Линда Хауърд
Ловен сезон (24)

22

— И къде точно смяташ да ме забуташ? — попита Дейзи, когато влязоха в колата. — Нали помниш, че нося кученце със себе си?

— Все едно мога да забравя — промърмори Джак. — Не ми харесва мисълта да те забутвам където и да било, но това е единственият смислен план. В някои мотели допускат любимци; ще се обадя на местната туристическа организация и ще намеря такъв.

— Не си нося дрехи — напомни тя. — Нито книги.

— Ще изпратя човек до вас да ти вземе някои вещи.

Тя обмисли идеята.

— Изпрати Тод. Той ще знае какво да вземе.

— Казах ти, Тод не е гей.

— Няма значение. Той знае кои дрехи се съчетават и какъв грим да вземе.

— Ева Фей…

— Тод.

— Добре — измърмори той под нос. — Ще пратя Тод.

В крайна сметка не се наложи да се обажда на туристическата организация, за да намери място, което приема любимци; минаха покрай някакъв нов мотел, току-що построен до шосе 1–565, спряха, провериха и се оказа, че имат две стаи за хора с малки домашни любимци.

И двете стаи бяха свободни и Джак избра тази, която гледаше към задния двор. Регистрира Дейзи под фалшиво име — сега вече беше Джулия Патрик, както я информира, когато се върна в колата и я закара зад сградата пред стаята й.

Той отключи вратата и занесе нещата на Мидас вътре, а Дейзи остави кутрето да души по едно малко затревено пространство и да гони една пеперуда. Беше твърде малък, за да я гони дълго — след няколко минути се пльосна по корем да си почине. Жегата изгаряше, беше твърде горещо да го остави да си играе навън без сянка, където да се скрие. Тя го внесе в блажено хладната стая и му даде малко вода и той се настани на одеялцето си с уморена въздишка.

— Ще дойда пак довечера да ти донеса нещата — обеща той. — Не знам по кое време, но ще се обадя предварително. Не отваряй вратата на никой друг.

Тя седна на двойното легло.

— Добре — отвърна.

Нямаше да го моли да остане, въпреки че й се искаше. Осъзна, че се беше облягала на тези силни рамене през целия ден и го беше оставяла да се грижи за всичко. Разбира се, убийството беше неговата професионална сфера в известен смисъл, така че знаеше какво точно да прави.

Искаше да го попита колко време ще трябва да остане тук, но това беше глупав въпрос: той нямаше ясна представа. Морисън може да намери Лемънс и Калвин веднага, а може и да са напуснали града. Може да намерят Сайкс, а може и да не успеят. Показанията на Дженифър Нолан може и да са надеждни, но всички в града знаеха, че е алкохоличка; ако е пила тази сутрин, това със сигурност щеше да хвърли съмнение върху показанията. Нищо не беше ясно.

Джак беше истинска скала през целия ден. Дейзи знаеше, че щеше да се оправи и без него, но й беше приятно, че той планира всичко, погрижи се за семейството й и дори занимаваше Мидас, докато тя разглеждаше купищата снимки на престъпници.

Джак седна до нея, обви раменете й с ръка и я притисна до себе си.

— Добре ли си?

— Леко съм зашеметена — призна тя. — Всичко това е толкова… нереално. Видях как умира човек, без дори да осъзная какво става.

— Човек не очаква да стане свидетел на убийство. Ако няма изстрел или шумно сбиване, повечето хора не биха забелязали. Просто такова нещо не им се случва, за да го разпознаят веднага. — Той повдигна брадичката й и я целуна. — Радвам се, че на теб не ти се е случило — промърмори той.

Преди да я целуне, тя не беше осъзнала колкото силно копнееше за него, за вкуса и допира му, за горещия му мъжки аромат. Тя обви врата му с ръце и прошепна:

— Не тръгвай още.

— Трябва — отвърна той, но не стана от леглото.

Вместо това ръката му я притисна още по-силно, а другата се насочи към гърдите й и се плъзна по тях, преди да започне да разкопчава блузата й. Дейзи затвори очи, докато в нея се разливаше блаженство, усилено стократно от стреса на изминалия ден. За мъничко, докато той я докосваше, тя можеше да забрави и да се отпусне.

Тя измъкна тениската от колана му и плъзна ръце под нея, разтваряйки пръсти върху силните мускули на гърба му.

