Кристин Кашор
Огнена (24)

Двайсет и трета глава

През следващите дни Файър живееше като в унес. Да научи, че има баба, бе достатъчно изумително. Ала да усети още от първата им колеблива вечеря заедно, че баба й е любопитна да я опознае и приема с открито сърце присъствието и? Възможно ли бе душата на младо чудовище като нея, несвикнало да изпитва щастие, да побере толкова много радост?

Всеки ден вечеряше в кухнята на зелената къща с Тес и Хана. Бърборенето на Хана запълваше празните пространства в разговорите между бабата и внучката и някак си разсейваше смущението им, докато търсеха път една към друга.

Улесняваше ги прямотата и честността на Тес и умението на Файър да долавя откровеността в обърканите й думи.

— Трудно губя присъствие на духа — призна Тес на първата им вечеря с кнедли и яхния с месо от чудовищна птица. — Но ти ме порази, милейди. През всичките тези години си повтарях, че си дъщеря на Кансръл, а не на Джеса. Чудовище, а не момиче, и е по-добре да не се мяркаш пред очите ни. Опитвах се да убедя и Джеса, но тя не се съгласяваше. Имала е право. Виждам я като на живо в лицето ти.

— Къде? — полюбопитства Хана. — В кои части от лицето?

— Челото ти е като на Джеса — обясни Тес, размахала безпомощно лъжица към Файър. — И погледът ти, и прекрасната ти, топла кожа. Взела си цвета на очите и на косата й, но, разбира се, си стотици пъти по-красива от нея. А принцът ми каза, че ти вярва — додаде тихо тя. — Отначало се усъмних. Мислех го за омагьосан. Смятах, че ще се омъжиш за краля, или още по-лошо за него.

— Разбирам — кимна Файър.

Не се засегна от думите на Тес, защото беше превзета от щастие, че е намерила баба си.

Искаше да благодари на Бриган, но той щеше да се върне в двореца чак за бала. Повече от всичко й се искаше да каже на Арчър. Колкото и наскърбен да се чувстваше, той щеше да сподели радостта й, щеше да се засмее гръмко от удивление, щом научи новината. Арчър обаче препускаше някъде на запад с малоброен отряд — Клара й съобщи, че е взел само четирима войници — въвличайки се в кой знае какви неприятности. Файър реши да му опише подробно какво удоволствие е и колко е объркващо да имаш баба.

Не само тя се безпокоеше за Арчър.

— Всъщност не беше чак толкова ужасно да разкрие тайната ти — констатира Клара, забравила, помисли си сухо Файър, че тогава й се е сторило достатъчно ужасно да го зашлеви. — Сега всички сме по-спокойни, че ще участваш в плана. И ти се възхищаваме. Чудя се, милейди, защо не ни го разкри по-рано?

Файър не й отговори. Как да й обясни, че част от причината да си замълчи, е възхищението. Не й доставяше удоволствие да бъде герой за хората, които мразеха Кансръл. Не го уби от омраза.

— Арчър е задник, вярно, но се надявам да е предпазлив — заключи Клара и едната й ръка докосна разсеяно корема, докато другата прелистваше купчината скици на различните етажи в двореца. — Познава ли земите на запад? Там има дълбоки пропасти. Някои са отвори на пещери, но други са бездънни. Дано да не пропадне някъде. — Спря да прелиства за миг, затвори очи и въздъхна. — Реших да му бъда благодарна, задето е осигурил брат или сестра на детето ми. Гневът обезсилва повече от благодарността.

Когато истината излезе наяве, Клара наистина я прие с щедро хладнокръвие. На Мила не й беше толкова лесно, но и тя не се предаде на гнева. Седнала на стола до вратата, в момента Мила изглеждаше просто зашеметена.

— Така… — въздъхна отново Клара. — Успя ли да запомниш всичко за шесто ниво? Не се страхуваш от височини, нали?

— Не повече от всеки друг. Защо?

Клара издърпа два големи листа, извити в краищата.

— Това са плановете на седмия и осмия етаж. Ще попитам Уелкли дали съм отбелязала правилно стаите на гостите. Постарахме се да запазим тези етажи свободни, за да ги използваш, но някои държат на гледката.

Да запомни разположението на стаите в двореца бе по-различно за Файър, отколкото за всеки друг човек. Тя се затрудняваше да си представи двореца като плоска карта върху страницата. За нея дворецът представляваше триизмерно пространство, пълно с движещи се съзнания — те сновяха по коридорите, подминаваха шахтите за прането и се изкачваха по стълбища, невидими за нея, но се налагаше да ги запамети като рисунка върху лист хартия. Сега не бе достатъчно да знае, например, че Уелкли е в източния край на втория етаж. Къде точно се намираше? В коя стая? Колко врати и прозорци имаше там? Къде беше най-близкият килер и най-близкото стълбище? Съзнанията, които усещаше край Уелкли — в стаята при него ли бяха, в коридора или в съседна стая? Ако се наложеше да упъти Уелкли към нейните стаи, без да го вижда, щеше ли да успее? Щеше ли да съумее да обхване със съзнанието си осем етажа, стотици коридори, хиляди стаи, врати, прозорци и балкони, изпълнени с чужди мисли.

