Метаданни
Данни
- Серия
- Седемте кралства (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fire, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Ничева-Карастойчева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Героическо фентъзи (Меч и магия)
- Детско и младежко фентъзи
- Епическо фентъзи
- Романтично фентъзи
- Фентъзи
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристин Кашор. Огнена
Американска. Първо издание
ИК „Емас“, София, 2013
ISBN: 978-954-357-256-4
История
- —Добавяне
Трийсета глава
Тя започна да съчинява наум писмо до Бриган. Не беше много хубаво писмо. Скъпи Бриган, според мен не бива да правиш това, което правиш. Скъпи Бриган, хората шеметно бягат от мен, а аз шеметно се разпадам.
Отоците по ръцете й бяха спаднали и нямаше нови почернели участъци. Сигурно след време щяха да я оперират, така й казаха лечителите, за да ампутират двата мъртви пръста на лявата й ръка.
— Имате толкова много лекарства, наистина ли не можете да й помогнете? — попита Муса.
— Никое лекарство не може да съживи нещо мъртво — отвърна ледено лечителят. — Сега най-доброто е лейди Файър отново да започне да използва ръцете си. Ще се убеди, че човек дори без десет пръста може да се справя прекрасно.
Не беше както преди. Но какво облекчение й донесе позволението сама да реже храната си, да се закопчава, да връзва косата си, и наистина можеше да го прави, въпреки че отначало движенията й бяха непохватни и неумели, а здравите й пръсти горяха, въпреки жалостивите погледи на приятелите й. Съжалението им каляваше упорството й. Поиска разрешение да помага за някои практични неща в лечебницата — да превързва рани, да храни безпомощни войници. Те не се сърдеха, ако разлееше малко каша по дрехите им.
Когато сръчността й се подобри, Файър започна да помага дори при някои дребни операции: държеше лампата, подаваше инструментите на хирурга. Установи, че не й прилошава от кръвта, от инфекциите, от човешките вътрешности — макар че човешките вътрешности бяха много по-противни от тези на чудовищните насекоми. От времето, когато три седмици пътува с Първи полк, познаваше неколцина войници. Вероятно някои от тях преди са й били врагове, но враждебността изглежда ги бе напуснала и сега, докато се вихреше войната, изпитваха болка и имаха огромна нужда от утеха.
Един ден доведоха войник със забита в бедрото стрела, когото тя помнеше прекрасно. Именно той й беше заел цигулката си — исполин с остри черти, висок като дърво мъж. Посрещна го с усмивка. Понякога си бъбреха тихичко и Файър облекчаваше болката, докато раната му заздравяваше. Той не споменаваше мъртвите й пръсти, ала погледнеше ли към тях, лицето му изразяваше дълбоко състрадание.
Когато пристигна Брокър, той взе ръцете й в своите, вдигна ги към лицето си и се разплака.
С Брокър пристигна не само Роен, но и Мила, защото Брокър беше помолил момичето да му стане военен помощник и тя бе приела. Брокър и Роен, макар и стари приятели, не се бяха виждали от времето на крал Накс, на практика бяха станали неразделни, а Мила често ги съпровождаше.
Файър виждаше Наш само от време на време, когато той идваше в крепостта за сведения или за да чертае тактически планове заедно с Гаран и Клара, с Брокър и Роен. Беше мръсен и измършавял, с едва забележима усмивка.
— Мисля, че крал Наш ще се върне — казваше Мила на Файър след всяко негово отпътуване към пещерите и макар Файър да не виждаше никаква логика в твърденията на Мила, думите й я утешаваха.
Мила се беше променила. Работеше редом с Брокър усърдно и мълчаливо.
— Някакво лекарство можело да прекратява бременността при първите й признаци — небрежно подметна тя един ден пред Файър. — За мен, разбира се, вече е твърде късно. Ти знаеше ли, милейди?
Файър се слиса:
— Не, естествено. Иначе щях да ти кажа и да ти го намеря.
— Клара не спомена за него — уточни Мила. — Кралските лечители са впечатляващи, но изглежда само човек, отраснал в определени квартали на Кралския град, има изобщо някаква надежда да узнае на какво са способни. Разгневих се, когато научих — додаде тя. — Вбесих се. Но сега като се замисля, какво полза! Не съм по-различна от всеки друг, нали, милейди? Никой от нас не е избрал пътя си. Понякога ми втръсва от собствените ми оплаквания.
— Това момче! — възкликна Брокър по-късно същия ден. Седеше до Файър на стол на покрива, където се съгласи да го отнесат, защото полюбопитства да види сивата петниста кобила. Поклати глава и изсумтя: — Това момче! Сигурно имам внуци, за които никога няма да узная.
