Линда Хауърд
Ловен сезон (28)

26

Беше почти три часа сутринта. Смесеният военен отряд чакаше в нощта за доставката на руските момичета. Членове на полицейското управление на Хилсбъро, шерифският отдел на окръг Джаксън, шерифският отдел на окръг Медисън, ФБР и Службата за имиграция и натурализация се криеха зад дърветата, храстите, цистерната с пропан-бутан и всичко останало, което можеха да намерят. Бяха паркирали колите си на друг път и бяха изминали над миля разстояние през полето, за да достигнат до фургона.

Глен Сайкс беше там, за да изпълни обичайната си роля. Ако бе отишъл някой друг, за да приеме пратката, шофьорът на камиона щеше да се изнерви, а след като бе въоръжен, никой не го искаше изнервен. Момичетата в задната част на камиона бяха преживели достатъчно и без да рискуват да бъдат убити от рикоширали куршуми.

Джак лежеше под един голям бор, а черните му дрехи се сливаха с нощните сенки. Началниците на отделите рядко позволяваха такива неща, но бе решено, че неговият опит ще бъде добре дошъл. Според Сайкс обикновено имаше само шофьор, с който да се справят, но рускините бяха толкова скъпи, че Филипс поискал допълнителен охранител, за да е сигурен, че нищо няма да се обърка. Двамата мъже бяха числено превъзхождани с петнадесет на един, но винаги имаше вероятност някой от тях да направи нещо глупаво; по дяволите, беше почти сигурно, че ще стане така, освен ако всичко не се получеше перфектно и служителите на реда хванеха двамата, още преди те да осъзнаят, че се случва нещо.

Черна пушка лежеше опряна в ръцете на Джак. Той знаеше колко точно натиск е нужен, за да натисне спусъка и какъв откат да очаква. Беше изстрелял хиляди патрони с това оръжие, познаваше всяка негова особеност, миризмата и усещането за тежестта в ръцете му. Беше стар приятел, такъв, който не подозираше, че му липсва, докато не го извадеше от шкафа в дома си и не почувстваше начина, по който приляга в ръцете му.

Сайкс беше вътре във фургона, светлините бяха включени и той гледаше телевизия. Те внимателно бяха претърсили фургона, за да се уверят, че мъжът няма намерение да се свърже с шофьора, но Джак мислеше, че дори да бяха наредили дузина телефони пред него, Сайкс пак нямаше да направи обаждането. Той хладнокръвно бе решил да намали присъдата си като им сътрудничи напълно, и щеше да се придържа към уговорката. Областният прокурор почти заплака от радост при изобилието от доказателства, които Сайкс му предостави и му бе предложил наистина сладка сделка. Сайкс дори нямаше да прекара време в затвора — само пет години условна присъда, но това не беше нищо за човек като него.

В далечината те чуха воя на двигател да се издига над нощната какофония от звуци на жаби, щурци и нощни птици. Джак почувства прилив на адреналин и наложи строг контрол на реакциите си. Не би било разумно да се вълнува прекалено.

Пикапът, форд с разширена каросерия и каравана, отби към алеята, покрита с чакъл и водачът веднага намали светлините. Нямаше никакви знаци, като натискане на клаксона или просветване с фаровете. Вместо това Сайкс включи осветлението пред входа и отвори вратата на фургона. Той пристъпи навън и застана на най-високото от трите дървени стъпала, които водеха до вратата.

Шофьорът изключи двигателя и излезе.

— Здравей, Сайкс.

Охранителят остана в пикапа.

— Някакви проблеми? — попита Сайкс.

— Едно от момичетата се разболя. Повърна няколко пъти, но мисля, че е само от возенето отзад. Обаче вони. Трябваше да спра и да изчистя, за да не повърнат и другите момичета.

— Да ги вкарваме тогава вътре, за да могат да се поизмият. Мистър Филипс е нетърпелив да ги види.

— Той иска младата, нали? Тя е красиво малко същество, но е именно тази, която повръща толкова много, затова не е особено енергична в момента.

От далечината дойде шум от друга кола и всички замръзнаха на мястото си. Шофьорът изглеждаше разтревожен и Сайкс му направи знак с ръката си да остане на място.

— Стой където си — каза той тихо. — Няма за какво да се тревожим, просто преминаваща кола.

