Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (25)

25.

— Не можем да чакаме да мине сватбата. Трябва да ударим сега.

Раджит Капири, старши офицер в елитното разузнавателно бюро, скръсти ръце пред гърдите си, сякаш за да покаже, че темата е приключена. Седеше в офиса на Интерпол в Мумбай срещу Дани Макгуайър, чийто език на тялото бе също така упорит и безкомпромисен.

— Не можем — възрази Дани. — Трябва да заловим Азраел на местопрестъплението. Това е единственият начин да сме сигурни, че ще получи присъда.

— Но на каква цена? — заекна Капири. — Става дума за живота на господин Айшаг! Съжалявам, Макгуайър. Няма да седя безучастно, докато вие си играете на руска рулетка с живота на един от най-богатите и прочути жители на Мумбай.

Дани Макгуайър се опита да потисне раздразнението си. Не можеше да си позволи да изолира офицера от разузнавателното бюро. Ако Капири се оплачеше на шефовете в Интерпол, че екипът по случай „Азраел“ е взел нещата в свои ръце и пренебрегва местните ченгета, Анри Фремьо щеше да разтури работната група по-бързо, отколкото човек можеше да изрече „безгръбначен бюрократ“. Но Дани се нуждаеше от сътрудничеството на Раджит Капири и по други причини. Разузнавателното бюро разполагаше с безброй служители, да не говорим и за безценните експертни умения, когато ставаше дума за събиране на информация. Точно те бяха връчили на екипа по „Азраел“ краткия списък с потенциалните местни жертви — много богати по-възрастни ергени, жители на Мумбай, без семейства. Иронично, но Дейвид Айшаг за малко не бе останал извън списъка, тъй като бе много по-млад от останалите жертви. Но когато стана ясно, че електронният магнат тъкмо е направил внезапни и неочаквани планове за женитба, а бъдещата му булка е от сравнително скоро в града, екипът на Макгуайър се намеси. Не след дълго откриха годеницата на Айшаг, жена на име Сара Джейн Хюз. Въпреки по-светлите кичури в косата, евтините дрехи и новата самоличност на ирландска учителка, снимките показаха, че Сара Джейн си прилича като две капки вода с Лиза Баринг.

— Ами ако тя го убие по време на медения месец? — попита Капири.

— Никое от нападенията не е извършено по време на медения месец. Всички са изпълнени в собствените домове на жертвите. Тя познава територията там. А и да не забравяме, че не действа сама. Нуждае се от съучастника си, а той не заминава на меден месец.

Раджит Капири все още не изглеждаше убеден. Сватбата и меденият месец означаваха да изпуснат заподозряната от погледа и контрола си. Четири полиции вече бяха допуснали тази грешка.

— Разбирам тревогата ви — каза Дани Макгуайър. — И я споделям, повярвайте ми. Мислите ли, че и аз не се изкушавам да я приберем още сега?

— Тогава защо не го направите?

— Вече ви казах защо. Това е единствената ни възможност да я заловим на местопрестъплението и да хванем и съучастника й. Ако действаме сега, ще хванем нея, но той ще се измъкне.

Но Дани най-много се притесняваше, че наблюдението над Сара Джейн не бе забелязало друг мъж досега. Ако Франки Мансини-Лайл Реналто се намираше в Мумбай, той се бе покрил доста добре.

— Ще ги следим на всяка стъпка по време на медения месец. Спомнете си, че разполагаме с широка мрежа от агенти. Ето как ще действаме.

— Хм — изсумтя Раджит Капири, изпълнен със съмнения.

— Веднага щом се върнат в Индия, ще отидем заедно при господин Айшаг и ще го включим в играта. Нищо няма да се върши без неговото съгласие. Ако откаже да ни съдейства, тогава можете да арестувате Сара Джейн. Разбира се — иронично добави Дани, — тя няма да е извършила никакво престъпление на индийска земя дотогава. Поне не такова, което можете да докажете. Ще се наложи да я екстрадирате, вероятно в Хонконг, и китайските власти ще получат цялата слава. Но решението си е ваше.

Раджит Капири присви очи. Разбираше, че го манипулират, и това не му харесваше. От друга страна, ако нещо се объркаше по време на медения месец на господин Айшаг, той имаше официален запис на днешното събрание и можеше да стовари вината изцяло върху Интерпол.

— Добре — съгласи се накрая. — Но искам да ме уведомявате за действията им през цялото време, докато са на меден месец.

— Разбира се. Имате думата ми — обеща Дани и му протегна ръка.

Индиецът неохотно се ръкува с него.

— Имам и още една молба. Нашето момче може да изскочи от гората, докато двойката е на пътешествие. Не разполагам с достатъчно хора, за да наблюдаваме денонощно къщата и офиса на Айшаг, както и училището, и апартамента на Сара Джейн. Мислите ли, че можете да ни помогнете с това?

Американецът притежаваше безочието на дявола. Но дори Раджит Капири трябваше да се възхити на дързостта му.

— Ще видя какво мога да направя, заместник-директор Макгуайър. Вие съсредоточете усилията си върху това да запазите Дейвид Айшаг цял.

 

 

На по-малко от пет мили от сградата, където се съвещаваше екипът по „Азраел“, една жена се вторачи в голия си образ в огледалото.

Прокара дългите си пръсти по всеки от крайниците си, погали белезите си. Те бяха единствените части от нея, които чувстваше познати и близки. По лицето си тя опипа леките следи на средната възраст, започнали да я тормозят през последните месеци: ветрилото от бръчици около очите и устните, задълбочаването на моравите сенки под очите, очертаните бръчки, които започваха от ъглите на носа й. Доплака й се. Не защото остаряваше, а тъй като лицето й бе лице на непозната.

Искаше да си поплаче, но не можеше да си го позволи. Трябваше да остане силна заради сестра си. Сестра й се нуждаеше от нея. Жената се бе вкопчила в тази нужда отчаяно, като новородена маймунка, залепена за майка си. Тя бе единствената причина, поради която живееше.

— Защо си толкова тъжна?

Мъжът застана зад гърба й и целуна врата и раменете й. Жестът трябваше да е нежен, но не беше. Беше собственически. Заплашителен. Тя потръпна.

— Добре съм. Просто съм изморена.

— Опитай се да поспиш, ангелче.

Беше се променила много, откакто се запознаха, но той си бе останал същият. Образът му в огледалото бе все още ослепителен, красотата му — вечна като слънцето, неизбежна като смъртта. Преди няколко месеца тя бе мечтала да избяга от него. Сега знаеше колко глупава е била мечтата й. Остана й само надеждата за сестра й.

Той й беше обещал, че един ден, скоро, сестра й ще бъде свободна.