Лесният отговор беше „не“, не би могла. Но трябваше да се научи, защото планът за убийствата зависеше от това. В покоите си, в конюшните при Смол, по покрива със стражите си тя се упражняваше по цели дни, непрекъснато. Понякога се възгордяваше колко далеч зад гърба й са останали първите дни в двореца. Никога вече нямаше да се изгуби по лабиринта от коридори.

Успехът на плана се крепеше притеснително върху способността на Файър да изолира Джентиан, Гънър и Мургда — отделно или заедно, но задължително тайно — някъде в двореца. Не се ли справеше, резервните планове бяха объркани, включваха твърде много войници и схватки и нямаше как да останат незабелязани.

Надяваха се Файър да научи от тримата каквото успее, а междувременно Бриган да намери дискретен начин да се присъедини към нея и да се погрижи тя да се измъкне невредима с информацията, а събеседниците й да умрат. После вестта за погрома трябваше да бъде запазена в тайна възможно най-дълго. Тази задача също бе възложена на Файър — да наблюдава двореца за хора, заподозрели какво се е случило, за да ги арестуват, преди да разтръбят съмненията си. Никой, абсолютно никой от противниковия лагер не биваше да узнава накъде са се наклонили везните и какво е разбрала Файър. Информацията е ценна, когато никой не знае, че я притежаваш.

Още същата нощ Бриган щеше да препусне към Наводнената крепост. Стигнеше ли там, войната щеше да започне.

 

 

В деня на бала Тес, кимайки одобрително, помогна на Файър да облече роклята, поръчана от Уелкли, да закопчае катарамите, да приглади и да изпъне невидимите гънки. После няколко фризьори се заеха с косата на Файър, прехласвайки се по оттенъците на червеното, оранжевото и златното, по смайващите ивици розово, по невъзможната й мекота, по ненадминатия й блясък. За пръв път Файър се опитваше да подобри външния си вид. Много бързо процесът й дотегна.

Все пак, когато най-сетне суетнята приключи, фризьорите си тръгнаха и Тес настоя Файър да застане пред огледалото, тя видя и разбра, че всички са си свършили отлично работата. Роклята — сияйно пурпурна и със съвсем семпъл дизайн — й прилягаше толкова съвършено, че Файър се чувстваше полугола. А косата й… Не разбра какво точно са направили с нея, но тънки като конец плитки лъкатушеха през гъстите кичури, спускащи се над раменете и по гърба й. Крайният резултат бе овладяна стихия, допълваща великолепно лицето, тялото и роклята й. Файър се обърна да провери въздействието върху стражите си — всичките двайсетима бяха в стаята, готови да изпълнят ролите си в среднощния план. Двайсетимата зяпнаха смаяно. Дори Муса, Мила и Нийл се ококориха, Файър досегна съзнанието им и първо изпита задоволство, но после се ядоса, откривайки ги отворени като стъклените покриви през юли.

— Овладейте се! — нареди им тя. — Забравихте ли, че това е маска? Ще се провалим, ако помощниците ми си изгубят ума.

— Няма да се провалим, милейди. — Тес й подаде два ножа в кании за глезените. — Ще получиш каквото искаш от когото и да го поискаш. Тази нощ крал Наш ще ти подари Крилатата река, ако пожелаеш, а принц Бриган… принц Бриган, дете, ще ти даде най-добрия си боен кон.

Файър закопча ножовете на глезените си и не се усмихна. Бриган не би могъл да раздава подаръци, ако не се върне в двореца, а два часа преди бала него го нямаше.

* * *

Една от няколкото сцени, запазени от кралското семейство за среднощното им представление, бе апартамент на четвъртия етаж с балкон към централния площад.

Файър никога не беше виждала увеселение, още по-малко кралски бал. Площадът сияеше по-бляскав от злато, облян в светлината на хиляди свещи — стени от свещи зад балюстради край дансинга, та роклите на дамите да не пламнат; свещи в широки полилеи, увиснали на сребърни вериги от таваните; свещи, топящи се по парапетите на всеки балкон, включително на нейния. Танцуващите пламъци озаряваха хората, красивите им рокли и костюми, накитите им, сребърните чаши в ръцете им, звънкия им смях. Небето притъмняваше. Музикантите настроиха инструментите си и засвириха. Танците започнаха — прелестна картина на зимно празненство.

Колко различно усещане обаче се таеше зад външния изглед! Ако не се налагаше да се съсредоточи до краен предел, Файър сигурно щеше да се разсмее. Ала тя разбираше, че стои над миниатюрна вселена, олицетворение на кралството — мрежа от предатели, шпиони, съюзници в лъскави костюми, представляващи всички лагери. Наблюдаваха се изпитателно, напрягаха слух да доловят разговорите на противниците, следяха кой влиза и излиза. Лорд Джентиан и синът му бяха в центъра на вниманието, макар да се опитваха да остават в периферията му. Гънър, среден на ръст и неугледен, не се набиваше на очи в ъгъла, но Джентиан беше висок, с лъскава бяла коса и твърде известен противник на трона, та да не го забележат. Заобикаляха го петима „прислужници“ с вид на зли кучета, спретнати в официално облекло. На балове като този сабите не се смятаха за проява на добър вкус; единствените видими оръжия бяха по дворцовите стражи, разположени край вратите, Файър обаче знаеше, че Джентиан, Гънър и несполучливо дегизираните им телохранители имат ножове. Усещаше и силното недоверие, лъхащо от тях. Забелязваше как Джентиан току си разхлабва неловко яката. Той и синът му се обръщаха рязко към всеки шум, застиналите по лицата им фалшиви усмивки им придаваха почти налудничав вид. На пръв поглед Джентиан изглеждаше привлекателен мъж, безупречно облечен и достолепен, стига да не долавяш писъците на изопнатите му нерви. Лордът съжаляваше за плана, довел го тук.

