Линда Хауърд
Ловен сезон (26)

24

Мисис Нолан трепереше силно, но говореше ясно. За да действа по обичайния ред, Джак настоя да я тестват за алкохол в кръвта; дрегерът показа нула. Не само че не беше пияна, но изобщо не беше пила този ден. Един от следователите записа показанията й, след това няколко следователи слушаха записа. Гласът на кмета звучеше леко тенекиено, но се познаваше:

— … я отвлече, когато излиза от библиотеката за обяд, или когато се връща у дома този следобед. Просто ще изчезне. Когато Сайкс се заеме с нещо лично, проблеми няма.

— Нима?

Това беше другият мъж, когото мисис Нолан идентифицира като Елтън Филипс, заможен бизнесмен в Скотсбъро.

— Тогава защо откриха тялото на Мичъл толкова бързо?

— Сайкс не участва в това. Той остана в клуба да разбере кой ги е видял на паркинга. Другите двама се оправяха с тялото.

— Което е било грешка от страна на Сайкс.

— Да.

— Тогава това е последният му шанс. Както и твоят.

Дейзи не беше назована, но със споменаването на библиотеката и показанията на мисис Нолан за частта от разговора, която не беше записала, това не беше необходимо. Мичъл беше споменат и как някой ги е видял на паркинга на клуба. С показанията на Дейзи и идентифицирането на двама от мъжете, които бяха убили Мичъл, както и гласа на Темпъл на записа, кметът най-сетне беше замесен в убийство. Мисис Нолан не разбираше какво означава „пратката рускини“, но у Джак вече се появяваха много неприятни подозрения.

Във всеки случай кметът и приятелите му бяха хванати.

Ева Фей беше сред хората, събрани да слушат записа. Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Змията мръсна.

Хората му бяха ядосани, Джак го виждаше. Следователи, патрулни полицаи и хората от администрацията — всички бяха вбесени. Вече не беше външен човек, а един от тях и приятелката му беше под заплаха. Не коя да е, а Дейзи Майнър, която повечето от тях познаваха от години. Хубавото на живота в малък град беше, че всичко ставаше личен въпрос.

В трудни времена подкрепата беше повсеместна.

— Да доведем кмета за разпит — предложи той тихо, без да дава отдушник на собствения си гняв. Дейзи беше в безопасност, това беше важното. — Свържете се с управлението в Скотсбъро и ги накарайте да приберат и мистър Филипс.

Искаше му се да хвърли мрежа и да хване този мистър Сайкс, но не разполагаше с достатъчно персонал да блокира всяка улица в града за проверка на документите. Сайкс го притесняваше, но стига Дейзи да седеше кротко на място, той нямаше да може да я намери.

— Не използвах радиото — съобщи Тони Марвин. — Няма да знае, че сме по следите му.

— Ще знае. Нали помниш Кендра Оуенс? Да не мислиш, че цял ден е изтърпяла, без да спомене обаждането на мисис Нолан на никой друг?

— Не и Кендра — обади се Ева Фей. — Мила е, но обича да приказва.

— Тогава ще трябва да приемем, че кметът знае, че мисис Нолан ни се е обадила. Взел е мерки, но не знае за записа, така че може още да не е избягал. Хайде, да се захващаме за работа.

 

 

Проклетата Майнър я нямаше никъде в града, което страхотно изнерви Сайкс. Не беше дошла на работа, нямаше я у тях. Просто я нямаше никъде. Когато хората се отклоняваха толкова много от ежедневната си програма, значи нещо не беше наред.

Той дори се обади в библиотеката, като нарочно избра платен телефон, в случай че имат устройство за разпознаване на номера, от който се звъни — не много вероятно за общинска сграда, но възможно, а и заради тази проклета услуга за връщане на обаждането трябваше винаги да внимава и без това — и попита за мис Майнър. Жената, която вдигна, не му даде никаква информация, освен че мис Майнър не е на работа този ден, но в гласа й имаше доловимо напрежение, скованост, които го разтревожиха още повече.

Добре, значи нямаше да хване Майнър днес. Това беше пречка, не катастрофа. Но защо беше толкова напрегната жената в библиотеката? Това беше малка подробност, нервността в гласа на една жена, но тъкмо малките подробности изскачаха и те захапваха за задника, когато най-малко очакваш, ако не внимаваш и не се справяш с тях. Инстинктът му казваше, че е време да внимава.

Позвъни на кмета на личната му линия, но никой не отговори. Това беше друга притеснителна подробност. Доколкото познаваше кмета, той ще е планирал да си седи в кабинета цял ден, за да си създаде желязно алиби за изчезването на мис Майнър за всеки случай. Звънна на мобилния телефон на кмета. И там нямаше отговор. Вече силно обезпокоен, Сайкс се обади в дома на кмета. Нолан вдигна телефона на второто позвъняване.

— Оная Майнър днес не е на работа — започна той. — Така че приключвам за днес.

