Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (31)

31.

Раджит Капири беше в къщата. След секунди Клод Демартен и тримата му колеги се присъединиха към него, последвани от задъхания Дани Макгуайър.

— Къде са слугите? — попита Дани.

— В кухните — отговори Капири. — С тях има шестима въоръжени полицаи. Барикадирали са вратите.

— Добре. Вие с Демартен потегляте по главното стълбище. Аз ще се кача по слугинското.

— Какво ще кажеш двама от моите хора да дойдат с теб за помощ — каза Капири.

Не беше въпрос, а нареждане, но Дани не възрази. Нямаха време да си оспорват славата.

Прозвуча изстрел.

Тримата мъже се спогледаха и се втурнаха нагоре по стълбите.

 

 

— Как можа?

— Как можах?

Мъжът в черно опипа раната на тила си. Все още се чувстваше замаян, сякаш щеше да припадне всеки момент.

— Той се опита да ме убие, София, ако случайно не си забелязала.

Очите на София Баста се напълниха със сълзи.

— Той ме защитаваше! Мили боже, Франки. Не трябваше да го убиваш.

Франки Мансини се намръщи. Кофти работа бе, че му се наложи да застреля Дейли. Все пак той беше син на Андрю Джейкс. Технически, това го правеше едно от децата. Една от жертвите. А Франки бе посветил живота си да отмъщава за жертвите. Най-лошото беше, че заглушителят на пистолета не проработи. Някой от слугите можеше да се появи всеки момент. Полицията може би вече идваше насам. Не разполагаха с време.

— Заключи вратата — излая той.

Но София стоеше неподвижно, вторачена в кръвта на Мат, която попиваше в мокета.

— За бога, София — извика Франки. — Опитах се да го накарам да напусне Мумбай. Направих всичко възможно. Той просто не трябваше да е тук.

— Той дойде тук заради мен. Защото ме обичаше — заплака София. — Обичаше ме и аз го обичах!

— Обичаше те? — презрително изсумтя Франки Мансини. — Горкото ми момиче. Той дори не знае коя си. Дейли обичаше Лиза Баринг. А коя бе тя? Никоя. Роля, която аз измислих, плод на въображението ми. Ако Мат Дейли е обичал някого, то е обичал мен, а не теб. А сега заключи шибаната врата!

София Баста изпълни заповедта. Видя лудостта в очите на Франки.

„Горкият, горкият Мат! — ридаеше сърцето й. — Защо дойде да ме търси? Защо не избяга, докато имаше възможност?“

— Той не заслужаваше да умре, Франки.

— Млъкни! — изкрещя Мансини и размаха пистолета във въздуха. — Аз решавам кой ще живее и кой ще умре! Аз имам силата! А ти си моя съпруга. Ще изпълняваш всичко, което ти наредя, или, кълна се, сестра ти ще е следващата. Разбираш ли ме?

София кимна. Разбираше. Страх и подчинение бяха единствените неща, които разбираше. Единствените, които някога бе познавала. В продължение на няколко кратки блажени месеца в Бали с Мат Дейли тя бе видяла и друг живот. Но не й бе писано да го живее.

— Полиция!

Гласът на Дани Макгуайър прозвуча като сирена. По стълбите зад него се чу тропот на крака. Второ спасение.

Мансини ококори очи паникьосано и подаде ножа на София.

— Направи го.

— Какво? А, не. Не. Франки, не.

Очите й проследиха погледа му към леглото. Заради цялата драма с Мат тя бе забравила, че Дейвид Айшаг бе в стаята. Но сега го видя как се раздвижва. Замайването от лекарството, което му бе дала по-рано, започваше да отминава.

— Това е краят, ангелче. Последното ни убийство. Жертвата, която ще спаси живота на сестра ти.

— Полиция!

По вратата затропаха юмруци.

— Редно е ти да го извършиш. Направи го.

— Не, Франки, не мога.

— Направи го! — изкрещя Мансини като луд. — Прережи му гърлото или ще застрелям и двама ви. Направи го!

Пред очите на София проблеснаха образи.

Четеше „Книгата“ заедно с Франки в сиропиталището. Колко красив бе той тогава и колко нежен. „Ти си принцеса, София. Останалите просто завиждат.“

Андрю Джейкс, първата им жертва, чиято кръв пръскаше от врата му като червена вода от зловещ фонтан.

Пиърс Хенли, веселият, умен Пиърс, който се беше борил енергично, преди да го прострелят в главата и да опръска стените с гениалния си мозък.

Дидие Анжу, който се молеше за живота си, докато ножът се забиваше в него отново и отново.

Майлс Баринг, умрял незабавно, когато ножът прободе сърцето му.

Мат Дейли, единственият невинен от всички тях. Мат, който я обичаше и й бе вдъхнал надежда. Мат, който лежеше мъртъв и студен в краката й.

Тя се замисли за живите. За сестра си, нейната плът и кръв, някъде там в света. За Дейвид Айшаг, който замаяно се връщаше към живота.

— Прережи му гърлото!

Гласът на Франки бе възбуден от кръвта, смъртта и отмъщението.

— Полиция!

По вратата се стовариха чукове, които разцепиха солидното дърво.

— Не мога — спокойно каза София, като пусна ножа в краката си. — Стреляй, ако искаш, Франки. Но не мога да го направя. Вече не.

Най-после вратата се предаде. Въоръжени мъже се втурнаха в спалнята.

— Полиция! Вдигнете си ръцете нагоре!

Дейвид Айшаг отвори очи и видя Дани Макгуайър, застанал на прага с пистолет в ръка.

— Доста се забавихте — промърмори той с изтощен глас.

После някой стреля.

И всичко приключи.