Но колата изглежда намаляваше скоростта си. Шофьорът отстъпи назад към пикапа и отвори вратата, плъзгайки се наполовина вътре, докато единият му крак все още бе на земята. Мъжете под дърветата знаеха, че той току-що се бе въоръжил. Всички държаха оръжията си и чакаха да видят какво ще се случи.

Колата обърна към алеята, а фаровете й блестяха силно. Глен Сайкс незабавно се обърна настрани, за да запази нощното си зрение, а ръката му се вдигна, за да предпази очите му.

Колата, бял лексус, отби точно зад пикапа и светлините се изключиха. Зад волана излезе висок мъж с посивяваща руса коса, сресана назад. Той носеше костюм, въпреки че нощта бе задушна, а и кой въобще носеше костюм в три часа сутринта?

— Мистър Сайкс — каза равен глас с леко пресилен южняшки акцент, какъвто актьорите винаги използваха.

След две години на юг, Джак вече можеше да различи някои от нюансите и знаеше, че това не беше акцент от Южна Алабама. Нещо в това му се стори фалшиво, просто бе твърде преувеличено.

— Мистър Филипс — каза Сайкс изненадано. — Не ви очаквахме.

Това беше вярно. Полицията на Скотсбъро не успя да открие Филипс, макар че те бяха доста въздържани в търсенето си. Докато не го вкараха в затвора, действаха възможно най-тихо, защото не искаха той да бъде предупреден и да има шанса да унищожи някакви доказателства или дори да се измъкне от града. Имаше достатъчно пари, за да живее комфортно в Европа или на Карибите, ако иска.

Сайкс погледна към шофьора и охранителя.

— Всичко е наред. Мистър Филипс ръководи нещата.

Двамата се успокоиха и излязоха от пикапа. Ръцете им бяха празни; и двамата бяха оставили оръжията си вътре.

— Напоследък има поредица от грешки — заяви Филипс, пристъпвайки към Сайкс. — Исках лично да наглеждам тази пратка, за да се убедя, че нищо няма да се обърка.

Което означаваше, че няма търпение да сложи ръцете си върху тринадесетгодишното момиче в задната част на пикапа, помисли си Джак, и стомахът му се сви от отвращение. Той бавно насочи мерника си върху Филипс, защото присъствието му беше неочаквано, а в опита на Джак неочакваните неща означаваха неприятности.

— Този път нищо няма да се обърка — каза Сайкс със спокоен глас.

— Сигурен съм, че няма — измърка Филипс и извади пистолет от десния джоб на сакото си. Той се прицели и застреля Сайкс преди някой от заобикалящите ги мъже въобще да може да реагира; Сайкс се блъсна назад във фургона и след това се строполи по стъпалата.

Пръстът на Джак внимателно натисна спусъка. Изстрелът му уцели Филипс точно където искаше и той се свлече с крясъци на земята.

В този момент сякаш попаднаха в ада.

За непосветените, експлозията от шум, светлини и движения, когато облечените в черно тежковъоръжени мъже се спуснаха от скривалищата си, докато крещяха „Полиция! Ръцете на тила!“, или се идентифицираха като ФБР, в зависимост от случая, нямаше да е нищо повече от ужасяващ безпорядък. За Джак това бе добре подготвена операция, тренирана много пъти, докато всеки един от мъжете вече знаеше какво да прави и какво да очаква. Двамата все още стоящи мъже знаеха упражнението: те замръзнаха, а ръцете им автоматично се заключиха зад главите им.

Рускините вътре в караваната изпаднаха в истерия, пищяха, плачеха и се опитваха да избягат, удряйки заключената врата. Агенти от Службата за имиграция и натурализация взеха ключа от шофьора и отвориха вратата, олюлявайки се назад от вонята. Истеричните момичета изскочиха от своя затвор. Ритаха и драскаха, когато някой ги хванеше и задържеше.

Едно от момичетата успя да се измъкне от всички и избяга с все сила надолу по тъмния селски път, преди пълното изтощение да я накара да се препъне и да падне. Служителят, който я бе гонил, я вдигна и я взе в ръцете си като бебе, докато тя хлипаше и редеше истерични възклицания на родния си език. Агентите от Службата за имиграция и натурализация бяха предупредени и имаха под ръка рускоговореща агентка. Тя започна с опитите си да успокои момичетата, повтаряйки едни и същи неща отново и отново, докато накрая те наистина започнаха да я слушат.

