Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (27)

27.

— Кой сте вие? Какво искате?

По гърба му пролази тръпка от ужас. Преди година мисълта за смъртта не го впечатляваше. Ако му бе дошло времето, щеше да се примири с това. Но сега, след женитбата му със Сара Джейн, всичко се бе променило. Мисълта да го отделят от нея толкова скоро след сватбата го изпълни с див страх.

Пистолетът стърчеше от вътрешния джоб на сакото на непознатия. Мъжът протегна ръка към него. Дейвид затвори очи и се подготви за куршума. Вместо изстрел чу учтив американски глас, който го попита:

— Как сте, господин Айшаг? Не изглеждате много добре.

Дейвид отвори очи. Мъжът държеше значка от Интерпол и карта за самоличност. Сигурно са били прибрани в същия джоб като пистолета.

Облекчението бе толкова силно, че Дейвид почувства замайване. Той стисна бюрото си.

— Мили боже! Едва не получих инфаркт. Защо не казахте, че сте ченге?

Дани Макгуайър го погледна озадачено.

— Нямах възможност.

Дейвид се отпусна на стола си и взе чаша вода с треперещи ръце.

— Мислех, че ще ме застреляте.

— Посетителите в кабинета ви често ли се опитват да ви застрелят?

— Не. Но обикновено не са въоръжени. Вътрешният ви джоб…

— Ааа — плесна се по челото Дани, извади служебния глок от кобура и го остави на бюрото. — Съжалявам. Често ми се случва да забравя, че нося пистолет. Дани Макгуайър, Интерпол.

Двамата мъже се ръкуваха.

След като сърцебиенето му се успокои, Дейвид Айшаг попита:

— Как мога да ви помогна?

Дани Макгуайър се намръщи. Разговорът щеше да е труден. Но отдавна бе научил, че когато се налага да съобщиш лоша новина, по-добре е да действаш делово и да не се мотаеш.

— Страхувам се, че става дума за съпругата ви.

Думите накараха Дейвид да се уплаши повече, отколкото от пистолета.

— Сара Джейн? — извика той. — Какво е станало с нея?

Дани Макгуайър си пое дъх дълбоко.

— Не искам да ви плаша, господин Айшаг, но смятаме, че тя планира да ви убие.

 

 

Въпреки деловития сбит разказ, мина повече от час, докато Макгуайър обясни на Дейвид дългата и сложна история на убийствата на Азраел. Час, през който Дейвид Айшаг слушаше напрегнато, търсейки грешки в логиката на детектива и причини да не повярва, че гнусотиите имаха нещо общо със Сара Джейн, единствената жена на света, с която беше наистина щастлив.

Когато Дани Макгуайър свърши, Дейвид мълча дълго време. Не възнамеряваше да се предаде и да приеме, че бракът и цялата му връзка със Сара Джейн са измама, само защото някакъв си непознат полицай му бе казал това.

— Бих искал да видя снимките на останалите жени — рече той накрая.

— Разбира се. Можете да дойдете в офиса и да ги видите или пък да ви ги изпратя по имейла.

— Да речем, че сте прав. Да предположим, че Сара Джейн е излъгала за името и произхода си.

— Това е лесно доказуем факт.

— Добре. Но това не я прави убиец, нали?

Макгуайър изпита съжаление към човека. Не искаше да повярва, че жена му е убила няколко души. Поне не повече, отколкото Мат Дейли бе искал да приеме, че Лиза Баринг е участвала в убийството на мъжа си, или самият Дани бе искал да обвини Анджела Джейкс за смъртта на съпруга й. Дори сега, въпреки всичко научено напоследък, Дани все още намираше за трудно да приеме, че онази Анджела Джейкс, която помнеше, сладката, добродушна, невинна жена никога не бе съществувала. Че беше само роля, самоличност, приета с определена цел, смъртоносна цел, също както ролите на Трейси Хенли, Ирина Анжу, Лиза Баринг, а сега и на Сара Джейн Айшаг.

Той си припомни думите на Анджела Джейкс в нощта на първото убийство: „Нямам живот“.

Ех, само да бе осъзнал тогава, че значението им е било буквално. Анджела нямаше живот. Не съществуваше, никога не бе съществувала. Нито пък Сара Джейн.

