Клайв Къслър, Греъм Браун
Бурята (40)

Глава 39

Джо Дзавала прекара петнайсет часа в товарния отсек на непознат кораб в компанията на няколко камиона и милиарди микророботи. Друг на негово място би се предал и би заблъскал по вратите, за да го пуснат да излезе. Джо, обаче, уплътни добре времето си. Той претърси щателно всеки един от камионите. Откри три бутилки вода, изпи две от тях и запази третата. Освен това намери и пластмасова херметическа торба, пълна с някакво сушено месо. Не беше говеждо, а по-скоро от коза, камила или агне. Изяде колкото можа и върна останалото.

Освен това огледа пространството, погледна под предните капаци на камионите и измисли няколко различни плана за действие. Поколеба се дали да не повреди двигателите, като измъкне жиците на разпределителите, запуши карбураторите или развие свещите. Така камионите нямаше да могат да запалят, или щяха да се повредят малко след като потеглят.

Накрая реши да не го прави. В противен случай нямаше да може да слезе от кораба. А ако камионите спрат след трийсетина километра, Джо би се оказал на място, което не е изключено да е много по-лошо от Йемен. Освен това ще е обграден от сърдити и въоръжени врагове.

Замисли се дали да не избяга. Огромните врати все още бяха затворени, но Джо беше уверен, че може да ги разбие с всичките конски сили, с които разполага. Ами после? От това, което си спомняше за влизането им в товарния кораб и от следите от гуми по пода, той реши, че се намира в задната част на някакъв ферибот.

Не беше от онези, в които влизаш отзад и излизаш отпред, защото нямаше предна врата, но определено беше създаден за автомобили. От начина, по който се люлееше, Джо прецени, че не е твърде голям. Това означава, че не отиват много далеч.

Реши да не бяга. Единственото, което щеше да постигне с разбиването на вратата, беше да падне зад борда. Вместо това зачака. Поспа малко в леглото на първия камион и се събуди от викове на горната палуба.

Усети, че корабът забавя и прави някакви маневри.

Звукът от сирени на други кораби му подсказа, че се намират близо до пристанище. Джо усети, че наближава времето за действие. Щом корабът акостира на това загадъчно място, той трябва да намери начин да се измъкне, дори това да не е последната спирка на камионите.

След малко откъм вратите се дочу тракане. Някой отключваше тежките резета. Няколко секунди по-късно в помещението нахлу светлина. Вратите се отвориха.