Бяха седем и нито една от тях не бе по-голяма от петнадесет години. Бяха слаби, мръсни и изтощени. Според Сайкс обаче, не са били сексуално насилени; всички са девствени и щели да се продават за абсурдно високи цени на гангстерите, които после щяха да искат още по-високи цени от богати покварени мъже за привилегията да бъдат първите, които да ги изнасилят. След това щяха да бъдат използвани за проститутки и да бъдат продавани и препродавани между престъпниците, които да ги използват за работа известно време и след това да ги продадат отново. Никоя от тях не говореше английски език; на всички им е било казано, че ако не съдействат, семействата им в Русия ще бъдат разстреляни.

Преводачката от Службата за имиграция и натурализация им повтори няколко пъти, че семействата им няма да пострадат, така че те ще могат да се приберат вкъщи. Най-накрая се успокоиха достатъчно до толкова, че предпазливо започнаха да мислят, че тя може и да казва истината. Мъчението им, дългото пътуване от Русия и бруталните условия, които бяха понасяли, правеха много трудно за тях да се доверят на някого точно сега. Те се събраха на едно място и гледаха облечените в черно хора, минаващи покрай тях, уплашени от мигащите светлини на аварийните коли, които пристигаха, но вече не правеха никакви опити да избягат.

Джак застана до Сайкс, докато медиците преглеждаха ранените мъже. Кръв от гърдите напояваше цялата лява страна на тялото му, но Сайкс бе в съзнание, макар и с бледо лице, докато медиците се опитваха да стабилизират състоянието му. Отзад, крясъците на Филипс се бяха превърнали в гърлени стенания.

Сайкс вдигна замъгления си от шок поглед към Джак.

— Ще… оживее ли?

Джак погледна през рамо към втория екип от медици.

— Може би. Ако не умре от сепсис. Не съм улучил бедрената артерия, но раните по слабините могат да бъдат наистина неприятни, ако е засегната част от дебелото черво.

— Слабините… — Сайкс почти успя да се усмихне. — Отнесъл си… топките му.

— Не съм проверил. Ако е останало нещо обаче, няма да функционира добре.

Сайкс се задъха и медикът каза:

— Извикахме хеликоптер, за да го транспортираме. — Което означаваше, че всяка минута е от значение за оцеляването на Сайкс.

— Все още не съм се предал — каза Сайкс и поглеждайки надолу към него, Джак си помисли, че ако очевидната сила на волята му можеше да го опази жив, тогава Сайкс щеше да даде показания на процесите срещу Нолан и Филипс.

 

 

В шест часа и тринадесет минути Джак стигна с уморени крачки до кабинета си. Не се бе прибирал вкъщи, не се бе къпал и все още носеше черната си пушка. Чувстваше се по-уморен от… по дяволите, откакто за последен път бе носил пушка, но също така се чувстваше добре. Искаше само да се погрижи за някои детайли и да се прибере при Дейзи.

Сайкс и Филипс бяха в хирургията на болницата в Хънтсвил, но дори ако Сайкс умреше, имаха повече от достатъчно, за да заведат дело.

Сайкс беше истински фонтан от информация. Мичъл бе убит заради навика си да дава дози ГХБ на момичетата — това бе довело до смъртта на две от тях, затова Нолан бе решил, че някой трябва да се справи с него. Когато бе разпитан за секс наркотиците, Сайкс бе казал имената на дилърите, които знаеше. Дузина различни разследвания бяха назначени като резултат от показанията на Глен Сайкс.

Знаейки всички детайли от Тод, Джак лично бе попитал Сайкс дали знае нещо за жената, на която е бил даден ГХБ в клуб „Бъфало“ и която е била изнасилена от най-малко шестима мъже. Това обаче беше единственият въпрос, за който Сайкс нямаше никакви отговори; Джак не мислеше, че някога ще има изобщо някакъв.

Когато той отвори вратата на кабинета, се втренчи невярващо в Ева Фей, която седеше на бюрото си. Тя погледна нагоре и протегна чаша прясно горещо кафе към него.

