Линда Хауърд
Ловен сезон (16)

14

На следващата сутрин Дейзи отиде на църква, както обикновено. Тя знаеше, че е била тема на разговори в продължение на седмица, благодарение на Джак и случката с презервативите, а при тези обстоятелства и предвид малкия град, в който живееше, най-добре бе да следва нормалната си рутина.

Понеже знаеше, че хората ще я зяпат, тя положи допълнителни усилия с косата и грима си; беше смешно колко бързо й бе станало навик. В прогнозата за времето съобщиха, че денят ще е горещ и влажен, с температури, покачващи се към рекордните, така че тя се облече възможно най-леко, дори заряза чорапогащника си и поръси вътрешността на обувките си с бебешка пудра, за да не лепнат.

Когато напусна къщата вече бе горещо, вероятно почти тридесет и девет градуса. Включи климатика в колата си на силна степен, но църквата бе само на две мили разстояние, тъй че струята на въздуха тъкмо бе започнала да става студена, когато пристигна. Църквата беше приятна и прохладна и тя изпусна въздишка на облекчение, когато пристъпи в храма и зае обичайното място до майка си и леля й Джо, които се обърнаха към нея със сияещи усмивки.

— Изглеждаш чудесно — каза леля Джо, навеждайки се, за да потупа ръката на Дейзи. — Как мина снощи?

Дейзи въздъхна и прошепна:

— Танцувах само три пъти. Отново имаше бой, с който нямах нищо общо — бързо прибави тя, когато двете жени завъртяха очи. — Но мисля, че трябва да открия някой друг клуб.

— Надявам се — отвърна майка й. — Всички тези боеве!

Не боевете притесняваха Дейзи, а по-скоро фактът, че клуб „Бъфало“ е свърталище на Джак. Тя бе интелигентна жена и знаеше по-добре на кого дължеше неприятностите, а след последната нощ бе очевидно, че да се намира в близост до Джак, е голям проблем. Щом той посещаваше клуб „Бъфало“, тя щеше да отиде другаде. Точка.

Някой се настани на пейката до нея и Дейзи автоматично обърна глава, за да се усмихне за поздрав. Усмивката замръзна на лицето й.

— Какво правиш тук? — изсъска тя.

Джак огледа олтара, подиума за църковния хор, прозорците от цветно стъкло и попита:

— Посещавам църква? — След което се наведе напред, за да поздрави Евелин и леля Джо.

В отговор те му отправиха усмивки и Евелин го покани на обяд след службата. Той отказа, изтъквайки, че има друг ангажимент, с което спаси пръстите на краката си, защото Дейзи се бе подготвила да смели крака му с петата си, ако бе приел.

Дейзи имаше чувството, че може да усети погледите на всички в църквата, вперени в гърба й.

— Какво правиш тук? — прошепна отново тя, по-ожесточено отпреди.

Той наведе главата си по-близо до нейната, за да не може да бъде чут.

— Не искаш хората да мислят, че си купила презервативите само за една нощ, нали?

Очите й се разшириха. Той бе прав. С неговото идване на църква и сядането до нея, всеки щеше да предположи, че има пълноправна романтична връзка между тях, защото един мъж не може просто да отиде в църквата на жена и да седне до нея, освен ако двамата нямат сериозна връзка. Давайки й една сутрин от времето си, той бе променил статуса й от съмнителен на разбираем. В днешно време сексуалната връзка между двама влюбени възрастни бе очаквано нещо, въпреки че официалната религия не гледаше с добро око.

Два часа по-късно Дейзи беше нервна развалина. Това да знае, че шефът на полицията иска да бъде гол с нея, не допринасяше за спокойна сутрин в църква. Даде най-доброто от себе си, за да обърне внимание на службата, просто в случай, че бе насочена към нея, но умът й не спираше да блуждае. Конкретно спирайки се на мъжа от дясно.

Интимността помежду им от предишната нощ беше плашеща. Въпреки че не бяха направили повече от това да се целуват и да се галят съвсем леко, чувстваше, че се е случило нещо повече. В ръцете му се бе почувствала почти пламенна, а ерекцията му бе непоколебима. Не можеше да лъже себе си, бяха на ръба да правят любов и тя се бе отдръпнала точно навреме.

Не можеше да спре да мисли какво би се случило, ако бе забравила морала си и факта, че не е неин тип, както и всичко останало, освен собственото си удоволствие. Не, тя не се чудеше какво би се случило, знаеше, просто се питаше какво ли би било усещането.

