Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (17)

17.

Мат Дейли седеше до басейна, наслаждаваше се на слънцето и отпиваше джин с тоник, идеално приготвен от госпожа Харкорт, когато мобифонът му звънна. Номерът на Дани Макгуайър се изписа на екранчето.

По дяволите, помисли си Мат. Чувстваше се виновен пред Макгуайър. Виновен, че избягваше обажданията му. Виновен, че не му бе разказал за Лиза. Не можеше да обясни мълчанието си, дори на самия себе си. Просто това, което преживяваше с Лиза, бе лично и скъпоценно и той се страхуваше, че ако отвори вратата към външния свят, мечтата му щеше да се срине.

Но все някога щеше да му се наложи да поговори с Макгуайър. Някъде по света все още бродеше откачен убиец, маниак, който трябваше да бъде заловен. Мат се подготви за неизбежните упреци и вдигна.

— Дани, здрасти. Ужасно съжалявам, че те затрудних толкова.

— Слушай ме много внимателно, Мат. — Гласът на Дани Макгуайър звучеше напрегнато, а не ядосано. — Трябва да изчезнеш оттам. Веднага.

— Откъде? — изсмя се Мат. — Дори не знаеш къде съм.

— В Бали, във вилата на Лиза Баринг.

Смехът на Мат замря. Откъде, по дяволите, Дани знаеше това?

— Щях да ти кажа.

— Какво да ми кажеш? Че сте любовници?

За първи път в гласа на Дани се прокрадна гневна нотка.

— Да ти кажа, че съм тук — поправи го Мат. — Че се запознах с Лиза. И че не сме любовници.

Поне не още.

— Не е нужно да убеждаваш мен — подчерта Дани, — а инспектор Лиу. Наясно ли си, че китайците подозират Лиза Баринг в убийството на мъжа й?

Мат се изсмя на глас.

— Това е лудост. Лиза няма нищо общо със смъртта на Майлс и това е факт.

— Така ли? Или просто искаш да е така?

Нощта беше топла, но Мат внезапно усети леден полъх по гърба си.

Дани продължи:

— Тя е имала любовници, Мат. Поне един, за когото полицията знае. Може и да са повече.

— Глупости.

— Мат, чуй ме. Тя е водила мъже в къщата, за да прави секс, докато Майлс е бил на работа.

— Грешиш.

Трябваше да греши!

— Има и по-лошо. Лиу мисли, че ти си един от тях. Хората му ви наблюдават във вилата. От седмици. Ти трябваше да кротуваш и да не правиш впечатление, а вместо това се оказваш заподозрян!

— Заподозрян? — заекна Мат. — Това е абсурдно. Дори не бях в Хонконг, когато Майлс Баринг бе убит.

— Знам го — каза Дани. — И затова споделям новината с теб, а не съм се втурнал да те арестувам като Лиу и хората му. Но не си помагаш, приятелю.

— Не мога да повярвам, че китайците ни шпионират — изсумтя Мат негодуващо.

При тези думи, Дани изпусна нервите си.

— Това е разследване на убийство! Разбираш ли? Не си там на почивка. Забрави ли?

Мат не беше забравил, но му се искаше. Копнееше да забрави всичко, което току-що бе чул, особено лъжите на Макгуайър за Лиза. Искаше да я отведе някъде далеч, за да я предпази от болка и предателство. Опита се да запази спокойствие.

— Не познаваш Лиза. А аз я познавам. Тя никога не би изневерила на Майлс. Просто не е такава.

Дани Макгуайър извъртя очи, вбесен от тъпотата на събеседника си.

— Стига бе, човече…

— И дори да е имала, какво толкова? — отчаяно извика Мат. — Това не я прави убийца.

— Не, но може да я прави съучастница.

— В какво? В собственото й изнасилване?

— Може да не е било изнасилване. Може да е било по взаимно съгласие.

— Вземи си думите назад — тихо процеди Мат.

— Съжалявам — извини се Дани, когато чу наранения и възмутен глас на Мат. — Не твърдя, че е така.

— Надявам се.

— Но все още нямам представа какво се е случило в онази нощ. Лиу държи Лиза под око и има основателни причини да го прави. Тя е имала любовник и доколкото знаем, възможно е още да го има. Тя е единствената, която има сметка от смъртта на Майлс. Наредила е на прислужниците да не се качват на горния етаж в нощта на нападението. И е била единствената, с изключение на Майлс, която е знаела как да обезвреди алармената система. Между другото, алармата е била изключена по-рано през деня, ако искаш да говорим за факти. Който и да е убил Майлс Баринг, е получил помощ от вътрешен човек.

