Линда Хауърд
Ловен сезон (21)

19

Ако блондинката живееше на адреса, който му беше дал Нолан, Глен Сайкс трябваше вече да я е видял днес. Две възрастни жени бяха влизали и излизали, но не и блондинката. В този вид жилищни квартали беше трудно да наблюдаваш, без да те забележат, защото много от възрастните хора седяха на верандите си и зяпаха всеки, който преминеше.

Той взе телефония указател и потърси името Майнър. Там имаше само едно записано име и адресът съвпадаше с този, който му беше дал кмета, така че русокосата трябваше да живее тук. Може би беше отишла на някаква бизнес командировка или нещо такова. Беше едновременно притеснен и облекчен. Облекчен, защото жената нямаше да привлече много вниманието към тях, и обезпокоен, защото по новините съобщиха, че е било намерено тялото на мъж в гората от някакъв ловец — винаги тези проклети ловци — и ако във вестника публикуваха снимката на Мичъл, тя най-вероятно щеше да си спомни, че го е виждала в събота вечер.

Кметът изглежда беше необичайно стреснат от цялата ситуация, което също притесняваше Сайкс. Мислеше си, че всичко може да бъде овладяно, ако никой не изгуби контрол, но кметът изглежда се поддаваше. Отгоре на всичко, не му се искаше да звънни на Нолан и да му каже, че тази жена, Майнър, не се беше появявала. Не желаеше да го държи в неведение, но не искаше и да изпусне ситуацията от контрол. Трябваше да я намери и да се погрижи за нещата, така че тази пречка да бъде премахната и кметът да се успокои. Имаха още една пратка с момичета от Русия и Сайкс искаше всичко да се оправи, преди да са пристигнали. Щяха да направят големи мангизи от тези кучки, едната се очакваше да е само на тринадесет и да е красива като кукла.

След като се стъмни, мина няколко пъти с колата покрай къщата на Майнър, рискувайки да бъде забелязан, но бежовият форд все още не се виждаше. Най-накрая се сети да отиде до клуб „Бъфало“. Ами да! Идеше му сам да се удари по главата. Тази мацка Майнър щеше да купонясва, нямаше да си стои вкъщи с двете възрастни жени. Чувствайки, че ще я намери там, Сайкс подкара към окръг Медисън.

Но когато отби на паркинга, бежовия форд го нямаше. Трафикът от хора беше по-малък в понеделник, отколкото през уикенда, така че той беше сигурен, че не я е изпуснал. Или беше забърсала някой и беше отпрашила с него, или беше отишла в някой друг клуб.

Добре, най-добрият начин да я открие беше, като стои пред мястото, където работи. Щеше да е доста лесно да намери работата й в малък град като Хилсбъро. Мамка му, кметът можеше дори да я познава. Като се замисли, Нолан наистина звучеше необичайно потиснато, когато му се обади и му даде името и адреса й. Може би наистина я познаваше и съвестта му го гризеше.

Сайкс не можеше да открие жената сега, но беше дяволски сигурен къде щеше да е утре сутринта — на работа. Зачуди се дали да не се прибере вкъщи и да се наспи, на сутринта щеше да се обади на кмета, в случай че я познаваше и знаеше къде работи — тя беше такова стилно парче, че може би дори кметът вече бе имал връзка с нея. Сайкс се надяваше, че не е така. Нолан вече беше достатъчно перверзен и без да се налага Сайкс да елиминира една от плеймейтките му.

Но всичко това щеше да се случи утре. Очертаваше се вторникът да бъде натоварен ден.

 

 

Дейзи и Джак трябваше да стават на всеки два часа и да извеждат Мидас навън. Като малък кавалерист, той всеки път правеше това, което се очакваше от него. За съжаление, всеки път щом го приберяха обратно, той решаваше, че е време за игра и им отнемаше още половин час да го гушкат, докато го накарат да заспи.

— Това е като да имаш новородено — каза Джак в седем часа сутринта, докато стоеше на масата и си сипваше втора чаша кафе.

На лицето му бе набола брада, а под очите си имаше тъмни сенки. На Дейзи й липсваше брадата, но очите й бяха като неговите.

Тя погледна надолу към Мидас, който лежеше по гръб, а четирите му лапички стърчаха във въздуха, докато в устата си беше захапал патето.

— С изключение на това, че не трябва да гониш новороденото — каза тя. — Те в повечето случаи си стоят там, където ги оставиш.

— Ще му купя топка. Ще може да я гони отвън и после да спи по-дълго и по-често.

Въпреки умората, Дейзи му се усмихна. Беше много сладко, че иска да купи играчка на нейното кученце. Снощи първоначално бе малко резервиран към цялото това нещо, но пък после бе поискал да остане. Щеше да се радва да прави любов с него, но в същото време да спят заедно, без да правят секс беше… също толкова прекрасно. Те дори успяха да се погушкат, въпреки че Мидас бе натикал дебелото си телце между тях, сякаш това си беше обичайното му място.

