Линда Хауърд
Ловен сезон (17)

15

Следобедът бе сбъднатата й мечта. Първо, той реши, че има нужда от храна, така че тя пъхна един сладолед в ръката му и го поведе към спалнята. Джак облиза последната хапка ванилия от пръчицата, докато тя сваляше чаршафите. Дейзи го бутна върху леглото и скочи върху него, търкайки се като котка в силното му голо тяло. Тя усети между краката си ерекцията му и любопитството я връхлетя. Завъртя се и коленичи до него, обви ръцете си около пениса му, изучавайки го с наслада.

Защото този следобед бе нейният и защото винаги се бе питала какво е, тя се наведе надолу и го пое с уста. Имаше вкус на сол и мускус и тя харесваше начина, по който пулсираше и набъбваше. Очарована, Дейзи експериментираше с езика и пръстите си, а след това се спусна надолу към тестисите му.

Може би бе избързала, защото той я обърна по гръб и каза:

— Мой ред е. — За един миг той бе над нея, притисна я към завивките и се настани между бедрата й. Подпря се на лактите си и й се усмихна. — Обещавам, ще ме имаш по всеки възможен начин. Но по-късно.

Тежестта на тялото му бе прекрасна. Дейзи се изви малко, наслаждавайки се на начина, по който хълбоците му удобно се настаниха между краката й и как бедрата й естествено се разтвориха за него. Позата беше чудесна, удобна и вълнуваща.

— Защо не сега?

— Защото искам аз да го направя, а и съм по-голям.

И той го направи, проправяйки си път с целувки надолу, към центъра на тялото й, като се спираше на правилните места. Когато най-накрая достигна целта си, където тя копнееше да го почувства, Дейзи мислеше, че ще умре от интензивността на кулминацията си. Оралният секс бе също толкова зашеметяващ, както бе посочено в една статия на „Космо“^[1] и Джак се справяше доста добре с него. Докато тя все още трепереше в резултат, той се плъзна нагоре, дразнейки я с пениса си.

— Къде е „Парти пакет“-а. Нуждаем се от него, сега!

— Пусни ме — задъха се тя, изтощена и нетърпелива. — Аз ще го донеса.

Джак се претърколи и тя, препъвайки се, отиде до килера, където бе оставила презервативите под кутията, където държеше колекцията си от морски раковини. Извади я и започна да разкъсва целофана на опаковката. Без да гледа, тя грабна един презерватив и му го подаде.

Странна гримаса се настани на лицето му.

— Няма да сложа лилав презерватив — отсече той и го върна обратно.

Дейзи погледна надолу към кондома и отвърна:

— Това е грозде.

— Не ми пука, дори да е тути-фрути. Няма да сложа лилав презерватив.

Тя се отказа от обидния кондом, хвърли го на земята и извади нов. Боровинка. Погледна го, сбърчи нос и хвърли и него.

— Какво не е наред със синьото?

— Ще изглеждаш… замръзнал.

— Довери ми се, не е замръзнал — отвърна той, но не вдигна от пода синия кондом.

Дейзи извади един с цвят череша, с особен нюанс на червеното и поклати глава.

— Какво не е наред с този?

— Нищо, освен ако не искаш да изглеждаш инфектиран.

— Исусе! — Джак се тръшна на леглото, гледайки умолително към тавана. — Няма ли нещо приятно розово вътре? С вкус на дъвка?

— Предполагам, че това ще е цикламеният — каза тя колебливо, извади го и започна да го разглежда.

Никога не беше виждала дъвка с такъв нюанс. Дейзи помириса слабия аромат, идващ от обвивката. Определено не беше дъвка, макар да не бе сигурна какво е. Ягода може би, въпреки че изобщо не й пукаше. Върна презерватива обратно в кутията, но не успя да намери нещо, което би имало аромата на дъвка.

— Прецакана съм. Тук няма никаква дъвка.

— Можеш да подадеш жалба утре — каза той с нарастващо отчаяние. — Пробвай диня.

Дейзи му хвърли един ужасен поглед, напълно сигурна, че динения презерватив е зелен.

— Гангрена.

Джак скочи от леглото, грабна лилавия презерватив и свали прозрачната опаковка.

— Ако някога кажеш на някой, че съм носил лилав презерватив…

— Няма! — обеща тя с широко отворени очи.

 

 

Беше толкова прекрасно да е с гол мъж, че дори не си помисли да се прави на скромна. Просто се забавляваше и се наслаждаваше на удоволствието, което й бе липсвало през всички тези години. Не самия секс, а това да лежи до някого, положила глава на рамото му, докато я прегръща. Дейзи не можеше да свали ръцете си от него. Всеки път, когато се опиташе, дланите й не й се подчиняваха, така че тя просто се отказваше и го докосваше, за да задоволи желанието си.

