Трюгве Гюлбрансен
Път заобиколен няма (22)

22

Досега никога лятото не се бе струвало на Аделхайд толкова красиво, никога не се бе чувствала толкова сигурна, никога светът не бе й изглеждал толкова хубав, както през годините, след като тя и Даг се намериха.

Тя спеше в спалнята и използваше стаята си само през деня. Бе започнала да записва старите истории, които бе научила от Стария Даг и от Ун Хамарбьо, както и от книгите на Дортея и Терезе. Тя се почувства напълно като член от рода на Даг, все по-здраво пускаше корен в миналото, а земната й женска същност се вглеждаше в света наоколо все по-прецизно.

Даг също се беше поуспокоил. Разбирателството с Аделхайд и всичко онова, научено от нея за баща му, му дадоха опора, вследствие на което той стана силен и решителен с годините.

Подтикваше Аделхайд и леля й да канят роднини и приятели от града и селата. Веднъж годишно в залата на Бьорндал се организираше веселба с танци, както в Боргланд. През коледните вечери се възцаряваше тържественият блясък от времето на Стария Даг, с посещение до църквата и звънене, а Даг никога вече не се запъваше, когато четеше словата от Библията. Уверена сила и тиха радост се виждаха в него, както никога преди това.

Той възобнови една стара традиция, която бе секнала в суровите времена на баща му — събираше горските жители в имението, преди да започне прибирането на реколтата, за да им раздаде инструменти и да поговори с тях за новите места за дърводобив. Разговорите се провеждаха в старата къща, придружени от голяма почерпка, с много ядене и пиене, като Даг винаги беше сред хората.

Беше трудна година, с ниски цени и всевъзможни проблеми, но Даг винаги знаеше как трябва да се постъпи. Когато цените на дървения материал и житото се понижиха изключително много, той намери решение в развиване на животновъдството. Старите колиби на пасбищата и летните обори бяха ремонтирани, а горските пасбища се използваха най-старателно. Когато митниците в Англия направиха невъзможно да се изпраща там дървен материал с дължина пет-шест лакътя, той обходи селищата наоколо и започна прочистване на реката, така че да стане възможно да се смъкват дървета с по-голяма дължина. Беше лидер навсякъде, където имаше работа за вършене — като баща си.

И все пак имаше нещо дълбоко в Даг, което предизвикваше безпокойство в Аделхайд. Той бе станал прекомерно снизходителен към Холдер и някои други. Строгостта, с която се отнасяше към бедните люде през първата година след смъртта на баща му, изглежда наистина беше само проява на инат или несигурност, както прецени леля й, защото след това тя не се прояви никога повече.

 

 

Минаха години и сега беше 1826-а.

Момчетата бяха станали на единадесет години, ходеха по горските пътища и скитаха из околността. Първоначално Тургайр беше лидерът във всички техни пакости, но сега Малкия Даг започна да се изявява. Той беше този, който започна да води във всичко. Ъгловат и неодялан, а и доста едър за възрастта си, такъв беше и сега, но той бе започнал да се отърсва от грубостта си, казваха хората.

От години Аделхайд се бе занимавала с образованието им и двамата отдавна можеха да четат, да пишат и да смятат, бяха започнали да изучават и други предмети. Понякога тя се оплакваше на Даг, че скитат твърде надалеч.

— Остави ги да се порадват още малко на свободата си, докато не са отишли при свещеника — отговаряше той, — защото след това ще трябва вече да се захващат за работа.

Аделхайд мечтаеше да види единия от двамата, независимо кой, да учи в града и след това да стане офицер. Най-добре да бъде този, който ще наследи Боргланд. Но тя не намираше смелост да сподели това с Даг. Думите му, че след конфирмацията^[1] те ще трябва сериозно да се хванат за работа, по-скоро означаваха, че ще трябва да работят в имението. Тя не искаше да се примири с тази мисъл, не и за двамата, но нещата отиваха натам.

 

 

Един човек, бил в града заради стъкло, дойде при Даг с ясното послание от Холдер, че имали нужда от пари. Старият Холдер беше умрял миналата година и сега младият управляваше търговията. Той всъщност не бе вече съвсем млад, а беше на четиридесет и седем години.

Даг научи, че самият Холдер бил отишъл в помещението на работниците, за да изпрати по човека това послание, и Даг си направи заключението в какво лошо положение се намира той.

Най-добре беше сам да пътува до града веднага.

Гневни мисли занимаваха Даг по пътя.

Ето, през последните си години баща му бе наредил да се ремонтира всичко около Бьорндал, така че никъде нямаше нищо изгнило, беше имал грижа на никого, колкото и далеч в гората да живее, да не липсва нищо необходимо. И за госпожица Рамер изрично бе написал точните условия на ползване на Боргланд. Даг бе видял копие от документа в сандъка в мазето си. На Холдер също бе помагал по всякакъв начин, беше отлагал дължимите от тях плащания година след година, като на това отгоре им бе отпуснал и пари на заем, за да се справят с трудните времена.

