Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (37)

37.

Сватбата на Мат и Каси Дейли беше прекрасна. Градината в Брентуд грееше с безброй цветя, слънцето блестеше, а булката и младоженецът изглеждаха щастливи и влюбени. Малката група приятели и роднини, дошла да вдигне наздравица за новото семейство с безалкохолни коктейли — Мат бе отказал пиенето в подкрепа на Каси, а и половината им приятели бяха бивши алкохолици — бе единодушна, че интимната церемония е съвършено отражение на чаровната двойка, преживяла толкова много. Това не беше щастливият им край, а ново прекрасно начало.

Меденият месец в Таити бе идиличен. Не правеха нищо друго, освен да спят, да плуват и да се любят под звездите. Понякога спомени за друго преживяване в рая в Индонезия просветваха в ума на Мат. Но той ги отпъждаше решително с помощта на мантрите, научени в „Уайлдуд“, в които бе повярвал и които буквално бяха спасили живота му.

Мозъкът ми си е мой собствен.

Мога да го контролирам.

Миналото е свършено.

Само настоящето бе истинско. Само настоящето имаше значение. А настоящето принадлежеше на Каси. Отначало за Мат бе трудно да живее напълно откъснат от външния свят. Частният атол, където отседнаха, бе изключително луксозен, но във вилата за младоженци нямаше интернет, телевизия и телефон. Каси се присмиваше на нервността на Мат: „Кълна се в бога, наистина си като наркоман. Толкова ли е трудно да изкараш две седмици без Андерсън Купър^[1] и имейл, пълен със спам?“. След няколко дни Мат се отпусна така, както не бе успявал от години. Вероятно само си въобразяваше, но определено имаше чувството, че и болката в гръбнака и краката му намаляваше. Плуваше всеки ден в топлата светлосиня вода и често ходеше от вилата до плажа и обратно без бастун. Бракът му с Каси го излекува във всяко отношение и Мат й бе адски благодарен за това.

Едва когато се върнаха в Ел Ей, бракът им бе поставен пред първото си изпитание. Клеър Майкълс дойде да ги посрещне на летището. Мат и Каси веднага осъзнаха, че нещо не беше наред, когато видяха, че Клеър и съпругът й Дъг бяха придружени от двама униформени полицаи. На митницата ги въведоха в частна стая.

— Какво има? — извика Каси паникьосана. — Брандън ли? Добре ли е той?

— Синът ви е добре, госпожо — увери я по-възрастното ченге. — Няма за какво да се тревожите. Тук сме само в знак на учтивост. В случай че имате въпроси.

— Въпроси за какво? — попита Мат.

Клеър хвана ръката на брат си.

— Мат… София Баста почина, докато те нямаше. Случи се миналата сряда, но нямахме връзка с теб.

— Почина? — шашна се Мат. — Какво искаш да кажеш? Как?

— Злополука — отговори полицаят. — Не беше обществено достояние, но тя се радваше на някои ограничени свободи в Алтасито през последните шест месеца, тъй като психичното й състояние се подобряваше и вече не бе смятана за опасна за обществото.

Мат кимна разсеяно.

— Отишла на разходка в планината — продължи полицаят. — Била с още две пациентки и четирима души от персонала, когато това се случило.

Клеър продължи нататък:

— Подхлъзнала се и паднала в дълбока пропаст. Обадили се на 911 и дошли хеликоптери, но мястото, където паднала, било като пукнатина, невероятно тясно и дълбоко километри. Не успели да намерят трупа. Но, Мат, тя е умряла на мига. Не се е мъчила.

Мат се вторачи тъпо в сестра си.

— Сигурни ли са, че е мъртва?

— Напълно. Един от пазачите и друга пациентка били с нея, когато се подхлъзнала. Никой не би могъл да оцелее при такова падане. Хеликоптерите отишли там само за да вдигнат трупа.

— Мат… скъпи! — Каси прегърна съпруга си през кръста. — Искаш ли да седнеш?

— Знам, че е страхотен шок — обади се Клеър, — но искахме да го узнаеш, преди да излезеш навън. Както можеш да си представиш, медиите се нахвърлиха като луди върху историята. Знаят, че се връщаш днес, и навън има орда репортери и фотографи, които очакват реакцията ти.

Каси изглеждаше ужасена. От медения им месец направо в тази каша. Не беше справедливо.

Ченгето улови притеснения й поглед.

— Не се тревожете, госпожо Дейли. Ще ви придружим до дома ви. Колата ни чака.

Думите „госпожо Дейли“ извадиха Мат от ступора му. Каси беше неговата съпруга сега. Първата му мисъл трябваше да е за нея, а не за самия него.

— Аз съм добре — увери я той и я прегърна нежно. — Просто бях шокиран. Но всичко е наред. А и може би… — той се поколеба дали да изрече следващите си думи, — може би е за добро.

Каси и Клеър се вторачиха в него изумено.

— Не че съм искал да се случи. Но ако не е страдала, може би е по-добре, че си е отишла така, вместо да остарее зад решетките, мислейки за миналото… Нали разбирате?

Каси кимна. Разбираше.

Мат я целуна, затвори очи и вдъхна аромата й, търсейки успокоение, безопасност и любов.

— И за нас също. Ужасно е и е трагично. Но слага край. Миналото наистина свърши.

Каси Дейли вдигна очи към съпруга си и избухна в сълзи от облекчение.

Най-после кошмарът бе свършил. Веднъж завинаги.