— Сайкс! Слава богу! — Кметът звучеше изнервен и на ръба да загуби самообладание, което никак не беше добре. — Слушай, загазили сме я. Трябва да си уеднаквим историите, така че да се подкрепят една друга. Трябва само да лежим ниско известно време и смятам, че всичко ще отмине.

— Загазили ли? Как? — попита Сайкс с нарочно мек глас.

— Дженифър е подслушала разговора ми с мистър Филипс тази сутрин и впиянчената кучка се е обадила в библиотеката да търси Дейзи. Тя не била там и Дженифър казала на Кендра Оуенс, че организирам убийството на Дейзи Майнър.

Божичко! Сайкс хвана носа си между очите с два пръста. Ако кметът беше проявил елементарна предпазливост в телефонния си разговор…

— И какво е направила Кендра Оуенс? — Въпросът му беше формален. Прекрасно знаеше какво е направила Кендра Оуенс.

— Обадила се в полицейското управление. Добре че Дженифър е пияница, защото не мисля, че някой й е повярвал, но ако беше хванал Дейзи днес, това щеше да повдигне всякакви въпроси — обясни кметът. Супер. Сега и ченгетата в Хилсбъро бяха нащрек. — Има и още нещо.

С усилие на волята Сайкс запази спокойствие.

— Какво още?

— Началник Русо и Дейзи имат романтична връзка.

— И това защо трябва да ме интересува?

— Русо е полицаят, на когото се обадих да провери регистрационния номер вчера, както ме помоли. Казах му, че съм видял колата в лентата за пожарни коли пред лекарския кабинет. Разбрал е, че е лъжа, защото е знаел, че не е била болна. И когато ми даде информацията, се направи, че не я познава.

Добре, значи сега имаме и подозрителен полицейски началник. Отново проклетите подробности; Нолан прибавяше твърде много такива и те винаги го препъваха. Ако просто беше помолил началника да провери чия е регистрацията, без да дава обяснения, тогава Русо щеше да поиска да разбере защо Нолан проверява колата на приятелката му, но нямаше да знае, че Нолан е излъгал. Освен това, защо му е бил на Нолан проклетият началник на полицията за една елементарна проверка на регистрационен номер? Но не, Нолан не може да използва някой простосмъртен; трябвало е да намери главния само за да си покаже властта.

— Върнах се да намеря Дженифър и да й затворя устата, но кучката я няма.

— Хубаво. Няма да е добре да я намерят мъртва след такова обаждане.

— Тя е алкохоличка — каза Нолан пренебрежително. — Те редовно се претрепват в катастрофи.

— Може и да е така, но точно в този момент щеше да е подозрително. Просто не прави нищо засега.

Нолан сякаш не го чу.

— Може да я заведа отново при мистър Филипс. На него ще му хареса, но на нея — не. — Явно тази мисъл го радваше, защото се засмя.

Заобиколен съм от идиоти, помисли си Сайкс и затвори очи.

— Полицията може би я следи, така че на Филипс може и да не му хареса, ако ги заведеш директно при него.

— Не, прав си. Във всеки случай трябва да я намеря. Спомена нещо за фризьорски салон, сигурно е вярно, достатъчно тъпа е да се обади в библиотеката и да изтърси нещо такова и после да отиде на фризьор.

Или пък полицията я е прибрала да даде показания, което беше най-вероятно. Нолан изобщо ли не знаеше каква е процедурата в полицията? Подобно обаждане не се игнорира, особено когато обектът е гаджето на началника. Мис Майнър удобно беше изчезнала, мисис Нолан също и най-вероятно беше в управлението, и следващата стъпка беше да приберат кмета за разпит.

Това никак не беше добре. След представянето на Нолан от вчера и днес Сайкс драстично си беше смъкнал мнението за него. Беше хладнокръвен, но не се справяше добре под натиск и оставяше егото си да замъгли мисленето му. Какво щеше да стане, когато ченгетата започнат да го разпитват? Нолан може и да удържи фронта, но ако го сплашат, Сайкс предполагаше, че кметът ще се опита да сключи сделка с полицията, като прегази всички останали.

Е, това не можеше да го позволи.

— Добро ченге ли е началникът? — попита той.

— Адски добро. Бил е член на специален отряд в Чикаго, след това в Ню Йорк. Извадих късмет да го привлека за малък град като Хилсбъро.

Мда, късметът на костенурка, пресичаща магистралата: ще е чудо, ако стигне отсреща не премазана. Сайкс не смяташе, че Нолан го чака чудо. Беше избрал полицейски началник, за когото фронтовата линия беше като роден дом, който би подходил агресивно към заплаха, отправена срещу приятелката му. Доколкото можеше да види, към момента в цялата ситуация единственият им коз беше, че смъртта на Мичъл и намирането на тялото му бяха станали извън юрисдикцията на Русо.

След това му хрумна нещо.