Тя не можеше да избие от ума си вкуса му. Дали правеше секс, както се целуваше. А той се целуваше като бог, с вкус на мед. Дори да беше най-лошият любовник на света, в което тя силно се съмняваше, щеше да си струва да се подложи на това, само за да получи тези целувки. От друга страна, ако се придържаше към теорията, че добрия целувач е също толкова добър любовник… беше го прочела някъде… е, тогава Джак Русо бе изключителен между чаршафите.

Това не бяха подходящи мисли за църковна служба. Тя шаваше неспокойно, и всеки път, когато мръднеше, кракът й сякаш се отъркваше о неговия. Климатикът поддържаше помещението доста хладно, но тя се разгорещи отново и усети почти непреодолимо желание да захвърли обувките си и да свали роклята си. Или изживяваше преждевременна менопауза и имаше горещи вълни, или бе гореща в далеч по-първично отношение.

Тя скришом го поглеждаше, просто не можеше да се сдържи. Беше облечен спретнато и консервативно. Обувките му винаги бяха полирани и това бе важно. След като прочете една статия, в която се казваше, че обувките на човека отразяват общата му нагласа за себе си и за околните, тя внимаваше за обувките си и следеше винаги да са чисти и полирани.

Посивяването на косата му бе съвсем малко, но на него му отиваше. На върха на главата му личеше лека къдрица и тя предположи, че поддържа косата си къса, за да подчини тази къдрица. Беше едър, но в него нямаше нищо тромаво, движеше се с изисканата грация на хищник. Не страдаше от излишни килограми, това Дейзи откри снощи — тялото му бе като скала от мускули.

Прекарваше твърде много време в мислене за мъж, който не беше неин тип.

Той помръдна ръката си и кокалчетата на пръстите му леко погалиха бедрото й. Дейзи преглътна и усилено се загледа в преподобния Бриджис, опитвайки се да разбере думите му, но би имала същия успех, ако свещеникът говореше на чужд език.

Джак я съблазняваше точно тук в църквата и тя го знаеше. Не правеше нищо специално, въпреки че продължаваше да докосва бедрото й. Не изискваше нищо. Просто беше там и това бе достатъчно. Тя допринесе за съблазняването си, като си припомни случилото се от изминалата нощ, което я възбуди.

Би трябвало да се чувства некомфортно, защото логиката й подсказваше, че никоя целувка не би могла да бъде толкова въздействаща, колкото й се бе сторило предишната нощ. Просто Джак бе първият мъж, който я целуваше от… тя не можеше да си спомни от кога точно. Години. Вината за това бе изцяло нейна, защото седеше вкъщи, вместо да излезе и да направи нещо за тази не целувана ситуация. Но така или иначе бяха изминали години, откакто се бе целувала и истината бе, че може би беше прекалила в реакцията си. Вероятно за него не бе толкова вълнуващо.

Но тогава тя си спомни как биеше сърцето му под ръката й и единственият начин, по който би могъл да симулира ерекцията си, бе да постави фенерче в панталоните си. Голямо фенерче.

О, боже! Това не бяха подходящите мисли за една църковна служба.

Най-сетне проповедта свърши, химнът бе изпят. Хората се въртяха наоколо, стискаха си ръцете, усмихваха се и говореха. Джак се изправи в края на пейката, блокирайки изхода й, докато изглежда всички в църквата дойдоха, за да го поздравят. Леля Джо и Евелин се обърнаха и излязоха от другия край на пейката, и Дейзи реши да направи същото, но без да поглежда, Джак се протегна назад и улови ръката й.

— Чакай малко — каза той, след което продължи да се ръкува.

Мъжете искаха да говорят по полицейски въпроси, чувстваха се смели чрез подобно общуване, жените просто флиртуваха, дори прабабите. Джак имаше точно такъв ефект върху жените. Дейзи считаше, че е имунизирана срещу това, но научи, че гордостта те изстрелва нагоре преди голямо падане.

Най-накрая тълпата се разотиде и те успяха да излязат от пейката. Джак се отдръпна и пусна Дейзи да мине пред него, а ръката му се настани на кръста й. Докосването му накара сърцето й да подскочи. Той наистина влизаше в ролята „ние сме двойка“ и за всеки друг би било привилегия, но основаната му цел бе да бъде гол с нея. Той не искаше да се жени и да има деца… което я наведе на мисълта, че може би вече беше женен и имаше деца.