Завиваше й се свят да следи всички на площада, а да се пресяга отвъд него определено я зашеметяваше. Ала тя се стараеше и с помощта на съзнанията, които я допускаха, съставяше мислен списък на хората в двореца, подкрепящи лорд Джентиан и лейди Мургда, на хората, заслужаващи доверие, и на съмнителните гости. Изпращаше безмълвно списъка на секретаря на Гаран в кабинета му, който си записваше имената и описанията им и ги предаваше на капитана на стражите, натоварени с тежката задача да знаят къде е всеки по всяко време и да предотвратяват непредвидени появи на оръжия и изчезване на важни личности.

Небето почерня, Файър усещаше стрелците, притаени в сенките на балконите край нея. Джентиан и Мургда бяха настанени на третия етаж в двореца. Стаите им гледаха към същия площад, а в помещенията до, над, срещу и около тях вместо гости имаше отряди от кралски войници, в сравнение с които стражите на Файър изглеждаха съвсем безобидни.

Така бе наредил Бриган.

Файър се двоумеше кое я плаши повече — какви ще са последствията за нея и за семейството му, ако той не пристигне навреме, или как отсъствието му ще засегне плана им и войната. И двете подклаждаха еднакво тревогата й. Не дойдеше ли, значи Бриган вероятно бе мъртъв и тогава всичко щеше да рухне — и големите замисли, и сърцето й.

 

 

Няколко минути по-късно съзнанието й се натъкна на неговото — в периферията на обсега й, на най-близкия градски мост. Почти неволно тя му изпрати чувство, което започна с гняв, но веднага се преобрази в безпокойство, а сетне и в облекчение, че го е усетила. Инстинктивният й и неовладян порив я накара да се замисли дали не е разкрила и по-дълбоките си чувства.

В отговор Бриган й изпрати насърчение, изтощение и извинение. Тя се извини на свой ред, но той отново помоли за прошка — този път по-настойчиво. Бриган пристигна, съобщи бързо тя на другите и отблъсна облекчението им от ума си. Вниманието й се раздвояваше. Впрегна волята си да се съсредоточи отново върху площада.

Лейди Мургда не изпъкваше като Джентиан. И тя водеше „прислужници“, поне двайсет, които създаваха усещане за хора, свикнали да се сражават. Неколцина се навъртаха на площада. Други бяха разпръснати из двореца; навярно следяха хората, които господарката им бе наредила да не изпускат от поглед. Самата Мургда обаче се прибра в стаите си веднага след като пристигна. И сега се криеше там, на етажа под Файър. Не я виждаше, но усещаше властното й присъствие и острия й ум по-силно от двамата й врагове на площада. Макар и по-овладяно, съзнанието на Мургда също се напрягаше бдително, пламнало от подозрение.

Клара, Гаран, Наш, Уелкли и неколцина стражи влязоха в стаята зад балкона на Файър. Тя долови присъствието им и без да се обръща ги поздрави мислено.

— Разбрах кой лакей на Джентиан ме следи — прошепна Клара, — но не различавам шпионите на Мургда. Нейните хора са по-добре обучени.

— Някои са пикийци — вметна Гаран. — Сайри видяла мъже, които й заприличали на пикийци. Чула акцента им.

— Възможно ли е лорд Джентиан да е толкова глупав, та да не следи лейди Мургда? — попиша Клара. — Антуражът му е доста очевиден, но като че ли никой не я наблюдава.

— Не е лесно да се наблюдава лейди Мургда, принцесо — обади се Уелкли. — Тя не си подава носа навън. Лорд Джентиан, от друга страна, три пъти моли за аудиенция с вас, кралю, и аз три пъти го отпращах. Настоява да ви обясни лично какво го е довело тук.

— Ще му дадем възможност да обясни, преди да умре — обеща Гаран.

С една част от съзнанието си Файър слушаше разговора им, с друга следеше как напредва Бриган — в момента се намираше в конюшните — а с трета кръжеше около Джентиан, Гънър и Мургда. Досега само обикаляше около мислите им, търсейки начин да влезе; приближаваше, но не завладяваше умовете им. Нареди на една прислужница от хората на Уелкли да предложи вино на Джентиан и Гънър. И двамата отказаха. Файър въздъхна. Защо трябваше възрастният да страда от лошо храносмилане, а младият да е въздържател? Младият Гънър беше костелив орех, с по-силно съзнание, отколкото й се искаше. Питаше се обаче дали не е време да влезе в съзнанието на Джентиан и да започне да го обработва. Той ставаше все по-неспокоен и на Файър й се стори, че жадува за отказаното вино.

