Клайв Къслър, Греъм Браун
Бурята (62)

Глава 61

По обяд опасността в Асуан беше преминала. Нивото на водата в язовира Насър спадна с шест метра. Двуметрова вълна продължи да се излива през стената и широката сто и двайсет метра пролука, но течът бе по-плавен и контролиран. Преливниците, шлюзовете и отклоняващият канал бяха отворени докрай и до средата на следващия ден щеше да се постигне изравняване на нивото.

И все пак трагедията не беше предотвратена напълно.

Джо погледна по течението на реката. Всичко изглеждаше много по-различно в сравнение с миналата нощ. Сградите бяха изчезнали — не повредени или наводнени, а просто изчезнали. Също и кейовете, лодките и някои от пясъчните хълмове. Крайбрежието беше наводнено и вместо да прилича на виеща се змия, реката наподобяваше дълго езеро.

Над него кръжаха десетки хеликоптери като морски кончета над някое блато. Малки лодки пореха водата тук и там.

Електроцентралата продължаваше да произвежда електричество, но нямаше къде да го пренесе, тъй като всички далекопроводи бяха отнесени.

 

 

Джо се обърна и се затътри към един военен микробус. По настояване на майор Едо сестрата го прегледа. Имаше нужда да му се влее малко глюкоза, но той отказа. Скоро медикаментите щяха да свършат, а други хора се нуждаеха от тях повече отколкото той.

Тя му подаде бутилка вода, метна одеяло на раменете му и се отдалечи.

Майор Едо седна до него и му предложи цигара. Джо отказа и той си прибра кутията обратно в джоба.

— Проклет навик — каза той и се опита да се усмихне.

— Колко? — попита Джо.

— Поне десет хиляди — отвърна тъжно майорът. — Вероятно накрая ще станат два пъти повече.

Джо имаше чувството, че се е бил дванайсет рунда с противник в тежка категория, оцелял е, помислил е, че е спечелил мача, но накрая е разбрал, че съдиите са отсъдили в полза на другия.

— Можеше да са милиони — каза тихо майорът и сложи ръка на рамото на Джо. — Разбираш ли?

Дзавала го погледна и кимна.

Наблизо кацна хеликоптер. Един редник се приближи тичешком до майора.

— Караме много ранени.

— Къде? — попита Едо.

— В Луксор. Там е най-близката болница, в която има електричество.

— Вземете го с вас — заповяда майорът.

— Кой е той? — попита редникът.

— Името му е Джоузеф Дзавала. Той е спасител на египетския народ.