— Това я прави съучастница в няколко убийства — прямо каза Дани. — Също така я прави лъжкиня.

Дейвид копнееше да скочи и защити честта на Сара Джейн, но какво можеше да каже? В най-добрия случай тя го бе излъгала. Той се опита да запази надеждата, че снимките на останалите вдовици щяха да я реабилитират по някакъв начин, но дълбоко в себе си знаеше, че това няма да стане. Интерпол нямаше да изпрати старши директор да се види с него, ако разполагаха само с недоказани обвинения.

Но въпреки логиката всичко звучеше толкова смахнато и невъзможно за вярване.

Макгуайър продължи:

— Очевидно, тя не действа сама. Както ви казах, в убийствата „Азраел“ има сексуален елемент. Всяка от „съпругите“ е била изнасилена и бита на местопрестъплението. Разполагаме с ясни доказателства, че при всяко убийство е присъствал мъж. Не знаем дали изнасилванията са извършени за прикритие и да ни хвърлят по погрешна следа, нито дали насилственият секс е част от мотива. Тази жена, която и да е тя, може да си пада по садомазохизма.

Дейвид изстена. Не, не и моята Сара. Тя ме обича. Болката бе толкова силна, че я усети физически, сякаш някой инжектира киселина във вените му.

— Парите определено не са основният мотив. Въпреки факта, че всички жертви са били изключително богати, а завещанията им — променени в полза на жените им, повечето пари са се озовали в благотворителни организации за деца. Мога ли да попитам дали Сара Джейн е подписала предбрачно споразумение?

Дейвид се загледа мрачно през прозореца.

— Не — измъчено промълви той. — Нямаше предбрачно споразумение.

Гласът на Сара Джейн отекна в главата му: „Със същия успех можеше да ми напишеш писмо, в което да ми кажеш: Не ти вярвам“.

— А завещанието ви?

Дейвид стисна главата си с ръце.

Беше започнало като шега между тях. Една вечер в Париж, в леглото на прекрасния младоженски апартамент в „Жорж V“, Сара Джейн го бе подкачила, защото не искаше да се любят.

— В какво се набутах, омъжвайки се за такъв старец? Дълги нощи на целомъдрие?

— Виното, което изпихме на вечеря, е виновно — запротестира Дейвид. — А и конякът с десерта. Свършен съм за днес.

Сара Джейн поклати глава разочаровано.

— Знаех си, че трябва да си намеря по-млад мъж. Следващия път ще си взема момче за игра.

— Следващия път?

— Когато водя живота на весела вдовица.

Дейвид се ухили и се търколи върху нея.

— Ще включа клауза в завещанието. Само да се появи някое момче за игра и ще останеш без стотинка.

Сара Джейн се засмя, онзи дълбок, сексапилен смях, който разпалваше желанието му като факла. Накрая я люби с дива страст, каквато не бе изпитвал преди. На следващата сутрин, припомняйки си закачките им, той осъзна виновно: „Мамка му. Тя дори не е включена в завещанието ми. По-добре да го променя, преди да ми се ядоса отново, че й нямам доверие за пари“.

Беше изпратил на адвоката си по факса промените още на следващия ден.

Дани Макгуайър попита със съчувствие:

— Тя ли е единствената наследница?

Дейвид Айшаг кимна. Изглеждаше абсолютно съсипан и за момент Дани Макгуайър се уплаши, че събеседникът му ще избухне в сълзи.

— Разбирам колко ви е трудно, господин Айшаг, повярвайте ми. Наистина съжалявам.

Трудно? Изразът бе толкова абсурден, че Дейвид едва не се разсмя.

— Но се нуждаем от помощта ви, за да заловим тази жена и мъжа, който й помага. Добрахме се до вас навреме. Но ако Сара Джейн усети, че сме по следите й и изчезне, следващата й жертва може да не извади такъв късмет.

Дейвид Айшаг затвори очи и с безжизнен глас запита:

— Какво искате да направя?

 

 

Навън, в кошмарната мумбайска жега, Дани извади мобифона си и изпрати кодиран имейл. Беше адресиран до Раджит Капири от индийското разузнавателно бюро и шестимата членове на екип „Азраел“, както и до Анри Фремьо в Лион.

Съобщението гласеше: „Айшаг ще участва. Операция «Азраел» има зелена светлина“.