Бриган нахълта в стаята зад нея.

— Братко! — възкликна Гаран. — Този път си на косъм дори по твоите критерии! Готово ли е всичко в Наводнената крепост?

— Горкото момче! Кой те удари по лицето? — попита Клара.

— Няма значение — отвърна лаконично Бриган. — Къде е лейди Файър?

Файър загърби площада, мина през вратата на балкона и влезе в стаята. Изправи се лице в лице с Наш — много красив, много изискано облечен. Той застина, изгледа я мрачно, обърна се и се оттегли в съседната стая. Гаран и Уелкли също я зяпнаха ококорено и Файър си спомни как е наконтена. Дори Клара изглеждаше онемяла.

— Добре — кимна Файър. — Знам. Опомнете се и да се залавяме за работа.

— Готово ли е всичко? — попита Бриган.

Кален и излъчващ студ, той имаше вид на човек, бил се за живота си допреди десет минути и оцелял по чудо. Скулата му беше разранена, челюстта — насинена, а кървава превръзка покриваше кокалчетата на пръстите му. Насочи въпроса си към Файър с нежен поглед, който никак не прилягаше на външния му вид.

— Всичко е готово — увери го тя.

Да извикаме ли лечител, принце?, добави мислено.

Той поклати глава, подсмихна се леко и се втренчи в кокалчетата си.

— А враговете ни? Дойдоха ли неочаквани гости? Някой от мъглявите приятели на Кътър?

— Не, за щастие — отговори Файър.

Боли ли те?, попита безмълвно.

— Добре — намеси се Клара. — Нашият воин пристигна. Да действаме! Бриган, ще се опиташ ли да си придадеш що-годе приличен вид? Знам, на война сме, но нали се преструваме, че празнуваме?

 

 

Файър инструктира за трети път прислужницата да предложи вино на Джентиан. Лордът грабна чашата и я пресуши на две глътки.

Файър се вмъкна в съзнанието му. То не беше стабилно място. Джентиан непрекъснато поглеждаше към балкона на Мургда. Направеше ли го, цялата му представителна обвивка се изпълваше с тревога и с особен копнеж.

Файър се запита защо, след като се притеснява толкова, лордът не е изпратил някой от хората си да следи Мургда. Предположенията на Клара бяха правилни, Файър вече познаваше съзнанието на всички от антуража на Джентиан и с лекота следеше къде се намират. Дебнеха пред вратите на различни гости на бала и край охраняваните входове на кралските покои и кабинети. Никой обаче не се навърташе край Мургда.

Мургда, от друга страна, имаше шпиони навсякъде. В този момент двама от тях душеха около Джентиан.

Джентиан взе още една чаша вино и пак погледна към безлюдния балкон на Мургда. Странно чувство придружаваше погледите. Сякаш уплашено дете търси насърчение от възрастен.

Какво насърчение търсеше Джентиан от балкона на противника си?

Внезапно на Файър й се прииска да усети какво ще се случи, ако Мургда излезе на балкона и Джентиан я види. Нямаше как обаче да я принуди да се появи там, без Мургда да разбере, че са я принудили. А после щеше да е на педя от отговора на въпроса „защо“.

Файър реши, че след като не може да се вмъкне подмолно, ще бъде директна. Изпрати послание на Мургда. Излез, бунтовна милейди, и ми кажи защо си тук.

Отговорът на Мургда последва мигновено и изненадващо — иронично, наситено удоволствие, че я предизвикват, абсолютна липса на изненада или страх, откровено желание да се срещне лично с дамата — чудовище и нескрито недоверие.

Е, помисли Файър с преднамерено нехаен тон, ще се срещна с теб, ако дойдеш на посоченото от мен място.

Удивление от предложението и презрение. Мургда не бе толкова глупава, та да падне в капан.

Не изгарям чак от такова нетърпение да те видя, милейди Мургда, та да те оставя ти да избереш мястото на срещата.

Упорит отказ да напусне твърдината, в която се е укрепила.

Очакваш да дойда в стаите ти? Не, милейди Мургда, струва ми се, че все пак няма да се срещнем.

Решимост — нужда — да се срещне с лейди Файър, да я види.

Интересна необходимост. Защо да не я използва в своя изгода? Файър задиша дълбоко да успокои нервите си, защото тонът на следващото послание трябваше да бъде съвършен — шеговит, ведър, дори леко примирен и заинтригуван, но съвсем безразличен към крайния резултат.

Да започнем с поглед аз съм на отсрещния балкон на един етаж над теб.

Подозрение, Файър пак се опитваше да примами Мургда навън.

Добре тогава, милейди Мургда. Щом смяташ, че възнамеряваме да те убием публично на зимния ни бал и да подпалим война в двореца, не излизай на балкона. Не те виня за предпазливостта, макар да противоречи на твоите интереси. Сбогом.

В отговор се разнесе изблик на раздразнение, който Файър пренебрегна. Последва високомерие и леко разочарование. Накрая — мълчание, Файър зачака. Минутите минаваха и усещането й за Мургда избледня, сякаш тя отдръпва чувствата си и се затваря плътно.