Съществуваше само един начин да разбере. Тя се наведе напред и прошепна:

— Имаш ли деца?

Той я погледна ужасено.

— По дяволите, не! — След което си спомни къде се намира и промърмори: — Хайде да се махаме от тук.

Беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Преподобният Бриджис все още бе пред вратата, ръкуваше се и разговаряше с всеки, който напускаше, и изглежда имаше да говори за нещо с Джак. Докато Дейзи търпеливо чакаше реда си, нищо от това не й изглеждаше особено важно, но преподобният бе мъж като всички останали и желаеше да говори с началника на полицията. Тя се чудеше как ли се отразява това на нервите на Джак. Бе благодарна, че никой никога не я бе задържал за разговор относно работата й. Дали всички ченгета трябваше да се примиряват с това?

Но най-накрая ръката й бе разтърсена и малкият разговор бе проведен; преподобният Бриджис й хвърли красноречив поглед, карайки я да се чуди дали службата е била насочена точно срещу нея, което безспорно бе възможно след клюките от изминалата седмица. Трябваше да попита майка си.

Горещината бе почти непоносима, носеше се на вълни по улиците. Мъжете, включително Джак, свалиха саката си и разхлабиха вратовръзките веднага щом напуснаха църквата; жените, както винаги, трябваше да изтърпят сутиените и чорапогащниците, а Дейзи беше благодарна, че краката й са голи. Лекият бриз бе горещ, но поне можеше да го усети.

Той свали вратовръзката от врата си и я натъпка в джоба на сакото.

— Ще карам след теб.

— Къде отиваме? — попита тя озадачена.

— В твоята къща.

Сърцето й прескочи отново.

— Но винаги в неделя обядвам с мама и леля Джо.

— Обади им се и отмени обяда. Ти току-що се премести, имаш неща за вършене.

И едно от тези неща бе той, ако правилно четеше намерението в погледа му.

Дейзи прочисти гърлото си и отговори:

— Не мисля, че това е добра идея.

— А аз мисля, че това е най-добрата проклета идея, която съм имал от години.

Тя бързо се огледа. Паркингът на църквата сега бе възможно най-пуст, никой не искаше да се мотае в жегата. Въпреки това, тя се наведе по-близо, така че нямаше никакъв шанс да бъде чута.

— Знаеш какво ще се случи!

— Разчитам на това.

— Не искам любовна афера! — изсъска тя. — Искам връзка, а ти ми се пречкаш.

— Докато връзката ти се появи, имай афера с мен. — Той се премести по-близо, извисявайки се над нея. Колкото горещ бе денят, той бе по-горещ, топлината му се обвиваше около нея. Сиво-зелените му очи горяха. — Здрав съм. Нормален, нищо твърде извратено. Ще се опитам да не ти направя бебе.

— Ще се опиташ? — възмутено повтори тя.

Той сви рамене.

— Случват се такива неща. Гумите се късат.

Това би трябвало да е една ужасяваща мисъл. Но всъщност не беше. Фактът, че не се страхуваше, й показа колко далеч е стигнала, след като дори мисълта за случайна бременност не можеше да я отрезви. И какво е…

— Какво е твърде извратено? — прошепна тя.

— Ще ти покажа — отвърна той, а на лицето му се мярна усмивка.

Старата Дейзи щеше да си тръгне обидена. Е, може би не, защото старата Дейзи не би била толкова любопитна колкото новата. Но старата Дейзи не би имала куража да тръгне с мъж с едничката цел да прави секс, а новата Дейзи изглежда не успяваше да мисли за нещо друго. Тя искаше този мъж и се страхуваше, че ако се появеше някой друг не би му обърнала внимание, тъй като ще е твърде обсебена от Джак.

— Хайде, пробвай ме — промърмори той. — Предизвиквам те.

Предизвикателството не беше в това да го направи, а в мисълта да го пробва.

— Ако забременея — каза тя, — ще трябва да се ожениш за мен.

— Съгласен — отвърна той и двамата се настаниха в автомобилите си, отправиха се по Ласитър Авеню, запазвайки почтителна дистанция между двете брони.

Би трябвало да трепери като лист, помисли си няколко минути по-късно Дейзи, докато пъхаше ключа в ключалката, но ръцете й бяха спокойни. Трепереше само вътрешно, което не се броеше.