Наблюдаваха танца долу: два коня се обикаляха един друг и единият, обикновен и кафяв, току проточваше муцуна в опит да лепне влажна целувка върху изплъзващата се сива задница на другия, Файър се опитваше да се сприятели с двата коня, защото кобилата, ако наистина възнамеряваше да я следва навсякъде по петите, щеше да се нуждае от още няколко доверени души на този свят. Днес най-сетне престана да плаши Смол, като се изправя на задните си крака срещу него и го рита. Което си беше напредък.
— Тя е речна кобила — отбеляза Брокър.
— Какво?
— Речна кобила. Виждал съм един-два петнисти сиви коня и преди, идват от устието на Крилатата река. Речните коне рядко се продават, въпреки че са толкова хубави — невероятно скъпи са, защото се ловят трудно и още по-трудно се обяздват. Не са общителни като другите коне.
Тогава Файър си спомни как веднъж Бриган говори с копнеж за речните коне. Спомни си също с какво упорство кобилата я носеше на юг и на запад от владенията на Кътър, преди Файър не я принуди да се обърне. Опитвала се бе да се върне у дома — да отведе и Файър у дома, при извора на реката. А сега беше тук, където не искаше да бъде, но където въпреки това бе избрала да дойде.
Скъпият Бриган, помисли си тя, хората искат нелепи, невъзможни неща. Конете — също.
— Командирът видя ли я вече? — попита Брокър сякаш развеселен от собствения си въпрос. Явно Брокър познаваше отношението на Бриган към конете.
— Не ме интересува колко струва тя — тихо отвърна Файър — и няма да му помогна да я обязди.
— Несправедлива си — благо я укори Брокър. — Младежът е известен с доброто си отношение към конете. Не обяздва животни, които не са предразположени към него.
— Но кой кон не би бил предразположен? — възкликна Файър, после замълча, защото се държеше глупаво и сантиментално и говореше прекалено много.
След секунда Брокър подхвана някак смутено и странно, а тя не проумяваше каква е причината:
— Допуснах няколко трагични грешки и свят ми се завива, като си помисля до какво доведоха. За никого не бях мъжът, който трябваше да бъда. Може би — той забоде поглед в скута си — съм справедливо наказан. О, дете, сърцето ми се къса заради пръстите ти. Можеш ли да се научиш да докосваш струните с дясната си ръка?
Тя се пресегна и стисна силно ръката му, но не отговори. Беше обмисляла възможността да свири на цигулка с другата ръка, но й се стори безполезно. Осемнайсетгодишните пръсти не привикват да летят по струните със същата лекота като петгодишните, освен това лъкът щеше сериозно да затрудни ръка само с палец и два пръста.
Нейният пациент цигулар й предложи друго решение. Да продължи да държи цигулката с лявата си ръка и лъка — с дясната както обикновено, но да промени музиката си, за да я изпълнява само с два пръста. Колко бързо и колко прецизно можеше да стига до струните? Една нощ по тъмно, когато стражът й не виждаше, тя се престори, че държи цигулката си и притиска с два пръста въображаеми струни. Стори й се несръчно, безполезно и потискащо упражнение. Сега обаче въпросът на Брокър я накара да се замисли дали да не опита отново.
Седмица по-късно проумя и останалата част от думите на Брокър.
Беше останала до късно в лечебницата, спасявайки човешки живот. Рядко успяваше да прави и това: беше свързано със силата на волята на войниците на прага на смъртта, някои от които имаха силни болки, а други дори не бяха в съзнание. Когато се отказваха от живота, тя можеше да им вдъхне сили, стига да искат. Можеше да им помогне да се вкопчат в своята чезнеща същност. Невинаги се получаваше. Човек, чието кървене няма как да спре, не оживява, колкото и неотстъпчиво да отблъсква смъртта. Понякога обаче помощта й се оказваше ползотворна.
След това се чувстваше изтощена, разбира се.
През онзи ден беше гладна, а знаеше, че в помещенията, където Гаран и Клара, Брокър и Роен прекарват времето в тревожно очакване на новини и в спорове, има храна. Само че тогава те не спореха и когато влезе заедно със стража си, Файър усети необичайна ведрост. Наш беше там, седеше до Мила и си бъбреше с нея с най-искрената усмивка, която Файър бе виждала на лицето му от доста време насам. Гаран и Клара спокойно се хранеха, а Брокър и Роен седяха заедно на една маса и чертаеха върху топографската карта какво се случва в долната половина на кралството. Роен промърмори нещо, което разсмя Брокър.
— Какво има? Какво се е случило? — попита Файър.