След още няколко минути — Файър тъкмо започна да замисля нов план — внезапно долови как Мургда се движи през стаите си към балкона, Файър изтика Джентиан на място, откъдето да не я вижда, но с добър обзор към балкона на Мургда. После пристъпи в светлината на свещите по парапета й.

Мургда спря пред балконската врата и надникна към Файър през стъклото. Беше същата, каквато я помнеше — ниска жена с грозновато упорито лице и с широки рамене, Файър изпита странно задоволство от силата, която излъчваше Мургда.

Реакцията на лорд Джентиан лисна Файър, сякаш я заляха с ведро студена вода. Самообладанието му се върна и той видимо се успокои.

Тя разбра защо Джентиан не шпионира Мургда и защо съюзникът на лорд Майдог — капитан Харт — е знаел толкова за Джентиан. Разбра много неща, включително защо е дошла Мургда. Бе дошла да помогне на Джентиан да осъществи плана си. Някъде по пътя Майдог и Джентиан се бяха съюзили срещу краля.

Файър разчиташе нещо и от Мургда, нещо не съвсем изненадващо. Независимо дали Джентиан се досещаше, или не, съюзничката му бе дошла и по още една причина, Файър я долови в очите на Мургда, вперени през площада в нея, и в чувството, което Мургда неволно издаваше — изумление и похот, но не обичайната похот. Тази беше студена, коварна и политическа. Мургда искаше да я открадне. Мургда и Майдог искаха да я използват — нея, чудовището — като оръжие. Искаха я от мига, щом я зърнаха миналата пролет.

Знанието — дори знанието, че враговете ти са се съюзили, за да си осигурят числено превъзходство — е сила. Сега Файър разбираше ясно какво трябва да направи. Какво би могла да направи, ако внимава и не пропуска нищо. Виждаш ли, милейди Мургда?, изрече ласкаво наум. Показа лицето си, а все още си жива.

Съзнанието на Мургда се изостри и се затвори. Тя присви очи и положи длан върху корема си по особен начин, който Файър разтълкува, защото го бе виждала преди. Мургда се извърна и се отдалечи от балкона, без да забелязва Джентиан, извил врат нагоре.

Файър пристъпи обратно към сенките. Без да драматизира, със спокоен тон предаде на съзаклятниците си какво е научила. Някои се изненадаха и ужасиха. Други не се изненадаха, искаха да продължат. Тя отговори възможно най-добре на въпросите им.

Не съм сигурна, че иде успея да измъкна лейди Мургда от стаите й. Не знам дали Мургда иде умре тази нощ. Но лорд Джентиан ще направи каквото му кажа и вероятно ще се справя с Гънър. Да започнем с тях: Съюзниците на лорд Майдог ще ни разкрият плановете му.

 

 

Двайсет и четвърта глава

 

Файър искаше Джентиан и особено Гънър да я видят, без антуражът на Мургда да я забележи. Затова отиде в личните покои на краля на втория етаж с изглед към площада и излезе на балкона. Погледна право в замаяните лица на Джентиан и Гънър, застанали така, че да им се покаже в цялата си прелест. Усмихна им се подканващо и запърха с мигли — нелепо и неловко положение, ала постигна желания ефект. После Наш се втурна на балкона, надникна да провери с кого флиртува, хвърли гневен поглед към Джентиан и Гънър, улови Файър за ръката и я дръпна вътре. Всичко трая навярно девет секунди — за щастие, понеже умственото напрежение върху Файър бе огромно.

На площада имаше прекалено много съзнания. Не би могла да ги контролира едновременно. Помагаха й. Хората на Уелкли отвличаха вниманието на гостите от нея. Неколцина обаче я зърнаха. Наложи се Файър да състави списък и да наблюдават заинтригуваните от сцената „дамата-чудовище омайва Джентиан и Гънър“ — да не би да се разбъбрят или дори да предприемат нещо.

Все пак успя. Появата й парализира Джентиан и Гънър. Искам да говоря с вас, каза им мислено тя, докато Наш я дърпаше навътре. Искам да мина на ваша страна. Но не казвайте на никого, защото ще ме изложите на опасност.

В дневната на Наш тя се отпусна тежко на стола и оброни глава, попивайки нетърпението на Джентиан, желанието и подозрението на Гънър. Претърси набързо площада и двореца за нещо свързано с тях или обезпокоително. Наш взе чаша вода от масата, клекна до нея и й я подаде.

— Благодаря — погледна го признателно тя и взе чашата. — Справи се добре, кралю. Повярваха, че ме пазиш ревниво, а аз искам да избягам. Джентиан кипи от негодувание.

Клара, излегнала се на дивана, изсумтя отвратено.

— Лековерни глупци!

— Не са виновни те — напомни й сериозно Наш, все още клекнал пред Файър.

Затрудняваше се да стане и да се отдалечи от нея. Файър усещаше, че се опитва. Прииска й се да докосне ръката му — от благодарност за искрено положените усилия — ала знаеше колко безполезен ще бъде досегът й. Защо не занесеш вода на брат си?, предложи му нежно, защото Гаран бе започнал да се поти от треската, поваляща го в моменти на напрежение, и лежеше на дивана, отпуснал крака в скута на Клара. Наш сведе глава и стана да изпълни молбата и.