— Добре, убеди ме — заяви той и измъкна тениската през главата си, след което се изправи да си разкопчае колана. Джинсите, бельото, чорапите и обувките бяха изхлузени с едно общо движение. Той ги остави да лежат на пода и се стовари върху леглото, като повлече и Дейзи със себе си. Сандалите й паднаха на килима. Той я измъкна от блузата и сутиена й и ги хвърли към тоалетката в отсрещния край на стаята.

Покри корема й с целувки, докато разкопчаваше дънковата пола и я смъкваше надолу, след това тръгна нагоре до гърдите й и засмука зърната, докато се втвърдиха и порозовяха като малини. Тя се почувства замаяна, но същевременно жадна за още. Не можеше да му се насити, не можеше да утоли потребността да го докосва, защото всяка част от него я караше да иска още.

— Мой ред е — каза тя и го избута назад.

Той послушно се изтърколи по гръб и покри очите си с ръка.

— Това ще ме убие — промърмори.

— Може би няма.

Силно зарадвана от тази възможност, Дейзи обхвана тестисите му с две ръце, усещайки тежестта и мекотата на скротума му, и твърдостта отвътре. Зарови лице в него, вдиша мускусния аромат и стрелна език да го вкуси. Пенисът му подскочи до бузата й и я привлече към себе си. Тя обърна глава и го пое. Джак простена, а ръцете му сграбчиха покривката на леглото. Тя бе безмилостна; не че той я беше помолил за милост. Вкусваше, ближеше и галеше, докато мощното му тяло не се опъна като лък върху леглото.

След това спря, отдръпна се и заяви:

— Мисля, че е достатъчно.

Почти нечовешки звук прокънтя в гърдите му и той рязко седна в леглото, грабна я и се преобърна върху нея. Тя се разсмя, докато той трескаво свали бикините й, разтвори краката й и зае позиция за силния тласък, с който навлезе целия и превърна смеха й в стон. Тя вдигна крака и ги обви около бедрата му, като се опитваше да овладее както дълбините на тласъците му, така и собствения си необуздан отклик. Искаше да се наслади на всеки миг, а не да се изстреля направо към края, но вече чувстваше натрупващото се напрежение.

Той спря, а мускулите му се свиваха и отпускаха от напрежението.

— По дяволите — изруга. — Нямам презерватив.

Очите им се срещнаха — неговите присвити от свирепото усилие да овладее тялото си, а нейните разширени от внезапно осъзнаване.

Бедрата му се люлееха, сякаш не можеше да остане неподвижен и секунда повече.

— Искаш ли да спра? — попита той с лице, помрачено от усилието, което му струваше това предложение.

По челото и раменете му лъщеше пот, въпреки че климатикът духаше директно върху леглото.

Здравият разум казваше „да“. Опитът от цял живот отговорно поведение казваше „да“. Не бива да поемат риска или поне не повече, отколкото вече бяха поели с проникването без предпазни средства. Но някакъв дълбок, примитивен инстинкт силно желаеше да го почувства в себе си и устните й оформиха думата „не“.

Самоконтролът го напусна и той занавлиза дълбоко и силно, отново и отново, и онова, което бе започнало само като удоволствие, се превърна в нещо повече, нещо затрогващо и мощно. Дейзи се притисна в него, защото не можеше да направи нищо друго, защото с тази едничка дума тя бе поискала от него всичко, което можеше да й даде и сега не можеше да остави никаква част от себе си несподелена. Гърбът й се изви във върха на оргазма, петите й се забиха в бедрата му, конвулсиите се надигнаха от вътрешността й и се разпростряха на вълни по цялото й тяло. За един дълъг миг тя спря да диша, спря да мисли, завихрена в изострено до предел усещане, което замъгли света около нея. След това то избледня и тя бавно се отпусна, мускул по мускул; ръцете и краката й се свлякоха и го освободиха да навлезе бързо и силно в собствения си оргазъм.

Тежестта му я вдълба в матрака, но тя нямаше нито сили, нито воля да протестира. Той бе напълно отпуснат, дишаше учестено, сърцето му се блъскаше в гърдите. Може би се бяха унесли — времето сякаш изчезна.

След малко, като изстена от усилието, Джак стана от нея, за да легне на една страна и да я придърпа към себе си. Дейзи зарови лице във врата му, а мислите й бяха концентрирани върху влагата между краката й. Това можеше да се окаже катастрофа. Но тя не го чувстваше като катастрофа; чувстваше го като… нещо редно.