— Вземи, изглеждаш като човек, който се нуждае от него.

Той взе чашата и отпи. Аха, беше толкова прясно, че все още можеше да подуши кафените зърна. Той я погледна над ръба на чашата.

— Добре, Ева Фей, кажи ми как го правиш.

— Как правя какво? — попита тя с израз на учудване върху лицето си.

— Как знаеш кога идвам? Как винаги има горещо кафе, което ме чака? И какво по дяволите правиш тук в шест и петнадесет сутринта?

— Вчера беше натоварен ден — каза тя. — Имаше много неща, които не завърших, затова дойдох тук по-рано да се справя с тях.

— Обясни ми за кафето.

Тя погледна към него и се усмихна.

— Няма.

— Няма? Какво искаш да кажеш с това „няма“? Аз съм ти шеф и искам да знам.

— Упорит човек — каза тя и се завъртя обратно към монитора си.

Той знаеше, че първо трябваше да се прибере и да се изкъпе. Знаеше, че отчаяно се нуждае от сън. Но това, от което имаше най-голяма нужда, бе да види Дейзи, да бъде в компанията на жената, която никога не би паркирала на мястото за спешни случаи или дори не би нарушила правилата на движението. След мръсотията и мизерията, които бе видял, се нуждаеше от нейната чистота и непринудената й добросърдечност. И макар да знаеше, че тя е добре, имаше нужда да я види и очите да успокоят мозъка му. Не беше сигурен кога точно бе станала толкова важна за него, но имаше някои неща, с които човек не можеше да се бори. Освен това, щеше да му позволи да използва банята й.

Тя отвори вратата почти веднага след като той почука.

— Чух те да приближаваш с колата — каза тя и след това го огледа добре. — Боже мой.

— Ще се измие — каза той, замахвайки към остатъците от черната боя по лицето си. Не бе успял да изтрие почти нищо със салфетките, които използва в мъжката тоалетна на управлението, но там нямаше никакъв сапун, а тази работа определено изискваше такъв.

Тя го изгледа съмнително.

— Надявам се.

Дейзи държеше Мидас и кученцето се бореше лудо да го достигне. Мидас не се интересуваше как изглежда той, помисли си Джак и се протегна, за да вземе пухкавата топка в ръцете си. Мидас започна своя неистов ритуал по облизване и Дейзи му се намръщи.

— Не знам дали трябва да му позволяваш да прави това — каза тя.

— Защо не? Винаги го прави.

— Да, но ти обикновено не си покрит с разни… неща. Не искам да му стане нещо.

На Джак му хрумна да я сграбчи и да размаже малко от тези неща по нея, но тя вероятно щеше да го цапардоса. Изглеждаше невероятно красива, помисли си той, с разрошената си руса коса и сънени очи в различен цвят. Кожата й беше свежа и чиста, а тънката розова роба, която носеше бе достатъчно плътна, за да не може да каже със сигурност дали има само чифт бикини отдолу.

— Помислих си, че ще искаш да знаеш, че всичко приключи успешно.

— Знам. Тод ми се обади.

— Тод — той изръмжа името.

Харесваше Тод, дори му вярваше, но изведнъж почувства нажеженото жило на ревността. Не му допадаше непринуденото приятелство на Дейзи с мъжа, защото дори и тя все още да имаше съмнения относно сексуалната ориентация на Тод, Джак нямаше.

— Не стой там, влез — каза тя, вземайки Мидас от него. Тя остави кученцето на пода, където то се втурна в търсене на забавление и игри. — Иди да си вземеш душ, докато аз направя закуска.

Това звучеше като рая. Той вече сваляше дрехите си, докато напускаше стаята, макар че имаше благоразумието да вземе всичко със себе си и да не оставя нищо на пода, което острите зъбки на кучето можеха да превърнат в парцал. Изведнъж нещо, някаква внезапна остра нужда да въведе всичко в ред и да приключи с това веднъж завинаги, го спря на прага. Той погледна назад към нея.

— Дейзи.

Тя спря на вратата на кухнята.

— Да?

— Спомняш ли си сделката, която сключихме?

— Коя сделка?

— Тази, че ще се оженя за теб, ако забременееш.

Бузите й почервеняха. Той обожаваше начина, по който тя все още се изчервяваше.