Но веднага след смъртта на баща му последваха нови неща — просене на още пари и всякаква друга помощ. Следователно при подобна ситуация човек трябва да бъде нащрек, да знае как да води делата си, дори и да е толкова притеснен — но нищо не се случи. Където нямаше повече желание за работа, както при Холдер, нищо не можеше да помогне — нито пари, нито друга помощ.

Не му беше убягнало от погледа, че Аделхайд искаше да види момчетата с по-високо положение, но не биваше така. Трябваше да им бъде внушена страст за работа, веднага след конфирмацията, а дотогава трябваше да опознаят добре гората и да изградят връзката си с нея. За младите е полезно да се движат, докато пот избие на челото им. Хората без кръв и силни ръце бяха според него най-лошото нещо.

Даг усети болка в гърдите си, когато пристигна до магазина в къщата на Холдер вътре в двора. Роднините му бяха търговци повече от сто години, тук бяха се родили неговата трудолюбива и добра майка и леля му Дортея. И двете бяха израснали тук и живели в тази къща, преди да отидат в Бьорндал.

Преди тук винаги бе имало шум и движение на много хора и коне, а сега наоколо стояха само няколко товарни коня, иначе бе съвсем безлюдно.

Той бе категорично решил да удари с юмрук по масата и да заяви на Холдер лаконично и ясно, че няма повече какво да очаква от Бьорндал — нито пари, нито стока. Но като съпостави днешното състояние тук със спомените от детството си — как бе преживял тук с баща си, майка си и леля Дортея хубави моменти сред празничен блясък, сърцето му се сви в гърдите.

Дали баща му щеше да каже тук „не!“, ако сега беше на негово място? Баща му със своите много по-ярки спомени от него?

По пътя той си беше мислил, че просто не трябва да оставя повече нещата в сегашното им състояние, дори и да иска. Носеше отговорност за много хора, за имението си и за семейството си. И без това беше много трудно да се справят с всичко и да успяват в тези трудни времена. Едри земевладелци бяха принудени през последните години да напуснат бързо именията си.

Но и да изкара всичко това на публична продажба и да види как Холдер губят цялото си имущество, съвестта не му позволяваше.

Даг върза коня си, като му сложи торба с овес, и се изправи, едър и широкоплещест, за да огледа старата търговска къща с всичките й стълбища и пристройки. Сигурно мнозина от прадедите му често бяха заставали така в този двор, но едва ли някой от тях бе преживявал такъв мъчителен момент като него сега.

От кантората насочиха Даг към горния етаж. Една прислужница го отведе до салона. На Даг му беше известно, че тук някога бе живяла майка му, но не знаеше, че преди близо половин век родителите му се бяха обяснили и решили да живеят заедно тъкмо в тази стая.

Вратата се отвори и Холдер влезе със зачервено лице. Не стъпваше достатъчно уверено на краката си и поздрави братовчед си с широки жестове, като го засипа с дълги и подробни обяснения и вести за нови фалити в Лондон, както и с всякакви извинения. Прислужницата донесе вино и чаши, Холдер наля и надигна чашата си. Даг не докосна своята.

Холдер пак напълни чашата си и я изпи като предишната.

— Е, донесе ли пари? — рече той непринудено и с известно снизхождение.

Даг гледаше пред себе си и от време на време поглеждаше към него.

— От колко имаш нужда?

Другият изрече толкова голяма сума, и то само като първоначална, че Даг мигновено изтрезня и забрави всичките си емоции. Холдер продължи да говори непринудено и безсмислено, като вмъкна, че така може да направи страхотна сделка, след която отново ще си върне предишното положение. Но Даг трябвало да му даде назаем още една подобна сума и тогава търговската къща „Холдер“ щяла да възкръсне в целия си предишен блясък. И точно Холдер бил този, на когото било предопределено да направи това. Баща му бил прекалено дребнав и заради това всичко се било влошило. Човек трябвало да знае какво да прави, когато му се предостави големия шанс в живота, и… трябвало да действа мащабно.

Даг се надигна.

— Аз дойдох да искам пари — рече той хладно. — Какво ще отговориш на това?

Холдер се сепна и се сгуши в креслото, оставайки дълго време така в недоумение. После се облегна назад, окопити се и отпусна мързеливо ръце върху подлакътниците, като изпружи крака грубо напред.

— Тук никой не може да иска нищо, няма нищо тук.

През последните години Холдер бе взимал заеми само от Даг, така че той можеше сега да изиска всичко, което беше останало. Даг каза на адвоката своите искания. Беше приготвен документ, според който двадесетгодишният син на „младия Холдер“ трябваше да се опита внимателно да продължи търговията на дребно в магазина, но всяка търговия на едро трябваше да бъде завинаги преустановена. Всички помещения, с изключение на няколко стаи за бащата и сина, трябваше да се дадат под наем. Ако не успееха по този начин да се справят със ситуацията, цялото им имущество щеше да бъде обявено за публична продажба. Адвокатът се засмя, когато приключиха с изготвянето на документа.

— Това трябваше да бъде направено още по времето на баща ви — рече той.

Така по-голямата част от богатството, което някога бе прехвърлено от дома Холдер в Бьорндал, отново беше върната.