Той я погали нежно. Тя се опита да измисли какво да каже, но изглежда нямаше нищо за казване, нямаше нужда от думи. Трябваше само да приеме онова, което лежеше между тях — внезапното разбиране, че това беше много повече от случайна връзка.

Не можеше да бъде само това. Нали?

— Леле, трябва да се връщам в управлението — промърмори той. — Не мога да повярвам, че се отклоних толкова много.

— Едва ли пет минути повече или по-малко ще имат голямо значение — успокои го тя.

Той отвори очи и я изгледа ядосано.

— Пет минути? Да ме прощаваш, но не съм изпадал до пет минути от шестнайсетгодишна възраст.

Тя се извъртя да погледне часовника на нощното шкафче. Проблемът беше, че не знаеше дали са спали и колко дълго. Реши да повярва на думите му, при липса на конкретни данни, и се поправи:

— Едва ли час повече или по-малко…

— Час?! Мамка му!

Той скочи от леглото и отиде в банята. Тя чу течаща вода и казанчето на тоалетната, след което той излезе и отиде при дрехите си до долната част на леглото. Погледна надолу и замръзна.

Уплашена от изражението му, Дейзи се изправи на лакти.

Тогава той вдигна поглед и обяви с напълно равен тон:

— Кучето ти ми е изяло шортите.

Тя се опита да не се разсмее с всички сили. Успя да се сдържи за около секунда, след което смехът я разтресе като земетресение. Щом излезе на повърхността, веднага се превърна в сърдечен смях, който я преобърна на една страна с ръце на корема, сякаш можеше да задържи смеха вътре с ръцете си.

Той се наведе и вдигна кутрето до нивото на очите си. Вината на Мидас беше безспорна, тъй като от муцунката му висяха парчета тъмнозелени боксери. Беше и доволен на всичкото отгоре — бясно въртеше опашка и мяташе с лапки, опитвайки се да стигне до лицето му, за да го оближе.

— Пухчо, ти си трън в задника — заяви Джак.

Но го каза почти гальовно и гушна кученцето, докато махаше плата от муцунката му.

Дейзи гледаше пухкавото кутре и едрия гол мъж, който го държеше така внимателно и си помисли, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Вече беше нагазила до кръста и без това, но в онзи момент потъна напълно — влюби се окончателно и безвъзвратно.

Не, не беше случайна връзка, поне не и за нея. Беше много, много повече. Джак сложи Мидас на леглото и остави Дейзи да се оправя с него, а той започна да се облича. Докато се мъчеше да се предпази от големите лапи и полудялото му езиче, Дейзи видя как джинсите се плъзгат над голия му задник и в главата й нахлуха похотливи мисли.

Когато се облече, Джак се наведе и я целуна, и целувката се получи по-дълга и дълбока, отколкото възнамеряваха. Когато се изправи отново, върху скулите му горяха червени петна, а очите му отново бяха присвити.

— Ти си опасна — промърмори той.

— Аз само си лежа — отвърна тя и видя, че Мидас е захапал покривката на леглото и я дърпа. Каза му „не“ и издърпа плата от устата му.

— И аз това казвам. Гола жена и пухкаво кутре — какво повече може да иска един мъж? Може би бира. И добър мач по телевизията. И…

Тя грабна една от възглавниците и го замери.

— Тръгвай!

— Тръгвам. Не забравяй, не отваряй вратата…

— … на никого, освен теб — довърши тя.

— Не знам кога ще се върна. Наблизо има „Хъдъл Хаус“, ако огладнееш — обясни той и надраска някакви цифри на едно листче. — Това са мобилният и служебният ми телефон, както и номера на Тод в офиса и у дома. Можеш да звъннеш на всеки от тях, ако имаш нужда от нещо.

— Защо имаш номерата на Тод? — попита любопитно тя.

— Трябваше да се сетя, че ще питаш — измърмори той.

— Е, отговори де.

— Защото ни помага да намерим Сайкс. Има някои полезни контакти, които използваме.

Той я целуна още веднъж, почеса Мидас зад ушите и изчезна през вратата.

Дейзи бавно слезе от леглото. Краката й протестираха. Мидас отиде да провери какво е голямото мокро петно на покривката на леглото и тя бързо го грабна и го пусна на килима. Той я последва в банята, като душеше шумно наоколо, докато тя се миеше.

Тъй като щеше да се срамува, ако камериерката намери покривката в това състояние, тя се захвана упорито да я чисти с мокър парцал и хавлия, докато не се увери, че нищо няма да се вижда, когато изсъхне.

