Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (5)

5.

Лион, Франция, 2006

Мат Дейли погледна часовника си. Беше прекарал последния половин час седнал на неудобно канапе в мрачна чакалня в главния офис на Интерпол в Лион. Сградата, която се издигаше над кей „Шарл дьо Гол“, бе храм на грозната функционалност, място, построено от бюрократи за бюрократи. Еротичният сън на аналитика на данни, помисли си Мат, забелязал пълното отсъствие на картини или поне на пъстри килими или вази с цветя из службата. Нищо чудно, че персоналът изглеждаше депресиран.

Но пък преценката му се основаваше на наблюдение само върху двама души. Единият бе киселият млад французин, който му издаде пропуска и го заведе до кабинета на човека, заради когото бе пропътувал половината свят. Другият бе секретарката, чиито груби черти излъчваха не повече топлина от сибирска ядрена зима.

— Мислите ли, че ще се забави дълго? — попита я Мат.

Жената сви рамене презрително и се завъртя към компютъра.

Мат се замисли за баща си. Хари Дейли никога не бе идвал във Франция, но винаги се бе възхищавал на французойките заради чара и сексапила им. Ако беше видял тази Роза Клеб^[1], илюзиите му веднага щяха да бъдат разбити.

Мисълта за баща му накара Мат да се усмихне.

Ако не беше Хари Дейли, той нямаше да седи тук.

 

 

Хари Дейли беше прекрасен баща и още по-добър съпруг. Хари и Мери, майката на Мат, бяха женени в продължение на четиридесет години и бяха всичко един за друг. На погребението на баща му миналата година безброй приятели застанаха до гроба му и споделиха спомените си за човека, когото Мат и сестра му Клеър обичаха откак се помнеха.

По време на церемонията Мат се разкикоти неудържимо, когато думите на хърватския поп „Нека да почива в мир“ прозвучаха точно като „Нека да почива в пикня“^[2]. Като се имаше предвид, че Хари бе починал от рак на пикочния мехур, това се стори адски смешно на Мат и сестра му.

Ракел, елегантната южноамериканска съпруга на Мат, не разбра хумора.

— Мили боже — изсъска тя в ухото му, — какво ти става? Нямаш ли уважение? Това е погребението на баща ти.

— Стига, скъпа. „Нека да почива в пикня“. Това е смешно. Татко щеше да види хумора. Представи си какво би направил Джери Сайнфелд с подобна реплика.

Ракел го сряза злобно:

— Но ти не си Джери Сайнфелд, скъпи.

Заболя го, защото това си беше истината. Мат Дейли бе комедиен писател, но през последните години нямаше голям успех. Хубав по момчешки небрежен начин, с гъста, рошава руса коса и ябълковозелени очи, най-отличителната му черта бе заразителната му усмивка. В началото на връзката им Ракел бе привлечена от чувството му за хумор и бе поласкана, когато забавни инциденти от живота им заедно се прокрадваха в хитовото телевизионно шоу, за което Мат работеше тогава. Но след осем години интересът й се изчерпа заедно с надеждата, че хонорарите на Мат щяха да им осигурят бляскавия холивудски живот, за който Ракел копнееше. Сега той работеше за кабелна телевизия, което плащаше сметките им, но не достигаше за по-изисканите неща в живота.

— За какво се заяжда този път? — обади се сестрата на Мат, която определено не беше почитателка на Ракел.

— Не обича погребенията — лоялно отговори Мат.

— Вероятно се страхува, че някой ще насочи прожектор към нея и всички ще видят белезите от последната й пластична операция.

Мат се ухили. Обичаше Клеър. Обичаше и жена си, но започваше да осъзнава, че чувството май вече не бе взаимно.

По пътя обратно към Ел Ей след погребението Мат се опита да се сдобри с Ракел.

— Каня се да почна работа по нова идея — каза й. — Нещо различно. Документален филм.

Слаб интерес проблесна в очите й.

— Документален филм? За кого?

— Ами още нямам клиент — призна Мат. — Пиша по идея.

Интересът угасна.

Точно от каквото имаме нужда, помисли си Ракел. Още един непродаден сценарий.

— За баща ми — продължи Мат. — Имам предвид биологичния ми баща.

Ракел се прозя. Честно казано, бе забравила, че Хари Дейли не е истинският баща на Мат. Хари се бе оженил за майката на Мат, когато той бил на около годинка, а сестра му — бебе.

— Наскоро открих, че бил убит преди повече от десет години.

Ако тази новина бе предназначена да шокира Ракел или поне да възбуди интереса й, то намерението се провали.

— В този град всеки ден убиват хора, Матю. Защо някой би седял цял час пред телевизора, за да гледа филм за смъртта на неизвестния ти баща?

— Ами там е работата — изтъкна Мат, въодушевен от темата. — Не е бил неизвестен. Бил е търговец на произведения на изкуството в Бевърли Хилс. Всъщност е бил доста прочут, поне в Ел Ей. И адски богат.

Това вече възбуди интереса на Ракел.

— Никога не си го споменавал преди. Колко богат?

— Страхотно — отговори той. — Говорим за стотици милиони долари.

— Стотици милиони? Мили боже, Мат — ахна Ракел стреснато и колата залъкатуши опасно по пътя. — Какво е станало с всички тези пари?

— Вдовицата му ги наследила — поясни Мат небрежно.

— Всичките ли? Ами ти и Клеър?

— Аз и Клеър? Стига, скъпа. Не сме имали връзка с него повече от трийсет години.

— Е, и? — извика Ракел, а зениците й се разшириха възбудено. — Вие сте негови деца, кръвни роднини. Вероятно бихте могли да оспорите завещанието?

Мат се засмя.

