Линда Хауърд
Ловен сезон (12)

10

Джак се разсмя на глас, докато потегляше от дома на семейство Майнър; да се шегува с Дейзи се бе превърнало в най-голямото му забавление. Тя отвръщаше дори при най-малката провокация, сякаш я докосваше с електроподкарвач за говеда. Когато бе казал, че излизат от около седмица — което, ако говорим откровено, бе истина — тя бе подскочила и го бе погледнала с неприкрит ужас, преди да избълва:

— Ние не излизаме заедно — с такъв ужасен тон, че той почувства нужда да провери отражението си в някое огледало, за да види дали изведнъж не са му поникнали рога и раздвоена опашка.

Освен бившата му, никоя друга жена не се бе оплаквала преди, затова реакцията на Дейзи го ядоса малко. Дори и бившата му жена не се бе оплаквала в леглото. Какъв бе проблемът на мис Дейзи?

След това тя се изчерви и започна да се опитва да обясни нещата.

— Ние сме просто приятели… е, не точно, искам да кажа той е янки. Той бе в клуба заедно с мен снощи… не заедно с мен, просто по същото време… така че, когато побоят започна…

— Побой? — Хор от гласове повтори думата.

Майка й и леля й изглеждаха ужасени, сестра й изумена, зет й притеснен, а двамата й племенника запленени.

— Не го започнах аз — бързо каза Дейзи. — Не точно. Не беше моя вината. Но началникът…

— Джак — поправи я той.

Тя го погледна унищожително.

— Джак ме изнесе навън, а днес дойде да ми разкаже за наркотиците, които се използват за изнасилване и… о, боже! — Тя приключи, а очите й с особен цвят се разшириха щом осъзна, че племенниците й я слушат с повишено внимание.

— Наркотици — тихо каза майка й, приближавайки.

Купичката със сладолед в ръката й потрепери.

Дейзи пое дълбоко дъх и се опита да я успокои.

— Аз не видях никакви. И ще бъда внимателна.

— Какво му е лошото на това да си янки? — бе попитал Джак, а очите му блестяха с веселие, което се бе опитал да прикрие.

Тя започна да пелтечи отново, щом осъзна, че е била груба — на публично място сред хора, което явно беше нещо голямо за нея.

— Ами… нищо, освен че… искам да кажа, ти не си точно… — Очевидно мислите й удариха на камък, защото гласът й замлъкна.

— Аз си мислех, че сме приятели. — Той успя да остане сериозен и да изглежда дори леко наранен.

Не е точно какво? Неин тип ли? Джак нямаше нищо против. Тя бе наивна скромна жена, а той бе ченге, какво друго да каже.

— Така ли? — попита тя със съмнение, докато той ровеше из сладоледа си, за да се разсее.

Студеният приятен сладолед се разтопи върху езика му и той почти изстена от удоволствие. Нямаше нищо — нищо, което да се сравни с истинския домашен сладолед.

Той преглътна и каза:

— Със сигурност. Ти дори ми направи бледоморавия гей тест. Човек не прави това с някой, който не му е приятел.

Семейството й слушаше запленено. И майка й, и леля й ахнаха.

— О, боже — най-накрая каза Джоела. — Ти премина ли го?

Той потърка брадичката си, за да скрие усмивката си. Ето от къде го е наследила.

— Не знам. Ако знаеш отговорът, това означава, че си преминал или че са те скъсали?

Леля Джоела премигна.

— Ами… нито едното, предполагам. Просто означава, че си гей. — Тя направи пауза. — Такъв ли си?

— Лельо Джо! — изстена Дейзи, покривайки очи със свободната си ръка.

— Не, мадам. — Той отново хапна от сладоледа си. — Но това не е добър тест, защото знам какъв цвят е бледоморавото.

Леля Джо кимна убедена.

— Точно както си мислех. Какво ще кажеш за пюс?

— Дейзи ме накара да погледна в речника — каза той, без повече да може да крие усмивката. — Обвиних я, че си го е измислила.

Леля Джо се облегна назад, на лицето й се изписа задоволство.