Първото й влажно петно, помисли си тя, гледайки тъмния кръг. Надяваше се, че ще е първият от много, защото искаше Джак Русо да е бащата на децата й.

Още не беше ясно дали той иска същото нещо. Не беше побягнал, когато майка й подчертано обясни каква тъща е, но пък и не би го направил, при положение че разследваше убийство и трябваше да я защитава. Не беше мъж, който бяга от отговорностите си.

Трябваше да го накара да спре, помисли си тя, докато се обличаше. Не искаше той да се ожени за нея, само защото е забременяла; искаше да я обича. Този път сигурно всичко щеше да е наред — времето не беше подходящо — но майката природа понякога играеше номера и Дейзи нямаше да се успокои, докато не види менструацията си.

Седна и огледа мотелската стая. Беше хубава като за стая в мотел, отсъди тя. Беше по-голяма от обичайното, може би защото беше една от стаите за хора с домашни любимци. Имаше кушетка за сядане, кръгла маса с два стола и хладилниче, върху което беше сложена кафемашина за четири чаши. Банята вършеше работа, но не беше забележителна.

А сега какво?

Спонтанно реши да извади телефонния указател и да провери името „Сайкс“. Не знаеше малкото му име, нито адреса му, така че заниманието беше безсмислено, но тя огледа списъка с хора на име Сайкс и си помисли дали да не звънне на всеки от тях. Можеше да каже нещо от рода на: „Мистър Сайкс, обажда се Дейзи Майнър. Чух, че се опитвате да ме убиете“.

Не много добра идея. Ами ако има функция за изписване на номера, от който се звъни? Това щеше да издаде къде е тя. По принцип не гледаше много телевизия, но нямаше какво друго да се прави. Мидас беше решил отново да подремне; когато се събудеше, щеше да го изведе навън, но колко време щеше да убие това? Тя взе дистанционното, настани се на кушетката и включи телевизора.

Не й харесваше да чака и да бездейства. Никак не й харесваше. Поне семейството й бе на сигурно място. Дейзи знаеше, че щеше да се побърка от притеснение, ако Джак не ги беше извел от града. Майка й със сигурност щеше да се обади тази вечер, за да се увери, че Дейзи е добре и щеше да се разтревожи, когато никой не вдигне. От друга страна, Джак изглежда предвиждаше всичко, така че сигурно й е дал мобилния си номер или някакво друго средство, за да провери как е дъщеря й.

Ами Джак? Тя изстина. Не беше тайна, че двамата бяха заедно, не и след онзи път, когато седна до нея в църквата. Ами ако кметът Нолан беше чул клюките и наредил на този Сайкс да тръгне след Джак, за да я извадят от скривалището й? Тя скочи към телефона и набра номера на мобилния му телефон. Той вдигна след първото позвъняване.

— Русо.

— Ти също трябва да внимаваш — заяви разпалено тя.

— Моля?

— Ако кметът разбере, че сме заедно, това превръща и теб в мишена, като семейството ми.

— Има разлика между семейството ти и мен.

Тя ги обичаше всичките, така че не можеше да я види.

— Например?

— Аз съм въоръжен.

— Просто внимавай. Обещай ми.

— Обещавам — отвърна той и замълча за кратко. — Добре ли си?

— Скучно ми е. Връщай се по-бързо с книгите.

Дейзи остана неспокойна, след като затвори телефона и тръгна да обикаля стаята. Мразеше това, че е бутната настрани, без да знае какво става, без да може да помогне. Не й беше в природата просто да седи и да чака. Щом видеше задача за вършене или проблем за решаване, не можеше да стои мирно, докато не я свърши или реши. Нещо трябваше да се случи скоро, иначе щеше да полудее.

 

 

Джак се намръщи, след като затвори телефона. Дейзи вече звучеше неспокойна, което не беше добре. Трябваше да е сигурен, че прави точно това, което й е наредил; трябваше да е сигурен, че тя е в безопасност, за да може да насочи вниманието си към търсенето на Сайкс. Разговорът, който беше провел точно преди този с Дейзи обаче, го беше разтревожил. Един от детективите му беше отишъл в дома на кмета, но мисис Нолан не била там. Все още не я бяха намерили. Ако Кендра Оуенс се беше разприказвала за онова обаждане, кметът може вече да е научил за него.

Косъмчетата по врата му отново настръхнаха.