— Толкова си твърд — възхищаваше се тя, галейки мускулестия му корем. — Сигурно тренираш постоянно.

— Става ти навик. Когато си част от Екипа трябва винаги да си във форма. И не е „постоянно“. Поддържам се с един час на ден.

— Екипът?

— Спецчастите. В Чикаго и Ню Йорк.

Тя се подпря на лакът и го погледна невярващо.

— Спецчастите? Имаш предвид момчетата в черно, които носят големи пушки?

Той се ухили.

— Да, един от тях.

— И ти се остави да те изпратят в малък град като Хилсбъро?

— Бях уморен от напрежението. Леля Беси почина, наследих къщата и реших, че искам да опитам да поживея в малък град като възрастен.

— И нямаше проблеми с преместването?

— Никакви, само с езика — отвърна той и се ухили отново, — почти съм усвоил провлачения говор на местните.

— Ъмм, не, не си.

— Какво? Искаш да ми кажеш, че речта ми не е автентична?

— Предполагам, че е автентична. Янки да се опитва да говори с южняшки акцент — завърши тя иронично.

Изведнъж тя се озова отново под него, този мъж можеше да се движи като котка.

— А какво ще кажеш за един истински янки, който иска да го направи с южнячка — отвърна той, притискайки шията й с устни.

Дейзи обви ръце около врата му и отговори:

— Ще кажа, че се справяш перфектно.

Той обърна глава, за да разгледа плодовата купчинка от презервативи, разпръснати по пода.

— Не искам отново да слагам лилав. Какво ще кажеш за жълт. Трябва да бъде с аромат на банан, нали?

— Иууу. Не и жълт — сбърчи лице Дейзи.

— Защо си купила цветни презервативи, след като не харесваш цветовете? — попита той с досада.

— О, никога не съм мислила да ги използвам — отвърна тя, примигвайки. — Бяха просто за представлението. Сещаш се. За мисис Клъд, която ще разкаже на приятелите си, че съм ги купила. А те ще разкажат на своите приятели, докато някой свободен мъж в града със сигурност разбере и прояви достатъчно интерес, за да ме покани на среща. Разбира се, ти разруши всичко, оставяйки я с впечатлението, че сме двойка.

Изражението на лицето му бе неописуемо. Той се изкашля, задушавайки се леко и прочисти гърлото си:

— Това е просто… гениално!

— И аз мисля така. Не би проработило, ако ги бях купила от „Уол Март“ или от китайската аптека. Барбара Клъд е една от най-големите клюкарки в града и винаги разказва какво пазаруват клиентите й. Не знаеш ли, че мистър Макгинис взема виагра?

Джак отново се закашля, представяйки си силния и жизнерадостен член на Градския съвет.

— Не, не знаех.

— Мисис Клъд разказа на всеки. Затова съм убедена, че е постъпила и с мен по същия начин.

Той потърка лице в рамото й, дишайки дълбоко. Трепереше леко, затова Дейзи го придърпа по-близо до себе си.

— Хайде, не се ядосвай. Такъв е животът в малкия град. Ще свикнеш.

Джак повдигна глава, за да види тя веселието, блестящо в очите му и се отказа от опитите да потиска смеха си:

— Ако някога се нуждая от виагра, напомни ми да не я купувам от аптеката на Клъд.

Взимайки под внимание твърдостта, която се допираше до вътрешната страна на бедрото й, тя отвърна:

— Не мисля, че в скоро време ще ти потрябва. Нямах представа, че можеш толкова скоро отново да си готов. Във всички статии, които съм чела…

Той я целуна и тя млъкна, за да се наслади на вкуса му на мед. Когато вдигна глава, очите му бяха натежали, а клепачите почти затворени:

— Може би съм бил вдъхновен. Или провокиран?

— Ако някой се е държал провокативно, това си ти… — възрази Дейзи.

— Аз не съм купувал седемдесет и два презерватива.

Тя замълча за миг, осмисляйки значението на казаното, след което доволна усмивка украси лицето й.

— Значи планът ми проработи, нали? След промяната.

— Проработи — отговори той дрезгаво. — Продължавам да мисля за презервативи с аромата на дъвка.

Телефонът иззвъня и ги прекъсна. Дейзи се намръщи, не желаеше да говори с някого по телефона, искаше да се забавлява с Джак. Тя се поколеба за известно време и той каза:

— Вдигни. Може да е майка ти, а ние не искаме да дойде, за да те провери.

Тя въздъхна и се протегна под него, вдигна слушалката и я долепи до ухото си.

— Дейзи Майнър.

— Здравей, съкровище. Как мина лова снощи?

Беше Тод, обикновено тя обичаше да клюкарства с него, но сега не бе подходящият момент.