Джак стоеше изправен в средата на малката й, уютна дневна и оглеждаше помещението, докато тя отиде до телефона да се обади на майка си. Както обикновено Дейзи не се справи добре с лъжата и когато майка й я попита защо няма да дойде на обяд, всичко, което успя да направи, бе да го погледне и да избъбри:

— Джак е тук.

Той се ухили.

— О! — отвърна майка й и се изкикоти. Майка й се изкикоти! — Напълно те разбирам. Забавлявайте се.

Дейзи отчаяно се надяваше, че майка й не я е разбрала напълно, но съдейки по случилото се напоследък, едва ли желанието й щеше да се сбъдне. Затвори телефона и се обърна към него:

— Тя каза да се забавляваме.

— Такова е и моето намерение. — Той все още стоеше в средата на стаята, правейки я да изглежда по-малка. — Гладна ли си? За храна — добави той, усещайки нужда да се конкретизира.

Тя поклати глава.

— Отлично — отвърна Джак и се протегна към нея.

Дейзи почти се бе убедила, че може да си представи колко добър е вкусът му, докато той не я целуна отново. Тя издаде кратък мъркащ звук и уви ръцете си около врата му, повдигна се на пръсти, притисна се към него и посрещна търсещите му устни със своите собствени.

Отново я завладя онова особено разтапящо чувство, от което коленете й омекнаха и тя се облегна на него, позволявайки му да поеме цялата й тежест, а това само накара замайващото усещане да се разпространи по-бързо по тялото й. О, господи, чувстваше го толкова добре. Цялото й тяло пулсираше от допира. Невероятната сила на мускулите му и горещината, която на практика извираше от него, я обвиваха като пашкул от физическа наслада. Тя отне силите й, оставяйки я напълно подвластна на докосването му.

Прегръдката му се стегна и той я придърпа дори по-близо, притискайки мекотата й към твърдостта си, накланяйки я така, че тазът й обгърна ерекцията му. Тя издаде още един кратък звук и той задълбочи целувката, отнемайки дъха й.

Това беше желание. Това. Топлината и нуждата, дълбокото пулсиране в сърцевината й, напрежението, отпадналостта и острото изтръпване. Това.

Тя изстена и отпусна главата си назад. Той се възползва от удобната покана и горещите му устни се спуснаха надолу по гърлото й, откривайки прекрасното чувствително местенце между врата и рамото й и го засмукаха. Цялото й тяло се разтърси лудо от неудържимо удоволствие, коленете й напълно омекнаха, но нямаше значение, защото бе на сигурно място в прегръдката му.

Ръцете му бавно се спускаха по тялото й, галеха гърдите й и я измъчваха. Джак разкопча роклята й и я издърпа надолу, след което откопча сутиена й и я освободи от него. Роклята се уви около талията й, неспособна да падне на пода, защото бедрата им бяха плътно притиснати. Най-накрая ръцете му докоснаха голата й плът, потъркаха зърната й, превръщайки ги в твърди, болезнени връхчета, след което я отпусна назад върху ръката си, наведе глава и притисна устните си към тях. Не беше нежен, но не бе и необходимо. Ръцете й се увиха около главата му и останаха там, тя се задъхваше от викове на удоволствие, докато натискът на устните му я дари с чувствена наслада.

Дейзи бе обхваната от отчаяно желание да усети кожата му и разкъса ризата му, опитвайки се да я издърпа над главата му, без да я разкопчава. Той вдигна глава, за да й помогне, но само с една ръка, защото не желаеше да я пуска. Двамата се бореха с ризата и няколко копчета паднаха на килима, докато я свалят, след което ръцете му отново се обвиха около нея. Гърдите й се притиснаха към неговите, покрити с твърди косъмчета, които дразнеха зърната й по същия възхитителен начин, както палците му. Изпълни я болка, най-топлата и прекрасна болка, която някога бе усещала в живота си. Чувстваше се така, сякаш цялото й тяло пулсираше от нужда, възбуда и желание, дори между краката й.

— Мислех си, че са лъгали — изстена тя, без да осъзнава, че е изрекла мислите си на глас.

— Кои? — попита той, докато целуваше врата й.

— Жените. За това.

— Това? — Той не звучеше особено заинтересован. Отново бе открил онова чувствително място на шията й и го захапа.

— За начина, по който се чувствам.

— И как се чувстваш? — прошепна той.

— Аз… пулсирам — едва успя да изрече думата. — Между краката си.

