Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (4)

4.

Две години по-рано…

София Баста затвори телефона и засия от радост.

Съпругът й се прибираше у дома. Щеше да е тук след час.

Съпруг. Как обичаше да повтаря тази дума, да я търкаля по езика си като вкусен бонбон. Вече бяха женени. Наистина женени. Франки, единственият й приятел през дългите мрачни и отчаяни години в Ню Йорк. Франки, най-красивият, най-умният, най-идеалният мъж на света. Франки, който можеше да има всяка жена, бе избрал нея за съпруга. През повечето сутрини тя все още се будеше и нервно опипваше сватбената си халка, защото не можеше да повярва на страхотния си късмет. Но после си напомняше: „Аз съм София Баста, правнучка на Мириам, мароканска принцеса. Аз съм специална. Защо Франки да не ме избере?“.

Двустайният им апартамент бе скромен и се намираше в района на Бевърли Хилс. София бе успяла да го направи приветлив и уютен в желанието си да създаде идеалното гнезденце, където Франки да се завърне. Пъстри възглавници и одеяла украсяваха канапето във всекидневната, която бе осветена цял ден от яркото калифорнийско слънце. София бе влюбена в слънцето след осемнайсетте мрачни и сиви години в Ню Йорк. Мърлявият град и самотата в сиропиталището бяха кошмарният живот на София тогава. Но сега всичко изглеждаше като сън, като история, случила се на някого другиго.

И каква история бе това!

Майката на София, Кристина, бе наркоманка и понякога проституираше. Бе неспособна да се грижи за децата си, както и за самата себе си. Но животът й невинаги е бил такъв. Кристина Баста израснала в страхотно богатство, първо в Мароко, а после в Париж, където родителите й я изпратили в изискан пансион за момичета. Висока и нежна като газела, с кремава кожа и меки кафяви очи, наследени от баба й Мириам, Кристина бързо привлякла вниманието на парижките моделиери. На шестнайсетгодишна възраст тя вече работела като модел. На осемнайсет живеела в Ню Йорк заедно с още три момичета от агенцията и се наслаждавала на милионите удоволствия, които градът предлагал.

Провалът на Кристина Баста бил светкавичен и катастрофален. Първо кокаин, после хероин. На двайсет години, след като не се явила на поредната работа, Кристина била изритана от модната агенция. Вече отчуждена от семейството си и прекалено горда, за да поиска помощ, тя се обърнала към „гаджета“, които да плащат за зловещата й пристрастеност. Всъщност това били сводници и търговци на дрога, които я завлекли още по-дълбоко в ада.

София и близначката й Ела бяха резултат на третата бременност на Кристина. Тя се опитала да абортира, както правела и преди, но процедурата се объркала и двете бебета оцелели. Родени в клиника в Харлем и изоставени от майка си още същата нощ, близначките Баста прекарали няколко кратки седмици заедно, преди Ела, по-красивото бебе, да бъде осиновено от местен лекар и съпругата му. И тогава София започнала живота си така, както щяла да го продължи — сама.

Но не съвсем.

Когато шестгодишната София живееше в сиропиталище „Сейнт Мери“ в Бруклин, персоналът на дома научил чрез известна адвокатска кантора, че майката на София починала. Кристина оставила малко завещание на дъщерите си. Но тъй като лекарят и семейството му се преместили да живеят другаде и Ела била с тях, било решено, че София ще получи наследството.

— Не е много — обяснил адвокатът за разочарование на персонала в сиропиталището. — Но може да има сантиментална стойност, когато детето порасне. София ще получи една много стара книга и писмо.

Книгата разказваше любовната история на Мириам и Джибрил и няколко години по-късно София и Франки щяха да прекарат много щастливи часове с нея. Писмото беше от майката на София и в него тя обясняваше, че книгата не е легенда, а истинската история на една от бабите й, реликва от минало, което София никога не бе познавала. Освен това писмото описваше обстоятелствата на раждането й.

Франки прочете писмото още когато бяха тийнейджъри. Той бе единственият, на когото София се доверяваше. Франки разбра, че книгата и писмото промениха живота на осиротялата София. В една нощ тя се превърна от нищожество, от нежеланото дете на проститутка и сводника й, в мароканска принцеса, трагично разделена от красивата си близначка. Разбира се, останалите деца в сиропиталището й се подиграваха и твърдяха, че книгата е абсолютна дивотия и тя няма близначка, нито екзотичен кралски произход. Но Франки й помогна да се справи със завистта и подигравките им. Той беше нейната скала и спасение, единственият й приятел, а книгата стана най-ценната й вещ.

До този ден София не бе сигурна какво бе привлякло Франки към нея. Вероятно причината бе, че и той самият бе сирак. Повечето деца в дома имаха семейства, които просто не можеха да се грижат за тях. Докато Франки и София си нямаха никого. Но в други отношения бяха напълно различни. София бе самотна и без приятели. Момичетата в дома й завиждаха за красотата, а момчетата я тормозеха по същата причина. Франки обаче беше обожаван от всички деца, както и от персонала. Красив, умен, забавен, чаровен, той можеше да накара всеки да се почувства специален, само като го погледнеше с леденосините си очи.