— Откакто се сдоби с рогозчица вместо с куче пазач — каза той, като хвърли поглед към кученцето, — искам да си особено внимателна, докато не се уверя, че няма нищо обезпокоително с тази работа с регистрационния номер. Има някои неща, които искам да проверя. До тогава аз ще те карам и ще те взимам от работа и ще оставам тук за през нощта.

— Добре. — Гласът й звучеше леко учудено.

Изглежда той се канеше да се премести тук поне за кратко време. Изненада се от това, колко доволна се почувства. Трябваше да е навън и да се опитва да си намери съпруг, но не беше така ентусиазирана по този въпрос, както преди няколко дни. Естествено, преди няколко дни не бе имала любовник и не го беше гледала как гушка нейното кученце в силните си ръце, нито как го извежда навън за естествените му нужди посред нощ. Това й напомни, че е толкова уморена, сякаш я бяха смачкали отвътре.

Може би Джак не беше неин тип, но някак си това не я интересуваше.

— Градският съвет заседава тази вечер — продължи той, — така че ще те заведа до тук, после ще отида до нас, за да си взема душ и да си сменя дрехите и ще се върна обратно, когато съвещанието приключи.

— Да те чакам ли за вечеря? — попита тя, сякаш това беше напълно естествено.

— Не, хапвай без мен. Ако имаш възможност да го направиш. — Той хвърли един крив поглед на Мидас и после започна да се хили. Кученцето беше задрямало, все още по гръбче и с крачета стърчащи нагоре.

Това я подсети да се обади на майка си, за да провери дали тя все още иска да играе ролята на бавачка на кутрето.

— Аз ще дойда — каза Евелин. — Като се замисля, този твой ограден двор е безценен. Ще дойда към осем и тридесет, за да можеш да имаш достатъчно време да стигнеш на работа.

Това, за което започна да се притеснява Дейзи като затвори телефона, беше как ще обясни на майка си защо Джак ще я кара до работа. А колкото до неговото присъствие — тя беше, в края на краищата тридесет и четири годишна зряла жена и не дължеше обяснение за сексуалния си живот на никого.

— Трябва да тръгваш — каза тя. — Майка ми ще дойде скоро.

Джак изглеждаше така сякаш едва потискаше усмивката си.

— Ако ми направиш закуска, ще съм изчезнал до осем часа. Ще отида до вкъщи, ще се обръсна и ще си сменя дрехите, и ще се върна тук навреме, за да те закарам до библиотеката.

— Имаме сделка — отвърна тя бързо. — Няма да отнеме много да ти приготвя една купа със зърнена закуска.

— Искам бисквити — примоли се той.

Раздразнена, тя включи печката.

— И бекон и яйца.

Какво беше домашно приготвената храна в сравнение с неприятностите, с които се сблъскваше заради нея? Джак извади късмет, че тя се бе заредила с всички необходими продукти по навик, преди да осъзнае, че няма да готви много за себе си. Зърнената закуска сутринта и сандвичът за вечеря бяха много по-практични, когато на масата седеше само един човек.

Дейзи пусна бекона в нагорещения тиган, покри го с капак, за да не може мазнината да напръска новата й готварска печка, после извади брашно, олио и мляко и започна да го бърка заедно в бисквитеното тесто. Джак я погледна учудено.

— Мислех си, че ще използваш някаква готова смес.

— Нямам такава.

— Наистина знаеш как се правят домашни бисквити?

— Разбира се, че знам. — Тя спря, за да вземе тавичка за бисквитите, която намаза с незалепващ спрей. Дейзи не разточи тестото, а го приготви по начина, по който майка й беше казала: накъса го на равни парчета и ги оформи в топки, после сплеска топките и ги постави в тавата.

— Леля ми Беси ги правеше по този начин — каза той очарован. — Тя ги наричаше бисквитки за тъпчене, защото смачкваше тестото, а не използваше нож.

— Рязането на бисквити е за глезли. — Дейзи направи много повече бисквити, отколкото обикновено тя, майка й и леля Джо изяждаха, но беше сигурна, че Джак яде колкото трите взети заедно. Докато печката все още загряваше, тя провери бекона и го обърна.

Джак стана и си сипа още една чаша кафе, взе сутрешния вестник на Хънтсвил от верандата и се върна обратно на масата. Дейзи нямаше време дори да хвърли едно око на вчерашния вестник заради Мидас, но винаги можеше да го прочете в библиотеката.

Фурната изпиука, когато достигна предварително нагласената температура. Дейзи сложи бисквитите да се пекат и се обърна да вземе яйцата от хладилника. Докато го правеше, снимката от първата страница на вестника привлече погледа й. Мъжът й изглеждаше познат, въпреки че не можеше да се сети от къде.

— Кой е този? — каза тя, като се намръщи леко, докато го посочваше.

Джак прочете заглавието.

— Името му е било Чад Мичъл. Един ловец е намерил тялото му в неделя сутринта.

— Познавам го — каза тя.

Той свали вестника долу, а сиво-зелените му очи се присвиха.

— От къде?