— Казах ти — обърна се тя към на майката на Дейзи, Евелин.

Горката Дейзи бе свалила ръката си и се оглеждаше наоколо, сякаш търсеше най-добрия изход за бягство. Джак й попречи, като я хвана за ръка и я дръпна да седне на дивана при него, който бе единственото свободно място, останало в стаята, което го накара да се зачуди дали майка й не бе организирала нещата така, че да трябва да седнат заедно. Ако беше така, той нямаше нищо против.

Джак остана почти цял час, разговаряйки за най-различни неща и изяде още една купичка сладолед, а през това време Дейзи въртеше лъжицата си в своя сладолед докато той не се разтопи. Не спираше да му хвърля притеснени погледи и да се опитва да се измести настрани. Мис Дейзи пазеше личното си пространство много добре. Той нарочно го престъпваше, оставяйки бедрото си да закачи нейното, понякога се навеждаше, за да я притисне с големите си рамене, от време на време слагаше ръката си върху нейната. Тя не можеше да се държи с него пред семейството си по същия начин, както в библиотеката, и той се възползва напълно от това, което леля му Беси наричаше „обноски в компания“.

Докато стана време да си тръгва, мис Дейзи бе готова да избухне.

Е, нека да фучи, помисли си той, шофирайки към дома си. Значи не го харесваше, а? Не го мислеше за приятел, беше уплашена от мисълта, че той може да я „ухажва“ и бе напълно ужасена от мисълта, че семейството й може да помисли, че двамата излизат заедно.

Прекалено лошо, помисли си той развеселен. Отчасти, защото не можеше да устои на никое предизвикателство, отчасти, защото тя бе толкова дяволски забавна, но Джак вече бе взел решение: точно този янки щеше да се намъкне в гащичките й.

Джак имаше чувството, че щом се отпусне, тя щеше да е истински пожар. Дейзи не бе безчувствена. Тя просто бе неопитна. Дори да имаше някакъв сексуален опит, не бе голям. Той планираше да промени това и наистина да й даде нещо, заради което да се изчервява.

Джак не бе имал сериозна връзка след развода си. Беше правил секс, но внимаваше да не остави връзката, с която и да е жена, да се задълбочи. Връзките изискваха много усилия, а той не бе достатъчно заинтересован, за да ги положи. Поне досега. Дейзи едновременно бе невинна и сложна, наивна и интелигентна, с остър език, но без капка злоба — нещо, което не можеше да се каже за много хора. Тя го привличаше с разноцветните си очи, старомодното си поведение и пълната си откровеност. Дейзи не просто не играеше игрички, тя дори не знаеше какви бяха те. Един мъж винаги щеше да знае къде точно се намира с нея. Точно сега той бе в черния й списък, но смяташе да промени това.

Ако не грешеше, Дейзи си търсеше мъж. Всички признаци бяха на лице; неочакваната промяна на косата и облеклото й, грима и внезапното ходене по нощни клубове. Ако това, което тя търсеше, бе мъж, нямаше нужда да продължава. Той бе доброволец за тази работа. Не че щеше да й го каже; тя най-вероятно щеше да избяга с все сили в противоположната посока. Не, трябваше да пази намеренията си в тайна за известно време, докато тя не преодолее идеята, че той не е нейният тип.

Дотогава трябваше да я държи настрана от проблеми, което можеше да е целодневна работа. Сега не само трябваше да обикаля баровете и нощните клубове в търсене на някой кучи син, който обичаше да подправя питиетата на жените с дрога, която можеше да ги убие, но и трябваше да е сигурен, че Дейзи няма да допусне някой друг мъж близо до себе си, да не говорим да я дрогира. Заради начина, по който се бе разкрасила, това можеше да е проблем. Изглеждаше добре като блондинка, особено с новата си прическа. А що се отнася до дрехите й, кой можеше да предположи, че е крила подобни гърди под онези старомодни блузи, които винаги носеше преди? Освен това имаше страхотни крака; и той не бе единственият, който ги бе забелязал предишната вечер. Имаше планове за тези крака; обзалагаше се, че щяха да изглеждат страхотно, обвити около раменете му.