— Разбира се, че си спомням. Не бих започнала тази афера с теб, ако беше казал не. Хората трябва да бъдат отговорни и ако си мислиш, че можеш да се измъкнеш от сделката сега…

— Хайде да отидем в Гатлинбърг този уикенд и да се оженим.

Очите й се ококориха, а устните й се отвориха от изненада.

— Но аз не съм бременна. Поне не мисля, че… Беше само онзи път и…

— Значи ще опитаме отново — каза той, свивайки рамене, — ако настояваш да бъдеш бременна, преди да се оженим.

— Мили боже, разбира се, че не! Имаш предвид, че ти наистина искаш да…

— О, да — каза той тихо. — Искам.

Мидас се върна с лудешко подскачане обратно към всекидневната, а от устата му висеше парцал. Дейзи се наведе, хвана го и извади парцала.

— Нямаш нищо против да имаш деца? Защото аз наистина искам поне две, а ти изглеждаше ужасен, когато те попитах дали имаш деца.

— Бях ужасен от мисълта, че може да имам такива от бившата ми.

— О. Това е добре.

Но тя не му даде категоричен отговор, просто стоеше там замислена и той започна да се притеснява. Джак пусна блузата си на пода и прекоси стаята, за да иде до нея. Той обви ръка около кръста й, притисна я към себе си и сложи другата си ръка на шията й, повдигайки брадичката й с палец.

— Знам, че съм мръсен и миризлив — каза Джак, — но няма да те пусна, докато не получа отговора, който искам.

— Не просто отговор, а отговора, който искаш, така ли?

— Именно.

— Имам въпрос.

— Питай.

— Обичаш ли ме? — Тя незабавно се изчерви отново. — Не мисля, че си мой тип, но това изглежда няма значение. Колкото по-дълго съм край теб, толкова повече искам да бъдем заедно и силно желая да се омъжа за теб, но ако не се чувстваш по същия начин като мен, тогава не мисля, че трябва да се женим.

— Обичам те — каза той простичко. — По-ясен от това не мога да бъда. Сега ще се омъжиш ли за мен?

Тя се усмихваше щастливо пред него, с онази милионватова усмивка, която бе забелязал още първия път, когато бе говорил с нея при посещението си в библиотеката, за да се регистрира във виртуалната библиотека. Тази усмивка му въздействаше повече, отколкото русата коса или грима биха могли някога.

— Да, благодаря ти.

След това той я целуна и когато откъсна устни от нейните, не чувстваше и малко от умората, която бе усещал по-рано. Джак започна да я влачи през коридора.

— Забрави за закуската. Ела с мен под душа.

— Мидас… — започна тя, оглеждайки се наоколо за малкия дявол.

— Ще го вземем с нас. — Джак го грабна и дръпна блузата си от устата на кученцето. — Той също има нужда от вана.

— Няма, а и освен това не мисля, че мога да го направя, докато е с нас във ваната и ни гледа.

— Ще му вържа очите. — Той я задърпа в банята.

— Няма да правиш подобно нещо!

— Тогава ще затворим вратата и ще го оставим да си играе на пода. — Той направи това, което каза и реши, че жертването на блузата си струва спокойствието. Джак пусна дрехата си и Мидас се нахвърли върху нея.

Дейзи незабавно се наведе, за да я вземе, но Джак я спря и ефективно я лиши от робата и бикините й, а след това я пъхна във ваната. Той махна останала част от дрехите си и също ги остави да паднат долу. Нека Мидас пирува.

Джак влезе във ваната и завъртя кранчето на водата, а когато стана гореща, пусна душа, прикривайки Дейзи с тялото си, докато първоначално леденостудената струя се превърна в топла. Когато я повдигна, тя обви ръцете си около врата му със сериозно изражение.

— Може ли да започнем с опитите още сега?

Вероятно беше твърде уморен да мисли ясно, или може би просто имаше други неща в главата си.

— Какви опити?

— Да имаме бебе — каза тя раздразнено, но след това ахна, когато той се плъзна в нея.

Погледът й незабавно се разфокусира, а главата й клюмна назад сякаш беше твърде тежка за врата й.

— Миличка — обеща той, — никога отново няма да ти се налага да купуваш „Парти пакет“.