Файър погледна Бриган, облегнат на библиотеката със скръстени ръце и затворени очи. Братята и сестра му разискваха причините за глупостта на Джентиан, но той явно не ги чуваше. Беше облечен изискано и избръснат, но потъмнялата вече синина върху лицето му имаше болезнен морав оттенък. Изглеждаше изтощен, сякаш иска да потъне в библиотеката и да се слее със стабилната й, бездушна дървена маса.

Откога не си спал?, попита го безмълвно тя.

Бледите му очи се отвориха и я погледнаха. Той сви рамене, поклати глава и Файър разбра, че отдавна не е подвивал крак.

Кой те рани?

Той поклати отново глава и устните му оформиха дума. Бандити.

Сам ли яздеше?

— Налагаше се — каза тихо той. — Иначе нямаше да стигна навреме.

Не те критикувах. Вярвам, че си направил каквото трябва.

Той й изпрати спомен. Как през един зелен и златен ден в началото на лятото й обеща да не скита нощем сам. Ала предишната нощ и през деня бе препускал сам. Тя имаше право да го кори.

Ще ми се… подхвана Файър, но спря, защото не биваше да му казва колко иска да го успокои и да му помогне да заспи. Не искаше да изпълняват тази задача, не искаше да избухва война, а той и Наш да се сражават с мечове и юмруци, изправени срещу хиляди войници по замръзналите върхари. Тези братя… Щяха ли да оцелеят на бойното поле?

Обзе я страх. Изрече наум с рязък тон: Харесва ми бойният ти кон. Биг. Ще ми го дадеш ли?

Той я изгледа стреснато, както се полага, когато зададат такъв въпрос на командир в навечерието на битка, Файър се засмя и ненадейната, неочаквана лекота утеши изтръпналото й от болка съзнание. Добре де, добре. Просто пробвах дали си буден. Не ми вдъхваше доверие така, задрямал прав.

Той продължи да се взира в нея, сякаш е полудяла, но сключи пръсти около дръжката на меча си и пристъпи напред, готов да направи каквото му каже. Посочи с глава вратата към другите стаи на Наш, където стражите на Файър, неколцина пратеници и малоброен отряд войници очакваха да им дадат знак.

Файър стана. Наш, Клара и Гаран млъкнаха и я погледнаха.

— Седми и осми етаж — каза тя на Бриган. — Най-отдалеченото северно крило. Стаите с изглед към най-малкия площад. В момента там е най-безлюдно. Затова ще заведа Джентиан и Гънър там. Тръгнете с Клара, намерете празна стая някъде, където няма опасност да ви забележат, а аз ще се опитам да ги доведа възможно най-близо до вас. Ако ви потрябва помощ да се придвижите по коридорите или шпионите на Мургда ви притесняват, аз съм насреща.

Бриган кимна и отиде в съседната стая да извика войниците си. Файър седна отново и пак закри лице с длани. Всеки етап от плана им изискваше съсредоточаване. Сега трябваше да следи Бриган, Клара, войниците им, шпионите и всеки, който ги зърне. Не биваше да изпуска дирите и на Джентиан, Гънър и Мургда, разбира се, а от време на време се налагаше да изпраща на лорда и на сина му изблици на безпомощно желание. Щеше да следи зорко и целия дворец, да не би някъде нещо да се обърка.

Задиша дълбоко да прогони лекото главоболие, прокрадващо се към слепоочията й. Заостри сетивата на съзнанието си.

 

 

След петнайсет минути Клара, Бриган и войниците им влязоха в свободно помещение на осмия етаж в северното крило. Трима шпиони на Мургда и трима на Джентиан също бяха с тях — някои в несвяст, а други кипнали от гняв, задето ги натикват в килерите със завързани ръце и запушени усти.

Бриган я увери безмълвно, че всичко е наред.

— Започваме — обърна се Файър към Наш и Гаран.

Пригответе се. Започвам, съобщи мислено на всичките си помощници из двореца.

Сведе глава и затвори очи. Докосна съзнанието на Джентиан и влезе в него. Докосна съзнанието на Гънър и реши, че не е достатъчно зашеметен да се вмъкне тайно в него.

Гънър, призова го наум, топло и съблазнително, и тутакси се шмугна през пролуката, разтворена от неволния прилив на задоволство. Гънър, искам да дойдеш при мен. Искам да те видя. Ще бъдеш ли мил с мен?

Подозрение помрачи радостта му, но Файър зашепна, приспа бдителността му и сграбчи по-здраво ума му. Трябва да следвате напътствията ми и да не казвате на никого, нареди на сина и на бащата. Излезте от площада през главната арка и се изкачете по централното стълбище до третия етаж, все едно се прибирате в стаите си. Аз ще ви заведа на място, безопасно и за трима ни, далеч от краля и досадните му стражи.

Джентиан тръгна. Гънър го последва по-неохотно. Петимата им главорези закрачиха след тях и Файър облада и техните съзнания. Докато седмината вървяха към изхода, Файър обходи мислено площада. Нямаше значение кой ги забелязва, ала определено имаше значение кой ще ги последва.