— Тази сутрин в разговора си с мистър Филипс спомена ли Мичъл?

— Заради него се обади мистър Филипс. Не беше доволен, че тялото е открито толкова бързо и аз му обясних, че това е, понеже ти не го свърши лично.

Значи Нолан беше споменал не само Мичъл, но и неговото име. Мисис Нолан не ги познаваше, но сега знаеше имената им. Тази история се разплиташе толкова бързо, че Сайкс не смогваше да хваща нишките.

— Виж какво — започна Сайкс. — Просто стой на място, прави се, че не се случва нищо необичайно и няма да могат да ни пипнат. — Аха, сигурно. — Нищо не се е случило, никой не е посегнал на живота на мис Майнър, значи няма престъпление. Русо може и да се чуди защо си излъгал за регистрационния й номер, но какво от това? Придържай се към версията, която си му дал. Може да си записал номера грешно, да си объркал реда на цифрите или нещо такова.

— Добра идея.

— Ако те разпитват за телефонното обаждане на мисис Нолан, кажи им, че нямаш представа за какво говори. Пила ли е тази сутрин?

— Тя винаги е пила — отвърна Нолан.

— Ти видя ли я да пие?

— Не, но беше нестабилна, препъваше се в мебелите и прочее.

Както се развиваха нещата за момента, ако Нолан смяташе, че жена му е била пияна, Сайкс беше готов да се обзаложи, че е била абсолютно трезвена.

— Мислиш ли, че Русо ще ме разпитва?

Дали слънцето ще изгрее утре?

— Вероятно. Не се притеснявай, просто следвай плана.

— Да предупредя ли мистър Филипс?

— Аз на твое място не бих го направил. Остави да отмине бурята и той няма и да разбере, че се е случила. Ще се оправим с пратката рускини и той ще е доволен като котка, глътнала канарче.

— Мамка му, забравих за пратката.

— Няма проблем, аз съм се погрижил — заяви Сайкс и затвори телефона.

Беше се озовал, помисли си той, в сериозно преебана ситуация. Жената на кмета знаеше името му, както и това на Мичъл. Ако Русо е наполовина толкова добър в работата си, колкото го изкарваше Нолан, значи е взел показания от мисис Нолан и вече проверява всичките й твърдения. Мичъл не беше открит в неговата юрисдикция, но с проклетите компютри навсякъде трябваше само да пусне едно търсене и гледай ти, мъртвец на име Мичъл. Това щеше добре да раздвижи нещата и те щяха да се зачудят какво общо има един мъртвец на име Мичъл с Дейзи Майнър, щяха да й покажат снимката му и тя току-виж си спомнила къде го е виждала — заедно с тримата мъже, които го придружаваха.

Понякога нямаше какво повече да се направи, освен да се предотвратят бъдещи загуби и да се ограничат вече нанесените щети. Този случай беше такъв. Сайкс обмисли вариантите, които имаше. Можеше да се махне; имаше и друга самоличност. Но нея винаги си я беше пазил за ситуация на живот и смърт, а тази не беше такава. Може би ще трябва да поеме удара, да лежи около година в строг режим, но можеше дори и това да не се наложи. Не той държеше ножа; можеха да го осъдят за заговор за убийство, възпрепятстване, нещо от този сорт, но не и убийство първа степен.

Освен това имаше мощно оръжие на своя страна — информация. Информацията движи света, а прокурорите сключват споразумения с обвиняемите. Сайкс не вярваше на Темпъл Нолан, този щеше да се обърне и да издаде всичко при най-малкия знак. До няколко часа Глен Сайкс щеше да е обект на издирване.

Но не и ако се обърне пръв.

С пълно спокойствие, с каквото действаше винаги, Сайкс се качи на колата и отиде в полицейското управление на Хилсбъро. За управление в тихо градче мястото изглеждаше необичайно активно; на паркинга имаше много коли. Той влезе през автоматичната стъклена врата и забеляза полицаите, които стояха на групички и говореха тихо, отбеляза и напрежението във въздуха. Патрулните полицаи трябваше да са навън, в колите си, и да патрулират, така че тези сигурно бяха първа смяна и се мотаеха вътре. Още една издайническа подробност. Отиде до дежурния сержант с отпуснати до тялото ръце, за да покаже, че е невъоръжен.

— Искам да говоря с началник Русо, моля.

— Началникът е зает. С какво мога да ви помогна?

Сайкс погледна наляво към дълъг коридор. За кратко зърна една много хубава жена с отчаян вид, която приемаше чаша кафе от цивилен, вероятно следовател. Понеже беше отделил време да се запознае с подробности от живота на Темпъл Нолан, веднага разпозна съпругата му. Тя определено не изглеждаше, нито се държеше като пияна; значи край с теорията на Нолан.

Сайкс се обърна отново към сержанта:

— Казвам се Глен Сайкс. Мисля, че търсите мен.