Мат не искаше и да чуе.

— Ако Лиу разполагаше с достатъчно доказателства, за да арестува Лиза, щеше да го направи досега. Само се лови за сламки, защото няма нищо солидно. Също както ти не си разполагал с нищо при разследването на убийството на баща ми.

Беше удар под кръста, но Дани нямаше друг избор, освен да го понесе стоически. Единственото, което искаше, бе Мат Дейли да се разкара от Бали, преди цялата история да избухне в лицата им. Ако някой свържеше Мат с Дани Макгуайър, операция „Азраел“ щеше да приключи, а също и кариерата на Дани.

— Помниш ли какво ми каза в деня, когато се запознахме в кабинета ми в Лион? — попита той.

— Защо се забави толкова, смотано копеле? — изхили се Мат.

— Не. Каза ми следното: „Съпругите са ключът към всичко това“. Спомняш ли си?

— Не и Лиза.

— Защо не и Лиза? — предизвика го Дани. — Защото си влюбен в нея?

Да!

— Не, разбира се, че не.

— Откога познаваш тази жена, Мат? От месец? Два? Помислял ли си, че тя може да те използва?

— Хм, да видим — каза Мат. — Тя е безумно красива милионерка. Аз съм разорен бивш писател на комедии, който скоро ще бъде разведен. При това не съм в най-добрата си физическа форма. Да, схващам идеята ти. Тя определено ме използва.

Дани се усмихна. Дейли го вбесяваше страхотно, но сухият му хумор наистина успя да го развесели.

— Имам предвид, че те използва за информация. Знаеш за убийствата колкото полицията, може би дори повече. Ако любовникът на Лиза е отговорен за тях…

— Не е.

— Откъде знаеш?

— Защото тя няма любовник! Не чу ли и дума от това, което ти казах?

Дани не успя да потисне раздразнението си.

— Позволи ми да ти обясня всичко отново. Ако не изчезнеш от вилата, при положение че не бъдеш заклан от любовника на гаджето си междувременно, хората на Лиу ще те арестуват и ще те хвърлят в миризлив китайски затвор, а аз не мога, повтарям, не мога да дойда да те спася.

— Добре — кисело отвърна Мат и затвори телефона.

— Хей, наред ли е всичко? Чух те да крещиш.

Лиза излезе от вилата. Носеше дълго тъмносиньо кимоно, завързано на кръста, дългата й коса бе разпусната и сресана. Очевидно се бе приготвила да си ляга. Мат засия, когато я видя.

„Тя е ангел. Моят ангел. Не трябва да я тревожа с тези дивотии.“

— Всичко е наред — насили се да се усмихне той. — Няма нищо тревожно. Само разногласия с приятел.

— Някой от родината ти?

— Нещо такова.

Лиза натисна бутон и каменното огнище избухна в пламъци, които хвърляха оранжева светлина по кожата й.

— Мога ли да седна при теб?

Усмивката на Мат се разшири.

— Разбира се — отговори той и потупа седалката до себе си, като изпита диво желание да я докосне. — Работеше ли?

— Опитвах се — свенливо се усмихна тя. — Да си изпълнител на нечие завещание е много по-трудно, отколкото звучи. Свят ми се вие от числата. Май не мога да се съсредоточа.

Поседяха мълчаливо за малко, загледани в танцуващите пламъци.

— В Позитано имаше такова огнище — промърмори Лиза. — Майлс го хареса толкова много, че накара да му построят същото тук.

Мат не каза нищо. Не искаше да говори за Майлс или да слуша за ваканциите му с Лиза. Не и сега.

Внезапно Лиза избъбри:

— Не спирам да мисля за онова, което ми се случи. За изнасилването.

Мат стаи дъх. За първи път от месеци тя заговаряше за нападението. И за първи път използваше думата „изнасилване“.

— Искаш ли да говориш за това? Не е нужно, ако не искаш.

Тя вдигна колене към гърдите си, облегна се на Мат и обви ръка около кръста му. Никога преди не се бе доближавала физически до него, поне по собствено желание. Мат затвори очи, потънал в топлината и аромата й — жасмин и пачули, в нежната ласка на косата й. Дали някога бе изпитвал същото и с Ракел? Не помнеше. Всъщност в този момент изобщо не можеше да си спомни жена си.