И преди си мислеше, че е сладка, но нямаше да я забележи, ако не бе седнал толкова близко до нея в библиотеката. Но от това разстояние, той можеше да види колко хубава и безупречна бе кожата й, почти като бебешка, бе забелязал тези странни очи, едно синьо и едно зелено. Това правеше погледа й странно пронизващ, сякаш виждаше по-надълбоко от другите хора. И бе толкова красива, когато се ядосаше, с цвят по бузите и блестящи очи. Беше планирал да се отбива по-често в библиотеката — и тогава я бе забелязал в клуб „Бъфало“ предишната вечер и бе дяволски близо до това да прегази някой, докато се опитваше да стигне до нея, преди да бъде наранена в побоя, да не говорим, че трябваше да я измъкне от скута на онзи нещастник.

Тя със сигурност щеше да създава проблеми, но той щеше да се оправи с тях — и то с удоволствие.

 

 

Сайкс бе ядосан. Миналата вечер Мичъл се намираше в клуб „Бъфало“ в близост до Хънтсвил, но докато Сайкс пристигна, него вече го нямаше, а полицията прочистваше мястото и възвръщаше реда след кавгата. Беше просто лош късмет, но той все още бе ядосан; ако бе пристигнал само половин час по-рано, щеше да е оправил всичко и Мичъл да се е махнал от главата му.

Поне знаеше, че Мичъл е навън и в действие, вместо да се е заврял в някоя дупка. Това увеличаваше шансовете да го открие, но Сайкс все още нямаше този късмет. Копелето бе по-хитро отколкото мислеше, но не и достатъчно, че да не убива стоката.

Но барманът в клуб „Бъфало“, който му се бе обадил, му дължеше не една услуга. Щом Сайкс се показа на прага му в неделя, той не бе щастлив, но не бе и изненадан.

— Хей, обадих ти се веднага щом го видях — каза Джими, оглеждайки се наоколо, сякаш притеснен да не ги видят заедно. — Но някакъв идиот започна бой точно след това и всички се изнесоха.

— Няма проблем — каза Сайкс. Той не бе тук, за да направи тежки нещата за Джими. — Забеляза ли дали беше с някого?

— Не, доколкото видях, но взе две питиета. Бира за себе си и кока-кола.

Значи Мичъл вече бе свалил някое момиче или поне се е опитал; и тъй като се е провалил, най-вероятно заради побоя, сигурно възнамеряваше в най-скоро време да започне отново лова. Не тази вечер; баровете бяха затворени в неделя. Но утре вечер със сигурност. Дали щеше да се върне в клуб „Бъфало“ толкова скоро? Може би, ако искаше точно това момиче, но какви бяха шансовете същото момиче да бъде там в понеделник вечер? Трябваше да е голяма почитателка на клуба. Все пак не бе изключено.

— Хвърляй по едно око за него утре вечер — каза Сайкс. — Не мисля, че ще е там, но може да се появи и ще е по-лесно да го забележиш, отколкото през уикенда. — Това даваше извинение, че Джими не бе забелязал Мичъл по-рано.

Джими се усмихна, успокоен, че Сайкс не му е ядосан.

— Така ли мислиш? Страшно сме заети през цялото време, но да, този уикенд беше наистина претъпкано.

Сайкс му подаде една сгъната стотачка с лицето на Бен^[1].

— Бил си нащрек, но няма как да предвидиш някой бой. — Малко потупване по гърба винаги бе добре дошло.

Разбира се, щом Мичъл „изчезнеше“, Джими трябваше да го последва, но това бе положението. Умният мъж не оставяше недовършени неща.

 

 

Черен форд Експлорър спря пред алеята на Тод Лоурънс и от него излезе по-възрастен мъж. Той тръгна по алеята и заизкачва стълбите; входната врата се отвори, преди да стигне верандата.

— Е, как мина снощи? — попита Тод докато вървеше към кухнята, където имаше приготвена кана силно кафе.