Франки често поглеждаше и София. Но не по същия заплашителен, хищнически начин като останалите момчета. Вниманието на Франки беше благородно, почтено и много по-желано от нападките на обезумелите от тестостерон хлапаци. София бе поласкана, но и неудовлетворена. Копнееше той да я докосне, но Франки никога не го направи.

Сдържаността му я хвърляше в отчаяние. Но един ден чудото се случи. Четяха книгата заедно в стаята за почивка, както правеха често. Франки обичаше историята почти колкото нея. Мислеше, че е прекрасно романтична и безкрайно разпитваше София за семейната й история и изгубената й близначка Ела. Но в този ден й зададе друг въпрос. Най-великолепния неочакван въпрос. И разбира се, София каза „да“. Франки й обеща, че веднага щом се оженят, ще бъде с нея физически, както съпруг и съпруга би трябвало да си принадлежат.

От този момент нататък, поне в нейните мисли, животът на София Баста се превърна в дълга приказка. Двамата с Франки се ожениха на осемнайсетия й рожден ден и се преместиха от сиропиталището в миниатюрен апартамент в Харлем, където, както й бе обещал, Франки прави любов с нея за първи път. Това бяха най-щастливите четири минути в живота на София.

През следващите две години тя работеше като келнерка, а Франки ходеше на училище. Беше толкова умен, че можеше да стане какъвто си поиска — лекар, адвокат, бизнесмен. Предложиха му работа в Ел Ей още преди да се дипломира. Преместиха се в Калифорния, като взеха само един куфар с вещи, и щастливо се сбогуваха с Ню Йорк.

Ел Ей бе всичко, за което София си бе мечтала. Животът й сега бе толкова прекрасен, че се чувстваше виновна, ако се оплачеше от нещо, например от командировките на Франки или закъсненията му в службата. Или от факта, че досега не бяха успели да заченат бебе. Макар че това сигурно се дължеше на рядкото желание на съпруга й да се люби с нея.

— Искам да е специално — обясни й Франки. — А няма да е така, ако се превърне в рутина.

София се опита да го убеди, че за нея щеше да е специално, дори да го правят всеки ден, но той не се съгласи. Тогава тя си каза, че сдържаността му не би трябвало да я притеснява толкова много. Франки проявяваше любовта си по други начини — правеше й интимни снимки, пламтеше от ревност, когато други мъже й обръщаха внимание, непрестанно й правеше комплименти за дрехите, парфюма и косата й. По-късно щеше да дойде и сексът.

Тя приключи с печенето на бисквитите и тъкмо сменяше чаршафите на леглото им, когато чу ключа на Франки в бравата. Изпищя от радост и се хвърли в ръцете му.

— Бебчо — целуна я той по главата. — Липсвах ли ти?

— Разбира се. Всяка секунда! Защо не ми каза по-рано, че се прибираш днес? Щях да дойда да те взема от летището.

— Знаех, че ще го направиш. Исках да те изненадам.

Франки погледна влюбената си млада жена и се поздрави за пореден път. Красотата на София винаги го изненадваше. Само след няколко дни раздяла тя сякаш бе станала още по-привлекателна. Беше истински ангел. Мисълта, че друг мъж би могъл да я докосне, изпълваше Франки с желание за убийство. Но пък той знаеше със сигурност, че никога не би могъл да е любовникът, когото тя желаеше, а това бе проблем.

Същата нощ в леглото, усетил неудовлетворението й, Франки попита:

— Мислиш ли понякога да спиш с други мъже?

София се ужаси.

— Не! Разбира се, че не. По-скоро бих умряла. Как можеш да ми задаваш подобен въпрос?

— Наистина ли би предпочела да умреш?

Той се вторачи в нея с напрегнат поглед, какъвто никога преди не бе виждала. София се замисли, преди да отговори, после кимна утвърдително, защото това бе истината. Не би могла да живее, ако предаде Франки. Той бе нейният живот, въздухът й.

— Добре — каза Франки. — В такъв случай, има един мъж, с когото искам да се запознаеш. Много важен човек.

Той бавно пъхна ръка между краката й и София изстена безпомощно. Толкова отдавна не я бе докосвал. Моля те, моля те, не спирай. Но Франки спря, отдръпна ръката си и сложи пръст на устните й. Тя бе готова да се разплаче.

— Искам да си мила с този човек. Да направиш всичко, което ти кажа. Дори да ти е трудно.

— Разбира се, скъпи — съгласи се тя и се протегна към него. — Знаеш, че ще направя всичко за теб. Но какво имаш предвид?

— Не се тревожи за това отсега. Ще уредя всичко. Ти просто ще следваш указанията ми.

Франки се претърколи отгоре й. За изненада на София очевидно бе възбуден. Проникна в нея, тласна няколко пъти и свърши почти веднага.

Известно време никой от двамата не проговори. После София попита тихо:

— Как се казва този човек?

— А?

— Този, с когото искаш да се запозная. Как се казва?

Франки се усмихна в тъмното.

— Джейкс. Името му е Андрю Джейкс.