— Имаше ново сбиване и си тръгнах рано. Мисля да отида в друг клуб следващия път. — Ох, не искаше да го казва пред Джак. Умишлено не го погледна.

— Ще разпитам наоколо, за да открия най-доброто място. Е, няма ли нещо в перспектива?

— Все още не. Танцувах само три пъти. — Дейзи завъртя глава, отдалечи слушалката и извика, сякаш говореше на някой в другата стая. — Няма да се бавя. Започвайте без мен.

— Съжалявам, съкровище. Не исках да те прекъсвам, не и докато имаш компания — отвърна веднага Тод. — Ще се обадя по-късно.

— О, не, всичко е наред — възрази Дейзи, чувствайки се виновна от малката си лъжа, но със сигурност не искаше да говори по телефона, когато можеше да прави любов.

— Наслади се на компанията си — каза Тод нежно. — Чао.

— Чао — повтори тя и върна слушалката обратно на мястото й.

— Преструваше се, че имаш компания — смъмри я Джак и се подпря на лакти, за да погледне надолу към нея. — Отлично.

— Аз имам компания. Теб.

— Но със сигурност не искаш да започна без теб.

— Определено не.

— Е, има и друг в схемата ти за лов на съпруг. Кой беше?

— Тод Лоурънс — отговори тя, галейки ръцете и рамене му. — Той ми помогна за косата, дрехите и грима.

— Тод? — повдигна вежди Джак.

Ако не се лъжеше, имаше малка нотка на ревност в тона му. Дейзи се развълнува, но побърза да му отговори:

— О, той е гей.

— Не, не е — изненада я Джак и тя премигна объркано.

— Разбира се, че е.

— Ако е този Тод Лоурънс, който познавам, живее в голямата къща във Викториански стил и притежава антикварен магазин в Хънтсвил, той не е гей.

— Това е Тод — съгласи се Дейзи, но след това се намръщи. — Но той със сигурност е гей.

— Със сигурност не е.

— Но откъде би могъл да знаеш?

— Довери ми се. Знам. И не ми пука дори да е издържал пюс теста.

— Той се справя страхотно с пазаруването — настоя тя, защитавайки мнението си.

— По дяволите, аз също се справям страхотно с пазаруването, когато ще купувам кола или пистолет, или нещо такова.

— Когато пазарува дрехи! И знае как да ги съчетава! — завърши тя триумфиращо.

— Тук ме хвана — съгласи се той. — Но Тод не е гей.

— Напротив! Какво те кара да мислиш, че не е?

— Виждал съм го с жена — сви рамене Джак.

Дейзи беше поразена за миг, след това обяснението я осени.

— Вероятно е пазарувал с нея. Аз съм жена и той прекарва по цял ден с мен.

— Беше си заврял езика в гърлото й.

Дейзи остана с отворена уста.

— Но защо ще претендира, че е гей, ако не е.

— Не знам. Ако иска, може да разправя, че е марсианец.

Дейзи поклати глава, а объркването й растеше.

— Той дори харесва Барбара Стрейзънд, видях компактдисковете му онзи ден.

— И нормалните харесват Стрейзънд.

— Наистина ли? Каква музика харесваш ти?

— Крийдънс Клиъруотър, Чикаго, Три Дог Найт. Сещаш се, класиката.

Дейзи зарови лице в рамото му и се засмя. Той също се усмихна, наслаждавайки се на звука.

— Аз съм по златните хитове. Ами ти? Не, остави ме да позная. Харесваш старата класика.

— Не си честен. Видя музикалната ми колекция на рафтовете в дневната.

— Бях там за колко, една минута, докато се обади на майка си. Не съм разглеждал музикалната ти колекция.

— Ти си ченге. Трениран си да забелязваш нещата.

— Я стига. Всичко, за което мислех бе, как да се вмъкна в бикините ти.

— Какъв цвят е дивана ми?

— Синьо, с големи цветя върху него. Мислеше, че няма да забележа ли? Бяхме голи върху този диван.

— Знам — блажено промърмори Дейзи.

— Но си права за едно нещо, аз съм ченге и съм много наблюдателен. Например, кой клуб мислиш да посетиш следващия път?

Да му се не види, бе забелязал.

— Не знам — отвърна тя двусмислено. — Все още не съм решила.

— Добре, когато решиш, надявам се да разбера. — Имаше твърда нотка в гласа му, която не бе чувала преди. — Сериозен съм, Дейзи. Ако излизаш сама, искам да знам къде си.

Тя прехапа долната си устна. Какво щеше да стане, ако той се появеше и уплашеше всеки, който я покани да танцуват. От друга страна, беше прав за безопасността, и тя трябваше да прояви здрав разум по този въпрос. Освен това се намираше в трудно положение, буквално. Лежеше по гръб, гола и той я притискаше.