Роен вдигна поглед от картата и погледна към супника с яхния върху масата.
— А, Файър. Хапни си, а ние ще ти обясним защо войната не е безнадеждна. А ти, Муса? Нийл? Гладни ли сте? Наш — Завъртя се тя и изгледа сина си критично, — ела да сипеш още яхния на Мила.
Наш се надигна от стола си.
— Явно всички ще хапнат яхния, освен мен.
— Видях те как изяде три чинии — строго го скастри Роен, а Файър седна доста тежко, защото й прималя от облекчение заради шеговитата обстановка в стаята, а не беше сигурна дали вече е безопасно да се чувства така.
После Роен обясни, че двама делсийски съгледвачи на Южния фронт са направили две доста радостни открития съвсем близо едно до друго. Първо, намерили лабиринта от тунели, по които враговете се запасяват с храна, и второ, намерили поредица пещери източно от полесражението, в които неприятелите им държали повечето от конете си. Установяването на контрол над снабдителския път и пещерите било въпрос само на няколко добре проведени нападения на кралските части. След броени дни хората на Джентиан щели да останат без храна, а понеже няма да имат и коне за бягство, единственият им избор щял да бъде да се предадат, което ще даде възможност на по-голямата част от Първа и Втора армия да се отправят светкавично на север като подкрепление за войските на Бриган.
Или поне усмихнатите лица в стаята предполагаха, че ще се случи така. А Файър беше принудена да признае, че това наистина изглежда вероятно, стига войската на Джентиан на свой ред да не пререже пътя на техните доставки и стига да имаше оцелели от Трета и Четвърта армия, на които Първа и Втора да се притекат на помощ, след като поемат на север.
— Това е негово дело — Файър чу Роен да промърморва на Брокър. — Бриган направи карта на тунелите, преди да замине от тук, той и съгледвачите му уточниха най-вероятното място на продоволствените пътища и особено на конете. Правилно е схванал.
— Разбира се — съгласи се Брокър. — Той отдавна ме надмина.
Нещо в тона му накара Файър да застине с лъжицата във въздуха, да го изгледа изпитателно и да си повтори думите му наум. Озадачи я гордостта в тона му. Брокър наистина винаги говореше гордо за младия командир, който славно вървеше по своя път. Днес обаче в тона му имаше и огромно задоволство.
Той вдигна очи към нея и я видя да се взира в лицето му. Светлите му бистри очи привлякоха нейните.
За пръв път Файър проумя какво бе сторил Брокър преди двайсет и няколко години, за да си навлече яростта на Накс.
Докато ставаше от масата, гласът на Брокър прозвуча подире й изморено и необичайно потиснато:
— Почакай, Файър. Файър, скъпа, искам да поговорим.
Тя не му обърна внимание. Запъти се към вратата.
Роен дойде при нея на покрива.
— Файър, бихме искали да поговорим с теб и за Брокър ще е много по-лесно, ако ти слезеш.
Файър прие, защото освен въпроси искаше да каже и доста парливи неща. Скръсти ръце срещу Муса и го погледна в лешниковите очи:
— Муса, оплаквай се на командира колкото си искаш, но настоявам да разговарям с кралицата и лорд Брокър насаме. Разбираш ли?
Муса се прокашля неловко:
— Ще бъдем пред вратата, милейди Файър.
В покоите на Брокър на долния етаж, зад затворената и заключена врата Файър застана до стената и впери поглед не в Брокър, а в големите колела на стола му. От време на време поглеждаше неговото лице и лицето на Роен, защото не съумяваше да се овладее. Като че ли напоследък често й се случваше да гледа нечие лице, да вижда в него лика на друг и да проумява откъслеци от миналото, непроницаеми преди.
Черната коса с бял кичур на Роен беше изопната назад, а лицето й също бе изопнато от тревога. Тя застана до Брокър и нежно положи длан върху рамото му. Брокър се пресегна и докосна ръката на Роен. Макар Файър вече да знаеше, каквото знаеше, непривичният жест я смути.
— Преди тази война никога не бях ви виждала двамата заедно — започна тя.
— Да — кимна Брокър, — знаеш, че не пътувам, дете. С кралицата не сме се радвали на компанията си, откакто…
— … откакто Накс ти изпрати онези зверове в моята оранжерия, струва ми се — довърши тихо вместо него Роен.
Файър я стрелна с поглед:
— Видяла си?
Роен кимна.
— Заставиха ме да гледам. Сигурно се е надявал да пометна копелето, което нося в утробата си.
Да, Накс бе постъпил нечовешки… Файър разбираше всичко, но не успяваше да преодолее гнева си.
— Арчър е твой син — обърна се тя към Брокър, давейки се в собственото си възмущение.