— Тя е добра танцьорка — каза по-възрастният мъж равнодушно.

Имаше прошарена кестенява коса, кафяви очи и средно телосложение. Можеше да се смеси с тълпата почти навсякъде и го беше правил.

— Някой обърна ли й внимание?

Той изсумтя.

— Мъжете я бяха наобиколили отвсякъде. Нямаше да й обърнат толкова внимание, ако бе облечена като останалите в дънки и потник без презрамки. Все едно Грейс Кели влезе в бара. — Той отвори шкафа, извади чаша за кафе и я напълни.

Тод се ухили. Точно това бе ефектът, който бе целял с преобразяването на Дейзи. Той се гордееше много с работата си.

— Някой поръча ли й питие?

— Не й остана време да пие нищо. Нападна дансинга, изтанцува няколко танца, след това започна сбиване и някакъв здравеняк я сграбчи и я изнесе навън.

Тод присви очи.

— Ти последва ли ги?

— Естествено, че ги последвах — сопнато каза другият мъж. — Нали това е идеята? Но мъжа просто я сложи в колата й и тя си тръгна сама.

— Позна ли го?

Мъжът поклати глава.

— Той не танцува с нея, но явно се познаваха. Имаха малък спор отвън. Не можах да ги чуя какво си говорят, но се виждаше, че му е бясна. — Отнасяйки чашата си до масата той издърпа един стол и седна. — Това не е добра идея — каза той решително.

— Съгласен съм. — Тод взе своята чаша и се облегна на шкафа докато отпиваше. — Но е по-добре от това да нямаме никаква. А тя е перфектна; толкова е наивна, че няма да е предпазлива, като повечето жени.

— Повечето жени не са. По дяволите, не можеш да следиш всеки неин ход. Да не би да ти иска разрешение всеки път щом излиза?

— Започнах да й се обаждам всеки ден, само да я проверявам. Женски приказки. — Тод се усмихна, а другия мъж изсумтя. — Тя ще ми каже, ако излиза и ще мога да я насоча към мястото, което подозираме.

— И наистина очакваш да разберем нещо?

— Това е като риболова. Не можеш да видиш рибата, но знаеш, че е там. Просто хвърляш стръвта и се надяваш нещо да клъвне. Виж, тя така или иначе ще го прави. Поне по този начин ще може да я наглеждаш.

— Аз си имам живот, нали знаеш. Да излизам всяка нощ и да потропвам кънтри танци не е нещо, по което съм луднал. Може да пропусна някой епизод на „Милионерът“^[2].

— Ще ти го запиша.

— Да ти го начукам.

— Мечтай си, скъпи.

Другият мъж избухна в смях.

— Господи, много си добър! Това беше идеално. Виж, защо не се съсредоточим върху работата, която бяхме изпратени да свършим и да оставим малкото ти лично отмъщение на местните ченгета?

— Защото те не са постигнали нищо. Това не пречи на работата…

— Как ли не, по дяволите. Няма да съм във върхова форма, ако всяка нощ съм навън и танцувам до малките часове.

— Няма да е всяка вечер, а само уикендите, ако съм я разгадал правилно. Тя е прекалено отговорна, за да излиза през седмицата. Освен това ще е заета да оправя къщата си, за да може да се нанесе. Тя ми разказа всичко за себе си.

— Всеки мъж, който си мисли, че знае какво ще направи една жена, е глупак.

— Тук си прав, но ти казах, ще й се обаждам всеки следобед докато се прибира от библиотеката, само за да я проверя. Аз също не искам да й се случи нещо.

— Тогава, какво ще стане, ако се свържат с нас, когато тя се кани да излиза, Пигмалионе. Кой ще я наглежда тогава?

— На тази работа сме от колко, година и половина? Какви са шансовете да направим пробив скоро време, и точно в някоя от двете вечери през седмицата, когато Дейзи е най-вероятно да излезе?

— Виж, приятел, има огромна купчина фъшкии, летяща наоколо, която просто търси къде да се изсипе. Бъди подготвен да падне върху нас, само това ти казвам. И тя ще е тази, която ще пострада.