— Не знам. Не мога да си спомня точно. — Тя извади яйцата. — Как ги предпочиташ, бъркани или на очи.

— Бъркани.

Тя счупи четири яйца в купичката, добави мляко и ги разби с вилицата.

— Сложи масата, ако обичаш.

Той се изправи и започна да отваря шкафчетата и чекмеджетата, докато не откри чиниите и приборите. Дейзи беше съсредоточена върху бекона, който обърна за последен път.

— О, сетих се — каза тя изведнъж.

— Бил е посетител в библиотеката?

— Не, беше в клуб „Бъфало“. Опита се да танцува с мен първата вечер и искаше да ми купи кока-кола, но боят започна преди той да може да се върне.

Джак остави съдовете и насочи вниманието си към нея.

— Това ли е единственият път, когато си го виждала?

Тя наклони глава, сякаш се опитваше да си спомни.

— Така мисля.

— Какво имаш предвид? Само веднъж ли е или повече пъти?

— Не съм сигурна — каза тя бавно, — но си мисля, че го видях на паркинга в събота вечер, когато излизах навън. Беше с още двама мъже, после някакъв трети излезе от кола и се присъедини към тях. Той не изглеждаше чак толкова пиян, когато излязоха от клуба, но после изгуби съзнание и го сложиха да легне в ремаркето на пикапа.

Джак разтри задната част на врата си с почти гневен жест.

— Господи — измърмори той.

Тя го погледна. Страните й бяха леко пребледнели.

— Мислиш ли, че аз съм била последният човек, който го е видял жив?

— Мисля, че си видяла как го убиват — каза той сурово.

— Но… но там не се чуха изстрели, нито… — Гласът й секна и тя се облегна на шкафа.

Джак погледна към статията, търсейки информация.

— Бил е намушкан.

Тя преглътна и пребледня още повече. Джак се протегна към нея, но изведнъж тя се стегна и направи точно това, което жените правеха от векове, когато са разстроени: усърдно продължи да върши нормалните неща. Взе малко кухненска хартия и я сложи върху една чиния, после извади бекона и го постави върху хартията, за да се отцеди.

Премести цвърчащия тиган настрани и извади един по-малък, напръска го с готварски спрей, изсипа бърканите яйца в него и го сложи на котлона. Провери бисквитите, после взе маслото и конфитюра от хладилника и ги сложи на масата.

Джак се огледа наоколо.

— Не искам да използвам безжичния телефон. Имаш ли стационарен?

— В спалнята е.

Той стана и отиде в спалнята.

Дейзи продължаваше да бърка яйцата и да наглежда бисквитите, докато порозовеят и започнат да се запичат. След минута той се върна в кухнята.

— Имам хора, които ще проверят някои неща, но се страхувам, че един от мъжете на паркинга те е видял и е записал регистрационния ти номер.

Тя започна да бърка яйцата още по-упорито.

— Тогава се обади на кмета и го попитай кой му е дал номера.

— Има само един малък проблем.

— Какъв?

— Кметът ме излъга, когато ме накара да проверя регистрационния номер. Може да е замесен. — Джак замълча за момент. — Той вероятно е замесен.

— Какво ще правим?

— Вече съм предприел мерки, за да съм сигурен, че никой няма да те открие. Не казвай на никого, че си се преместила, предупреди леля си и майка си също да не го споменават — всъщност, обади се на майка си и й кажи да се увери, че никой не я следи, когато идва насам.

Тя ахна.

— Това е майка ми, не Джеймс Бонд!

— Тогава й кажи да накара леля ти да кара. Мисля, че жената е същински Бонд.

Накрая той беше този, който се обади на майка й и със спокоен тон й обясни какво иска от нея. Дейзи се съсредоточи върху закуската, защото това бе единственото, което можеше да прави в този момент.

— Още нещо — чу го да казва, — имаш ли идентификатор на входящите обаждания? Ако имаш, го изтрий. Не искам номера на Дейзи да бъде намерен по никакъв начин.

— Трябва да дам показания — каза тя, когато той затвори. — Нали?

— Колкото се може по-бързо. — Той вдигна телефона и отново набра номера на Евелин. Когато майка й се обади, той каза: — Дейзи няма да ходи на работа днес. Обади се на…

Той я погледна, а тя добави:

— Кендра.

— … Кендра и й кажи да поеме нещата. Измисли нещо. Излъжи я, че Дейзи има зъбобол.

Когато отново затвори телефона, той каза:

— Ако този мъж се опитва да се добере до теб, преди да си дала показания и описанието му, а вероятно дори и да си го разпознала на снимките от полицейските архиви, тогава по-добре да го направиш възможно най-бързо, така че той да няма никакво предимство.

— Не трябва ли да съм жива, за да го идентифицирам? — попита тя и беше горда от това, че гласът й остана спокоен.

Тя изсипа пухкавите бъркани яйца в една купа, взе идеално изпечените бисквити от фурната и ги сложи в панерче, после постави всичко на масата.

— Ще бъдеш — отвърна той. — Обещавам ти.