Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (26)

26.

— Добро утро, господин Айшаг. Добре дошли обратно!

Дейвид Айшаг се усмихна на секретарката си.

— Благодаря ти, Саша. Хубаво е да си у дома.

Странно, но наистина го вярваше. Животът му в момента бе идеален, но все пак се радваше, че се връща към обичайното.

Меденият му месец със Сара Джейн бе вълшебен. След интимната скромна сватба в католическата църква във Видиянагра — присъстваха само най-близкият приятел на Дейвид, Кави, и колежката на Сара Джейн, Рейчъл — щастливите младоженци отлетяха за Англия, за да съобщят новината на старата майка на Дейвид, а после потеглиха на луксозна обиколка из Европа.

— Мислиш ли, че тя някога ще превъзмогне това? — попита Сара Джейн, докато разглеждаха катедралата „Сан Марко“ във Венеция.

— Кой? Какво да превъзмогне? Прекалено си загадъчна, скъпа. Имам чувството, че съм се оженил за съставителя на кръстословиците в „Таймс“.

— Майка ти. Мислиш ли, че някога ще превъзмогне женитбата ти с католичка? При това стояща толкова ниско под теб.

Дейвид спря и погали ангелското лице на Сара Джейн.

— Стояща под мен? Ти си толкова над мен, скъпа, че ми се завива свят, когато вдигна очи към теб.

Той я целуна, после се препъна, залитна назад и стисна главата си.

— Виждаш ли? Вече съм замаян.

Сара Джейн се изкикоти.

— Идиот.

Дейвид Айшаг никога не се правеше на глупак и не откачаше по жени. Но сега бе полудял по булката си и искаше целият свят да го узнае. Водеше Сара Джейн в най-луксозните хотели в най-романтичните градове в света — „Жорж V“ в Париж, „Хаслър“ в Рим, „Дорчестър“ в Лондон, „Даниели“ във Венеция. Любеше я в разкошните апартаменти, в новия си самолет и на палубата на яхтата си „Клотилда“, докато обикаляха Средиземно море. Но колкото и прекрасно да беше пътешествието им, завръщането у дома в Мумбай бе нещо специално, тъй като бележеше началото на истинския им живот заедно.

Дейвид очакваше веднага да се опитат да направят бебе. Сара Джейн минаваше четиридесетте, така че нямаха време за губене, но за негова изненада тя бе изпълнена с колебания и настояваше да се върне на работа в училище. Дейвид обожаваше независимия й дух и факта, че главата й не се бе замаяла от огромното му богатство, но отчасти му се искаше да може да я заключи в замъка си и да я задържи само за себе си.

— Трябва да се върнеш към другата си любов — работата — каза му Сара Джейн.

Както винаги, беше права. Тази сутрин, когато влезе в „Айшаг Електроникс“, Дейвид се почувства изпълнен с плам и целеустременост. Отново притежаваше енергията на тийнейджър, което означаваше по-добри времена за бизнеса.

„Трябваше да се оженя още преди години“ — каза си усмихнат.

— Е, какво е разписанието? — попита той секретарката си.

Графикът му бе солидно запълнен. След час, прекаран в отговаряне на спешни имейли, Дейвид трябваше да присъства на събрание на борда на директорите в девет часа, презентация за бъдещото развитие на бизнеса в десет и петнайсет, обяд с президента на „Зенон Технолъджи“, един от най-големите клиенти на „Айшаг Електроникс“, в един, а следобедът щеше да мине в преглеждане на продажбите на новите продукти в компанията на Джонатан Рей, шеф на отдела. Следващото събрание на директорите в края на деня означаваше, че Дейвид щеше да е късметлия, ако успееше да се прибере у дома при Сара Джейн преди осем вечерта.

Седнал зад бюрото си, той включи компютъра и веднага звънна отново на Саша.

— Резервирай ми маса за двама в „Джамавар“ за осем и половина довечера. Нещо уединено, до камината, ако е възможно.

— Да, господин Айшаг. Между другото, един джентълмен иска да ви види.

— Така ли? Кой?

— Не ми даде името си и не е включен в графика ви — с неодобрение в гласа отговори секретарката. — Помолих го да си тръгне, но той отказа. Твърди, че трябвало да се види лично с вас. Да извикам ли охраната?

Дейвид се поколеба. Загадка! Имаше предчувствие, че днес щеше да е интересен ден. Откакто се ожени за Сара Джейн, всъщност от деня, когато се запозна с нея, животът му се бе превърнал в серия от неочаквани събития. Не беше осъзнавал колко скучно е живял преди.

— Не, няма проблеми. Имейлите могат да почакат няколко минути. Доведи го.

След няколко минути, вратата на кабинета на Дейвид Айшаг се отвори. Той се изправи и се усмихна широко.

— Здравейте, аз съм Дейвид. А вие кой сте?

Усмивката му застина, когато видя оръжието.