Три съзнания отклониха небрежно вниманието си от танците и се прокраднаха след телохранителите на Джентиан. Двама бяха шпиони на Мургда, а третият — маловажен лорд, когото Файър бе идентифицирала по-рано като вероятен съмишленик на Мургда. Тя докосна съзнанията им, прецени ги и ги намери твърде защитени, за да влезе незабелязано в тях. Налагаше се да води другите и да се надява тези тримата да ги следват.

Десет мъже. Прецени, че ще се справи с тях, без да забравя, разбира се, разположението на стаите и коридорите и хилядите фигури, движещи се из тях.

Колко се увеличи силата й благодарение на упражненията! Преди година не би съумяла да го направи за нищо на света. Миналата пролет Първи полк смазваше ума й.

Десетимата и питомци изкачиха стълбите до третия етаж. Сега тръгнете направо и свърнете по коридора към вашите стаи, нареди им тя. Съзнанието й се втурна напред и се натъкна тревожно на прекалено много хора. Тя внуши на някои да побързат, забави други, а трети изпрати в стаите им, принудително, ако срещнеше съпротива, защото нямаше време за предпазливост. Джентиан, Гънър и петимата им телохранители свиха към стаите си. Коридорът пред тях пустееше.

Не се мярна жива душа и когато Джентиан и Гънър стигнаха до стаите си. Спрете, инструктира ги тя. Прехвърли се към съзнанията на войниците, скрити в съседните помещения. Хората на Мургда се появиха в коридора и тя даде знак на войниците:_ Сега!_ Стражите изскочиха от укритието си и се втурнаха да заловят петимата телохранители на Джентиан и тримата шпиони на Мургда.

Бягайте!, извика Файър на Джентиан и Гънър, вероятно ненужно, понеже те вече тичаха. Гонят ви! Бягайте надолу по коридора. При фенера свийте наляво! Продължете направо! Търсете зелена врата вляво! Влезте през нея и сте спасени! Да, в безопасност сте. Качвайте се нагоре по стълбите. Тихо, бавно. По-бавно. Спрете… Спрете за малко.

Джентиан и Гънър се заковаха на място, объркани, уплашени и сами на витата стълба някъде между петия и шестия етаж. Файър ги успокои и окуражи и се върна мислено в коридора, където се бе състояла кратката, неприятна схватка. Всички ли заловихте?, попита тя капитана на войниците. Видя ли ви някой?

Капитанът й докладва, че са изпълнили задачата си.

Благодаря, каза Файър. Браво! Ако изникне нещо непредвидено, съобщете ми.

Пое си дълбоко дъх и се върна при Джентиан и Гънър на стълбите.

Съжалявам, прошепна им гальовно. Добре ли сте? Съжалявам. Ще се погрижа за вас.

Гънър не бе сговорчив, противеше й се. Ядосваше се, че е изгубил телохранителите си, гневеше се, че е позволил на чудовището да го командва и да го изложи на опасност на това тясно стълбище, Файър облъчи съзнанието му с горещи чувства и намеци, за да замъгли разсъдъка му. Изпрати му и категорично и хладнокръвно послание: Пое риск, вмъквайки се в двореца на краля. Но не се страхувай. Избрах те, а аз съм по-силна от краля. Овладей се. Помисли колко по-лесно ще го отстраниш, ако аз съм на твоя страна.

Същевременно, с колосално усилия на волята, Файър проучи коридорите, до които отвеждаше витата стълба. В коридора на осмия етаж имаше гости. Седмият етаж пустееше.

Бриган се намираше на осмия етаж. Умората обаче си казваше думата и съзнанието й действаше по-мудно.

Бриган, помисли тя, твърде изтощена да спазва етикецията. Водя ги към седмия етаж. В празните стаи под теб. В подходящия момент, може да се наложи да слезеш през балкона.

Отговорът му дойде бързо — „не бой се, балконът няма да ме затрудни.“

Качвайте се, нареди Файър на Джентиан и Гънър. Един етаж по-нагоре. Минете тихо през вратата. Вървете по коридора, да, и свийте наляво. Бавно… по-бавно. Файър се напрегна да си спомни къде са настанени гостите, да усети къде е Бриган. Спрете тук, реши най-сетне. Влезте в стаята вдясно.

Гънър се поколеба. Тя го блъсна безцеремонно вътре.

В стаята гневът на Гънър се превърна в учудване, а после, мигновено, в задоволство, Файър обаче нямаше сили да разнищва странната му реакция. Седнете, джентълмени, подкани ги замаяно. Не доближавайте прозорците и балкона. Ще дойда след няколко минути да поговорим.

Провери още веднъж коридорите, площадите, Мургда и хората й, за да се увери, че никой не подозира нищо и всичко е нормално. С дълбока въздишка се върна в стаята, където Мила бе коленичила на пода пред нея, стиснала ръката й, а другите й стражи, Гаран и Наш я наблюдаваха притеснено. Изпита облекчение, че излиза от съзнанието си и пак е при тях.

— Добре — кимна им. — Дойде ред за моето пътешествие.

 

 

Тръгна по коридора, уловила Наш под ръка, заобиколена от стражи и обект на всеобщо внимание. Двойката изкачи стълбището към третия етаж, както бе направил Джентиан, но сви в обратната посока и спря пред стаите на Файър.