— Обещай ми — настоя той.

— Обещавам.

Не я попита дали щеше да спази обещанието си, знаеше, че ще го направи.

Джак притисна челото си към нейното.

— Искам да си в безопасност! — прошепна той и я целуна.

Както обикновено, една целувка доведе до друга и скоро той я притискаше към себе си, замаян от възбуда. Дейзи обви краката си около бедрата му и той потъна със стон в нея, тласкайки се дълбоко няколко пъти, след което се отдръпна с проклятие. Наведе се над ръба на леглото и на сляпо затърси презерватив.

— Не ме интересува какъв цвят е — каза той дрезгаво.

Дейзи също не се интересуваше, дори не погледна. Беше шокирана от факта, че почти бяха правили любов без предпазни средства и дори тези няколко тласъка носеха малък риск. И тогава той я облада отново, и тя го посрещна със собственото си яростно желание, търсейки всичко, което той можеше да й даде.

По-късно Дейзи задряма в прегръдката на Джак, а той се загледа в тавана, чудейки се, какво по дяволите правеше Тод Лоурънс. Нещо ставаше, караше го да се чувства странно и никак не го одобряваше, особено когато касаеше Дейзи. Имаше перфектен слух и докато Дейзи лежеше под тежестта му, слушалката бе само на няколко сантиметра от него. Бе чул всяка дума от телефонния им разговор. Може би само полицейските му инстинкти го навеждаха на тази мисъл, защото не бе чул нищо подозрително, но му се стори, че Дейзи бе водена в определени клубове. И на него този сценарий изобщо не му харесваше.

Откакто бе говорил с Питърсън, всяка вечер обикаляше баровете и нощните клубове, с изключение на неделя. В четвъртък вечерта бе свидетел на сцена с възможно дрогиране в клуб „Бъфало“, за това го бе посетил отново в петък и събота, за да провери дали ще забележи нещо. Както и бе станало, жената, която можеше да бъде дрогирана, беше с две приятелки и Джак тактично ги разпита и научи не само че са позволили на мъже да им купуват напитки, но също така са ги оставяли без надзор, докато са танцували или са били в тоалетната. Така че не можеше да се каже, ако е сипано нещо в питиетата, кога се е случило.

Двете жени бяха достатъчно трезви, за да шофират, затова той заподозря, че третата е била упоена. Той им помогна да заведат приятелката си до колата, тихо им каза да я заведат в болницата, в случай че някой й беше сложил нещо в питието и ги наблюдаваше докато тръгнаха, преди да се върне вътре. Всичко стана тихо и спокойно, не създаде бъркотия и не се идентифицира като полицай. Ако някое копеле изливаше ГХБ или нещо друго в напитките на жените, Джак не искаше да го изплаши. Той просто наблюдаваше, опитвайки се да забележи нещо или дори незначителна следа, че друга жена е в опасност. На следващата сутрин се обади на Питърсън, за да му каже, че може би са уцелили мястото.

Предишната нощ беше прекъсната от боя, но сърцето му почти спря, когато видя Дейзи на дансинга. Тя очевидно не осъзнаваше как привлича вниманието, марковите й дрехи контрастираха с облеклото на другите жени, и мъжете не я гледаха просто защото бе добър танцьор. Зяпаха тези крака и искрящите й очи, които казваха, че тя се забавлява. Забелязваха гърдите й и начина, по който червената рокля ги подчертаваше. Дори сега, докато беше гола в ръцете му, само мисълта за тези гърди накара устата му да пресъхне. Неговата мис Дейзи бе закръглена, не пухкава, но закръглена точно където трябва.

Тя искаше съпруг и деца. Той дори не беше на брачния пазар, какво остава за идеята да има деца, но го изгаряше чувство за собственост, което не бе изпитвал досега. Мисълта, че в един от тези клубове може да срещне някого, който наистина ще хареса, че ще излезе с него, ще спи с него и може би дори ще се омъжи за него, го разгневи. Изобщо не харесваше този сценарий. И когато осъзна, че е проникнал в нея без презерватив, зашеметен от момента бе продължил, възбуден от съблазнителната идея да изгуби контрол и да свърши в нея. Ако забременееше, трябваше да се оженят, така се бяха споразумели. Да бъде женен за Дейзи със сигурност щеше да бъде много по-приятно, в сравнение с брака му с кучката Хедър.

Знаеше, че е в голяма беда, когато мисълта за брак не го накара да избяга. Погледна надолу към заспалото й лице и нежно погали голия й гръб. Може би трябваше да свали презерватива и да види какво ще се случи. Не, не можеше да й го причини… освен ако не покажеше сериозен интерес към някой друг. В този случай той щеше да се бори мръсно, колкото бе нужно, за да спечели.