Клайв Къслър, Греъм Браун
Бурята (21)

Глава 20

Джин ал-Халиф крачеше разгневен из коридорите на своята пещера. Той отвори с ритник вратата на просторния си кабинет и ритна един стол, който имаше неблагоразумието да се озове на пътя му към бюрото. Сабах влезе след него и затвори внимателно вратата.

— Не могат да ме привикват като някакво малко момче! — изрева Джин.

— Не са те привикали — каза спокойно Сабах.

— Явили са се без предупреждение! Казали са, че идват тук и очакват да ме видят! — изкрещя Джин. — Според теб това не е ли привикване?

Джин седна зад внушителното бюро. Зад гърба му имаше огромна стъклена стена, през която се виждаше производственото хале на голяма фабрика на около шест метра надолу.

Мъже в защитни костюми настройваха някакви машини и подготвяха производството на следващата версия от микророботите на Джин. Тази смъртоносна нова партида беше предназначена за Египет и за бента.

— Те просто помолиха — продължи Сабах. — Като имам предвид тона и действията им напоследък, реших, че е по-добре да обещая, че ще присъстваш.

— Това е безочие! — извика Джин. — Не можеш да обещаваш вместо мен!

Джин познаваше много добре гневът, който сега кипеше в него, но досега не го беше насочвал към Сабах.

— Защо колкото сме по-близо до целта, толкова повече всичките ми приближени си губят ума и забравят къде им е мястото?

Сабах беше на косъм да отвърне на тази грубост, но се сдържа.

— Остави ме! — каза Джин и махна властно с ръка.

Вместо да се поклони и да излезе, Сабах заговори с равен тон:

— Не! Аз те възпитавам от дете, откакто баща ти почина. И се заклех да те защитавам, дори и от теб самия. Затова сега ще говоря, а ти ще ме слушаш. Когато приключа, ще решиш какво да правиш.

Джин го погледна изненадан.

Обзе го желание да убие Сабах задето не му се подчинява.

— Този консорциум — продължи Сабах, — отпусна милиарди долари като възнаграждение за твоите усилия. Мъжете, които го управляват, са могъщи също като теб и от време на време имат право да показват мускули.

Джин впери омагьосан поглед в Сабах и въпреки нежеланието си, се заслуша в думите му, както често се случваше още от детството му.

— Фактът, че идват заедно — продължи Сабах, — не е добър знак. По-скоро подсказва опасност. Те са единни.

Джин огледа кабинета си. Обзавеждането беше скромно, а по стените висяха древни оръжия. Погледът му спря върху един извит ятаган.

— Тогава ще ги избия до крак! — заяви Джин. — Ще ги нарежа на парчета със собствените си две ръце.

— И какво ще постигнеш с това? — попита Сабах. — Те не са дошли сами. Всеки води със себе си отряд въоръжени мъже. Общият им брой е почти равен на броя на нашите хора. Ще започне война. И дори и да спечелим, несъмнено другите ще поискат да си отмъстят.

За пръв път от много време Джин усети, че е уязвим и притиснат в ъгъла. Ако враговете му знаеха какви страсти са събудили в него, със сигурност нямаше да поискат да дойдат.

— Идват в най-лошия възможен момент — каза Джин по-спокойно. — Трябва да се подготвим за други гости. Знаеш това.

— Ще се справим — успокои го Сабах.

— Добре — съгласи се Джин. — Какво предлагаш?

— Да изпратим послание, което няма да предизвика война. Най-добре да им покажем това, което са дошли да видят. Единият ще погледне отблизо, а другият ще наблюдава отдалеч.

По лицето на Сабах се появи злокобна сянка и Джин разбра. Учителят му беше възрастен и старомоден, но не и глупав.

— Заповядай да наводнят изпитателния басейн — каза Джин.

— Той е настроен да симулира нападение върху Асуан.

Джин се усмихна злорадо.

— Чудесно! Продължете с демонстрацията. Осигурете им място на първия ред. Ще се радвам да видя как получават повече от това, за което се спазариха.

Сабах веднага отгатна намеренията му и кимна:

— На твоите заповеди!

Джин погледна през стъклената стена към работниците в халето. Машините работеха с пълна мощност. В края на производствената линия сребрист пясък се сипеше в жълт пластмасов бидон и почти го изпълни. Под него чакаха още петдесет и девет подобни контейнера, готови да приютят последната партида от неговата орда. Ако сметките му се окажеха верни, те щяха да пречупят волята на Азис и да принудят египетските военни да му предадат богатствата си.