Лиза заговори с тих, но твърд глас.

— Искам да говоря за това. Трябва. Трябва да поговоря с теб.

 

 

По-късно Мат Дейли щеше да се мъчи да си припомни всяка подробност от тази нощ. Лиза изля сърцето си пред него, разказа му за изнасилването. Започна нервно и гласът й трепереше и се накъсваше, но стана по-уверен, когато страхът й се превърна в гняв. Разказа му как мъжът я удрял и душал, как я насилвал да изпълнява гнусни и извратени действия, докато Майлс наблюдавал. Как се опитала да отдели психиката си от кошмарната гавра с тялото й. Как през цялото време знаела, че мъжът ще нарани Майлс, и все пак колко шокирана и ужасена била, когато видяла пистолета.

Говорът й се ускори, лавина от болка, набираща скорост и обем. После внезапно лавината избухна, яростта й премина и потекоха сълзи.

Тя захлипа в прегръдките на Майлс.

— Той не трябваше да го извършва. Знаеше, че не исках да го прави. Казах му да спре, молих го! Но какво можех да направя? Каква сила имах? Каква сила съм имала някога?

Лиза бърбореше несвързано. Думите й издаваха сложна смесица от емоции, отчасти мъка, отчасти гняв и отчасти вина. Последното измъчваше Мат най-много, защото знаеше, че е типично за жертвите на изнасилване да изпитват вина, сякаш те някак са предизвикали случилото им се. Последното, от което Лиза се нуждаеше, бе инспектор Лиу или Дани Макгуайър да я обвинят с недомислените си теории. Той трябваше да я предпази от това.

Лиза плака с часове. Мат също заплака — за нея, за себе си, за жестокия свят, който позволяваше подобни ужаси да се случват на невинна красива жена като Лиза. И в някой момент по време на дългата прегръдка и последните бариери между тях отпаднаха.

Мат не помнеше кой кого съблече първи и кой целуна първи другия. Помнеше само, че се отдаде на Лиза с душата и тялото си, по начин, по който никога преди не се бе предавал на жена. Тя също му се отдаде така пълно, а копнежът и нуждата й бяха не по-малко силни от неговите. Любенето им беше великолепно. Лиза беше красива, копринена, топла и ненаситна. Правиха любов под звездите на терасата до басейна, после във водата. След това Мат я избърса като бебе и я отнесе в спалнята, а тя го замоли да я люби отново и отново. Това бе най-прекрасното нещо на света. Желанието и гладът на Лиза бяха вълшебна изненада след дългите седмици несигурност и плахост. Струваше му се, че бе отключил врата и друга жена бе завзела тялото на Лиза: сексуална, похотлива, напълно невъздържана жена.

Мат изстена от удоволствие, когато тя го пое в устата си, после го възседна и застена, експлодирайки в поредния оргазъм. Когато свършваше, Лиза забиваше нокти в гърба му, сякаш искаше да го притежава и обсеби напълно. Мат се подчиняваше с радост, запленен от въодушевлението на мига. Забавната, резервирана, замислена жена, която бе до него през последните няколко седмици, изчезна, заменена от това великолепно създание, това диво, ненаситно и отчаяно животно.

Мат нямаше представа колко часа прекараха в изучаване на телата си. Знаеше само, че все още бяха будни и прегърнати, когато първите лъчи на слънцето проникнаха през капаците на прозорците. По някое време по-късно той потъна в дълбок, доволен сън.

Когато се събуди, яркото слънце обгори очите му като киселина. Той дръпна чаршафа, за да покрие Лиза, и вдигна ръка, за да предпази очите си от блясъка. Госпожа Харкорт сигурно бе дръпнала щорите, за да им подскаже, че е време да почисти стаята.

— Карън, имаш ли нещо против да спуснеш щорите, моля те? — дрезгаво промърмори Мат. — Ние… бяхме будни до късно.

Рязък мъжки глас изкрещя нещо на индонезийски и Мат внезапно загря, че не икономката е в стаята. Преди да успее да каже нещо, шестима въоръжени полицаи заобиколиха леглото и насочиха пистолетите си към двойката.

— Лиза Баринг?

Лиза се размърда.

После отвори очи.

После изпищя.

— Лиза Баринг, имаме заповед за ареста ви.

— Какво е обвинението? — попита Мат.

Китайският полицай го погледна и се усмихна. После стовари пистолета си в слепоочието му. Мат потъна в тъмнина.