— Разбира се, че Арчър е мой син — с мъка изрече Брокър. — Винаги е бил мой син.
— Той знаеше ли, че има брат? За него щеше да е полезно да има брат, непоклатим като Бриган. А Бриган знае ли? Няма да крия от него.
— Бриган знае, дете — отвърна Брокър, — макар, за жалост, Арчър така и да не узна. След смъртта на Арчър осъзнах, че Бриган трябва да знае. Съобщихме му преди броени седмици, когато дойде на северния фронт.
— И какво? Нима на Бриган нямаше да му е по-приятно да нарича „татко“ теб, а не някакъв безумен крал, който го ненавижда, защото е по-умен и по-силен от сина му! Можеше да отрасне на север далеч от Накс и Кансрел и нямаше да му се налага да стане… — тя замълча и се извърна, мъчейки се да успокои напрегнатия си глас. — Бриган трябваше да бъде северен лорд, да има ферма, земи и пълна с коне конюшня. Вместо да бъде принц.
— Но Бригандел наистина е принц — тихо се обади Роен. — Той е мой син. Единствен Накс имаше властта да го лиши от наследство и да го отпрати, но той никога не би го сторил. Никога не би признал публично, че е рогоносец.
— Дотук с гордостта на Накс — отчаяно промълви Файър. — Бриган се е нагърбил с ролята на спасител на кралството. Не е честно. Не е честно — проплака тя, съзнавайки колко детински е доводът й, но не даваше и пет пари, защото фактът, че е детински, не го правеше неверен.
— О, Файър — възкликна Роен, — разбираш не по-зле от нас, че кралството се нуждае от Бриган точно там, където се намира той сега, както и той се нуждае от теб и от всички нас, независимо дали участта ни е справедлива.
В гласа на Роен се долавяше дълбока печал, Файър се вгледа в лицето й и се опита да си представи каква е била преди двайсетина години. Интелигентна, невероятно способна, но омъжена за крал — марионетка в ръцете на безумен кукловод. Бракът и кралството на Роен сякаш се рушаха пред очите й.
Погледът на Файър се отмести към Брокър. Независимо от тъжното му изражение, на него не можеше да прости.
— Брокър, татко мой, постъпил си подло със съпругата си — отсече тя.
— Би ли желала това да не се беше случило — намеси се Роен — и Арчър и Бриган да не се бяха родили?
— Това е довод на неверница!
— Но не съм била невярна към теб, Файър — възрази Роен. — Защо си толкова наранена?
— А щяхме ли в момента да водим война, ако не бяхме предизвикали Накс да съсипе собствения си главнокомандващ? Нима не сме измамени всички?
— Да не мислиш, че кралството беше поело по пътя на мира? — попита Роен с растящо раздразнение.
На болезнени пристъпи Файър проумя каква е причината да я боли толкова. Не беше нито войната, нито Арчър, нито Бриган. Не се дължеше и на наказанието, което съгрешилите не бяха предвидили. Ставаше дума за съпругата на Брокър, Алис, за една дреболия — какво бе причинил Брокър на Алис. Файър си мислеше, че има двама бащи, които се намират на срещуположни полюси. Но макар да съзнаваше, че лошият й баща е способен на доброта, не бе допускала вероятността добрият й баща да бъде способен на жестокост или на безчестие.
Изведнъж проумя колко безполезен и недалновиден е този начин на мислене. На света няма елементарни хора.
— До гуша ми дойде да научавам истината за нещата — заключи тя.
— Файър — обади се Брокър с натежал от срам глас, който тя никога преди не беше долавяла у него, — не поставям под съмнение правото ти да се гневиш.
Тя погледна Брокър в очите — толкова приличаха на очите на Бриган.
— Вече не се гневя — продума тихо и привърза косата си на тила, далеч от лицето. — Сигурно Бриган те е отпратил, защото е сърдит.
— Да, беше сърдит, но не затова ни отпрати.
— Там беше прекалено опасно — обясни Роен — за жена на средна възраст, за сакат мъж и бременна помощница.
Наистина беше опасно. Той беше там съвсем сам, сражаваше се, попиваше истината за произхода си и истината за историята и нямаше с кого да си поговори. А тя го беше прогонила с лишени от любов думи, при това неискрени. В отговор той й бе изпратил нейния Смол, предусещайки някак, че тя се нуждае от него.
Дълбоко се срамуваше от себе си.
Щом ще е влюбена в човек, който винаги е другаде, а не при нея, тогава клетите й заздравяващи пръсти най-добре да свикват да държат писалка. Точно това бе първото, което му написа в писмото, изпратено още същата вечер.