— Лека нощ, милейди — пожела й Наш. — Надявам се главоболието ви да отшуми.

Той вдигна ръката й и целуна пръстите й. Пусна я и се отдалечи с мрачно изражение, Файър го изпрати с искрена привързаност, която не се четеше по лицето й, ала изпълваше сърцето й, защото тази нощ той изигра чудесно ролята — макар и не особено трудна — на изтерзан от любов и ревност монарх.

Файър се усмихна мило на шпионите на Мургда и Джентиан — неколцина й отвърнаха с идиотски усмивки — и влезе в покоите си. Притиснала с пръсти слепоочия, тя насили съзнанието си да претърси земята и небето отвъд прозорците й.

— Няма никого — съобщи на стражите си. — Няма чудовищни птици. Да започваме.

Муса открехна прозореца и сряза мрежата с ножа си. Студен въздух нахлу в стаята, а върху килима тупна шепа размекнат сняг. Файър отдели един миг да помисли за Бриган и войниците му, които щяха да препускат цяла нощ в лапавицата. Муса и Мила спуснаха въжена стълба през прозореца.

Стълбата е спусната, съобщи тя на войниците в стаята под нея. Чу как прозорецът им проскърца и се открехна. Провери отново небето и земята. Нямаше никого. Дори стражите пред зелената къща бяха изчезнали.

— Добре — каза тя. — Тръгвам.

В същия момент почувства колко много се тревожи Муса да я пусне да излезе сама и незащитена. Стисна ръката й по-силно от необходимото.

— Ще те повикам, ако ми потрябваш — обеща й.

Присвила устни, Муса й помогна да се измъкне през прозореца.

Роклята и пантофките й не бяха предназначени за студ, още по-малко за зимен студ, но все пак успя да се спусне до прозореца под нея. Войниците я издърпаха вътре и се постараха да не я зяпат, докато си приглаждаше роклята. После й помогнаха да се скрие под покривката на количката, с която разнасяха храната за седмия етаж.

Беше здрава количка, а подовете на Наш бяха гладки и след минута-две тя спря да трепери и се стопли. Един прислужник я придвижи по коридорите, после я качи на платформата, която се заиздига по въжетата си плавно и без никакво проскърцване. Прислужникът следваше безмълвните й указания, свиваше, накъдето го насочи, и най-сетне стигнаха най-отдалечения коридор в северното крило. Спряха пред стаята, където Джентиан и Гънър я чакаха.

Файър се пресегна нагоре към Бриган. Той не беше там.

Съзнанието й се заозърта паникьосано и тя разбра какво е направила.

Гръм и мълнии!, извика на Бриган. Объркала съм се. Не съм ги довела в стаята точно под теб. Намират се на запад през един апартамент.

Бриган я успокои. Обясни й, че ще прескочи през балконите на съседните стаи.

Там има хора.

Той я увери, че няма.

Не на твоя етаж, Бриган. На моя. Довела съм Джентиан и Гънър в стаи, където има гости. Куислинг? Куисланд? Някой с К. Главата й се пръскаше от болка. Да се опитам ли да ги преместя? Гънър сигурно ще откаже. О, какъв ужас! Ще изпратя вест да не позволяват на човека с К, на съпругата и на стражите му да влязат в стаите си. Къде ще денем сега телата на Джентиан и Гънър?, добави горчиво тя, просълзена при мисълта какви последствия ще им навлече грешката й.

„Куислам?“, предположи Бриган. „Лорд Куислам от Южен Делс?“

Да, Куислам.

„Не беше ли съюзник на Джентиан?“

Файър се напрегна да си спомни. Да. Куислам е съюзник на Джентиан. Сега разбрах защо Гънър спря да се съпротивлява, щом влезе в стаята.

Бриган предположи, че в стаята на съюзника си Гънър ще се чувства по-спокоен и ще е по-сговорчив. Нищо чудно грешката й да им помогне.

Файър вече не се владееше.

Няма да ни помогне! Създава безброй затруднения!

Файър…

Концентрацията й се раздробяваше на парчета, но тя отчаяно се вкопчи в нещо, което ненадейно и необяснимо й се стори важно. Бриган, ти контролираш ума си по-силно от всеки, когото познавам. Виж колко добре се разбираме, изпращаш ми цели изречения… И няма смисъл да ми обясняваш защо си толкова силен. Необходимостта те е закалила. Татко… Почувства се изтощена до смърт. Сякаш налагаха мозъка й с юмруци. Татко те мразеше повече от всеки друг.

„Файър…“

Изморена съм, Бриган.

„Файър.“

Той изричаше името й и й изпращаше чувство. Смелост, сила и още нещо, все едно е до нея, прегръща я и я оставя да отпусне за миг цялото си тяло в обятията му, да слее съзнанието си с неговото, да сгрее сърцето си в огъня на неговото сърце.

Огънят в сърцето на Бриган бе удивителен, Файър разбра и почти не повярва, че чувството, което й изпраща, е любов.

„Опомни се“, нареди й мислено. „Влизай в онази стая.“

Слезе от количката. Отвори вратата на стаята.