Грубо ръмжене се зароди дълбоко в гърлото му, тръпка разтърси тялото му и ерекцията му се притисна в нея.

— Ще го накарам да спре — отвърна той с толкова нисък и груб тон, че думите му бяха почти неразбираеми.

Джак плъзна ръцете си нагоре по краката й, дърпайки прилепналата рокля, докато материята не се събра в тях. Пръстите му се пъхнаха под бикините й, горещите му длани обхванаха дупето й за момент, а след това се преместиха надолу и по-надолу, докато не достигнаха до тясната цепка и входа на влагалището й. Дейзи ахна, но звукът замря в гърлото й, докато цялото й тяло изглеждаше превзето, чакащо, замръзнало в очакване на насладата. Джак проникна с два от пръстите си в нея, сетивата й избухнаха и тя изви гърба си, притискайки се в него в отчаяна нужда за още. О, господи! Беше обладана и това не беше достатъчно.

Бедрата й започнаха да се движат, нагоре и напред, надигайки се подобно на приливна вълна.

— Още! — изхленчи тя. — Още!

Дейзи не успя да направи нищо, освен да се придържа към него, когато той дръпна бикините й и ги свали. Извади презерватива от джоба си, изрита обувките си и се пребори с останалата част от дрехите си. Гол, придържайки я към себе си, той залитна назад, седна на канапето и я дръпна върху себе си, така че скута му се озова между разтворените й крака. Джак постави презерватива с бързо, рязко движение и улови бедрата й в търсене на удобна поза.

Внезапно времето спря. Тя сграбчи раменете му, усещайки как пенисът му я изучава между краката, а не вътре в нея и я закачаше, сякаш я съблазняваше да му отвори и да го покани.

Дишането й бе бързо и учестено, а неговото сякаш разкъсваше дробовете му. Челюстта му бе стисната, вените на врата му опънати и все пак той я остави да определи темпото, учудвайки я безкрайно с това. Дейзи започна да се движи напред и назад, леко колебливо, триейки се в твърдата му дължина, премести се отново и… ах. Той проникна в нея, съвсем малко, но достатъчно, за да го накара да стисне зъби, потискайки нов груб звук. Пръстите му се впиха в хълбоците й и след това се отпуснаха.

Изразът в очите й бе далечен, сякаш се фокусираше върху усещането за топлина и пълнотата от проникването му. Дейзи се повдигна още веднъж, а после се отпусна надолу, поемайки го целия в себе си. Джак изпъшка, лицето му се изкриви сякаш му причиняваше болка. Той се премести, така че бедрата му бяха на ръба на дивана, и изпъна краката си, достигайки по-добър ъгъл на проникване. Дейзи се повдигна и отново се отпусна, затвори очи, наслаждавайки се на безкрайно бавното навлизане на члена му, докато най-накрая той я изпълни цялата.

Магия.

Ето така се чувстваше тя. Тялото й вече не й принадлежеше, движеше се по собствена воля, извивайки се, търсейки. Наслаждаваше се на големината и голотата му, на начина, по който го усещаше дълбоко, където никога преди не бе докосвана. Харесваше дрезгавите звуци, които той издаваше, обичаше яростната му прегръдка, нарастващото напрежение и топлината на собственото й тяло, докато усещането ставаше все по-силно и по-силно. Тя се наведе напред, за да го целуне и всичко внезапно достигна критичната си точка и сетивата й избухнаха. Светът около нея се замъгли. Дочу собствените си викове и стенания, усети обезумялото притискане на бедрата си към неговите и тогава внезапно се озова по гръб. Джак се движеше с мощни движения в нея и тя отново достигна кулминацията си само миг преди той да се стегне и да достигне собствения си оргазъм.

След това тя лежеше отпуснато под тежкото му тяло, удобно настанена върху кичозните възглавнички. Хладен бриз погали запотените им тела. Тя притисна лицето си към гърлото му, вдишвайки опияняващия му мускусен аромат, а той я целуна по слепоочието.

— Имал си презерватив в джоба си, докато беше в църквата? — изрече Дейзи с тих глас, внезапно изумена от мисълта.

— Да, и през цялото време очаквах да ме порази мълния — отговори той дрезгаво.

Тя погали с ръка мускулестия му гръб и прошепна:

— Имаш ли още един?

Той повдигна глава и й се усмихна, очите му бяха полузатворени, а косата мокра.

— Все още пазиш „Парти пакет“-а, нали? — каза той.