Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (30)

30.

От скривалището си той ги виждаше идеално. Мъжът в черно и жената, която сега се наричаше Сара Джейн Айшаг.

Тя можеше да се нарича както си иска. Но той знаеше коя е. И чия е. Негова. Неговата любов. Неговата жена.

Желанието да изскочи и да я грабне бе неудържимо. Но беше чакал това прекалено дълго и бе вложил прекалено много време и усилия. Трябваше да види как щеше да се разиграе театърът.

Мъжът в черно посочи Дейвид Айшаг.

— Мъртъв ли е?

Дейвид лежеше на леглото, неподвижен като камък. Сара Джейн се надвеси над него.

— Не. Все още диша.

— Не очаквах да падне толкова бързо. Сигурно си прекалила с количеството.

— Не ме обвинявай! — ядоса се тя. — Следвах указанията ти внимателно. Казах ти, че не беше нужно първо да го упояваме. Ами ако получи инфаркт? Ами ако полицията намери дрогата в стомаха му?

— Млъкни! — изрева мъжът в черно и я удари силно по лицето.

От скривалището си в гардероба той чу кошмарното изхрущяване на скулата й и видя как Сара Джейн се свлече на пода, скимтейки. Вторачи се в мъжа, който я дръпна нагоре за косата.

— Коя си ти, че да ми казваш какво би трябвало да правим? Ти си никоя, ясно ли е? Кажи го. Кажи го!

— Аз съм никоя — изплака Сара Джейн.

— Нямаш живот.

Гласът й едва успя да прошепне:

— Нямам живот.

Думите й май успокоиха мъжа в черно и той пусна косата й.

— Трябваше да го упоим, защото иначе щеше да се бори с нас. Останалите бяха твърде стари, за да се защитават.

Той вдигна ножа си към светлината, кимна презрително към Дейвид и каза:

— Ще го оправим по-късно. Сега е твой ред.

Сара Джейн се дръпна назад и запълзя по пода като уплашен рак.

— Не! Моля те. Не трябва да го правиш!

— Разбира се, че трябва. Всички останали бяха наказани, нали? Анджела, Трейси, Ирина, Лиза. Защо коварната Сара Джейн да се измъкне безнаказано?

— Моля те — изплака тя с ужасен глас. — Направих всичко, което поиска. Обеща, че няма да ме нараниш.

Но човекът в черно не се трогна от думите и сълзите й. Всъщност изобщо не беше човек, а страшно животно. С гърлено ръмжене той скочи върху Сара Джейн и я прикова на пода. Едната му ръка издра кожата й, а другата притисна ножа до гърлото й. Тя се забори инстинктивно и зарита безпомощно. Той вдигна роклята й и разтвори краката й с коляно.

Мъжът в гардероба не можеше да чака повече. Изскочи в стаята и се хвърли върху мъжа в черно, заудря го неуморно с приклада на пистолета си по тила. Плисна кръв, топла, лепкава и гъста. След няколко секунди ръката на жестокото животно между краката на Сара Джейн се отпусна немощно.

Жената затвори очи и затаи дъх. Наистина ли бе свършило? Наистина ли бе мъртъв? След миг тя осъзна, че тежестта се смъкваше от нея. Спасителят й търколи тялото на мъжа в черно на пода като чувал с картофи.

Дали беше Дейвид? Милият нещастен Дейвид, който се бе събудил от дрогата и я бе защитил?

Или полицията най-после бе разбрала всичко и бе дошла да ги арестува и сложи край на годините лудост? Да спаси нея и сестра й?

Тя се завъртя и се вторачи в познати мили очи.

— Всичко е наред, Лиза — прошепна Мат Дейли. — Всичко е наред, скъпа. Вече си в безопасност.

Мат погали лицето й и докосна нежно раните й. Дясната й буза се бе подула кошмарно. Е, гадното копеле никога вече нямаше да я нарани.

— Лиза… — разплака се той. — Горката ми Лиза.

Тя отвори уста, за да заговори, но изстрелът заглуши думите й. За секунда на лицето на Мат Дейли се изписа нещо. Не беше болка, а по-скоро силна изненада.

После светът му потъна в мрак.