няколко дни ще се появи нова история, но дотогава ние ще се забавляваме.

Той се втренчи в нея, клатейки невярващо глава.

— Ти не си жената, за която се ожених — обвини я той.

— Добре, защото ти не си мъжът, за когото се омъжих.

Гейлън се обърна и излезе от кухнята. Ти Джей погледна надолу към чашата с чай, преглъщайки сълзите си. Е, сега всичко беше ясно. Трябваше да забележи какво става преди много време. В края на краищата, кой знаеше по-добре от нея как постъпва Гейлън, когато е влюбен.

 

 

Брик не спеше на дивана както обикновено, когато Марси се прибра у дома, макар че старият му пикап беше паркиран на алеята. Тя отиде право в спалнята, където го откри да пъха дрехи в един сак.

— Отиваш ли някъде? — попита го.

— Да — отговори той мрачно.

Марси го наблюдаваше как опакова. Изглеждаше примамливо като пиенето на бира, с твърде дългата тъмна коса, набола брада и леко тежки черти. Беше с обичайните си дрехи — тесни джинси, тясна тениска и протрити ботуши. Беше десет години по-млад от нея, никога не успяваше да се задържи на работа и не се интересуваше от нещо, ако то не включва спорт. Да си го кажем — не беше идеалната партия. Слава богу Марси не беше влюбена в него, не се бе влюбвала в никого от години. Всичко, което искаше, беше компания и секс. Брик осигуряваше секса, но не и компанията.

Той затвори ципа на сака, вдигна го за дръжките и мина покрай нея.

— Ще се върнеш ли — попита Марси — или трябва да изпратя останалата част от нещата ти там, където отиваш.

Той се втренчи в нея.

— Защо питаш? Вероятно вече си намерила някой друг, който да заеме мястото ми, а? Някой с двадесет и пет сантиметров пенис, точно каквито харесваш.

Марси завъртя очи и промърмори:

— О, боже! Господи, спаси ме от нараненото мъжко его.

— Не би разбрала — каза той и за нейна изненада в грубия му глас се прокрадна нотка на болка.

Марси премигна, когато Брик изхвърча от къщата и се тръшна в пикапа си. Чакълът по алеята се разхвърча, когато форсира колата.

Тя беше поразена. Брик, наранен? Кой би си помислил?

Е, или щеше да се върне, или не. Мислено сви рамене и отвори кутията с новия си телефонен секретар, след което бързо го свърза. Докато записваше входящото си съобщение се запита колко ли обаждания бе пропуснала, защото Брик бе разбил предишния апарат в стената. Дори да си беше направил труда да отговаря на телефона, не би приел никакви съобщения за нея, не и в настроението, в което беше.

Ако имаше нещо важно, щяха да се обадят отново. Едва бе довършила мисълта си, когато телефонът иззвъня отново и тя вдигна слушалката.

— Ало.

— Коя си ти? — прошепна призрачен глас.