Трюгве Гюлбрансен
Път заобиколен няма (18)

18

Аделхайд застана тихо в стаята си до вратата, която беше оставила леко открехната, за да има възможност да подслушва. Не биваше да го прави, но сега трябваше.

Момчетата бяха при леля Елеоноре и щяха да останал там за през нощта. Леля й беше казала, че тъй като Малкия Даг трябваше да бъде цял живот господар на Боргланд, трябваше да познава имението и да свикне там още от детството си. Да, така бе заявила тя, но Аделхайд не беше сигурна дали понякога не се грижеше за децата, за да помогне на самата нея. В строгия й поглед имаше толкова доброта, а и тя проявяваше голямо търпение към суматохата, която създаваха децата.

Аделхайд се ослушваше. Двамата с Даг се бяха хранили сами на вечеря във вътрешната стая, но не си казаха нито дума. Всяка несигурност, всичко плахо в Даг се беше изпарило. В позата му, в погледа му се четеше непоколебима сила — да, такава, каквато бе проявявал Стария Даг в най-безмилостните си времена. Една вечер Даг стоя дълго време в кабинета, на следващия ден замина с файтона на юг и се върна чак късно вечерта. Оттогава не й беше казал нито дума и гласът му звучеше сурово и категорично, когато говореше с хора в залата, дори и със Сивер. Даже и към момчетата беше станал различен, затова те се държаха плахо и страняха от него.

Забеляза още нещо предишната вечер — не го чу да минава през преддверието и да затвори вратата, за да отиде в стаята си. Но тя не обърна голямо внимание на това, не се замисли, просто си легна в леглото и заспа.

Но сега искаше да го подслуша. Беше останал на масата — подпрял с ръка брадичката си, сякаш възнамеряваше още дълго да стои там. Вратата между залата и преддверието беше, както обикновено, отворена, така че тя можеше да чуе кога той ще стане.

Доста време стоя тя до процепа на вратата и се ослушваше, докато най-после дочу проскърцването на стола му. След това чу как стъпките му се насочиха право към спалнята на Стария Даг. Бравата скръцна, вратата се отвори, после се затвори и… чу се заключване отвътре. Какво щеше да прави вътре? И защо се заключваше? Аделхайд отвори вратата на стаята си по-широко, излезе най-после на стълбището и започна да се ослушва какво става долу.

Към долното мазе с ценните книжа се влизаше от спалнята на Стария Даг. Дали Даг искаше да отиде там? Беше ли станал такъв, какъвто беше баща му в най-безмилостните си години, според собствените му признания? Алчен за пари. Не, тя не долови никакъв звук от отваряне на капака към мазето, нито пък стъпки надолу по стълбището.

Нима си лягаше? В леглото на Стария Даг?

Аделхайд изтича към стаята си и затвори тихо вратата. В печката гореше огън, тя запали свещ и я сложи на скрина. Мислеше си, че тази вечер стаята й беше особено празна и пуста, а рамката на вратата към стаята на Даг — мрачен изход в нощта и небитието.

Колкото повече разсъждаваше, толкова по-непонятно й беше защо Даг се бе пренесъл в стаята на баща си. Доста време бе минало от смъртта на Стария Даг, а в стаята беше спал преди това и неговият баща, дядото на Даг. Сега значи той щеше да спи там. Майката на Даг, Терезе Холдер, също беше спала там заедно със Стария Даг.

При тази мисъл й се стори, че цялото великолепие на любимата й стая се изпари…

 

 

Който си мислеше долу в полето, че младият е глупак, при когото няма смисъл точно да се спазват сроковете и лихвите, той си получаваше заслужен урок, когато Даг изникнеше при него. И всички започнаха да се запътват на север, за да си оправят сметките както беше по-рано, а в последната вечер от поставения му срок дойде и Пер Лангмо.

Аделхайд винаги тревожно се заслушваше, когато пристигнеше някой, но досега бе успяла да чуе само поздравите, които се разменяха в преддверието, след което пристигналият бе поканван в кабинета и вратата се хлопваше зад тях.

Пер не бе успял да събере цялата дължима вноска и още в преддверието започна да моли за отсрочване.

— Ох, ти си негодник! — чу Аделхайд гласа на Даг да изрича това толкова грубо и отблъскващо, че направо се дръпна от вратата. После влязоха в кабинета и тя не чу нищо повече, докато Пер не излезе, тръгвайки си през преддверието.

Обеща да донесе остатъка от дълга следващата седмина, но Даг бързо го прекъсна.

— Може да изчакаш половин година, до следващия срок! — Гласът му вече не звучеше толкова грубо като преди, но беше твърд и уверен.