— На какво основание? Парите са си били негови. Можел е да прави каквото си иска с тях. Но както и да е, пропускаш основното. Историята става още по-пикантна.

Ракел се помъчи да си представи нещо по-пикантно от стотици милиони долари, но не успя. Все пак се принуди да го изслуша.

— Вдовицата, която била едва около двайсетгодишна по онова време и била жестоко изнасилена от убиеца, дарила всички мангизи на благотворителни организации за деца. До последната стотинка. Това било най-голямото дарение в историята на Ел Ей. Но почти никой не узнал за него, защото вместо да остане да се порадва на славата си, мадамата се метнала на самолет само седмици след убийството и изчезнала. Буквално изчезнала от този свят и никой вече не чул нищо за нея. Страхотна история, нали? Не мислиш ли така?

Ракел не се интересуваше от тъпата история на Мат. Какъв човек не би си мръднал пръста, за да се опита да получи дела си от такова състояние? Беше се омъжила за кретен.

— Защо никога преди не си ми споменавал за това?

Гневът в гласа й бе непогрешим. Настроението на Мат помрачня. Защо вечно му се ядосваше?

— Честно казано, бях забравил. Чух историята преди няколко месеца, но помислих, че може да разстрои татко, ако проявя прекалено голям интерес. Но сега, след като Хари почина, реших, че мога да я проуча. Телевизиите наистина си падат по „лични истории“ в момента. А убийство и пари винаги се продават добре.

Останалата част от пътя мина в мълчание. По времето, когато семейство Дейли се прибра у дома, две мании вече бяха родени.

Тази на Ракел бе за четиристотинмилионното богатство.

А тази на Мат — за неразрешеното убийство на биологичния му баща Андрю Джейкс.

 

 

През следващите няколко месеца съпругата му прекара часове в безплодни консултации с адвокати, търсейки пролуката, която да им „възстанови“ богатството. В това време идеята на Мат за документален филм се превърна в център на живота му. През деня обикаляше библиотеките и галериите в Ел Ей, като алчно изравяше всяка информация за Андрю Джейкс, до която можеше да се докопа: за бизнеса му, колекцията му от съвременно изкуство, недвижимите му имоти, приятелите, враговете, любовниците, интересите, домашните животни, здравословните проблеми и религиозните вярвания. Нощем, залостен в кабинета си като аскет, продължаваше с проучванията си в интернет. Скоро почти не спеше. Досието на Андрю Джейкс ставаше все по-дебело, а малкото останало от брака на Мат и Ракел бавно умираше от глад.

След известно време дори Клеър Майкълс се разтревожи за брат си.

— Какво се надяваш да постигнеш с всичко това? — попита накрая тя.

Застанала в кухнята на къщата си в Уестуд с бебе в едната ръка и тенджера доматен сос в другата, заобиколена от шума и бъркотията на веселия си семеен живот, Клеър караше Мат да се чувства едновременно щастлив и тъжен. Щастлив за нея и тъжен за себе си.

Дали нещата щяха да са различни, ако те с Ракел бяха родили деца?

— Казах ти — отговори той. — Искам да направя документален филм.

Клеър го изгледа скептично.

— Как върви сценарият?

Мат се намръщи.

— Още не съм на етап писане на сценарии.

— А на какъв етап си?

— Проучване.

— На кого си предложил идеята?

Мат се засмя.

— Ти да не си ми агент?

Опитваше се да се шегува, но знаеше, че сестра му е права. Всичките му приятели бяха казали същото. Загадката с убийството на биологичния му баща се бе превърнала в пристрастеност, в опасен, всепоглъщащ навик, който го отвличаше от брака му, работата и истинския живот. Но пък как можеше да се откаже от проучването, когато разследването бе оставило толкова много дупки и въпроси без отговор?

Според официалното досие Андрю Джейкс бе убит от неизвестен нападател, вероятно професионален крадец. Никой не бе арестуван за престъплението. Дори не бяха споменати определени заподозрени. Междувременно вдовицата му Анджела бе изчезнала от света, също както и бижутата, и миниатюрните портрети, откраднати от къщата. Адвокатът на Анджела, Лайл Реналто, я бе закарал до летището, но твърдеше, че нямал представа къде е отишла, и очевидно оттогава не се бил чувал с нея. Полицията го бе разпитвала няколко пъти, но той не се отклонил от версията си. Имало слухове, че госпожа Джейкс била забелязана в Гърция, но те не се потвърдили. Дани Макгуайър, детективът, отговорен за разследването, напуснал полицията не след дълго. Напуснал и Ел Ей, като отнесъл идеите си със себе си. Междувременно за спермата от пробата, взета след изнасилването на Анджела, не се открили съвпадения. Нямало съвпадения и с размазаните отпечатъци, открити на местопрестъплението.

— Един ден тази двойка си живяла спокойно в красивия си палат и планирала бъдещето си — каза Мат на сестра си. — А на следващия — пуф, всичко изчезнало. Къщата, парите, картините. И самата двойка. След убийството вдовицата просто се метнала на самолета една сутрин и никога вече не я чули и видели.

— Да, Мат, знам историята — търпеливо каза Клеър.

— Но това не те ли плаши? Мисълта, че всичко това — Мат махна с ръка към кухнята, племенниците си, учебниците им и хаоса на пълноценния живот на Клеър — може да изчезне утре? Да изчезне — плесна с ръце той. — Сякаш никога не е съществувало.

Сестра му мълча известно време. Накрая каза:

— Тревожа се за теб, Мат. Мисля, че трябва да поговориш с някого.

Мат се съгласи. Наистина имаше нужда да поговори с някого.

Проблемът бе, че човекът, с когото искаше да говори, живееше в Лион, Франция.