Клайв Къслър, Греъм Браун
Бурята (25)

Глава 24

На изкуствения плаващ остров „Аква-Тера“ Пол и Гамей прекараха по-голямата част от деня в компанията на Марчети и в изучаване на пробата от „дивите“ микророботи.

На бърза ръка подредиха една импровизирана лаборатория, за да заместят тази в наводнения отсек. В стаята бяха разхвърляни компютрите на Марчети, един малък радио предавател и друго оборудване.

Без електронния микроскоп не можеха да наблюдават самите микророботи, но с два медицински оптични микроскопи, Пол и Гамей се опитаха да разгледат две отделни проби, в които странните се бяха струпали на малки групички, наподобяващи водорасли или бактерии.

Марчети седеше пред компютъра и пишеше нещо. Лейлани стоеше наблизо и потропваше нервно. След като бяха прекарали цялата сутрин в изучаване на оригиналната конструкция, сега започнаха тестове и се опитваха да изпратят сигнал на роботите със стандартните команди, които Марчети беше програмирал в прототиповете преди години.

— Нищо не правят — каза Пол за десети път.

— Сигурен ли сте? — попита Марчети и продължи да изпраща командните протоколи. — Те са ужасно малки и вероятно пропускате нещо.

— Наблюдаваме ги през микроскопите — рече Пол. — И виждаме, че не мърдат. Проличат на мързеливи роднини след угощение за Деня на благодарността.

Гамей го стрелна с очи.

— Нали не говориш за моите роднини?

— Само за братовчеда Уили… Най-вече…

Тя сякаш се обиди за секунда, но после сви рамене.

— Прав си. Той се изтяга на дивана в четвъртък следобед и не става до неделя.

Марчети се покашля, за да им привлече вниманието.

— Ако предположим, че микророботите не са били обладани от духа на братовчеда Уили, мога спокойно да заключа, че Отеро е променил командните кодове.

— Тогава какъв е смисълът от всичко това? — попита Лейлани.

Преди Марчети да отговори, Гамей зададе по-практичен въпрос.

— Има ли начин да извлечем кодовете от самите роботи? Да им приложим обратно инженерство и да им разчетем програмата?

Марчети поклати глава.

— Не и с оборудването, с което разполагаме тук.

— Ами ако попитаме самия Отеро? — добави Лейлани. — Или приятеля му? Затворили сме ги в онези килии. Да вземем ключовете и да си поговорим с тях. Под „говорим“ имам предвид да ги принудим да говорят.

Гамей и Пол се спогледаха. Тревожеха се за Лейлани. Напоследък тя ставаше все по-гневна и неуравновесена, особено след случилото се на въздушния кораб.

— Аз съм твърдо против насилието! — заяви Марчети.

— Но той се опита да те убие! — възкликна Лейлани.

— Имаш право — съгласи се с ирония Марчети. — Да отидем да го пребием. Ей сега ще намеря един гумен маркуч.

— Много бързо си променихте мнението — закачи го Гамей.

— Ами, аз съм си фурнаджийска лопата — отвърна Марчети. — Какво да се прави?

— Сигурно има и друг начин.

— Какъв?

— Ако роботите в открито море получават заповеди, не можем ли да прихванем сигнала?

— На теория да — съгласи се Марчети, — но ще трябва да се приближим до тях.

— Още по-близо? — възкликна Лейлани.

Пол също не хареса идеята.

— Колко трябва да ги доближим?

— Зависи от сигнала — обясни Марчети. — Може да е нискочестотен или серия от последователни къси вълни. Те биха покрили по-голяма площ и могат да се изпращат от произволно място. Сигналът би могъл да бъде и високочестотен или директен — от самолет, кораб или сателит. Има вероятност да го изпращат до част от плаващия рояк и микророботите да си го препредават — като игра на развален телефон. В този случай трябва да сме на точното място в точния момент, за да го засечем.

— Май ще е по-лесно да изтръгнем със сила информацията от Отеро — намеси се Лейлани.

— Обикновено най-простото решение не е най-лесното — отбеляза Пол. — Какъв вид сигнал бихте използвали вие?

Марчети се замисли.

— Кодиран на къси вълни — каза той след малко. — Високочестотен.

— Значи такъв и ще търсим.

— Вероятно продължителността му ще е изключително кратка — предупреди Марчети. — Няколко милисекунди. Възможно е да се повтаря на интервали. Без да знаем какво търсим, ще е невъзможно да го отличим от фоновия шум в атмосферата. Статични и радио сигнали, йонизация… всички тези неща ще ни създадат проблем.

— Вие сте като мокро одеяло — каза Пол и си помисли, че всяко решение си има и добрите и лошите страни.

— Не е необходимо ние да го засичаме — рече внезапно Гамей. — Тук разполагаме с нещо, което може да го направи вместо нас. — Тя махна с ръка към микророботите в пробите. — Трябва само да запишем сигналите, да изчакаме малките роботи да се събудят и после да проучим подробно записа.

Марчети я изгледа впечатлен.

— Мисля, че може да стане — каза той. — Много добра идея. Ще насоча острова към рояка. Според последното му изчислено местонахождение, ще го достигнем след трийсет и шест часа.